Катето Евро, водеща на „Усещане за жена“ по Тв 7

Ванга ми предрече, че ще работя до 80

Магдалена ГИГОВА

• Кате, поради фамилията си ти си единствената конвертируема водеща в българския ефир. Как се чувстваш като такава?
• (смее се) Не знам! Аз съм си свикнала с фамилията и не й обръщам внимание. Все още не знам дали съм толкова конвертируема - на екран съм от 10-и март. Нямам обратна връзка дали хората харесват това което правя и дали сутрин превключват на Тв 7.
• Кое ти е по-неуютно – да си на гърба на Гала или на гърба на сина си Сашо Кадиев?
• О, на гърба на Сашо! Той ми е голяма конкуренция. Тяхното предаване „Преди обед“ по Би Ти Ви стана много добро и той се разви като водещ. Ама аз съм от две седмици, а те са от три години. Има още временце и може да ги мина (смее се).
• Пък и дори неговият рейтинг е по-висок, всичко остава в семейството.
• Абе, всичко остава в семейството, ама аз си се боря и аз да си имам висок рейтинг. В началото ми беше малко притеснено, но вече я заобичах много и идвам с голямо желание хъс. И ми се иска и аз да си имам рейтинг.
• А Сашо какво вика по въпроса?
• Той ми прави забележки като „по-старо куче“. Няма възможност да ме гледа, но си наваксва в интернет. Всеки ден се информира как е минало, дали съм се справила.
• Не ти ли идва много – пет дни в „Усещане за жена“, два дни в „Терминал 7“ - цяла седмица си на работа?
• Много си ми идва добре. Аз съм страшно дейна, много жизнена, мразя да стоя без работа. Дори ранното ставане в 6,30 всяка сутрин, което си мислех, че ще ме изморява, не ми пречи. Следобед ми пращат сценария, така че не се запознавам с него сутринта. Обсъждам с главния редактор гостите. Не канят през главата ми когото си искат. Много добре се сработихме с екипа. Не ми пишат точен сценария. Имаме теми и примерни въпроси. Аз умея да изслушвам госта и в зависимост от казаното от него, идва логично зададения ми въпрос. Често пъти различен от този в слушалката. Не го чакам да си каже каквото е решил и да карам „по лексикона“ от предварителни въпроси. Обичам да изслушвам и в повечето случаи ми е интересно.
• Казват, че Опра Уинфри има успех, защото задава въпроса, който на зрителя пред телевизора му се иска да зададе.
• Имам чувството, че и аз го правя. И тъй като предаването е женско, темите по които разговаряме са ми близки. И действително се стремя да дазавам въпроса, който смятам, че вълнува жените. Ние не каним само известни хора на гости.
• Ама засега каниш главно твои приятели.
• Аз съм известна с това, че много хора са ми приятели и няма скоро да свършат.
• Това в един момент е адски хубаво, защото можеш да разчиташ на подкрепа, но понякога не те ли изморява.
• Аз имам много приятели и още повече добри познати.Малко съм стеснила най-близкия си пирятелски кръг, защото човек не може непрекъснато да контактува с много хора. При положение, че работата ми го налага, прекаленото общуване ме изхабява. Имам двама трима приятели мъже и жени, с които се чувам всеки ден – да си споделим как ни е минал деня, какво ще готвим, как е било предаването. Нямам много време за виждане – вечер въобще не избизам. Не можеш да ставаш в 6,30 и вечерта да си някъде.
• Социалният ти живот страда!
• Социалният ми живот доста пострада и много мои приятели са недоволни. Но се чуваме и те ме виждат на екран. Сега работата ми е по-важна.
• 
• Навремето ти викаха Лудото Кате. Лудостта помага ли в работата?
• Уф! За работат не знам. Този прякор го бях позабравила. Той е от младежките ми години. Бях доста щура мадама. Правех скокове с бънджи, карах бързо кола, състезавала съм се с мъже по улицата на София. Ама по онова време, когято нямаше толкова много автомобили и такова движение. Бях доста дива. Факт! Но на 57 години не смятам, че ми отива Лудото Кате. Вече съм кандидатка за Лудата баба.
• Сигурно дреме дълбоко в теб Лудото Кате.
• (смее се) Има неща, които не могат лесно да се изтрият, но вече съм улегнала жена.
• Този прякор е синоним на свободен човек.
