Млад талант е заплашен от обездвижване. За операцията са нужни 42 000 евро. Да помогнем!

 

Иво Христов е на 17 години, има четири мозъчни операции и шест издадени романи,  сборници с разкази и стихосбирка. Интелигентното и вглъбено момче казва: „Пиша за смъртта, защото я познавам”.  И се усмихва!

Заради таланта и куража си Иво получи приза “Респект”, а неотдавна и детската Вазовска награда. Тялото на даровитото и мъдро момче продължава да произвежда доброкачествени, но застрашаващи живота му тумори.

 Иво, неуморната му сестра Франческа, баща му Иво и майка им Милена откриват надеждата в Хановер. Там неколкократно оперират младия писател, наречен от почитателите си „Българския Стивън Кинг”.

Интервенциите са успешни, но при една от тях момчето губи слуха на едното си ухо. За да не остане напълно глух,  се налага да търсят алтернативно лечение. И го намират чрез вливането на препарата Авастин 400, който за кратко спира растежа на зловещия рак.

Милена, майката на талантливия писател, не спира да изработва красиви сувенири, които продава чрез страницата във Фейсбук „Живот за Иво”, но постъпленията за крайно недостатъчни, въпреки подкрепата на известни личности като актьорите Ивайло Захариев, Ники Станоев, Момчил Степанов,  водещата Наталия Симеонова, певицата Теди Кацарова …

Обаче туморът на гръбначния стълб е започнал да расте и заплашва двигателните умения на Ивчо. Краката му вече изтръпват.

Ето какво написаха почитателите на младия талант на страницата му във Фейсбук „Живот за Иво“ след представянето на последната му книга преди  няколко дни:

„Скъпи Вълшебници, както вече споделихме с вас, нашият герой Иво Христов се нуждае от поредната операция, която трябва да бъде направена възможно най-скоро. Последният контролен преглед на 17-годишното борбено момче показа, че спешно трябва да бъде извършена нова интервенция на гръбначния стълб, с цел премахване на тумор, който притиска. Нужната сума от 42 000 евро е огромна и непосилна за семейството на Иво, което отново разчита на помощта на добрите хора, за да може детето им да живее, да ходи и да бъде добре. Операцията ще бъде извършена в Хановер, Германия, където Иво се лекува от години. Младият боец мечтае само да оздравее, за да продължи да пише своите книги и да печати белите страници хартия с надеждата, която вие му подарявате всеки път в трудните моменти.

От 5 години Иво Христов се бори със заболяването "Невроброматоза-тип 2" и организмът му е склонен да образува доброкачествени тумори в Централната нервна система.

Коледните и новогодишните празници са най-вълшебното време от годината, в което вярата ни в чудесата е още по-силна. Затова молим всеки един от вас, който ще прочете тази публикация да сподели написаното в профила си, за да може то да достигне до повече хора и средствата да бъдат събрани за максимално кратко време. Споделяме банковата сметка на Иво, както и Pay Pal акаунта му, където можете да го подкрепите финансово.
Нека помогнем на Иво да продължи да ни радва с разказите си, да мечтае и да се усмихва!

Фейсбук страница: ЖИВОТ ЗА ИВО
Фейсбук група: Да подадем ръка на Иво

Начини за дарение:

Дарителска банкова сметка:
POSTBANK
BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов

Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов

Благодарим ви, Вълшебници!

Д-р Донато Перес Гарсия, чиито дядо  е номиниран за изобретен от него метод за лечение на рак, пред "О!Здравей" по Би Ай Ти

Инсулин потенцираната терапия щади организма за разлика от агресивните химикали

Д-р Донато Перес Гарсия създава Инсулин-потенцираната терапия (IPT) през 30-те години на ХХ век като медот за лечение на сифилис. В последснвие, обаче се оказва, че методът може да се прилага отлично при различни хронични заболявайния и най-вече при лечение на рак. За това мексиканският лекар е номиниран за Нобелова награда.

Днес неговият внук, който му е пълен адаш, продължава да прилага експерименталния алтернативен способ за лечение на ракови заболявания като използва инсулин в допълнение към химиотерапия с ниска дозова интензивност - 10-25 на сто от обичайната доза химиотерапевтични лекарства. 

