Издателството на Алена пусна „София. Адресите на любовта“

 

„София. Адресите на любовта“, книга от издателството на Алена

Авторката Магдалена Гигова отново разкрива тайните страсти на известни българи

„София. Адресите на любовта“, книга от издателството на Алена

След шумния успех на „Шепот от стари дантели“, Магдалена Гигова е подготвила нова книга с интимните трепети на известни българи. Както личи от заглавието „София. Адресите на любовта“, чувствата се разгарят, избухват и гаснат в столицата. 

„Арос“, издателството на астроложката Светлана Тилкова-Алена, е създало полиграфическо бижу със специален романтичен подарък за читателите – двустранна цветна ламинирана карта 55/42 см, с адресите, където се развиват любовните истории.  Ако сте сантиментално настроени, ще можете да обходите маршрутите между тях с обекта на своите чувства.

А защо не и да се целувате на всяко от 47-те места.

За по-прагматичните времето за изминаването на  разстоянията между софийските адреси на любовта е измерено пеш, с  велосипед, с тротинетка…

„София. Адресите на любовта“, карта с романтичните маршрути

Магдалена Гигова пише: „Имало едно време… Така започват всички приказки. Дори когато става дума за град.

Имало едно време София. Днес я наричаме Стара, а преди повече от век е млада столица на начинаеща държава. Тогава калният и прашен градец се вдига на пръсти, за да изравни ръст с европейските си събратя.

В изкуството и културата българите няма нужда да мерят талант. По дарование те не отстъпват на световните писатели, художници, артисти, учени. По любовни страсти – също. Чувствените и поетични истории струят от всеки еркер, богато орнаментиран фронтон или сецесионова руина. Те са там. Трябва просто да се пресегнем, за да ги раздиплим. Неспокойният дух на Стара София броди по жълтите павета, наднича от оцелелите дворчета и с драматичен шепот, раздиращ вик или пакостлив кикот доказва, че великите умове и безпощадните таланти също са обичали. А зад паравана на някогашния патриархален морал проблясват голото рамо на любовта и пикантният жартиер на Стара София.

Стара София не спира да шушне романтично… Защото българската столица продължава да е град за влюбване!“

Дори и сърцето ви да е свободно, „София. Адресите на любовта“ със своите 473 страници и  47 истории на прочути български творци , ще ви накара да зажаднеете за любов. Изпепеляваща, искрена, съзидателна.

Книгата е разделена на три части. Първата е „Страсти в стара София“, в която действието се развива в сърцето на градския център. Втората „Любовни пътеки – отблясък от ласки“ кръжи около Орлов мост и Борисовата градина. А третата съдържа информацията в заглавието си  „Липите на Лозенец са виновни за всичко“.

Любопитното е, че Андрей Тилков е подбрал архивни снимки и заснел нови на всеки от споменатите в книгата места, където се разгаря любовта. Общо 291 нагледни илюстрации как е изглеждало мястото по време на действието и какво е сега.

Въведението във всяка глава е графична рисунка на софийския адрес в повествованието.

 „София. Адресите на любовта“ кара възрастните да въздишат, младите да мечтаят, а юношите – любопитно да посегнат към произведенията на онези, за които са прочели.

„София. Адресите на любовта“ е пътеводител на сърцето!

Алена, Фандъкова, рицари и астролози събраха 45 чувала с биомаса

Ентусиастите изчистиха зоопарка

Астрологът на Би Ти Ви Светлана Тилкова-Алена се включи в кампанията „Да изчистим България заедно“ със солидна бригада от 25 сподвижници.  Най-лична измежду рицарите и астролозите се оказа… столичният кмет Йорданка Фандъкова, която поради близкото си приятелство с Алена предпочете да се включи в нейната бригада за почистване на зоопарка.

Сговорната дружина събра 45 чувала биомаса (разбирай листа, треви и клонки), отделно от останалите отпадъци. 

С чувство на достойно изпълнен дълг след работни яден Светлана Тилкова написа в профила си във Фейсбук: „С моята група от 25 човека - Рицари и Дами от Командерия "Княз Борис Първи" и членове на астрологичното ми дружество" се включихме активно в кампанията "Да изчистим България заедно" и въоръжени с тениски, шапки, ръкавици, метли, лопати, гребла и чували, почистихме и разкрасихме столичния зоопарк. Благодаря ви за присъствието и отлично свършената работа!“.

И добави снимки за доказателство.

Австрийската посланичка - за втори път на Виенския бал в София след почти две десетилетия

19-ото издание на светското събитие на сезона ще дари приходите си на деца с аутизъм и болницата по ортопедия за закупуването на сложна апаратура. 23 хиляди лева бяха събрани само от томболата и благотворителния търг

Деветнадесетото издание на Виенския бал в София съвпадна с представянето в обществото на новата австрийска посланичка Андреа Вике и нейният български съпруг. Елегантната дама е сантиментално свързана със светското събитие на сезона, защото е участвала в организирането на първото му издание като младши служител в посолството преди почти две десетилетия.

В зала „София“ на хотел „Маринела“ сред официалните лица бе и министърът на туризма Николина Ангелкова в гълъбово бежов тоалет с яркосини обувки. Та не пропусна да заснеме с телефона си танцът на дебютантите от елитни столични училища, подготвени от хореографа Ваня Рошкова.

Кметът на София Йорданка Фандъкова не изневери на традицията да бъде патрон на бала с актуалния амбасадор от Виена, както и да благодари публично на дизайнера София Борисова за красивия тоалет – тази година в тъмносиньо. Представителят на виенската община Омар ал Равик, в речта си път припомни, че неотдавна в австрийската столица една българска моделиерка направи фурор с ревюто си пред елита на града. Присъстващите бързо му поясниха, че става дума тъкмо за собственичката на Романтика фешън, която също бе гост на бала. Впрочем, сериозен процент от  валсиращите дами на дансинга го правеха в нейни копринени и шифонени произведения.

Председателят на Виенския клуб Мария Нейкова се справи блестящо с ролята си на церемониалмайстор на тържествената част, докато съпругът й проф. Румен Нейков за пореден път се погрижи за ведрото настроение в душите на присъстващите.

Отлично подбраната музика вероятно предизвика щедростта на присъстващите над 350 гости,  защото наддаването в благотворителния търг бе истинско предизвикателство. Някои от  предметите, предоставени от Катаржина,  SSG, личната колекция на Йорданка Фандъкова и др. бяха продадени  за суми пет пъти по-високи от обявената цена. И това е чудесно, защото заедно с парите от томболата събраната за вечерта сума бе 23 хиляди лева, които ще бъда прибавени към приходите от кувертите, а всички те са предназначени за Асоциация „Аутизъм“ и Университетската болница по ортопедия в Горна баня.