• Да, аз съм много свободолюбив човек и така съм възпитавала моя син да бъде свободен, да не се ангажира с хорското менние, да може да изразява себе си както чрез тялото и движенията си, така и с речта си, да не се подтиска от хорските приказки, да не разрешава да го тъпчат и мачкат. Така той израсна свободен човек!
• 
• По времето на социализма нямаше ли си неприятности с властите. Ссвободолюбивият ти дух определено излизаше от калъпа, в който живееха повечето хора.
• Ами бягала съм от милицията, гонили са ме КАТ с колата. Аз и не пиех. Пропих на 35 г. и то по една ракия вечер със салатка и компания. Не е койз нае колко. До 35 не близвах алкохол. Не съм правила някакви золуми. Ама имах една червена жигула и като видя наредени три четири кофи с боклук през нощта леко съм ги побутвала. То жигулата беше като танк – майтапи някакви. Не е кой зна екакво нарушение. С мъжа ми Жорж бяхме нудисти, ходехме по дивите плажове край Созопол цели компании. Сега човек няма къде да отиде. Едно Карадере има и него искат да застроят. Щури бяха младите години, беше по-волно, не сме мислили за пари, не ни бяха затиснали проблемите.
• Тогава работеше в Киноцентъра, снимаше по 5-6 филма на година, значи и пари си имала.
• Ами да, снимах се доста във филми, изкарвах си парички, лайф си имаше. Животът беше спокоен.
• Напоследък повтаряш, че си приключила с любовта. То е като морбилито - колкото по-късно те хване, по-тежко го караш.
• Не вярвам, че може вече да ми се случи любовта. Пълен абсурд. Тя вече е минала, когато съм обичала съпруга си. Вече не мисля за любовта, имам други приоритети. Не ми се вярва да ме връхлети като товарния влак, но човек никога не трябва да казва „Никога“.
• Значи не се зачеркваш напълно.
• Не се зачерквам, ама май животът ме е зачеркнал.
• Ако някой те ухажва, няма да го изгониш, я!
• Мисля, че нямам нужда от мъж до себе си. Справям се много добре. Искам да си имам внучета, за които да се грижа, имам малки племенници, които са малки и често ми гостуват. Има къде да давам любовта ис, но вече не към мъже, а към други същества.
• Аааа, откакто си водеща даде заден за внучетата.
• Това беше на шега „Саше, недейте сега с Таня, че вече имам работа!“. Ще намеря време за внуче.
• Абе трудно си е да бъдее баба и водеща. Казваш, че не си чревоугодник, но много обичаш да готвиш. Дори го правиш по телевизията. Това не е ли противоречие.
• Хич не е! Аз възприемам готвенето като форма на творчество. Аз си хапвам, въпреки че сега живея сама и синът ми с гаджето излязоха на кваритра. Готвя, пък им занеса тенджерките у тях. Обичам да стоя край печката. Затова останах и в екипа на „Жените говорят“ в“Терминал 7“, защото ми е приятно да готвя за екипа в събота и неделя. Те са вече моето семейство. Аз си ги изхранвам, те ме хвалят... Синът ми е все зает.
• Сашо е зает, ама със смислени неща. Не се ли питаш понякога „С какво го заслужих това добро дете?“
• Не се питам, защото винаги съм била всеотдайна майка и си заслужавам доброто дете. Когато си отдаден на семейството и детето си, гледал си го с много любов и си изпълнявал всичките му желания, заслужаваш то да е стойностен човек. Бях обект на нападки от много мои приятели „Не го ли глезиш Сашко, не му ли угаждаш прекалено?“. Не! Нищо, което правиш за детето си не е прекалено, нито в повече. Трябва да му казваш, че го обичаш всеки ден, да го целуваш всеки ден, независимо дали е момче или момиче. Тогава ще израсне добър човек. Гордея се, че това е най-голямото ми постижение в живота – че моят син е това, което е. И аз имам голям принос. Това е моята награда в живота. Още на 16 години исках да стана майка и това ми е донесло най-много щастие в живота – да имам дете, да го отгледам и сега да ме радва и да се гордея с него. А като взе и наградата „Икар“, вече съм на върха на щастието.
• Майка ти по същия начин ли те гледаше?
• Да, ние сме три деца. Начинът, по който съм отгледала детето си е онова, което съм виждала всеки ден. Кка трябва да си всеотдаен. Тя по цял ден ни готвеше, това окето обичахме. Всеки от нас тримата имаше различен вкус към храна и тя съумяваше да приготви на всеки, това което обича. Много всеотдайна майка. Любов, пълна маса, цялото семейство в събота и неделя около нея. Това са много важни неща. Сашето ми каза „Майко, няма никога да забравя как вкъщи ухае на козунах, на печено месо, на изпрано пране. За мен това е уханието на дома, на майката, на семейството“
• като те слушам ти си точно за водеща на „Усещане за жена“
• Ами попаднали са на правилния човек!
• Майка ти беше доста известна гледачка в артистичните среди. На теб предричала ли ти е, че ще те показват всеки ден по телевизията след като минеш 50-те?
• (залива се от смях) Майка ми казваше, че ще имам работа до много късни години. Тогава не ми изглеждаше много да стане така – един артист има някакъв сценичен и екранен живот до известно време. Но пък ето. Имам си тази работа. Със Сашко играем в театъра пиесата „Горката Франция“. Получавам още предложения за театрални постановки, дори за главна роля, но няма да мога да се захвана, защото сега съм действително много заета. Майка ми, светла й памет, ми казваше, че ще имам до късни години работа. Те бяха близки с леля Ванга. И тя ми казваше, че до 80 години ще съм на сцената на живота. Значи бая още имам да играя. Не мога да си представя на 80 години да водя „Усещане за жена“, но...
• Можеш да водиш „Усещане за баба“.
• (смее се) Защо не? Леля Ванга ми го е казала.
• Всички знаем кой ти е най-известният филм, но кой от 21-те, в които си играла не е толкова известен, а много го харесваш?
• Хората много не го знаят, но аз много си обичам “За къде пътувате“ на Рангел Вълчанов. Той си отиде от този свят и ми е много мъчно за него. Филмът е с калоянчев, който също го няма. Снимахме и със Стоян Алексиев. В село Ковачевица. Това е незабравим спомен за мен. „Равновесие“ на Людмил Кирков със сценарист Станислав Стратиев. За него малко се говори, а е сериозен, дълбок филм. Да, освен „Оркестър без име“ имам и други любими филми. Но той е най-популярен. Факт! И мен ме радва, защото 34 години да се задържи един филм в съзнанието и сърцата на хората много рядко се случва.
• Ама и ти дълго си се задържала в съзнанието на Юри Ангелов. Той казва, че когато сте били гаджета ти си му отворила очите за сладостта на живота.
• Да бе, много ме похвали това момче. Гаджета точно не сме били – платонична любов. Аз бях много малка. Много е готино, че го казва след толкова много години. Синът ми е на 30, значи това е било преди 40. тогава бях много дива, много млада, жизнерадостна, весела, светла личност. С него много сме си говорили за разни неща от живота. Той и тогава, както и сега, беше по-различен от другите мъже. Нещо сме си дали взаимно. Той на мен и аз на него. Щастлива съм, че след толкова години някой казва нещо хубаво за мен.
• Ти си положителен човек, макар да не си имала лесно детство.
• Хубаво детство имах. Единственото нелесно беше, че баща ми беше албанец и не му разрешаваха да дойде при нас и аз съм израснала без него. В този смисъл не ми е било лека. А и в училище някои ми се подиграваха – албански реотан, албанска подводница... Бащата на майка ми много се грижеше за нас нищо да не ни липсва. Едно дете, което расте без баща никога не е изцяло щастливо. Но пък семейството ми беше много сплотено и имах весело дество в центъра на София с много игри по улиците и дворовете. Учителките много ме обичаха, знаеха, че ще ставам артистка и не ме тормозеха по математика. В шесто училище „Граф Игнатиев“ беше готино. Там бях много дива. Май от там ми излезе Лудото Кате, защото се казвах на втория етаж по улука. И моят Сашко беше много палав до 13-14 г. пък после какво му стана – изучи се, пое си пътя.
• Колко внучета си му поръчала?
• Две. Едно момиченце първо, пък после момченце. И държа да ми се изпълни. Защото много плаках, когато ми се роди момче. Исках момиченце Пък и с Танчето са обещали да го кръстят на мен. Макар, че и името на нейната майка да е много хубаво – Мария. Сега са модерни двете имета. Да го кръстят Катерина-Мария пък аз ще намирам време да го гледам.
• За финал - какво е идеалното предаване за теб?
• Да им разнообразни и полезни тези и готини гости. И най-вече разговорите да са истински. Да не са лицемерни. А гостите да са човечни, защото публиката иска да се отъждестви с хората на екрана, да види нещо човешко, истинско, хубаво - независимо дали е весел смях или сълза в окото.