В Покана за пътуване: На Великденския остров с Мерлин Арно

Албански специалитети от Васко Василев-Базилио, Варна присъства в Нигерия и до Тайван с Маги Гигова

Точно преди година в Покана за пътуване  гостува Мерлин Арно, току-що завърнала се от близка среща с шаманите бобоизан в Борнео. Междувременно къде ли още не върша по света борбената бизнесдама. Да се чуди човек кога намира време да тренира и то така, че да стане световна шампионка на 100 метра за мастери, а от последната олимпиада за атлети старша възраст в Торино да се върне с три медала в три различни дисциплини. 

В последно време Мерлин поддържа форма като се катери по ледници, прекосява пустини и се снима с пингвини и загадъчните каменни глави на Великденския остров. Е, как да не я покани човек?! Г-жа Арно се „разписа“ и на Края на света в Ушуая. Тя е отдадена на петролния бизнес, но и в плен на модата. Хобито й да твори тоалети от пера на екзотични птици й донесе наградата на Академията за мода - Златна игла. 

Дизайнерката изрично подчертава, че за създаването им нито един щраус, паун, фазан или боен петел не е бил оскубан – „материалът” е събиран в периода на линеене. За едни по-особени птици - пингвините стана дума в разговора ни с Мерлин. На Великденския остров тя разглежда отблизо гигантските каменни глави, наричани „муаи“, общува с местното население рапануи и влиза безстрашно в подземните градове, където преди векове са се криели от нашественици. Ако до този момент и вие сте утаявали бялата завист към Мерлин Арно за нейните пътешествия, цветът на чувствата ви може да потъмнее значително при вестта, че след броени дни тя заминава за Фарьорските острови.   

Във вкусната рубрика Пътеводител на гастрономическия стопаджия продължаваме разговора си с певеца Васко Василев-Базилио. В миналото издание на предаването спестихме подробностите за албанските специалитети. А той е професионалист в опитването им – хапва ги системно и на място, и… у дома, защото съпругата му Натаниела е от албански произход.

В Покана за пътуване днес имам чувството, че като изключим Австралия, няма да остане непосетен континент.  Време е за жега! Отиваме в Африка, но и до Варна. Не, не съм се объркала. Просто между морската ни столица и Нигерия има безпрекословна връзка. Разкрива я Теодор Борисов в „50 места от българската история отвъд България“. 

Голямото бродене по света продължава – към Азия!

Не е необходимо да си луд, за да хукнеш към Тайван два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор е оставил 3 млн. души без ток, а четирима са загинали, но все пак помага. През цялото време си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя със стихиите. Да, ама се оказа, че единственото природно бедствие там съм аз. В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.

Щом съм стигнала до Тайван, задължително трябва да отбележа с „чавка“  Тайпе 101. Допреди десетина години това беше най-високата сграда в света, но манията за величие на дубайците с тяхната „Бурж халифа” запрати 508-метровата тайванска постройка чак на осмо място в света и пето в Азия. Цената на Тайпе 101 от близо 2  млрд. долара, обаче, продължава да респектира. Както и факта, че се гордее с един от най-бързите асансьори в света – изминава разстоянието от петия до 89-ия етаж  за 37 секунди, без да ви стане лошо.

Нощните пазари са сред любимите места за забавление в тайванската столица. „Никшъ“ – единият от тях наричат „Търбухът на Тайпе“. На най-големия – „Шилин” младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.  Случайно заговорил ме  тайванец ми каза, че непременно трябва да опитам местна скоросмъртница, смесена с прясна змийска кръв. С наслада пред ококорения ми поглед, той описа как направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо съм щяла да забравя за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! Признавам си, не се прежалих.

В четвъртия по големина град - Тайнан осъзнавам, че са построили „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви забележителности, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван.  В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слезни), също безплатно. Еееех, кога ще ги стигнем тайванците. За безупречният ред, който властва в метрото им няма да говоря, че ще се разплача.

Другата неделя пак ще ходим до Южна Америка, но в пустинята Атакама в Чили и ще слушате за Нова Каледония от истински очевидец!

Отблизо с червенокрак лангур във Виетнам

В Покана за пътуване на 24 март 2019 – на фестивален туризъм в Босна, до Албания за концерт и още нещо

Който е слушал миналото издание на Покана за пътуване очаква в това предаване да продължа разказа си за виетнамския курорт Дананг, откъдето се завърнах неотдавна. 

За пропусналите пояснявам, че това е град на Южнокитайско море с дълги 32 км приказни плажове, но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината прегръща морето. Река Хан, която разделя града на две части се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра - без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет. 

На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресни за ухото крясъци. 

Сон Тра се простира върху 4 439 хектара, които навремето са били американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни вида растения, въдят се 116 различни птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече примати, вписани в Червената книга. От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е  един от най-страдащите от контрабанда  животински видове в тази част на света. Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват, но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.

Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Броих, броих и не ги докарах, но ще опитам пак. Както си личи от името на маймунката, краката й са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада, вълнуващи мустаци и изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим. Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.  Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него.

На съседния хълм също не е скучно. Там пък попаднах във френско селце. Правилно прочетохте – замъците на Лоара насред виетнамски баир. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена  кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес – за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.

Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост – заради азиатските гости. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.

Но най-ухажваната от туристите забележителност  на Ба На хилс е мост! Дългият 150 метра Голдън бридж наистина е боядисан в златисто жълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони имат антично патиниран вид. Нищо, че съоръжението е открито преди година като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара. 

Сигурно някои от вас въздишат и лекичко завиждат на шарените ми приключения, а не се сещат, че пъстротата е на една ръка разстояние – на Балканите, където всичко е близко и… всичко ни разделя. Но не за геополитика  говорим с редактора Ани Маринова. Тя се оказа „скрита лимонка“, тайният спец на Покана за пътуване по концертен туризъм в региона. Ани разказва как изглежда един джаз фестивал в Босна, какви са неговите гости, а също и кои местни специалитети заслужават да им отдадем дължимото.

Не си мислете, че с разходката до Сараево и Мостар, балканската нишка в Покана за пътуване  прекъсва. Певецът Васко Василев-Базилио неотдавна разплака цяла зала в Тирана с изпълнението на „Майка Албания“ – тамошния еквивалент на емигрантския химн „Моя страна“. 

 Той е артист от  хора на Българското национално радио. Гостувал е в телевизионния сутрешен блок „Добро утро, Тирана“ и е дал интервюта за всички централни вестници. Почти няма жанр,  който Васко да не изпълнява – от опера до църковнославянски песнопения, а в Албания е свой човек. Посещавал е страната доста пъти и затова има „вътрешна информация“.

Още приключения – на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks