Девет години Виола
Каравелова търси мъжа си
Сестрата на
Яворовата Лора не прежалва съпруга си
и полудява
Магдалена ГИГОВА
Започнахме с
Яворов и разтърсващо различните му
чувства към Мина и Лора. Днес е ред на
другата дъщеря на Петко и Екатерина
Каравелови - Виола, която изгубва
разсъдъка си, след като съпругът й Йосиф
Хербст изчезва безследно.
В края на
20-те години на миналия век красива жена
с безумен поглед на теменужените си очи
обикаля София със снимка на мъж, забодена
на ревера й с карфица. Тя спира минувачите
и безнадеждно пита: „Да сте срещали
съпруга ми?“ В началото я съжаляват,
после я избягват, а накрая откровено й
се подиграват. Тъжната дама е Виола
Хербст, дъщеря на един от най-изтъкнатите
български държавници Петко Каравелов.
Най-съкровено пазената тайна на видното
политическо семейство е, че в края на
живота й лудостта на Виола ескалира
като тази на американския магнат Хауърд
Хюз, пресъздаден от Леонадро ди Каприо
в „Авиаторът“ - вегетира в пълна изолация
и яде изпражненията си.
Защо
тази образована красавица с отлично
потекло и образование губи разсъдъка
си и свършва тъй печално? А колко бляскава
е младостта й! Виола (1863-1934) е по-голямата
дъщеря на Екатерина и Петко Каравелови.
Въпреки репутацията на фатална жена,
която сестра й Лора дължи на любовните
си авантюри и унищожителната си връзка
с Яворов, съвременниците твърдят, че
Виола е по-красивата. Тя е мечтателна,
меланхолична и изящна, с огромни сини
очи. Виола
всъщност е втората дъщеря на Екатерина
и Петко Каравелови. Първородната Рада
умира
на две годинки.
Виола е кръстена на Шекспировата героиня
от „Дванайсета нощ“ - представление,
на което родителите й се запознават
като студенти в Москва. Известният
френски журналист от миналия век Марсел
Дюнан пише за нея: „Виола е нежна, с мили
сини очи. Със своята фина фигура, както
и с мислите и говора си тя е много
различна от останалите жени в тази
провинциална столица.“
След
кончината на баща си девойката се връща
от Петербург, където учи в Елизаветинския
институт - прочуто заведение за благородни
девици. Възпитана в аристократичен дух,
израснала с книгите на Мопасан и Чехов,
които чете в оригинал, Виола се чувства
не на място в българското „висше“
общество, където неомъжената дама над
20 г. се смята за стара мома. На всеки
прием нетактично я питат кога ще се
задоми, а тя ненавижда еснафските сбирки
и плоските светски разговори.
„Любов“
и „обичам“ са думи, които никак не се
употребяват в софийския хайлайф - пише
Димитър Шишманов в спомените си за онези
години. - Това са слова, които най-много
да бъдат казани иронично. В сериозната
им форма те са страшни, неприети, чужди
и цинични. И никое прилично момиче не
ще ги изрече!“.
Властната
Екатерина Каравелова оглежда критично
проектоженихите за по-покорната си
дъщеря. По онова време във Виола е влюбен
бъдещият министър-председател на
България Андрей Ляпчев. Тогава обаче
той е катастрофално беден, макар и
изключително талантлив журналист.
Приятелите му си спомнят, че спи в
редакцията на вестник „Пряпорец“,
защото няма къде да живее, и се храни
само ако някой му заеме 50 ст. за чорба.
Смелост обаче не му липсва. Ляпчев
се престрашава и иска от госпожа
Каравелова ръката на Виола. Достолепната
дама знае, че кандидат-женихът боготвори
Петко Каравелов, но му
отказва, защото желае охолна сигурност
за дъщерите си, които успява да отгледа
с цената на много лишения. В
своя дневник Екатерина
Каравелова пише:
„Дойде Ляпчев развълнуван, с подути
очи. Помислих, че някой ще да е умрял.
Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла
нощ и макар да не притежава никакви
парични, обществени условия, след
безсънна нощ намира кураж да изкаже
лудото си решение да иска Виола. Целуна
ми ръка и обяви да остане това в тайна
между нас двамата. Изненада ни дава
животът всеки ден…“.
След
време Ляпчев нарича тази своя постъпка
„безумна“, тъй като не е достоен за
дъщерята на своя кумир Петко Каравелов.
Виола е
съгласна с него по други причини - просто
Ляпчев не е нейният приказен герой. В
сърцето си тя е чакала Йосиф Хербст.
Нейният
пръв ухажор също няма щастлив семеен
живот. Андрей Ляпчев се жени едва на 45
години. Съпругата му Констанца д-р
Петрович изневерява често на мъжа си.
Двамата не живеят щастливо и нямат деца.
Видният
политик и държавник до края на живота
си съжалява,
че не е бил настоятелен пред Екатерина
Каравелова.
Той
умира една
година преди Виола - през
1933 г., а приживе всякак
се опитва да й
помогне да
открие
изчезналия си съпруг.
Но
преди това дъщерята на Петко Каравелов
преминава през един неуспешен брак,
макар и силно одобрен от майка й. Тя й
избира напетия
и богат Илия Велинов, син на известния
политик от Демократическата партия
Иван Велинов. Семейството на
жениха е
богато и нагласеният
сватлък завършва през 1910 г. с тучна
сватба, едно от големите светски събития.
Тогава Виола е на 26 г. Екатерина Каравелова
сияе, че е
омъжила сполучливо дъщеря си. Свекърът
е
високоинтелигентен
човек. Той
завършва първия випуск на Военното
училище в София, после следва военно
право в Санкт Петербург. Дипломира се
като юрист в Швейцария. Връща се в
България и заедно с белетриста Петко
Тодоров, с когото
е братовчед, издават вестник „Законност“.
