На 28 ноември Театър «Кредо» ще отбележи 20-тия юбилей на спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Х. К. Андерсен – един от най-дълго играните спектакли в българския театър и най-аплодираните български спектакли по света. Юбилейното представление е от 19.30 ч в Театър 199 «Валентин Стойчев», партньор в разпространението на спектакъла на столична сцена.
Специален гост за юбилея на „Каквото направи дядо, все е хубаво“ е Посолството на кралство Дания в България. Юбилейното представление на сНЕЖНАТА комедия на Театър «Кредо» е едно от културните събития в афиша на посолството в годината на датското председателство на Европейския съюз и с него се отбелязва 220-тата годишнина от рождението на Ханс Кристиан Андерсен.
Спектакълът „Каквото направи дядо, все е хубаво“ е създаден с подкрепата на датската «Юбилейна фондация Ханс Кристиан Андерсен”. Това е българският спектакъл, който успешно представя страната ни на голямото световното честване на 200-годишнината от рождението на Андерсен в Дания през 2005 година.
„Каквото направи дядо, все е хубаво“ се появява най-напред на международна сцена. Световната му премиера е на 23 август 2005 година в Дания.
«Очарователна, шеметна игра, излъчваща топлина», пише датската критиката за сНЕЖНИЯ спектакъл на Театър «Кредо» (в-к „Stiftstidende Arhus“, 2005).
На 11 ноември 2005 година се състои и националната премиера на „Каквото направи дядо, все е хубаво“ на сцената на «Театър 199», където спектакълът се играе и до днес.
«Публиката затъва до пояс в играта, както героите в белия сняг», пише за спектакъла българската критика. (сп. „Паралели”, 2006)
От премиерата на „Каквото направи дядо, все е хубаво“ до днес, спектакълът има над 200 представления у нас и по света, играе се на 4 езика (български, руски, английски и японски), печели овациите на критиката и публиката на над 50 международни фестивала и е отличен с 10 международни награди.
Режисьор на спектакъла е Нина Димитрова, позната на зрителите със знаковите спектакли на Театър «Кредо», които се играят на сцената на Театър 199 «Валентин Стойчев» – «Шинел» по Гогол, «Дневникът на един луд» по Гогол и «Тортила флет» по Джон Стайнбек. Заедно с Юрий Дачев, Нина е съавтор на сценичната адаптация на спектакъла, а в тандем с Васил Василев-Зуека създава сценографията на спектакъла. Тандемът Нина и Зуека играе в спектакъла от премиерата му до 2012 година. От 2013 година партньор на Нина Димитрова в „Каквото направи дядо, все е хубаво“ е нейният талантлив студент от НАТФИЗ Димитр Несторов, с когото и до днес печелят овациите на българската и международна публика.
Създаденият с огромно въображение и с типичното за Андерсен нежно чувство за хумор спектакъл „Каквото направи дядо, все е хубаво“ на Театър «Кредо» ще продължи и през юбилейния си сезон да разкрива на публиката секрета на семейното щастие, затрупан под преспи ослепително блестящ сняг и ще припомня колко е важно да имаме до себе си някой, който ни обича, въпреки всичките ни недостатъци.
Столичната публика може да си подари празнично настроение, както на юбилейното представление на спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“ на 28 ноември, така и в навечерието на Коледните празници, на 21 декември, от 15.00 ч в Театър 199 «Валентин Стойчев».
