Показват се публикациите с етикет Джаз фестивал Сараево. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джаз фестивал Сараево. Показване на всички публикации

събота, 23 март 2019 г.

Отблизо с червенокрак лангур във Виетнам



В Покана за пътуване на 24 март 2019 – на фестивален туризъм в Босна, до Албания за концерт и още нещо

Който е слушал миналото издание на Покана за пътуване очаква в това предаване да продължа разказа си за виетнамския курорт Дананг, откъдето се завърнах неотдавна. 

За пропусналите пояснявам, че това е град на Южнокитайско море с дълги 32 км приказни плажове, но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината прегръща морето. Река Хан, която разделя града на две части се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра - без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет. 
На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресни за ухото крясъци. 
Сон Тра се простира върху 4 439 хектара, които навремето са били американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни вида растения, въдят се 116 различни птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече примати, вписани в Червената книга. От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е  един от най-страдащите от контрабанда  животински видове в тази част на света. Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват, но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.
Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Броих, броих и не ги докарах, но ще опитам пак. Както си личи от името на маймунката, краката й са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада, вълнуващи мустаци и изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим. Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.  Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него.
На съседния хълм също не е скучно. Там пък попаднах във френско селце. Правилно прочетохте – замъците на Лоара насред виетнамски баир. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена  кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес – за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.
Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост – заради азиатските гости. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.




Но най-ухажваната от туристите забележителност  на Ба На хилс е мост! Дългият 150 метра Голдън бридж наистина е боядисан в златисто жълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони имат антично патиниран вид. Нищо, че съоръжението е открито преди година като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара. 
Сигурно някои от вас въздишат и лекичко завиждат на шарените ми приключения, а не се сещат, че пъстротата е на една ръка разстояние – на Балканите, където всичко е близко и… всичко ни разделя. Но не за геополитика  говорим с редактора Ани Маринова. Тя се оказа „скрита лимонка“, тайният спец на Покана за пътуване по концертен туризъм в региона. Ани разказва как изглежда един джаз фестивал в Босна, какви са неговите гости, а също и кои местни специалитети заслужават да им отдадем дължимото.
Не си мислете, че с разходката до Сараево и Мостар, балканската нишка в Покана за пътуване  прекъсва. Певецът Васко Василев-Базилио неотдавна разплака цяла зала в Тирана с изпълнението на „Майка Албания“ – тамошния еквивалент на емигрантския химн „Моя страна“. 




 Той е артист от  хора на Българското национално радио. Гостувал е в телевизионния сутрешен блок „Добро утро, Тирана“ и е дал интервюта за всички централни вестници. Почти няма жанр,  който Васко да не изпълнява – от опера до църковнославянски песнопения, а в Албания е свой човек. Посещавал е страната доста пъти и затова има „вътрешна информация“.






Още приключения – на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук

„Арт Базел Париж“ по време на експлозия на социалното недоволство

„Арт Базел Париж“. Панорама на експозиционното пространство от Антония Стефанова Докато октомврийският здрач над Париж се запълва от сирени,...