Д-р Донато Гарсия бе лектор на Световния конгрес по интегративна медицина, който се проведе през октомври в София и посети българските си колеги от столичния център по интегративна  медицина с ръководител д-р Христо Дамянов. Той даде интервю за предаването "О!Здравей" по Би Ай Ти, което ще бъде излъчено в неделя, 23 октомври от 17,30. 

   

- Д-р Гарсия, вашият дядо е номиниран за Нобелова награда за изобретяването на инсулин потенцираната терапия. Бихте ли обяснили как точно действа и какви са предимствата й в борбата с рака?

- Всеки лекар, във всяка част на света  се стреми да помогне на пациента си по най-добрия начин. С най-малък риска да го нарани и с най-голямо желание максимално да му помогне. Ние се водим от този принцип в нашата практика при прилагането на инсулин потенцираната терапия. И да, моят дядо е бил номиниран за Нобелова награда за изобретяването й.

При взимането на решение как да подходим към лечението на пациента преценяваме какво е клиничното му състояние и тогава изработваме план за лечение. Преди да започна лечението винаги обяснявам на своите пациенти какво точно ще приложа, защо предлагам точно това, какви са рисковете и страничните ефекти и рисковете при тази терапия и очаквам неговото решение. Когато го получа – действам.

Ако пациентът получава лечение без видим резултат, той търси алтернативни начини. Това го води при нас и той търси друг подход към лечението си, за да има ефект.

- А как действа точно Ай Пи Ти?

-  Ай Пи Ти, инсулино потенциращата  терапията използва ефекта на инсулина, който  е човешки хормон, изработван в тялото при лечението на тумори. Инсулинът се произвежда не само в човешкото тяло, ами и от почти  всички бозайници по света. Това е един естествен хормон, а не лекарство.  В качеството си на такъв той няма характеристики на лекарство - никакъв терапевтичен или лечебен ефект. Ние използваме характеристиките му на хормон за лечение.  Така инсулинът се прилага в малки (прецизни) дози в човешкото тяло, така че да получим хипогликемия. Ако имаме пациенти диабетици ние ги предупреждаваме, че това усилва действието на други лекарства и те го знаят и го имат предвид.

Това потенцира по-високото въздействие на съответните лекарства, които е избрал лекаря за случая на пациента. Решението е строго индивидуално. Когато говорим за рака и раковите клетки, с инсулина уцелваме и таргетираме само и единствено тях и с тях работим. Именно тогава с подбрана комбинация от лекарства докторът атакува тези туморни клетки и тогава с много по-малки дози, много по-щадящо се подтиска или се уцелва тази злокачествена клетка.  

Всеки лекар, който прилага Ай Пи Ти терапията трябва да бъде предварително обучен и сертифициран и чак тогава да пристъпи към нея, поради тънкостите на самото лечение. Така че необходимо е да имаме обучени специалисти. Ай Пи Ти е още е още една терапевтична възможност.  Това е един подход, който се използва за лечение на хронични заболявания и всички лекарствени форми, които употребяваме са одобрени от министерството на здравеопазването във всяка една страна. Няма нито едно вещество, нито едно лекарство, което да не е одобрено. При този подход ние използваме правилната комбинация от лекарства. Накратко казано, обученият лекар уцелва злокачествената клетка, разтваря я и там вкарва комбинацията от лекарства, които са най-подходящи за състоянието на пациента към момента и по този начин осъществява лечение с минимален риск за здравето му. Много щадяща терапия. Инсулинът е безопасен за пациентите, добре се възприема от тях.  Тази процедура е изключително хуманна, човешка, щадяща, но й е необходим период от време, в който специалистът да работи по този начин с минимализирани странични ефекти. Това не изключва  и други видове терапии, които специалистът би счел за необходими и за подходящи за състоянието на пациента. Това е една много добре комбинираща се терапия.

-         Единствено в качеството на живот на пациента ли е разликата между една агресивна химиотерапия и Ай Ти Пи?

