В Покана за пътуване: На Великденския остров с Мерлин Арно

Албански специалитети от Васко Василев-Базилио, Варна присъства в Нигерия и до Тайван с Маги Гигова

Точно преди година в Покана за пътуване  гостува Мерлин Арно, току-що завърнала се от близка среща с шаманите бобоизан в Борнео. Междувременно къде ли още не върша по света борбената бизнесдама. Да се чуди човек кога намира време да тренира и то така, че да стане световна шампионка на 100 метра за мастери, а от последната олимпиада за атлети старша възраст в Торино да се върне с три медала в три различни дисциплини. 

В последно време Мерлин поддържа форма като се катери по ледници, прекосява пустини и се снима с пингвини и загадъчните каменни глави на Великденския остров. Е, как да не я покани човек?! Г-жа Арно се „разписа“ и на Края на света в Ушуая. Тя е отдадена на петролния бизнес, но и в плен на модата. Хобито й да твори тоалети от пера на екзотични птици й донесе наградата на Академията за мода - Златна игла. 

Дизайнерката изрично подчертава, че за създаването им нито един щраус, паун, фазан или боен петел не е бил оскубан – „материалът” е събиран в периода на линеене. За едни по-особени птици - пингвините стана дума в разговора ни с Мерлин. На Великденския остров тя разглежда отблизо гигантските каменни глави, наричани „муаи“, общува с местното население рапануи и влиза безстрашно в подземните градове, където преди векове са се криели от нашественици. Ако до този момент и вие сте утаявали бялата завист към Мерлин Арно за нейните пътешествия, цветът на чувствата ви може да потъмнее значително при вестта, че след броени дни тя заминава за Фарьорските острови.   

Във вкусната рубрика Пътеводител на гастрономическия стопаджия продължаваме разговора си с певеца Васко Василев-Базилио. В миналото издание на предаването спестихме подробностите за албанските специалитети. А той е професионалист в опитването им – хапва ги системно и на място, и… у дома, защото съпругата му Натаниела е от албански произход.

В Покана за пътуване днес имам чувството, че като изключим Австралия, няма да остане непосетен континент.  Време е за жега! Отиваме в Африка, но и до Варна. Не, не съм се объркала. Просто между морската ни столица и Нигерия има безпрекословна връзка. Разкрива я Теодор Борисов в „50 места от българската история отвъд България“. 

Голямото бродене по света продължава – към Азия!

Не е необходимо да си луд, за да хукнеш към Тайван два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор е оставил 3 млн. души без ток, а четирима са загинали, но все пак помага. През цялото време си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя със стихиите. Да, ама се оказа, че единственото природно бедствие там съм аз. В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.

Щом съм стигнала до Тайван, задължително трябва да отбележа с „чавка“  Тайпе 101. Допреди десетина години това беше най-високата сграда в света, но манията за величие на дубайците с тяхната „Бурж халифа” запрати 508-метровата тайванска постройка чак на осмо място в света и пето в Азия. Цената на Тайпе 101 от близо 2  млрд. долара, обаче, продължава да респектира. Както и факта, че се гордее с един от най-бързите асансьори в света – изминава разстоянието от петия до 89-ия етаж  за 37 секунди, без да ви стане лошо.

Нощните пазари са сред любимите места за забавление в тайванската столица. „Никшъ“ – единият от тях наричат „Търбухът на Тайпе“. На най-големия – „Шилин” младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.  Случайно заговорил ме  тайванец ми каза, че непременно трябва да опитам местна скоросмъртница, смесена с прясна змийска кръв. С наслада пред ококорения ми поглед, той описа как направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо съм щяла да забравя за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! Признавам си, не се прежалих.

В четвъртия по големина град - Тайнан осъзнавам, че са построили „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви забележителности, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван.  В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слезни), също безплатно. Еееех, кога ще ги стигнем тайванците. За безупречният ред, който властва в метрото им няма да говоря, че ще се разплача.

Другата неделя пак ще ходим до Южна Америка, но в пустинята Атакама в Чили и ще слушате за Нова Каледония от истински очевидец!