Австрийският готвач Готфрид Ганстерер отново се бе постарал да предложи класическо виенско меню, без да повтаря гозби от минали години.  Любителите на гурмето опитаха пушено филе от сом, отглеждан в екологично чисто езеро като предястие.  Основното блюдо бе телешко, сервирано с кореноплодни, полента и сос от лимон, каперси и магданоз. Десертът предизвика най-голям интерес – терин от цвят на бъз, гарниран с горски плодове.

Изтощените от танци в късните часове се подкрепиха с гулаш, вурстчета и букет от австрийски сирена.

Новото място за провеждане на Виенския бал – хотел „Мариела“ спечели одобрението на присъстващите, а генералния мениджър Деян Дянков дойде специално да посрещне гостите.

В танците се включиха американският посланик Ерик Рубин, секретарят на Виенския клуб Светлана Тилкова-Алена със съпруга си Андрей, президентът на Зонта клуб Магдалена Ралчева с половинката си Великият приор Румен Ралчев, адвокат Биляна Тончева (най-активно наддаваща в търга),  проф. Емилия Коларова, няколко носителки на титлата „Мисис България“ и много други.

През април Виенският клуб ще обяви цялата събрана сума и разпределението й за благотворителни каузи.

София е сред 30-те града по света, където веднъж годишно се провежда Виенски бал.

Сребърна фруктиера от 19-и век и гривна с диаманти и сапфири - на благотворителния търг на Виенския бал

 

Дамите тази година ще получат елегантно огледало на Виенския бал

Както всяка година, така и на това издание на Виенския бал заявяват участието си нови и нови хора. По-радостното в случая е, че тези нови посетители са млади хора. Това е знак, че организаторите постигат една от основните цели на Виенския бал в България – да утвърдят различен начин на общуване и забавление.

Сред дългогодишните гости на светското събитие на сезона са представителите на австрийския бизнес в България, но и мениджъри на високи позиции от големи български компании.

По покана на австрийската посланичка, г-жа Андреа Вике, гост на бала ще бъде и министърът на туризма, г-жа Николина Ангелкова.

По традиция дебютанти от елитните столични училища откриват Виенския бал.

От Виена пристига представител на Община Виена, както и новият ръководител на международното бюро на Виена за връзка с чужбина. По традиция, от австрийската столица дойдоха вече и подаръците за дамите: елегантно джобно огледало в кадифена торбичка с надпис „Виена е специална“.

По време на бала ще има благотворителен търг, на който ще се наддава за луксозно дървено ковчеже с шест червени вина от най-висок клас, дарено от „Катаржина“, картина на художника Александър Терзиев, икона „Благовещение“ – от личната колекция на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, сребърна фруктиера от края на 19 век и дамска гривна от злато, сребро, диаманти, сапфири и перли, предоставена от бижутерска къща SSG и пластика на скулпторката Росица Данчева, дарена от кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова.

Освен чрез търга средства ще се събират и от благотворителната томбола, в която срещу цена от 10 лева за билетче могат да бъдат спечелени козметични продукти, шалове и обувки, произведени от австирйски фирми, предмети от кристали Сваровски, ваучери за планински хотели в България. А по повод 60-годишнината на Австрийски авиолинии в България могат да бъдат спечелени два самолетни билета до Виена.

Уроци по кадрил след полунощ на Виенския бал

На 23 февруари 2019 г. предстои провеждането на традиционния благотворителен Виенски бал, който заема централно място в културния афиш на столицата и продължава да бъде традиционно място за среща на икономиката, политиката и дипломацията. Събитието има съществен принос за развитието на прекрасните взаимоотношения и приятелство между София и Виена и това се подкрепя от изпращането на специална делегация от Виена, която не само взема участие в балната вечер, но и осъществява важни срещи с колегите си от Община София.

Валсовете са музикалното послание на столицата на баловете Виена в над 30 столични града по света, които посвещават една вечер в годината на забавление с музиката на австрийските класици и София ще направи това за деветнадесети път.

Програмата отново ще открият подбраните с кастинг от столичните елитни училища дебютанти, които в продължение на три месеца разучаваха под ръководството на хореографката Ваня Рошкова стъпките на валса и полонезата.

След това в програмата, подбрана от проф Румен Нейков, звездите на Музикалния театър в София и неговият оркестър, както и балетът на Държавна опера Стара Загора и Вая Денс Студио ще изненадат гостите на бала с красивите си изпълнения.

Новият акцент в програмата ще е участието на концерт-майстор на оркестъра от Виена.

Разбира се, валсовете ще бъдат редувани с хитовете на модерната музика, които ще изпълнят Рич бенд и неговите солисти.

В полунощ австрийският танцмайстор Ади Лозанчич ще покани гостите на бала да танцуват кадрил под негово ръковоство.

Виенската атмосфера се дължи не само на музикалното оформление, но и на грижите на шеф Готфрид Ганстерер за изисканото меню, който ще предложи на гостите на бала при посрещането минишницели, шунка с хрян, солети и пълнени маслини с овче сирене. Предястието е пушено филе от сом с червено цвекло и хрянов сос, а основното ястие е печено телешко филе с гриловани зеленчуци, полента и кайзеров сос. За десерт гостите ще се насладят на опияняващия вкус на терината от цветове на бъз с горски плодове.

По-късно, във винарната изморените от танците гости ще могат да се подкрепят с франкфуртски вурстчета с горчица и хрян, австрийски сирена и ще дегустират отбрани вина от селекцията на винарна „Катаржина“.

Но Виенският бал има и друга цел – благотворителност. Със средствата от миналогодишния Виенския бал  бяха закупени спортни пособия и специализирано оборудване за домовете от семеен тип в София и беше обзаведена сензорна стая за деца аутисти.

Предстоящият Виенски бал ще набира средства за подпомагане на сдружение „Асоциация Аутизъм“ и Университетска болница по ортопедия в София „Проф. Б. Бойчев“. Освен от приходите от кувертите организаторите разчитат и на постъпленията от благотворителния търг и томбола.

Резервации за куверти се приемат до 15 февруари чрез сайта сдружение Виенски клуб.

Мария Нейкова, председател на Виенския клуб

Ракета на Григор Димитров – продадена на търг на Виенския бал за 6000 лева

Повече от 20 000 лева за благотворителност събраха в хотел „Балкан”

В чашите с шампанско за добре дошли имаше истинска перла. Дамите получиха от Виенската община подарък – копие на колие с перла и рубин от бижутата на императрица Мария Терезия

И 18-ото издание на Виенския бал на София, което отшумя рано сутринта в неделя, бе посветено на благотворителна кауза – подкрепа на детски центрове от семеен тип, за които ще бъдат закупени уреди за рехабилитация и за спорт.

В зала „Роял” на хотел „Балкан” цяла нощ валсира цветът на висшето общество у нас. Програмата на събитието бе поверена на проф. д.и. Румен Нейков.  Диригент на Балния оркестър бе маестро Юли Дамянов. Звездите на Музикалния театър „Стефан Македонски“ Мариана Арсенова, Пеньо Пирозов, прекрасния дует Екатерина Тупарова и Александър Мутафчийски представиха откъси от класически оперети.  

При тържествените речи, предшествани от изпълнение на химна на обединена Европа „Ода на радостта”,  патронът от австрийска страна – посланик Роналд Хаузер показа значително подобряване на българския си език като не само поздрави просъстващите, ами произнесе няколко изречения. После премина на английски, но основната част от изказването му бе на немски. Той не пропусна да спомене, че в момента България председателства Европейския съюз, а   ще предаде щафетата на Австрия и това придава допълнителна динамика на досегашните прекрасни двустранни отношения между двете страни.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова, патрон на бала от българска страна, подчерта отличните отношения между софийската и виенската община и ползотворните разговори със специално пристигналия изпълнителен съветник на направление „Образование и интеграция на младите хора”  Юрген Чернохорски. Тя изрично благодари на трикратната носителка на „Златна игла” София Борисова за прекрасната си масленозелена рокля с дантелени апликации.

И двамата патрони благодариха за отличната организация на Виенския клуб и лично на председателя му Мария Нейкова.

За чест на присъстващите, всички бяха спазили 200-годишния дрескод на Виенските балове – смокинги или тъмни костюми за мъжете  и дълги рокли за дамите.

Принос за усещането за автентична атмосфера отново имаше майстор-готвачът от Виена Готфрид Ганстерер. В  подготвеното от него меню имаше предястие от пушени патешки гърди с желирани зеленчуци. Основното ястие бе от дивеч, а десертът бе истинска виенска класика – топфенщрудел с ванилов сос.

Традицията балът да бъде открит от дебютанти от елитни столични училища бе спазена. Момчетата и момичетата в продължение на месеци се бяха упражнявали да спазват стъпките и да изглеждат естествено в тоалетите на „Принцеса” и „Агресия”. След което дансингът бе превзет от красивите момичета на балет „Вая”. Те вдигнаха градусите на танцовия мерак и бяха последвани от ентусиазирано валсиращи гости.

Секретарят на Виенския клуб Светлана Тилкова-Алена  подчерта, че благотворителна томбола на бала има открай време, но за първи път през 2018 се проведе търг. На него бяха предложени "Композиция", картина на художника Деян Вълков;  икона на Божията Майка и младенеца част от личната колекция на Западно и Средноевропейски митрополит Антоний;  сребърна фруктиера от края на 19-и век - предоставена от бижутерска къща SSG; "Антични мотиви" - картина на художника Георги Маринов, предоставена от галерия "България";

икона на "Св. Серафим чудотворец" - сребърен обков с аметист предоставена от бижутерска къща - SSG  (продадена за 3000 лева).

Изненадата на търга бе пристигналата в последния момент ракета на Григор Димитров, която бе продадена за 6000 лева на Гергана и Прамен Ташкови, солственици на Марс Армор.

За дамите на бала  имаше подаръци от община Виена – копие от колие на императрица Мария Терезия с перла и рубин и от община София – копринена носна кърпичка с български мотиви.

Томболата зарадва спечелилите с:  ваучери за уикенди в различни хотели у нас и в Белград, перлено бижу от Велмар, талон за обувки от Хьогл, копринени аксесоари от  FREYWILLE София,  натурална козметика на Beauty Bakery,  бижута от Сваровски,  дамска и мъжка козметика от Нивеа.

Събраните средства от търга са 15500 лева, а от томболата – 7780 лева, което значително превъзхожда сумата, събрана  на миналия Виенски бал.

Цялата благотворителна сума ще бъде обявена в края на месец април. Със събраните пари и тази година ще бъдат купени уреди и апаратура за спорт и рехабилитация за детските центрове.

Австрийският посланик проговори на български на Виенския бал

По традиция Йорданка Фандъкова и Роналд Хаузер бяха патрони на светското събитие на сезона, постановката бе на проф. Румен Нейков, а майстор-готвачът Готфрид Ганстерер сътвори кулинарни чудеса

За 17 път австрийската столица се пренесе в София чрез традиционния вече Виенски бал. В елегантните зали на хотел "Балкан" бласкави дами и господа в смокинги подкрепиха благотворителните каузи на светското събитие на сезона, организирано от Сдружение „Виенски клуб“ – София. Както винаги досега патрони бяха австрийският посланик и столичният кмет - Негово превъзходителство Роланд Хаузер и Йорданка Фандъкова.

Официалният представител на Виена изненада и предизвика аплодисментите на присъстващите като започна речта си на добър български език, но след няколко изречение мина на официалния език на бала - немския, с обещанието следващата година да е подобрил речника си. Кметът на София - стилна и изискана в тъмносинята си рокля със семпла, но изящна кройка подчерта добрите връзки между австрийската и българската столица, благодари на виенския си колега ,че откликва на всяка нейна молба и на бившия посланик в Австрия Елена Шекерлетова (присъстваща на бала), че е допринесла за за заздравяването на отличните отношения. Фандъкова изтъкна, че с част от средствата, събрани на благотворителния бал ще бъдат закупени спортни пособия за деца, лишени от родителски грижи, които вече живеят в семейни условия, благодарение на Виенския клуб. Тя не пропусна да благодари на дизайнера София Борисова, ъсздала роклята, по която всички дами хвърляха завистливи погледи.
Председателят на Общинския съвет на Виена Томас Райндъл подчерта, че този път е пристигнал с голяма делегация за Дните на австрийската столица в София, чиито старт бе даден с бала, но те ще продължат с поредица от културни и "вкусни" събития, организирани от бюрото за международни връзки на Община Виена ОйкомПР.

Председателят на Виенския клуб Мария Нейкова пък благодари на генералните спонсори Уникредит Булбанк и Шенкер, които от години подкрепят добрите им дела.

Неповторимата виенска атмосфера бе пресъздадена с много цветя и типични акценти. Балът бе открит с „Полонеза на ветрилото“ от Карл Михаел Цирер под звуците на Балния оркестър, дирижиран от маестро Найден Тодоров,  изпълнена от дебютантите от елитните столични училища. Те бяха подбрани с конкурс от хореографа Ваня Рошкова, която репетира няколко месеца с тях, докато добият нужните умения. Момичетата бяха облечени в рокли на "Принцес", а младежите - с фракове на "Агресия".

Всяка от дамите този път получи на влизане не един, а два подаръка - от Виенската и от Софийската община. В кокетна кутийка австрийците бяха поставили реплика на бижу, принадлежало на императрица Мария Терезия - гривна с перла и рубин, а българите обещават копринена кожа с два крема "четири в едно" - с четири етерични масла, преобладаващи сред които розовото, естествено.

Продуцент и режисьор на бала отново бе професор Румен Нейков, който по протокол бе поставил на смокинга си австрийски кръст за заслуги.

Балет „Вая“ с хореограф Ваня Рошкова изпълни валса „Виенско кафене“, от Роберт Щолц. Музикалната програма включваше произведения на Йохан Щраус – „Прилепът“ и „Цигански барон“ в изпълнение на солисти на НМТ „Стефан Македонски“.

Водещи на вечерта бяха оперната певица Калина Жекова и австрийският хореограф Даниел Гилберс, който в среднощните часове отново покани гостите да танцуват кадрил под негово ръководството.

Рич Бенд с ръководител Христо Кралев и солистката Соня Мембреньо разнообразиха балните танци с популярна музика за волна програма в движенията. Сред танцуващите двойки бяха забелязани астроложката Светана Тилкова-Алена (секретар и пиар на Виенския клуб) и съпругът й Андрей, които неизменно взимат дейно участие в организирането на бала и във въртенето на дансинга.

За кулинарните изненади по традиция се погрижи майстор-готвачът от Виена Готфрид Ганстерер. Голяма част от продуктите, както винаги, бяха доставени от Австрия, ден преди събитието.
Шампанското за добре дошли бе придружено от "виенски снаксове"  - характерни австрийски салами и шунки, миниатюрни лъжички с картофена салата и шницели-хапки. Менюто бе подбрано с характерни австрийски специалитети: козе сирене с орехи, посипано с шафран и салата "агнешки език", био телешко в сос от червено вино с кнедли, печени чушки с подправки и билки, терин с боровинки и сос от портокал, букет от австрийски сирена, а за прегладнелите от танците - гулаш в полунощ, в акомпанимент на характерната „хойриге“ музика в изпълнение на дуо от Виена.

Гостите дегустираха различни вина на изба „Загрей“.

С приходите от продажбата на кувертите на цена от 200 лв. (за Кралската зала) и 150 лв. (в зала Средец) ще бъдат подкрепени 13 домове за сираци от семеен тип и фондация „Конкордия“. Допълнителни суми постъпиха от благотворителната томбола с привлекателни награди като самолетни билети от Австрийски авиолинии,  хладилник от фирма Либхер, бижута, ваучер от Виктория спа, копринени шалчета от Фрайвилле София и много други.

Освен десетки дипломати и състоятелни българи, сред гостите бяха и Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в София и банкера Левон Хампарцумян.

Светлана Тилкова-Алена: Ракът е карма от минало прераждане

Астроложката Светлана Тилкова-Алена:

Ракът е карма от минало прераждане

 Магдалена Гигова

-           За първи път ти обвързваш кармата и здравето, с което предизвика фурор на конгреса на немското астрологично дружество м.г. Можеш ли накратко да го обясниш. И след като първа създаде годишен наръчник за вързката между разкрасяването,  лунните цикли и коя процедура в кой период е най-успешно да се прави, планираш ли практическа книга за кармата и здравето?

-          Темата за здравето и обвързаността й с кармата, която сме градили в миналите си прераждания и градим сега, винаги ме е вълнувала, но преди да споделя знанията си и да дам възможност на други астролози да ги използват до степента, до която е възможно, ми бяха необходими години на проверка върху лични здравни хороскопи на хора, които имаха вече проявили се здравословни проблеми или се предполагаше, че има наченка на такива. Изводите, които направих, са на база 1500 хороскопа на здравето, което е огромна база за сравнение. За съжаление, не е възможно да предам цялото си знание, защото е свързано и с умението ми да странствам във времето и пространството. 

-          Интересът ми към здравето и преражданията, които го повлияват  датира от времето когато помагах на татко, който беше лекар. Тогава започнах да се замислям дали нежеланието на някои пациенти да се излекуват или желанието на други да го сторят, не е свързано по някакъв начин с техните минали прераждания. Споделих предположението си с моя баща. В началото беше недоверчив, но все пак реши да провери моята теория. Той беше човекът, заради когото започнах да се интересувам от причините за болестите в настоящия живот на пациента, породени, но неизлекувани в предходно прераждане. Болести, които и сега са нелечими, ако техният носител не осъзнае, че е длъжен да промени живота си, поведението си, мисленето си. Много преди да се заинтересувам от науката астрология започнах да посещавам в болницата пациенти на баща ми с тежко здравословно състояние и да "поглеждам" в миналите им прераждания. Казвах на моя баща дали заболяването е следствие от предходно прераждане или се е появило в настоящия живот и той преценяваше как да лекува и дали да оперира, защото при кармичните заболявания операцията не винаги е с успешен край. 

-          Вярно ли е, че баща ти е рисувал органи, преди да направи операция и ти си му посочвала къде да "резне"? Това означава ли, че блестящият хирург е знаел за тайните ти способности, или това се е случвало по-късно, когато вече си се била захванала с астрология.

-          Татко ми беше наясно с моите възможности още след като започнах да осъзнавам какво виждам и често си говорехме за всичко онова, което беше скрито за повечето хора. Беше му много интересно и дори често си правеше експерименти, като ме караше да разчитам диагноза на негов пациент на живо или по рентгенова снимка, още повече, че на 10-12 години нямах каквато и да било медицинска компетентност. До моята 8-а година се ужасявах от кръвта. Тогава татко за първи път ме заведе и ме държа половин ден в операционната, за да гледам как оперира и да ми докаже, че по чисто нещо от човешката кръв няма. Е, успя, но не и да ме накара да следвам медицина. Имаше навик да рисува всяка по-сложна операция, която му предстоеше, винаги с добре подострени цветни моливи, които никой у дома не смееше да докосне. Всички знаехме, че чрез тях спасява човешки живот. И днес пазя не малко от неговите рисунки. Когато станах на 14 години, татко вече беше убеден във възможностите ми и ми показваше рисунките, а аз съвсем спонтатно му показвах къде да "резне", за да си гарантира сполучлива операция и живот за пациента. Не съм допускала грешки. А и той си знаеше какво да направи, защото моя съвет никога не се различаваше драстично от това, което той беше нарисувал и се готвеше да направи. Когато обсъждахме тези операции аз бях на светлинни години отстояние от науката астрология. Заниманията ми с нея започнаха шест години по-късно.

-          А кога започна да „надникваш” в миналите прераждания?

-          През 1977 година в Япония, когато направих първите крачки в света на астрологията, по съвет на моя пръв учител, г-н Осукава, започнах да обвързвам астрологичните си знания с миналите прераждания на хората. Тогава положих началото на моите изследвания, свързани със здравето и кармата, допълнени от моята учителка по кармична астрология Линда Гудман от САЩ, които продължават и до днес и са част от моята практика на кармичен астролог.  

-          Всички заболявания при хората, особено необратимите съгласно постиженията на земната медицина, може да свързани както с кармата на болния, така и с обстоятелства, възникнали в настоящия живот, които са ги възбудили. Затова и при всеки случай на проявите им се подхожда строго индивидуално. И все пак има общи звездни акспекти, върху които астролозите могат да градят своите тълкувания и съвети, но без да импровизират и да разказват за минали прераждания, защото няма как да проникнат в тях и да ги "видят", независимо дали ни убеждават, че го правят чрез медитация, хипноза или пък някой им го внушавнал свише. Всякакви опити за подобна импровизация винаги вредят, преди всичко в дългосрочен план. Но... избора е свободен! Ето и примери:

-          Ракът на гърдата е преди всичко следствие от потискането на майчинското начало в жената, било заради отдаване първенство на професионалната кариера, било заради превръщане на жената в женски екземпляр, който единствено работи за насъщния и се бори с несгодите на живота в опит да докаже, че е по-добра от мъжа (или колектива), било заради средата, в която е възприемана като работна единица, а не като жена. Тези причини могат да бъдат кармични, вследствие предходно прераждане, но могат да са следствие от настоящия живот. Ракът на гърдата в началните му фази може да бъде превъзмогнат и неутрализиран, ако жената промени своето мислене и начина си на живот.  

-           Ракът на тестисите: Когато причината е породена в настоящия живот е следствие от сексуален тормоз върху болния, когато е бил малък и ако след това самият той е мъстил на някого по същия начин. Като кармичното наследство е изкупление чрез страданието. Когато причината е кармична от това заболяване страдат мъжете, които в предишен живот са имали много жени, безразборни сексуални контакти, създавали са деца и са ги изоставяли. Това може да се случи и ако някой мъж, страдащ сега от рак на тестисите в предишно прераждане е бил жена, която е изоставяла децата си на произвола на Съдбата. В настоящия си живот е наказана да не може да ги създаде, дори и преродена в другия пол.

-          Ракът на матката: Причинен заради минало прераждане се проявява, когато болната жена е изоставяла децата си, отказвала е да роди деца, убивала ги е, защото са били тегоба за нея, не е раждала, за да не вреди на професионалните си стремежи. Искам да подчертая, че при такива жени, които носят проблем от минали прераждания, животът на семейни начала и създаването на деца без официално сключен брак също отключват болестта. Ето защо често съм крайна, когато давам съвет, че една двойка задължително трябва да сключи брак. Това изискване, дори и да е неприятно за двамата партньори,  е свързано с кармата на единия от двамата.

-          Туморите в мозъка обичайно се проявяват в настоящия живот, ако болният е имал проблеми с падания като дете, на които не е обръщано внимание и които може да доведат след години до усложнения. Ако причината е кармична, то тогава задължително е обвързана и с прераждане, в което или болният е бил палач и лично е отсичал глави, или е бил съдия, който заради интерес и влияние е присъждал смърт чрез обесване или чрез отсичане на глава. Има случаи когато причината за отключването на това заболяване също е свързана с минало прераждане, но е по-невинна. Болния постоянно се е оплаквал от несъществуващо главоболие, от мигрена, за да принуждава околните му съчувстват и да се грижат за него, а той е живял на техния гръб, независимо мъж или жена е бил. Същия начин на живот и в настоящото му прераждане, неосъзнаването, че този тормоз, който налага върху близките си води до наказание, причинява тумор в мозъка.  

-          За рака  на белите дробове причината може да се търси в проблемен брак, в неподходяща среда, където болният не може да "диша". Не може да се освободи от омразата към околните  и в семейството, от притесненията и да си поеме дълбоко въздух, за да заживее в хармония със себе си и със света. Ако болестта е свързана с кармата и миналите прераждания, причината може да е породена от присъствието в живота на болния на негови кармични врагове. Хора, които е тормозил в свое предишно прераждане и сега му мъстят, като го потискат и не му дават възможност за себеизява.

-          Диабетът е заболяване, което може да се корени в кармична причина или да е причинено от събитие в настоящия живот. Кармичната причина отключва страданието на болния от минало прераждане, когато е получил диабет заради наднормено тегло, защото е прекалявал с храната и алкохола и почти не е ставал от масата. Сега, заради безработицата и също наднормено тегло, заради нещастен брак и постоянен стрес диабетът отново наказва.

-          Инфарктът и инсултът, в голяма част от случаите водещи до необратим край по-често са провокирани от начина ни на живот в настоящото ни прераждане. Много рядко може да са следствие от минало прераждане. Единствените случаи, в които съм установявала причина за такива заболявания, свързана с кармата са породени от кармична среща с враг, който е убил или унищожил чрез тормоз болния. При срещата им, особено ако живеят заедно или са орисани да се виждат често, потърпевшият човек не издържа. СПИН -а е само предупреждение за наказание, което грози човечеството, ако не успее да стъпи на здрави морални устои, защото все забравяме, че сме част от Вселената и както живота в нея ни въздейства, така и ние му въздействаме и пречим с начина ни на живот, към който вървим. Ние, хората, няма как да открием нещо, което не съществува във Вселената. В този смисъл СПИН и много други болести съществуват изначално. В ХХ век е дошло време на човечеството да го открие и използва. Дошло е време и да бъде открита ваксина, защото във Вселената за всяка болка има лек. При моите странствания във времето съм установила, че СПИН е съществувал и преди 2000 години и няколко века след Иисус е изчезнал също по естествен път. Моето мнение е, че деградацията в Римската империя, довела до въздигането на секса с еднополови в култ, е предизвикала появата на СПИН като естествен защитен механизъм за оцеляването на човека, като вид и е довел до нейното отмиране.  Човечеството ще открие ваксина за СПИН, но уверявам те, СПИН-а ще изчезне от самосебе си, ако се научим, че съществува полова култура и да осъзнаем, че естествения живот на човечеството не включва еднополово общуване.

-          Като те слушам книгата „Здраве и карма” вече е почти готова.

-          Наистина  предстои издаването на книгата ми "Здраве и карма", която е поредния връх в развитието ми като професионален астролог. Искам да споделя, че вече гледам към следващия връх: това ще е книга, свързана с нашата история, такава, каквато я виждам аз, когато странствам във времето и пространството, но обвръзана и със звездните карти на съответното време, ако има събития което да предопределя Съдбата на България.   Голям интерес предизвика информацията за създаването на Белоградчик, съдържа не само година, а месец и ден. Моето присъствие при създаването на града вече е обвързано и със звездната карта на този ден.  Смятам, че сега ще предизвика интерес и разказът ми за пристигането на Аспаруховата конница на българска земя отсам Дунава и денят на Създаването на България - 27.10.679 г. половин час след полунощ. След месец всеки, които се интересува от нашата история ще може да прочете и астрологичното значение на мига, в който хан Аспарух е изрекъл думите: "Тук е България".

-          Като малка усещала ли си, че шестото ти чувство, трето око, или както го наречеш,  е по-развито отколкото на останалите?  Това може ли да се "възпита", надгради и може ли да се засили при лично нещастие (или да се изгуби)?  Имам предвид загубата на дете, която си преживяла.

-          Когато бях съвсем малка изобщо не съм осъзнавала, че има шесто чувство и трето око. След насилственото отдалечаване и след това връщане на душата ми, когато съм била бебе на часове и са ме спасили от задушаване благодарение на малката сестра на майка ми, дарбите при мен са се отприщили без да ги искам и търся. Трябваха ми години, за да осъзная какво мога, но без да имам отговор защо го мога и как да се освободя от тези знания и от товара, който се трупаше върху крехките ми раменца от най-ранните ми детски години. Споделяла съм, че не обичах да ме прегръщат и целуват, а когато ми правеха забележка, защо блъскам дори родните си, аз казвах, че са черни. Давах да ме докосват само тези, които за мен бяха бели. Явно още тогава съм правила разлика между добро и зло. С годините започнах да се затварям в себе си, макар  че играех с връстниците си и бях много общителна. Въпреки че моята баба по бащина линия ми се караше, че съм милозлива и че раздавам прекалено много обич и доброта, хората усещаха бариера, която им пречеше да се доближат до мен или ги притесняваше до степен на страх, което също водеше до дистанция. Имало е мигове, когато ми е било много болно от подобно отношение, но пък именно чрез тях осъзнавах своето различие от околните.

-          За съжаление,  не мога да зарадвам всеки, които иска да е надарен с някакви свръхспособности, позволяващи проникване в незримия свят, че това се случва ей така. Ударил го ток и готово. Пътувал си във влака и хоп, отворила му се врата във времето и пространството. Всякакви легенди можеш да чуеш, което не е за чудене след като у нас се оказва че феномените са повече от хората.  При мен се е отключила дарба, която не съм искала, но която ми е била заложена. И във всеки случай е щяла да се отключи в по-зрелите ми години. Уви, у нас всеки феномен разказва за екстремни преживявания, които са отпушили дарбата му. Де да беше толкова лесно! Тогава при мен щеше да е удвоена, след като през 1991 година се натрових със сироп за кашлица, от който отпих, без да прочета, че се разрежда и бях 24 часа в кома. Нали ти е ясно, че след подобно преживяване, когато излетях отново от тялото си, обвита в красивите звуци на Вселената и не ми се връщаше обратно, но един глас ми разпореди да се върна, трябваше да се нарека пратеник свише. Върнах се обратно към живота си, за втори път. Значи съм длъжна да го изживея, значи за някого съм значима, но бях и съм със съзнанието, че съм обикновен човек, на когото са му разрешили да продължи пътя си и да изпълнява мисията си.

-          Загубата на детето ми също не отприщи някакви свръхдарби ( може би защото вече си ги имах и бяха осъзнати). Държа да подчертая, че има хора, които притежават заложени им в мига на раждане лечителски или ясновидски способности, подчертавам, ЗАЛОЖЕНИ В МИГА НА РАЖДАНЕ! Раждат се с тях, не ги придобиват. Естествено, с годините, ако ги осъзнаят могат да ги развият или да ги притъпят, защото не всеки е готов да понесе бремето на чуждите страдания и проблеми, особено след като осъзнае, че не винаги може да се помогне. А астрологията сякаш е следствие от тези мои умения. Приемам, че заниманията ми с тази наука са моя карма, която е трябвало да изживея. 

-          Малцина знаят, че чичо на майка ти е Владимир Димитров-Майстора. Виждаш ли някаква връзка между интуицията и чувствителността на художника и на астролога? Трудно ми е да говоря за Майстора, защото съм го виждала само веднъж, на 26 януари (рождения ден на Алена – б.а.)  1959 година, когато бях на четири годинки. Малко след това той почина. Когато се срещнахме за първи път от него чух,  че и двамата сме Водолеи. Това беше първата ми среща с астрологичен термин - име на зодиакален знак. Въпреки това мога да кажа, че и художникът, и астрологът  от една страна трябва да имат силно развита интуиция, чрез която да "разчитат" чувствата и усещанията на човека, когото рисуват или на когото изготвят хороскоп. От друга страна те са си чувствителни по душа, с малки изключения - имам предвид хора, наричащи себе си астролози, които правят само апокалиптични прогнози или творци, които виждат света предимно черен. А да знаеш колко е красиво да вплиташ в хороскопа или пък в картините си цветовете на Вселената, защото всеки човек е една малка Вселена, която в своите енергийни или полеви структури, съдържа тази красота на нишки, цветове и невероятни звуци! Ако астролога или художника е късоглед и вижда едноцветно, няма как да твори нещо, с което да е полезен на хората.

-           Говориш 6 езика, завършила си МИО и икономическа журналистика.Професията те отвежда в Сингапур, разкажи за белия тигър, който си гледала и какво стана с него. Той "научи ли те" на нещо?

-          Да си призная, част от тези езици вече използвам само за четене на книги в оригинал, но съм сигурна, че ако до мен има хора, на които те са родна реч, бързо ще вляза в час. Всеки, който говори чужди езици, знае, че ако не се практикуват, те се забравят, но това е като карането на колело - бързо се припомня. Стига ми лятото да съм в Сандански, където идват на почивка шведи и датчани и... опресняването на езиците е факт, а на тях им е приятно да слушат родната си реч. До този момент не успях да осъществя една моя голяма мечта - да науча испански, но може пък да се случи.

-          А белият тигър ме научи на много неща. Най-напред го намерих пред къщата, в която живеех в Сингапур. Трябва да си призная, че въпреки подигравките на мъжа ми Андрей, че няма как да сбъркам тигър с коте, аз точно това направих. Там  нямат навика да гледат котета в домовете си, поне така беше преди повече от 20 г. Когато видях треперещото мокро животинче пред вратата, ахнах, че виждам коте, гушнах го и бързо се прибрах. Беше дъждовният период, когато ако те свари пороя на улицата водата може и да те отнесе. Изкъпах го, изсуших го, за да се стопли, дадох му млекце и то заспа, мъркайки. Защо да ми мине през ума, че може да е тигър? Аз мечтаех за приятелче, най-добре - коте, и съдбата ми направи подарък. Ходех на работа, като му оставях млекце и водичка, а и хазяйна прескачаше да го нагледа от съседната къща. Цели двадесет дни бях щастлива мама, докато стана ясно, че това бяло тигърче си има на всичкото отгоре огромна мама на четири лапи, братче и две сестрички - досуш като него. Показаха ми ги гледачите, които незнайно как, бяха открили беглеца. Много плаках, беше ми мъчно и гледачите решиха да ми го оставят за 6 месеца, защото след това захранват тези тирги със сурово месо и ги подготвят за живот в естествената им среда. Той, казваше се Буран, аз си го кръстих така, защото беше като буря и не спираше на едно място, освен когато му се спи. Нито веднъж не ме предаде, не ме нарани, не прояви агресия към мен. Върнах го на стопаните му и след две години се сбогувахме, защото се прибрах в България, а той, за тяхна изненада ме позна и полетя към мен, щом чу гласа ми. Бяха изумени, а думите им бяха: "Я, ама той помни мама!" На какво ме научи за това наше кратко съжителство? Научи ме, че дори и дивите животни даряват любов и не нападат, ако усетят, че срещу тях стои добронамерен двукрак екземпляр, въпреки че ние сме техните най-големи врагове. Че имат памет за обичта, която им е дарена и са дарили! Те не те предават, както често правят хората.  Как от търговията стигна до астрологията? Първите ти уроци са дошли от възрастен японец, за чиито внук едва не си се омъжила, как стана това?

-          Интересно защо в публичното пространство битува информацията, че с Йоно за малко не сме се оженили. Не е имало и намек за такива отношения. Както винаги съм казвала, той беше за мен по-големият брат, за който винаги съм мечтала.  Йоно беше мой колега от института, с който се сприятелихме още в първи курс. Той беше започнал да учи ускорено български 5-6 месеца по-рано и в началото на семестъра говореше развалено,  което си е огромен успех, имайки предвид, че аз не успях да се справя с японските йероглифи. С няколко мои състуденти се подготвяхме винаги заедно за сесията и бяхме близки приятели. Той често се шегуваше с моята майка, че ще ме заведе в Япония. Тя  му отговаряше с типично македонската си прямота, че това няма как да стане, защото никога няма да даде дъщеря си на азиатец, та дори и ако той е половин англичанин (майката на Йоно беше британка). Две години преди да се дипломираме той  ме заведе на гости, за да видя неговата родина. Останах в страната на изгряващото Слънце два месеца. Там срещнах неговия дядо. Първото ми впечатление от него, когато му подадох ръка беше, че сякаш започна да чете нещо по лицето ми. Притесних се, още повече, че очите му излъчваха младежки плам, а цялото му лице беше изтъкано от малки бръчици. Когато се опознахме и Йоно му каза, че мога да странствам във времето и пространството, дядо Осукава категорично ми заяви, че аз съм орисана, колкото и да ми е неприятно, да изучавам астрология, за да помагам на хората да осъзнават причината за проблемите и болестите си, ако се коренят в техните минали прераждания.

-          В началото бях даже уплашена, защото до този момент не ми беше минавало през ум да се занимавам с науката за звездите, а още по-ужасена бях, че това е свързано с много изчисления. Математиката никога не ми е била любим предмет. Само дето дядо Осукава се оказа по-инатлив от мен и за два месеца, въпреки че не ме лишаваше от разходки, ме научи на основите на астрологията. Не че нямаше достоен рицар-спасител, който искаше да освободи моята клета особа от скучните занимания с неразбираеми драсканици по пясъка... Един от стопаните на къщата беше двегодишен чистокръвен персийски котарак. Вечно намръщен, все гледаше укоризнено околните, че не му угаждат достатъчно. Спеше на копринена възглавница. Та към края на първия месец бяхме стигнали до домовете на звездната карта, а дядо Осукава прилежно разчертаваше зодиакалния кръг на пясъка, когато Колинс ( така се казваше персиецът) с лъвски скок цопна в средата на кръга, фиксирайки с поглед тънката пръчица, с която моят учител чертаеше. Кръгът беше заличен, а Колинс беше плеснат по дупето с пръчката. Негово Величество напусна обиден, гледайки лошо. След десетина минути следващата звездна карта беше разчертана на пясъка. Котаракът си беше научил урока и вместо да скача се плъзна като пингвин по пясъка. От кръга отново нищо не остана, а за да не изяде още една пръчка Колинс легна по гръб. Нямаше как да го ударят по коремчето и той добре знаеше това. Никой не пожела да го чеше, но беше светкавично занесен в банята, а после заключен в къщата, докато приключим с урока.

-          Неочакваното за мен беше, че моят първи учител започна най-напред да ме запознава с източната астрология, но бързо осъзна, че е по-добре да ме въведе в дебрите на класическата, за да съм полезна на хората в Европа. Пожела ми, ако някога поискам, сама да изучавам източния зодиак. Защото той беше много възрастен - на 92 години и беше ясно, че няма как да ми бъде учител дълго време. Друг интересен факт е, че когато ми изпрати преведени на български книгите си  по астрология и подарък за моят 24-и рожден ден - пълен астрологичен хороскоп, изчака да направя първия си хороскоп, одобри го и малко след това напусна нашия свят. Сякаш искаше да се увери, че е намерил достоeн заместник на планетата Земя. Няма да го предам, а ще вървя по този нов за мен път. Така и сторих и не съжалявам нито за миг.

-          Затова се зарадвах много когато през 2005 година в България пристигна  водещият астролог на Япония, г-жа Теруми Кондо. Заради астрологични аспекти беше решила да празнува своя 50-и рожден ден в България и да се срещне с мен. Беше неочаквана и незабравима среща с моето минало, което събуди в мен спомена за всичко преживяно в далечна Япония. Теруми Кондо, която е родена в същата година като мен, но в знака на Лъва - противоположния знак на „моя” Водолей, се появи, за да даде доказателство, че миналото, настоящето и бъдещето са неразривно свързани. Тя ми предложи да членувам в международната астрологична асоциация ISSAR и подкрепи членството ми още в края на 2005 година. Кореспонденцията ни продължава и до днес.

-          Тибетските ти учители са те нарекли Алена. Но това е част от дългото ти и непроизносимо име, което са ти дали. Можеш ли да го цитираш цялото и как изобщо стигна до тях, колко време беше там и на какво те научиха?

-          Мога, но няма да го цитирам, защото е тайна. Само ще  кажа, че се състои от шест отделни думи, а сборът от числата  отговарящи на буквите на кирилица отново е 16 = 7, както е при Алена. Тази моя среща отново е свързана с Йоно и гостуването ми при него. От Япония се върнахме  по пътя на коприната. Йоно имаше приятели в Непал и предложи да ги посетим. Те на свой ред ни поканиха за разходка високо в планината, като ни "обзаведоха" с мулетари и мулета. Тръгнахме бавно нагоре по тъмно, преди изгрев слънце. Вече на платото, на което спряхме да обядваме, приятелите му започнаха да приготвят храната. Запалиха огън, а аз, понеже бях единствената дама, трябваше да седя и да си почивам.

-          Да, но когато си за пръв път на непознато място, родена си във Водолей и любопитството те гложди отвътре, няма как да си седиш. Та и аз реших да се разходя. Гледам от височина 4000 метра, на която болен човек, с високо кръвно, няма да може да диша нормално и си давам сметка колко нищожни прашинки сме ние, хората, населяващи на планетата Земя и как ако духне вятър и ни отвее, никой няма да ни намери. Величието на планината, картината, която виждах в ляво от мен - Джомолунгма (Еверест – б.а.) в мараня, а върхът огрян от яркото слънце, беше божествена. Върнах се при огъня.

-          Малко след това видях близо до мястото, на което стоях, три фигури, които се бяха появили сякаш от нищото. Учудих се, че не съм усетила кога са дошли и станах, за да ги доближа. Тогава един от мулетарите скочи и ме хвана за ръката. Започна да ми говори нещо, а очите му хвърляха гневни пламъчета. Преведоха ми, че не бива да ходя при тях, защото те левитират, Душите им са извън тялото и ако ги обезпокоя, душите им никога няма да се върнат обратно, защото ще бъде прекъсната сребърната нишка, която ни свързва с миналите ни и бъдещи прераждания. Усещането, което изпитах, когато ме спряха беше гняв, че ми пречат, но знаех, че съм длъжна да изчакам тези хора да се изправят, за да ги огледам. Все  още не знаех, че тези далечни и непознати фигури ще бъдат моите спасители, защото левитацията при мен беше естествено състояние от раждането ми и страдах, без да бъда разбирана за какво говоря, когато безконтролно се реех в миналите епохи на нашата планета или в преражданията на хората, които далеч не винаги бяха приятни. Всички седнахме да обядваме, а аз уж хапвам, но очите ми - все в тези три фигури бяха вперени. Колко продължи взирането ми е трудно да кажа. На мен ми се стори цяла вечност. В един момент се изправиха, поклониха се на слънцето и аз попитах как мога да поговоря с тях. Още не бях получила отговор, когато те се приближиха. Бяха облечени с нещо подобно на ямурлуци. Най-възрастният от тях седна до мен, най-напред ме докосна с ръка по челото, а след това взе ръцете ми в своите и започна да говори нещо. Преведоха ми, че иска да остана там, защото има на какво да ме научат и защото чувам как расте тревата. Това беше първата ми незабравима, оставила трайна следа в сърцето ми, среща с моите Духовни Учители. И понеже често ме питат всеки ли може да отиде там и да намери учители, които да го обучават, трябва да кажа, че аз не съм ги търсила, ТЕ МЕ НАМЕРИХА, а и винаги са ми казвали през годините на обучение при тях, че Учителят сам намира ученика, когато ученика е готов. Срещата ми с моите Учители очевидно беше предизвикана от невъзможността сама да овладявам прехода си във времето и пространството. Затова имах нужда от тях. Винаги ще съм им благодарна за всичко, на което ме научиха. Дипломната ти работа в американската школа е  хороскоп на Рейгън, ти знаеше ли чий е той и оказа ли се верен?

-          Естествено, че не знаех на кого правя хороскоп. Както и никой от групата не го знаеше. Направих го и получих слаба оценка, защото бях прекалено мека при тълкуванията и описанието на характера на човека, който се криеше зад тази дата на раждане. Когато видях забележките се разстроих и казах, че от мен явно не става астролог, защото няма как да бъда груба и да пиша неща, които може да изплашат някого. Моите учители ми казаха, че точно това трябва да направя, за да бъда полезна, а където има негативни заложби, да дам съвет как да бъдат преодоляни. Направих корекциите на хороскопа според изискванията и се оказа абсолютно точен. А и аз бях включила част от моите тълкувания, свързани с дарбите ми, затова не бях изненадана, когато след години се потвърдиха и заложените здравословни проблеми, станали причина за неговата кончина.

-           Моето тълкуване беше успех, който отчетох с години закъснение, но именно тези малки тухлички градят самочувствие, доказват правотата ми и ме зареждат с желание да помагам на хората и да развивам астрологичното знание. А и с годините си научих урока и в хороскопите си казвам винаги истината, дори и да е болезнена, защото ако я спестя, след време идват проблемите, които биха могли да бъдат избегнати. И искам отново да подчертая, че астрологията не дава информация за край на житейски път, за катастрофи или кончина на близки хора, нито за земетресения и природни бедствия с фиксирана дата. За природни катаклизми може да им предупреждения, заради аспектите на планетите, но ако са плод и наши действия, заради несъобразяване с тези предупрежедения, ако сме отговорни те също могат да бъдат избегнати.