Иван Белинов е
министър на обществените
сгради, пътищата и съобщенията от 1901
до 1902 г. в четвъртото
правителство на приятеля си Петко
Каравелов. Като адвокат натрупва огромно
състояние, което наследява синът му
Илия. Веднага
след сватбата младото
семейство Белинови
заминава за
Париж и
живее там две години. От
брака им се ражда син Иван. Скоро обаче
Виола разбира, че мъжът й не се интересува
нито от нея, нито от детето. Той пилее с
щедра ръка наследството си по кръчми,
жени и хазарт. Чашата прелива, когато
млада дама почуква
на вратата и
разказва на смаяната съпруга, че очаква
дете от нейния мъж. Виола телеграфира
на майка си. Екатерина е потресена.
Заповядва на дъщеря си
веднага да се върне в София с детето.
След светкавичен
и шумно обсъждан
из хайлайфа развод Виола
изпада в депресия и е обезверена, че
някога може да бъде щастлива
и
че може нещо хубаво да й се случи. И
сякаш наистина е така. Бракът на Лора и
Яворов е едно взаимно терзание. Когато
тя се самоубива, Виола е сама в София.
Майка й е в Русия и не може да подкрепи
дъщеря си, която и без това е с разклатена
психика. Следващите девет години са
като емоционално влакче на ужасите за
семейство Каравелови - процес срещу
Яворов, вестникарска помия, злобни
светски клюки, духовен ад, от който няма
измъкване. Единствено Екатерина
Каравелова с чепатия си, но несломим
дух помага на Виола в отглеждането на
малкия Иван.
По
онова
време чест гост в дома на госпожа
Каравелова е известният журналист Йосиф
Хербст. Той
е завършил Военното училище, но е блестящ
публицист
и е кореспондент
на английския „Дейли мейл“, на австрийския
„Ди
цайт“ и на други чуждестранни
издания. Привърженик
на парламентарната демокрация, Хербст
избира за мото на всичките си вестници
„На никоя партия в угода, на никоя -
напук“.
Екатерина
редовно сътрудничи на неговото списание
„Вик за свободни хора“ и по тази линия
са близки приятели. Освен това Хербст
е
член на
Петко-Каравеловата
Демократическа
партия. Виола
и Йосиф се влюбват, заради него тя приема
юдейската вяра и името Сара. През
1921 г. двамата се венчават в Софийската
синагога.
Според съвременници на
сватбата той й подарява брошка, изработена
от оловните парчета куршуми, извадени
от бедрото му
след раняването на фронта
през 1913 година.
„Виола
обожава дори недостатъците на своя
съпруг и смята за откровение всеки ред,
написан от него“, твърди техен приятел.
Хербст
също има
зад гърба
си един брак.
Съпругата му,
австрийката Елвира Енкел,
е от банкерско
семейство.
Тя пристига в София с цяла влакова
композиция с изискани мебели, бижута и
модни тоалети. Елвира обаче е с
разклатена психика и умира в лудница.
Съдбата на децата им
също е трагична. Курт пада в пропаст на
Витоша, а Илза е наръгана
с нож в тълпа в
Кайро.
И Йосиф, и
Виола се
страдали в брака. Сигурно затова си
дават обет никога да не се разделят. Но
любовта не е достатъчна да пребори злата
участ. В началото на 1924 г. умира синът
на Виола - Иван. Той е ученик в Робърт
колеж, простудява се и заболява от
пневмония. Изписват му лекарства от
странство, свикват консилиум от
най-добрите софийски лекари, но момчето
си отива. Загубата е крах за крехкото
емоционално състояние на Виола.
На
16 април 1925
г. е атентатът в църквата „Света Неделя“.
Бомбата
срива не само купола на храма, ами и
цялото илюзорно спокойствие на Виола-Сара
Каравелова-Хербст. Сред интелектуалците,
обвинени като поддръжници на атентана,
е и журналистът, остро критикувал режима
на Цанков. Йосиф Хербст е набеден, че е
съдействал
на комунистите да получават пари от
Международната организация за подпомагане
на революционерите. На 16 април той е
арестуван и закаран в Дирекцията по
обществена безопасност.
След това влиза в графата „Безследно
изчезнал“ - също като Гео
Милев,
Христо
Ясенов
и още 148 с неизяснена кончина.
Виола
обезумява. Пише до тогавашния председател
на парламента Кулев, изпраща до всички
вестници открито писмо до министър-председателя
Александър Цанков. Само две редакции
дръзват да го публикуват. Вестникът
на Цанков „Демократически сговор“ -
за да успокои съпругата и общественото
мнение, пише, че в страната
има ред и съдебна власт, които ще посочат
къде е изчезнал журналистът.
Отговорът
на правителството на Народния сговор
е брутален: „Не го знаем. Ние не сме
пазачи на вашия съпруг!“
Възмутена
от безцеремонния обиск в дома си,
последвал изчезването на Хербст,
Екатерина Каравелова пише писмо и до
княгиня Евдокия: „Не за да моля милост....
а защото всичко това навежда до печални
и тежки размишления.“ Писмото остава
без ответ.
Виола
получава единствено лицемерни
отговори. Не минава ден
минувачите в София да не срещнат облечена
от глава до пети в черно жена, по чието
лице все още личат следи от минала
хубост. Това е Виола Каравелова-Хербст,
която продължава да пита: „Не сте ли
виждали мъжа ми?“ Цели девет години...
Майка й Екатерина е прекалено заета с
обществена дейност, наема болногледачка
и няма време да приласкае изтерзаната
си дъщеря. Виола умира на 49 г. в пълно
умопомрачение и самота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар