10 години „Дневникът на един луд“ по Гогол на Театър „Кредо“. Фотограф Красимир Грозев
На 30 октомври от 19.30 ч на сцената на Театър 199 «Валентин Стойчев» ще се състои юбилейното представление на «Дневникът на един луд» по Гогол на Театър «Кредо», с което ще се отбележи 10-годишнината от създаването на спектакъла.
10 години „Дневникът на един луд“ по Гогол на Театър „Кредо“. Фотограф Георги Пасев
С премиерата на „Дневникът на един луд“ на 17 октомври 2015 година бе отбелязан 50-годишния юбилей на Театър 199 «Валентин Стойчев», партньор на Театър «Кредо» в осъществяване на спектакъла на столична сцена.
Автор на сценичната адаптация и режисьор на пиесата е Нина Димитрова, чийто творчески почерк е добре познат на публиката у нас и по света, както в този, така и в другите знакови спектакли на Театър „Кредо“ – „Шинел“ по Гогол, „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Андерсен, „РевизорЪт“ по Гогол, «Тортила флет» по Джон Стайнбек.
10 години „Дневникът на един луд“ по Гогол на Театър „Кредо“. Фотограф Павел Червенков
Сценографията в дело на Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. Звуковата партитура на лудницата, в която се развива действието на спектакъла, създава Димитър Несторов. Ролята на Гоголевия луд чиновник се изпълнява от Стелиан Радев.
«Дневникът на един луд» e дяволски смешен и тъжен спектакъл за лудостта да проявиш достойнство в свят, «миришещ на хилядарки».
За своя дневник на лудостта Нина Димитрова споделя:
«Считам „Дневникът на един луд“ за успешна творческа лудост. Мисля, че спектакълът изпълни задачата си – разби клишетата за този текст на Гогол и образа на неговия луд чиновник и доказа, че няма „малки хора“, има страхливи хора без въображение.
Някой беше казал, че «смелостта на поета е да отвори вратата, която води към лудостта». Опитахме се да открехнем вратата към здравословната лудост, гениално пресъздадена от Гогол и толкова нужна за духовното оцеляване на нормалния човек в един ненормален свят.
Радвам се, че 10 години зрителите с любопитство прекрачват прага на създадената от нас лудница и тя продължава да бъде привлекателно място за тези, които търсят «храна за душата» и изход от безчовечния свят, в който ни натикват самозабравили се «отцепродавци и богопредатели» и ни обгазяват с отровната воня на «хилядарки.»
Юбилейният дневник на лудостта на Театър «Кредо» е отличен с номинации за национални награди «Икар 2016» за дебют, „Аскеер 2016» за изгряваща звезда, награда за мъжка роля на международния фестивал на моноспектакъла „БГМОТ 2016“, Габрово и награда за сценография на международния театрален фестивал «Пиеро 2021“, Стара Загора.
През 2022 година се състои и международна премиера на „Дневникът на един луд“ на фестивала „Транс/Мисия“ в гр. Жежув, Полша, на който международната критика и публика добавя своите аплодисменти за спектакъла.
10 години „Дневникът на един луд“ по Гогол на Театър „Кредо“. Фотограф Георги Пасев
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
През ноември театър „Кредо“ чества своята 30-та годишнина. Както и тридесетилетието на легендарния си спектакъл „Шинел“ по Гогол. Честванията са в традиционния за театър „Кредо“ дух – на българска и международна сцена.
В началото на ноември годишнината на театър „Кредо“ бе отбелязана и в Япония. За трети пореден път българският театър, любимец на японската публика от 2006 година до днес, бе в програмата на „Горски театрален фестивал Мацуе“ в префектура Шимане.
Това е 11-то поред гостуване на „Кредо“ в страната на изгряващото слънце, което го прави българският театър-рекордьор по брой гастроли в Япония.
Той е един от най-дълголетните независими театри в България. Негови основатели са артистите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. На 6 ноември 1992 година се състои премиерата на първия им спектакъл – „Шинел“ по Гогол, с който театърът ярко и категорично се заявява на българска и световна сцена.
Появата на „Шинел“ в българския театър бележи началото на нов начин на мислене, създаване и отглеждане на театрална продукция. Спектаклите на „Кредо“ се отличават с уникален стил и дълголетие и са се превърнали в запазена марка за българско качество от световна величина.
Днес формацията е емблема на независимия театър у нас, а неговият спектакъл „Шинел“ е посланик българското сценично изкуство по света в продължение на 30 години.
Отличеният с 14 международни награди „Шинел“ по Гогол на театър „Кредо“ е истински феномен. Той е най-дълго играният спектакъл у нас и най-аплодираното българско представление по света в продължение на три десетилетия.
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
В своята 30-годишна история емблематичният „Шинел“ на театър „Кредо“ има над 600 представления, изиграни на рекорден брой езици по цял свят. Няма друг български спектакъл, игран на български, руски, английски, френски, немски, испански, сръбски, гръцки и японски.
„Шинел“ е българският спектакъл с рекорден брой участия – над 200 международни фестивала в десетки страни и стотици градове по света.
„Шинел“ е единственият спектакъл в историята на българския театър, който две поредни години е хит на най-големия световен форум на изкуствата – Единбургския фестивал във Великобритания (1996, 1997).
И при двете им участия, британската критика дава най-високата оценка за спектакъла – 5 звезди на вестник „The Scotsman“. През 1997 година списание „The List“ го нарежда в класацията „ТОР 20” на най-забележителните събития на Единбургския фестивал.
„Шинел“ е единственият български спектакъл в класацията ТОП 5 на вестник „Гардиън”, който го нарежда сред 5-те най-добри спектакли в лондонския театрален афиш през 2000 година, когато театър „Кредо“ гостува със спектакъла в „Барбикан център“ в Лондон.
„Шинел“ е единственият български спектакъл в програмата на световно известния културен център, включваща заглавия с участието на имена като Бенедикт Къмбърбач, Жулиет Бинош, Кейт Бланшет и други.
„Шинел“ по Гогол на театър „Кредо“ е българският спектакъл, който в продължение на 30 години се радва на рядко срещания единодушен възторг на публика и критика по цял свят. Още при първата поява на „Шинел“ в Русия през 1995 година, ревнивата към своята класика руска критика обявява спектакъла за „едно от най- забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век“.
Успешните страници в 30-годишната история на театър „Кредо“ са написани освен с „Шинел“ и с другите представления. 16 години от успешната си тридесетилетна история у нас и по света, театър „Кредо“ пише и със спектакъла “Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен.
Той е създаден по покана и с подкрепата на датската юбилейна фондация „Ханс Кристиан Андерсен 2005” като част от програмата на световното честване на 200-годишнината от рождението на писателя в Дания през 2005 година. Спектакълът има над 200 представления на българска и международна сцена.
Игран е на 4 езика – български, руски, английски и японски. Показан е на над 50 международи фестивала. Отличен е с 8 международни награди.
През 2015 година театър „199 – Валентин Стойчев“, копродуцент на спектаклите „Шинел“ и „Каквото направи дядо, все е хубаво“, възлага на театър „Кредо“ създаването на един от двата спектакъла за отбелязване 50-годишния си юбилей.
Така в афиша на театър „Кредо“ се появява спектакълът „Дневникът на един луд“ по Гогол, който за 6 сезона има над 50 представления. Отличен е с награда за мъжка роля на международния фестивал на моноспектакъла „БГМОТ“ в Габрово (2016), номинация „Икар“ за дебют (2016), номинация „Аскеер“ за изгряваща звезда (2016) и награда за сценография на международния фестивал „Пиеро“ в Стара Загора (2021).
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
През 2019 година в афиша на Театър „Кредо“ се появява спектакълът “РевизорЪт” по Гогол. Отличен е с 4 награди „Икар“ за дебют, номинация „Икар“ за сценография, 4 награди на международния фестивал на малките театрални форми във Враца – за режисура, сценография и две мъжки роли и с 2 награди на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
През 2008 година „Съюзът на артистите в България“ присъжда на театър „Кредо“ специална награда „Икар” за приноса му в популяризирането на българския театър и култура по света.
През 2009 година „Кредо“ е номиниран за престижната европейска награда „Нови театрални реалности”, присъждана от Европейската комисия на най-изтъкнатите европейски театрални творци за иновациите им в областта на театралното изкуство.
Нина Димитрова, основател на Театър „Кредо“, определя успеха и дълголетието на спектаклите на ръководения от нея театър така:
„Успехът и дълголетието на спектаклите на Театър „Кредо“ се дължи на неотклонно следваното кредо на театъра в продължение на 30 години – свобода, въображение и преданост, на подкрепата на театър „199 – Валентин Стойчев“ у нас и на театрална общност по света и разбира се, на интереса на публиката, която не престава да иска да гледа нашите спектакли.“
В продължение на 30 години театър „Кредо“ доказва със своя „Шинел“ навсякъде по света, че човешкият дух не може да бъде закопчан в никакъв шинел. С тази идея, с вяра в творческото си кредо и с отворени врати за новото, различното, НЕпознатото, за младостта в театъра, еатър „Кредо“ навлиза в четвъртото си десетилетие.
През 2022 година Театър „Кредо“ реализира своите юбилейни инициативи с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по проект „кредО!шинел“ по програма „Едногодишен грант“.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕАТЪР КРЕДО
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
НОСИТЕЛ НА СПЕЦИАЛНА НАГРАДА „ИКАР” НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИНОС В ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КУЛТУРА ПО СВЕТА (2008)
НОMИНАЦИЯ ЗА НАГРАДАТА “НОВИ ТЕАТРАЛНИ РЕАЛНОСТИ” НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ИНОВАЦИИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ И СВЕТОВЕН ТЕАТЪР (2009)
Ш И Н Е Л
по Н. В. Гогол
Спектакъл за свободата на човешкия дух, който не може да бъде закопчан в никакъв шинел.
СПЕКТАКЪЛ ОТ ИСТИНСКИ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА. (в. “TheScotsman”, Единбургски фестивал, Великобритания, 1996)
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
ЕДНО ОТ НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ СЪБИТИЯ В ТЕАТРАЛНИЯ ЖИВОТ НА ЕВРОПА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК. (в. ДАР, Русия, 1995)
ОТЗИВИ ЗА СПЕКТАКЪЛА
Юлия Огнянова, България (1994): Професионалните и духовни достойнства на сценичната реализация на театър „Кредо” на Гоголевата повест „Шинел” са от най-висока класа. Спектакълът е феномен с това, че предизвиква рядко срещано единодушие в оценката на критика и публика. Поради емоционалната заразителност на необичайния си театрален език, тази малка театрална форма с голям духовен обем се оказа едно от явленията в нашия театрален живот.
cп. THE LISТ, Класация “Top 20” на най-добрите събития на Единбургския Фестивал, Великобритания (1997): Един неочакван хит на българския театър „Кредо”. Един възвишен спектакъл, почти като насън. Няма извинение за тези, които не са гледали този чудесен спектакъл.
в. THE SCOTSMAN, Великобритания (1996):Спектакъл от истински световна величина. Версията на “Кредо” на “Шинел” придава ново и изключително троготелно усещане за гоголевата притча за човешката идентичност и свобода, цялата същност на Гогол – за това, че човешкото може да се изрази само в абсурда.
