Magdalena Gigova: Отблизо с червенокрак лангур във Виетнам

В Покана за пътуване на 24 март 2019 – на фестивален туризъм в Босна, до Албания за концерт и още нещо

Който е слушал миналото издание на Покана за пътуване очаква в това предаване да продължа разказа си за виетнамския курорт Дананг, откъдето се завърнах неотдавна.

За пропусналите пояснявам, че това е град на Южнокитайско море с дълги 32 км приказни плажове, но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината прегръща морето. Река Хан, която разделя града на две части се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра - без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет.

На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресни за ухото крясъци.

Сон Тра се простира върху 4 439 хектара, които навремето са били американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни вида растения, въдят се 116 различни птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече примати, вписани в Червената книга. От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е един от най-страдащите от контрабанда животински видове в тази част на света. Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват, но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.

Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Броих, броих и не ги докарах, но ще опитам пак. Както си личи от името на маймунката, краката й са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада, вълнуващи мустаци и изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим. Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви. Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него.

На съседния хълм също не е скучно. Там пък попаднах във френско селце. Правилно прочетохте – замъците на Лоара насред виетнамски баир. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес – за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.

Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост – заради азиатските гости. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.

Но най-ухажваната от туристите забележителност на Ба На хилс е мост! Дългият 150 метра Голдън бридж наистина е боядисан в златисто жълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони имат антично патиниран вид. Нищо, че съоръжението е открито преди година като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара.

Сигурно някои от вас въздишат и лекичко завиждат на шарените ми приключения, а не се сещат, че пъстротата е на една ръка разстояние – на Балканите, където всичко е близко и… всичко ни разделя. Но не за геополитика говорим с редактора Ани Маринова. Тя се оказа „скрита лимонка“, тайният спец на Покана за пътуване по концертен туризъм в региона. Ани разказва как изглежда един джаз фестивал в Босна, какви са неговите гости, а също и кои местни специалитети заслужават да им отдадем дължимото.

Не си мислете, че с разходката до Сараево и Мостар, балканската нишка в Покана за пътуване прекъсва. Певецът Васко Василев-Базилио неотдавна разплака цяла зала в Тирана с изпълнението на „Майка Албания“ – тамошния еквивалент на емигрантския химн „Моя страна“.

Той е артист от хора на Българското национално радио. Гостувал е в телевизионния сутрешен блок „Добро утро, Тирана“ и е дал интервюта за всички централни вестници. Почти няма жанр, който Васко да не изпълнява – от опера до църковнославянски песнопения, а в Албания е свой човек. Посещавал е страната доста пъти и затова има „вътрешна информация“.