-         При конвенционалната терапия се атакуват с високи дози много органи и по този начин човешкото тяло страда, докато при Ай Пи Ти терапията таргет са само злокачествените клетки и те се лекуват избираемо и по този начин страданието се намалява.

-         Как се приема този ефективен и нетоксичен метод за постигане на ремисия при онкоболните в САЩ?

-         Аз не съм неговият създател. Методът е създаден през 1930 година от моя дядо, за което е номиниран за Нобелова награда. Аз съм само учител и популяризатор на терапията.  Бях поканен в Щатите, за да обучавам как да се прилага този метод. И това не се случи за една нощ. Моята мисия е именно в това. Бяха необходими много години и много презентации. Бях поканен в болницата в Хюстън, Тексас, защото бяха изпаднали в криза при лечението на рак. Там през –90-те години на ХХ век създадоха офис по алтернативна медицина. Тогава конгресът на САЩ поиска други методи за лечение, различни от конвенционалните, да навлязат в медицинската практика. До онова време единствените, които практикувахме Инсулин потенцираната терапия бяхме само петима-щестима - моят дядо, баща ми, аз, няколко мои млади последователи. И така отидохме във Вашингтон с този алтернативен начин.

-          Можете ли да цитирате данни, с които да ни убедите, че е по-добър от конвенционалните методи.

-         Определено е по-добър от конвенционалните! Още когато бях поканен във Вашингтон аз представих моите клинични случаи и резултати, използвах много факти и данни, за да убедя централния офис, че е необходимо хората да специализират  за прилагането на този метод.  Това се случи през 1997 година. Лекарите в САЩ прочетоха съобщението на Националния здравен институт и Националната асоциация за алтернативно лечение, представиха резултатите ми и ме поканиха да обучавам лекари. Това продължава от 2000 година до ден днешен. Все повече и повече лекари специализират при мен, защото не виждат страничните ефекти върху организма, каквито съществуват при другите видове лечение – опадването на косата, токсичните вещества, реакциите на тялото. Има все по-малко странични ефекти, а се постигат по-бързи резултати при този вид терапия. Все повече и повече доказателства идват от цял свят  чрез лекарите, които съм обучил, а това са повече от 700 медици от 32 страни по света. Този метод се прилага в над 32 държави и отвсякъде идват положителни резултати за по-малко интоксикация на човешкия организъм и по-бързо постигнат желан ефект.

-         Никак не е лесно да промениш света на медиците, но аз не се от казвам. Лекарите, които бяха на световния конгрес по интегративна медицина в София и присъстваха на моя уъркшоп, докладваха за добри резултати при техните пациенти. Не всички от тях оздравяват напълно, защото това е невъзможно, но по-голяма част от тях изпитват подобрение.

-         Основната разлика между състоянието и самочувствието на нашите пациенти, които лекуваме с Ай Пи Ти метода и другите, които се третират с конвенционалните високотоксични начини на лечение на рака е огромен, защото нашите пациенти още на следващия ден могат да отидат на работа, те се чувстват прекрасно. Докато при конвенционалния метод има странични ефекти, опасване на косата, намаляване на имунната защита, допълнителни заболявания и състоянието им се влошава за дълго време.

-         Защо тогава конвенционалната медицина не възприема вашия метод, щом е ефективен?

-         Конвенционалната медицина дава методи, които са вече извън времето си. те са остарели и този подход не е ефективен, не дава резултати. Затова лекарите търсят алтернативни методи. Освен това в конвенционалната медицина се използват синтетични лекарства, които са изключително скъпи, докато в Ай Пи Ти метода използваме инсулин, който е човешки хормон и се изработва в човешкото тяло. Най-голямото предимство на методът е това, че се уцелва злокачествената клетка и лекарят, който е подбрал необходимата индивидуална комбинация за лечението на своя пациент вкарва лекарството. Като терапията е персонализирана, затова дава по-добри резултати.

Николай Петев: Духовна холера по време на чума е диагнозата ми за политиците

 

 

С писателя разговаря Магдалена ГИГОВА

- През пролетта т.г. зарадвахте приятелите (дори и враговете си) с вестта, че лечението ви в Хюстън е дало резултат, победили сте рака на белия дроб и всичко е наред. Как сте сега?