в. THE SCOTSMAN, Великобритания (1997): Едно от най-удивителните театрални събития на Единбургския фестивал. Безумен смях, неудържимо очарование, сърцераздирателна трагичност – няма аспект от това представление, което да не заслужава суперлативност. А в него има толкова аспекти, колкото само човешният разсъдък може да обозре
в. THE HERALD, Великобритания (1996): Идеалният символ на бягството и свободата. Остроумно и изобретателно, спектакълът е великолепен пример за силата на въображението, с което е зареден театърът.
в. THE STAGE, Великобритания (1997): Уникалност на актьорското присъствие. Зашеметяващо е единственото определение за тях.
Тери Сандел –директор на „Визитинг Артс“, Великобритания, в интервю за ВВС Лондон (1997): Ако човек иска да види театър от Източна Европа, който отразява СЕГАШНИЯ период от историята, ако след 50 години искаме да разберем нашето време – постановката на театър “Кредо”, ако можем да я запечатаме, би разказала всичко за нас – за театъра, за човешките отношения, за самата епоха.
Аз ги гледах още миналата година – и за мен те бяха най-доброто тогава. Радваме се,че са тук и това лято – имат повече публика, отколкото побира тяхната зала и се съгласиха да изиграят няколко допълнителни представления поради големия интерес към тях.
в. SCOTLAND ON SUNDAY, Великобритания (1996): Двама превъзходни млади актьори-клоуни от България представиха една версия на “Шинел” така простичко и с такова вдъхновение, водени от такова неистово желание да общуват с публиката, че изгарящото усещане за общочовечност, което те предизвикват, почти свали мазилката от стените на залата.
в. EVENING STANDARD, Великобритания (2000): Българският театър „Кредо” с освободеност по отношение на театралния език връща гоголевия дух. В гроба си Гогол би следвало да бъде доволен – със своя афинитет към абсурдното – че неговият литературен талант може така умело да бъде преведен на езика на театъра.
в. INDEPENDENT, Великобритания (2000): Това със сигурност е рядко чиста форма на театър. „Шинел” на „Кредо” със сигурност си заслужава да се види.
в. ВЕЧЕРЕН ХЕРСОНЕС, Украйна (1994):Безумието на гения и безумието на театъра са се съединили в едно напълно очарователно зрелище. ”Шинел” не е само хубаво и професионално прекрасно. Това е спектакъл – подарък!
в. ДАР, Русия (1995): „Шинел” на театър „Кредо” е едно от най-забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век. Непобедим, неподлежащ на осъждане съюз между писател и актьорски талант за защита на човека като съвършено Божие творение, на духовната свобода.
в. КОМЕРСИАНТ ДЕЙЛИ, Русия (1997): Сценичният език, на който говори двойката български артисти, е толкова остроумен и изобретателен, че той мигновенно завладява залата. Трогателното и някак абсурдно величие, с които в историята на руската литература е натоварена гоголевската повест, именно в този спектакъл се явяват както никога оправдани и понятни.
в. АИФ НА ДОНУ, Русия (1995):Ако говорим за мярка за талантливост, българският Театър „Кредо”, представящ “Шинел” по Гогол, е откритие. Майстори на руската сцена станаха на крака, за да приветстват този спектакъл и излизаха от залата с думите: ”Това е потресаващо! Заради това си струва да се живее, работи и да се правят фестивали!” И всяка вечер, за да се види “Шинел”, се събираше пълна зала.
в. КУЛТУРА, Русия (1994): „Шинел” на театър „Кредо” е спектакъл – поетическо преосмисляне на написаното гоголево слово, остроумен и възпламенявящ зрителя, увличащ залата с неподправения си и неподражаем артистизъм. Нина Димитрова може да бъде назована най-добрата изпълнителка на женска роля, ако тя играеше жена. Но тя играе Гогол – и ето защо ще я наречем най-добрата жена-артист.
cп. ИТОГИ – NEWSWEEK, Русия (1997): Невъзможно е да се опише как актьорите правят всичко от нищото, създавайки богатство, многоплановост и дълбочина. Сякаш детска игра, където предмета значи повече, отколкото ни се струва на пръв поглед, където той е богат на смисъл само когато е използван не по предназначение.