„Каквото направи дядо, все е хубаво“ е вторият спектакъл, чийто юбилей Театър «Кредо» и Театър 199 «Валентин Стойчев» празнуват в рамките на един месец. През октомври двата театъра отбелязаха 10-годишнината на «Дневникът на един луд» по Гогол, създаден през 2015 година за 50-годишнината на Театър 199 «Валентин Стойчев». Преди 3 години легендарният «Шинел» по Гогол навърши рекордните за един спектакъл 30 години на сцена. Тези спектакли и днес са неизменна част от афиша на Театър 199 «Валентин Стойчев». За секрета на дълголетието на спектаклите на Театър «Кредо», Нина Димитрова казва:
«Спектаклите на «Кредо» са създадени с малко средства, но с много любов и въображение и с идеята да кажат по необичаен начин нещо важно на зрителя и да го подтикнат да мисли със сърцето си за сериозни неща, докато се забавлява интелигентно. В спектаклите на Театър «Кредо» играят изключителни артисти, талантливи и предани съмишленици, без каквито не може да се радва на дълъг живот нито един спектакъл, създаден в независим театър. Към рецептата за дълголетието на спектаклите на «Кредо» се добавя и безценната творческа подкрепа на Театър 199 «Валентин Стойчев». Благодаря на прекрасните артисти, които отдават своя талант и душа в спектаклите на «Кредо» и на екипа на Театър 199 «Валентин Стойчев», лично на директорите му през годините – Валентин Стойчев, Анна Монова и настоящия директор на театъра Боян Желязков, с които заедно отгледахме толкова дълголетни спектакли. Благодаря на публиката, която 4 десетилетия споделя нашите спектакли.»
***
Допълнителна информация за спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен на Театър «Кредо»:
Режисура
НИНА ДИМИТРОВА
Сценарий
НИНА ДИМИТРОВА
ЮРИЙ ДАЧЕВ
Сценография и костюми
НИНА ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ – ЗУЕКА
Участват
НИНА ДИМИТРОВА
ДИМИТР НЕСТОРОВ
OТИВИ ЗА СПЕКТАКЪЛА
Изглежда , че българското „Кредо” с бяла вата на метри е в състояние да оформи и разкаже всичко. Двама бели клоуна като вятър влизат на сцената , „обути” със ски , с пръчки като щеки и вата на метри и с това те създават цялата приказна илюзия….
…Шеметен ритъм на актьорската игра, игра , която излъчва топлина . А очарованието на играта е много голямо . И трае до съмия край , когато Нина Димитрова по прекрасен двойнствен начин приема докладването на дядото за неговите сделки на пазара .
(в-к Stiftstidende Arhus, Дaния, 2005)
Любовта побеждава…. Световна премиера на българския театър „ Кредо” в гр. Орхус.
… Българите са преместили историята от периода на датското лято до ледовностудена датска , ескимоска зима. Двамата актьори с голяма фантазия използват бяла вата и се движат между мнозинство роли до самия край , когато бабата целува своя дядо и обявява: « Каквото направиш , татенце , все е хубаво ! „ , без оглед на това, че е сменил техния единствен кон за гнили ябълки на местния пазар… Действието се развива на пазара, където всички присътстващи имат само едно нещо в главите си: да спечелят. И в този замразен свят ние хвърляме дядото , който живее само с мисълта как да достави радост своята мамичка и да получи нейната целувка . Дядото е зает само с любовта , без вообще да мисли каква може да бъде неговата печалба… Не е ли красиво ? По добро заключение едва ли може да се измисли днес. (в-к JP Arhus, Дaния, 2005)
«Студ от вата»
Снегът и студът, остроумно изобразени на сцената от пухкава бяла вата, са контрастни спрямо топлината на човешкото чувство и близостта . Семейният актьорски дует е виртуоз в перипетиите към щастливия край на историята , играта им е увличаща и вдъхновена.Театърът на Нина и Зуека е възхитителна смесица между чисто драматични и кукловодни техники . На сцената нищо не остава мъртво и неудохотворено . Всичко там става повод да се сътвори нов функционален предмет, да се изгради образ и да се въвлече в действието. Конят се ражда от шапката , одеалото и щеките , кравата – от торба , от нея – овцата , кошницата става гъска и кокошката, шейната пък ту е къщичка , ту топла печка , ту светещ прозорец в далечината или искрящо имане. Динамиката на спектакъла се гради от ритъма на отделните разговори между дядото и търговците . Изобретателните метаморфози, диалогът между актьора и оживяващия, надарен с характер куклен образ, са изпълнени с хитроумна ирония и весели закачки . Димитрова е в ролята а бабата и същевременно н всички търговци. Тя всеки път по нов начин се учудва на глуповатия старец – нейния любим Зуек . А съжалението в тембъра й на финала , когато разбира за несполучливите замени на дядото , е съчетан с нови каскади от възгласи на доволство .