-        Най-напред искам да благодаря на всички приятели за човешката и материална подкрепа при лечението ми. Не съм очаквал, че имам толкова близки души – и познати, и непознати. Огромно благодаря. Мисля също така, че нямам врагове. Битката с рака е борба на духа. В това „канадско надделяване” вярвам, че ние ще победим.

-        „Битката с рака е борба на духа“ - какво ново научихте от нея?

-         Че не трябва да се предаваме. Някаква болка? Хората са ги ранявали, а те са се стражавали... Ние да не сме слабохарактерни. Когато ти кажат, че имаш живот само месец душата ти пораства... Или поне така си мисля...

-         

- В последната си книга пишете: Хайтов го прави необходим неговия патриотизъм, Богомил Райнов го прави необходим неговото силно интелектуално начало, Георги Джагаров го прави необходим неговата поетична стихия, Елин Пелин го прави необходим неговата земна мъдрост, много българска… С какво се чувствате необходим вие?

-        Не ме влекат самооценките. Други ще кажат – и в други времена.

- Шегуват се, че който не знае как се прави едно нещо, учи другите да го правят? Това ли е професията на литературния критик?

-        О, не... Ако говорим сериозно, литературната критика е изключителна необходимост за литературния процес. Тя най-вече помага на поета и писателя. Още от Аристотел – като наука, и Платон – като изкуство, тя предвижда, облагородява, прочиства и най-вече придвижва процеса. За разлика от днешните времена, тя е най-малко реклама. Мен ме привлича характерологията на писателя, есеистиката.

-        Председател сте на Съюза на българските писатели (СБП) от 2003 г.  Доколко обществото се вслушва днес в своите писатели?

-        Очевадно, че не се вслушва, но да си зададем въпроса – това общество човеколюбиво ли е? А на писателя това е характерната черта. Полититическият ни елит в много голямата си част се страхува и поради това не се интерисува от писателите си и тогава...Тогава писателите презират този елит. А като имаме предвид, че у нас ръководителите обичат да се обграждат с по- тъпи от тях, положението става плачевно. Точно преди 100 години Димитър Подвързачов - през 1912 г., пише стихотворението

 ,, Родина,, . Ще ви цитирам само финала му, а Вие ми кажете какво се е променило.

,, Обичам те като жена,                                                                                    която шепне  обещания –

О, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!,,

-  Точно казано. Но и при тазгодишното ви преизбиране като председател на СБП опозицията ви обвини в непрозрачност при управлението на имотите, диктаторски похвати и раздаването на бутафорни литературни награди. Подхождат ли такива ежби на един 100-годишен съюз?

-        Вижте, Съюзът на българските писатели е много сложна и трудна за управление организация. Над 600 ярко изявени индивидуалности. Има толкова вицове – казаха, че при един председател управлението било еднолично, при друг – безлично, при трети – двулично, при четвърти – многолично и т.н.

-        Непрозрачност казвате? Винаги е имало конкурси, винаги решенията са минавали през Управителен съвет, през Общи събрания. Трябва да се говори точно, с факти. От 2003 г. до днес не е продаден един квадратен метър – собственост на Съюза, а той е построил нов почивен дом с по-голяма застроена площ от предишната. Знаете ли друг творчески съюз някъде да е поставял нова керемида в това време? Днес имаме много повече имоти, отколкото през 2003 г. Диктаторски похвати? Прегледах неотдавна протоколите на Управителния съвет. Всички решения са взети с консенсус. Представяте ли си аз да съм диктаторът на Анжел Вагенщайн или Петър Караангов? Бутафорни литературни награди? Та ние имаме само съюзните в навечерието на 24 май и Националната литературна награда „Георги Джагаров” и те са избрани от 7-членни сериозни литературни журита. Намерете един писател, който да каже, че съм му наложил, или поне предложил, да бъде награден еди-кой си...

-        Друг е въпросът, че общини и организации си създават литературни награди и кметовете награждават свои приятели-писатели. Но и това приемаме, защото е добре за литераторите, макар че не винаги най-стойностните ги получават. Във Франция има 2000 литературни награди.