в. NORDBAYERISCHE ZEITUNG, Германия (1995): Смях през сълзи, нестихващи овации в залата – тази адаптация за липсващата любов между хората вдигна публиката на крака. Нина Димитрова притежава излъчване, подобно на Джулиета Мазина в “Ла страда”. Тя е толкова изпълнена със състрадание и човечност и се превръща в олицетворение на всички разтърстващи човешки чувства – състрадание, любов към човека, жертвоготовност, борба за живот. Велик театър!
в. MITTELDEUSCHE ZEITUNG, Германия (1995): Колко хубаво! Колко дълбоко трагично!! Колко първично комично!!! Смях, който не е нито подигравателен, нито арогантен, нито нерадостен. Смях, който е предизвикан от любов към ближния.
Чист, жизнерадостен хумор, чрез който театър “Кредо” по вълшебен начин създава на сцената страхливи герои и скромни желания, за да си кажем накрая: ”Колко трагикомичен е животът!” Когато двамата артисти от Кредо се развихрят, никой вече не си задава въпроса защо съществува театърът.
в. SAARBRUCKER ZEITUNG, Германия (1996): Поетично и изобретателно, с оскъдна като дрехите на Акакий Акакиевич сценография. Каква приказна, поетична и богата на фантазия игра на двамата артисти. Играят толкова умилително, комично, учудващо и удивляващо, че ти се иска да ги гледаш отново и отново.
в. SUDDEUTSCHE ZEITUNG, Германия (1996): Клетка, пълна с чудеса! Най-пестеливи средства, синтезирани за най-силно въздействие, по неподражаем начин изпълнени от двамата пълнокръвни артисти на театър „Кредо”. Те създават най-вълнуващата версия на Гоголевия „Шинел”, която можем да си представим. Мечти и мисли оживяват и придобиват форма. Поредица от малки чудеса приковава очите на зрителите и при всяко следващо чудо публиката дава израз на невероятната си изненада. Човек става свидетел на една драматична лекция за това, че с достатъчно фантазия нищо не е невъзможно и че духът по всяко време триумфира над материята, стига само да поиска. Нежелаещ да секне аплодисмент благодари на двамата артисти за незабравимата вечер.
в. ЛИТОВСКО ЕХО, Литва (1997): Виртуозна, точна като часовников механизъм импровизация на Гоглевия сюжет от двете страни на клетката. Рядко постигана театрална пълноценност. Спонтанна, с минимални средсва пресъздадена истина. Наивно-свята, откровенна, добросърдечна, гъвкава игра за вътрешната свобода, необходима като въздуха, но също толкова тленна като шинела.
С лека, сякаш пукане на пръсти или палаво намигане игра, двамата артисти казват за драмата на човешкото съществуване повече, отколкото стотомни, сточасови мъдри и тежки старателни представления.
Дървена клетка, няколко картонени парчета, двама блестящи артисти – ето и цялата “машинария” на чудото “Шинел“.
в. AАМULEHTI, Финландия (2000): Живият шинел на блестящите артисти. „Шинел“ на българския театър „Кредо” е смущаващо, красиво, интимно, хуманно, весело, тъжно, игриво, трогателно, смирено, доверително и отварящо представление към вътрешния свят на зрителите.
“Шинел” е символ на самоиндивидуалността и свободата на човека. “Шинел” е празник“ на двама блестящи артисти, владеещи широк спектър от изразни средства. Закачливостта и играта присъства през цялото време, като доверието няма граници.
Българският “Шинел” напълва душата на зрителя. Излизащите след представлението зрители са изпълнени с енергия от главата до петите. Ето това е ободряващата сила на изкуството.