Театър „Кредо” ни поднася изкуство в ренесансов смисъл , в който се чува отглас от Комедия дел Арте , театър на веселието , където всичко носи свой живот , но и на задълбочено послание , излъчено чрез радостта . В него са съчетани две нива на разказване : едното на конкретните случки , на буквалната действителност , а другото – на големия разказ за Любовта , съчетани накрая в целувката на двамата старци , научили най- ценния уро на живота – умението да обичаш.
Така простичкото послание на Театър „Кредо „ – че за човека любовта и щастието са по- големи изпитания от бедността и зимните несгоди , но и по- ценни от всичко останало , показва , че приказното в нашия свят все още е възможно , макар и прикрито под дебелите пластове иронична горчилка. (в-к Труд, 2006)
„Каквото направят Нина и Зуека, все е хубаво”
Първият спектакъл на Театър „Кредо „ Шинел „ е все още жив и се играе на сцената на „Театър 199” , където наскоро беше и премиерата на „Каквото направи дядо …” . И то не заради това , че някой изкуствено поддържа дишането му , а защото публиката не може да му се насити.
Новият спектакъл на театър „Кредо „ е хубав урок за всички печални образи , които все обясняват недостига на добър български театър с липсата на пари , как от нищо се прави нещо, или по-точно как се прави истински театър . „Каквото направи дядо „ е направен от една приказка на Андерсен , двама актьори и …няколко топа вата.
Само , че когато актьорите са Театър „Кредо”, тази вата непрекъснато се превръща от едно в друго – както всъщност е редно да става във всяка приказка . И както става във вълшебните приказки , тук една целувка преобразява всичко . Е, старецът не се превръща в принц , затова пък целувката на неговата баба преобразява глупака , който е заменил кон за кокошка , в нейният любим дядо , каквото и да направи .
В този спектакъл ви стига да видите променящото се лице на „бабата „ Нина Димитрова , докато слуша как конят постепенно се стопява до купчина гнили ябълки .Как първоначалното въодушевление от добрата сделка постепенно преминава в горчива физиономия и гримаса на мирова скръб при поредното разочарование , докато накрая отново светва , озарено от любов и одобрение , защото „Каквото направи дядо , все е хубаво“.
И не на последно място , за постановките на Театър „Кредо „ няма възрастови ограничения . Те могат да се гледат и от малки , и от големи , а накрая всички ще са доволни и всички ще са разбрали по нещо.
(в-к Капитал, 2006)
„Топла зимна приказка на Нина и Зуека“
Магьосници като Зуека и Нина могат да правят театър от всичко. Или от нищо . Театър „Кредо „ създава приказна илюзия от …няколко рула вата . Бялата материя оживява в ръцете им .
В крайна сметка , макар и заменяйки кон за кокошка, героят в тази приказка за възрастни пак печели целувки от „мамичка”. Защото нали любовта ни кара да прощаваме глупостите и да съзираме само прекрасни качества у човека , когото обожаваме . А щом има любов , и в преспите е топло, и гнилите ябълки се превръщат в чисто злато. Това е простичкото послание на Андерсеновата история „Каквото направи дядо , все е хубаво „ Останалото е удоволствие от вълшебството на играта, което невероятният актьорски тандем владее до съвършенствo. (в-к „Новинар”, 2005)
„Андерсен и Театър „Кредо“
Спектакълът на Театър Кредо по Андерсен започва с преподчертаване на впечатлението , че историята , за която се разказва , се случва в далечна белоснежна Дания . В тази непозната страна всичко сякаш не се отнася до нас . Поднесена с една приказна театралност , тази приказка за възрастни разказва всъщност за това , което крепи най- малката клетка на обществото , която е застрашена от изчезване . Герои на приказката са един дядо и една баба . Това е един от кардиналните приказни сюжети /селекционирани от В.Я. Проп / – пътешествие за постигане на някаква ценност.