За 100-годишнината на СБП догодина климатът би трябвало да е нормален, ако някои мои „приятели” поне за този период не се успокоят и оставят личните си амбиции на нощното си шкафче и ако, разбира се, няма политическа поръчка за разглобяването на СБП, каквато имаше преди години.

-        Каква политическа поръчка!? Нали няколко месеца преди да стане министър-председател Бойко Борисов се срещна с писателите и каза „Искайте, не ме жалете“. Тогава поискаха по-големи пенсии, помощ за българската книга, безплатни почивки в санаториуми, парични премии... Той спази ли някое от обещанията си?

-        Покрай тази среща имаше големи медийни манипулации. Бойко Борисов беше като кмет  на София и тъй-като идваше Световната софийска писателска среща ние му поискахме помощ. Все пак те са Софииски, а не Павликенски. Той помогна – не даде чак 50 хиляди лева, но 30 даде. Пълна измишльотина бе, че писателите му искали пенсии и парични премии. Не знам кой го изфабрикува.  Като че ли писателите не знаят, че кметът пенсии не дава. Някой поиска почти на шега кафене за писателите и той разпореди клуба на Столична библиотека да се дава безплатно за мероприятия на Съюза. До тук приключи сътрудничеството ни.

       В последствие отношенията с Министерството на културата непонятно се загубиха. Моят добър приятел от младините - Вежди Рашидов помогна всеотдайно за лечението ми, за което човешки му благодаря, но личните отношения нямат нищо общо с работните. Не ме приема в министерството – поне да му кажа, че освен кино и изобразително изкуство има и литература. В кафенето на Съюза му мина половината живот. Нека да си помисли какво би му казал Георги Джагаров...

-        Казахте, че само в СБП членуват 600 писатели, а има и други писателски съюзи. Не са ли много за малък народ като нашия?

-        И 1600 да бъдат в това няма нищо лошо. Това са българи – учители, будители. Разбира се – с различна степен на талант. Това, че си член на СБП или някаква друга подобна организация  не те прави Иван Вазов. Той е единствен.

-        Твърдите,  че днес Съюзът има повече имоти, отколкото през 2003 г. Кои са те? Колко писатели годишно имат възможност да ползват станциите?

-        В сравнение с 2003г. днес в София имаме 2 апартамента в повече – единият след 10-годишни съдебни перипетии. Домът в Созопол – имахме три стаи и обща баня – днес притежеваме четири студиа, два апартамента, магазин и гараж. И като квадратура е повече. В нашите бази през лятото могат да почиват 130 писатели по 10 дни. За съжаление,  никой не ходи в Сандански. Предстои до месец-два да започне ремонт в Хисаря. Колкото до Созопол базата дава възможност за творческа работа през цялата

-        година.

- Като изследовател на словото как ще оцените езика на днешните политици? Как се променяше той в годините на прехода?

 - Промените вървят на няколко нива. Първо – от демагогичен към по-демагогичен. Второ – от беден на мисъл към тежко оглупяване. Трето – речниковият фонд се смалява като доходите на хората. И всичко това се покрива с една смешка – заливане обилно с чуждици. Какво се получава? Отродяване... Отродяване на българите – за това ходи на работа този политически елит. Духовна холера по време на чума – такава ми е диагнозата. Ако е крайна – искам да е провокативна.

 

- Някои се шегуват, че имате повече жени отколкото написани книги. Кой надделява у вас – ценителят на доброто слово или на красивата и интелигентна дама?

-        То остана и да нямам повече жени от книгите си... Количеството почти винаги е за сметка на качеството, нали?

- Влюбчив или вечно влюбен?

-        Ще ви отговоря също с въпрос на „колегата” Байрон: „Мислите ли, че ако Лаура беше жена на Петрарка, той би й писал сонети цял живот?”

- Успявате да останете приятел с всичките си бивши жени. Няма ли да издадете книга с ноу-хау за идните поколения?

-        Не. Но по този въпрос по-добре попитайте проф. Калина Стефанова, която по ротационен принцип тази година е Председател на Клуба на бившите съпруги на Петев. (Малко преди да се омъжи за Николай Петев, Калина се прочува с първата и последна кино-роля в живота си, Елица от „Време разделно” по акад. Антон Дончев, режисьор Людмил Стайков – б.р.)