И така , дядото тръгва да пътешества с цел да замени единственото им имущество – един кон – за нещо , което ще им донесе благоденствие . Накрая за малко да се върне с празни ръце , но не става така . Старецът и старицата получават награда .Награда за неговата вяра в нейната целувка – вяра в това , че каквото и да направи мъжът , жената ще го приеме с любов . Независимо какво й коства , тя ще скрие разочарованието си и ще покаже най- ценното – обичта си .
В своята адаптация Юрий Дачев и Нина Димитрова поставят любовта в ситуацията на пазара – там , където всеки се опитва да надлъже и нанадхитри – там , където няма друга ценност , освен материалната . Дядото е абсолютен глупак и неудачник в очите на всички хитреци , които среща по пътя си . Но какво е всъщност онова , което той иска да постигне със своята чиста игра срещу кресливото изобилие от пазарлъци и надлъгване . Нищо друго , освен да зарадва милата на сърцето си . Онова , което дава и което получава за него , няма пазарна стойност .
Историята е разиграна в живото пространство на непрестанна импровизация на пространство , в което всяко нещо се превръща в друго , всяка форма е преходна. Актьорите непрестанно преобразуват пухкавата белоснежна вата , която в началото на спектакъла дава илюзията за сняг .Двата основни персонажа на приказката имат в постановката различни функции.Васил Василев – Зуека играе един постоянен герой – Дядото , като го изразява с познатата карнавална маска на наивния глупчо от площадния театър . В една крайна стилизация на жеста на тялото и мимиката , той се движи в параметъра на няколко основни изражения. Нина Димитрова изпълнява освен ролята на Бабата , и всички останали персонажи , които старецът среща по пътя си . Богатата гама на изразните й средства включва жеста , гласовата характеристика и най – вече яркостта на мимиката .
В последната сцена , която въвежда директно в смисловото поле на спектакъла , много пестеливо , но силно и ярко „говори” лицето на Нина Димитрова .То ни казва всичко онова , което е скрито зад кратките реплики на обичливо съгласие. Мимиката ни дава последователния преход от надежда към удивление , разочарование , надмогване , примирение и озарение от обичта .Тази сцена е иронично възхищение от женствеността.
Жизнерадостен , игрови спектакъл , който подчертава , че все пак мирът и уютът на нежната привързаност винаги зависят от жената. Той ни кара да почувстваме силната нужда да имаме до себе си някого , на когото безрезервно да вярваме , както и някой , който да ни приема винаги с радост . Всичко това изглежда толкова възможно в приказките . И съвсем не е невъзможно в живота. (в-к Литературен вестник, 2005)
„Бялата приказка на Нина и Зуека“
Невинна и романтична , както може да изглежда само една приказка по Андерсен. Спектакъл за сняг , студ и леко тъжен смях .Познатата история за двама герои с чисти души – баба и дядо , които мръзнат в своя мъничък дом , затрупан в преспите , получава ново измерение , благодарение на чувството за хумор на Театър Кредо. Две тела, три пръчки, четири ръце и много метри вата са достатъчни, за да оживее едно цяло село. Актьорите приличат на снежни човеци или фигури , които Фернандо Ботеро би направил , ако работеше с памук, вместо с метал.
Раздават се в играта , както само те го умеят .Докато следи сделките на наивния герой , публиката затъва до пояс в играта , също както героите в белия сняг . Също както в „Шинел „ актьорското дуо избира малките радости и малките тревоги на незначителните хора . Също като в „Шинел“ този спектакъл разчита изключително много на актьорската игра и на съучастието на публиката. Една бяла пътека кани зрителите да минат по нея преди представлението .Има нещо празнично в този жест от сърце , прилича на обяснение в любов. (сп. ПАРАЛЕЛИ, 2005)