-  Какво пишете в момента? Може  би ви е дошло време за стихове?

-        Оставил съм стратегически простор за стихове на литературните критици – проф. Чавдар Добрев и Иван Гранитски. Пиша пиеса. Казва се „Приют”, има четирима герои – бивш соцминистър – сляп, бивш седесарски министър – ням, бивш пощаджия, който се движи с инвалидна количка, като народа, и доктор Борисова, която командва приюта. Ще видим кой ще я постави...

- Какво Ви тревожи в днешния ден?

-        Демагогията. Манипулациите. Духовната нищета. Независимостта на България. Кое днес е българско? Банките – италиански, гръцки, турски, френски. Електрозахранването – чешко. Циментовите заводи – испански. Бензиностанциите – австрийски, американски, руски. Големите магазини – немски, гръцки, австрийски. Страната на розите внася рози от Южна Африка. Да сте чували англичанин да бере портокали в Испания, а немец – ягоди във Франция? Нещо не е както трябва. Българинът е отчаян и без бъдеще. Имам носталгия по утре, но къде без бъдеще?

 

Светлана Тилкова-Алена: Ракът е карма от минало прераждане

Астроложката Светлана Тилкова-Алена:

Ракът е карма от минало прераждане

 Магдалена Гигова

-           За първи път ти обвързваш кармата и здравето, с което предизвика фурор на конгреса на немското астрологично дружество м.г. Можеш ли накратко да го обясниш. И след като първа създаде годишен наръчник за вързката между разкрасяването,  лунните цикли и коя процедура в кой период е най-успешно да се прави, планираш ли практическа книга за кармата и здравето?

-          Темата за здравето и обвързаността й с кармата, която сме градили в миналите си прераждания и градим сега, винаги ме е вълнувала, но преди да споделя знанията си и да дам възможност на други астролози да ги използват до степента, до която е възможно, ми бяха необходими години на проверка върху лични здравни хороскопи на хора, които имаха вече проявили се здравословни проблеми или се предполагаше, че има наченка на такива. Изводите, които направих, са на база 1500 хороскопа на здравето, което е огромна база за сравнение. За съжаление, не е възможно да предам цялото си знание, защото е свързано и с умението ми да странствам във времето и пространството. 

-          Интересът ми към здравето и преражданията, които го повлияват  датира от времето когато помагах на татко, който беше лекар. Тогава започнах да се замислям дали нежеланието на някои пациенти да се излекуват или желанието на други да го сторят, не е свързано по някакъв начин с техните минали прераждания. Споделих предположението си с моя баща. В началото беше недоверчив, но все пак реши да провери моята теория. Той беше човекът, заради когото започнах да се интересувам от причините за болестите в настоящия живот на пациента, породени, но неизлекувани в предходно прераждане. Болести, които и сега са нелечими, ако техният носител не осъзнае, че е длъжен да промени живота си, поведението си, мисленето си. Много преди да се заинтересувам от науката астрология започнах да посещавам в болницата пациенти на баща ми с тежко здравословно състояние и да "поглеждам" в миналите им прераждания. Казвах на моя баща дали заболяването е следствие от предходно прераждане или се е появило в настоящия живот и той преценяваше как да лекува и дали да оперира, защото при кармичните заболявания операцията не винаги е с успешен край. 

-          Вярно ли е, че баща ти е рисувал органи, преди да направи операция и ти си му посочвала къде да "резне"? Това означава ли, че блестящият хирург е знаел за тайните ти способности, или това се е случвало по-късно, когато вече си се била захванала с астрология.

-          Татко ми беше наясно с моите възможности още след като започнах да осъзнавам какво виждам и често си говорехме за всичко онова, което беше скрито за повечето хора. Беше му много интересно и дори често си правеше експерименти, като ме караше да разчитам диагноза на негов пациент на живо или по рентгенова снимка, още повече, че на 10-12 години нямах каквато и да било медицинска компетентност. До моята 8-а година се ужасявах от кръвта. Тогава татко за първи път ме заведе и ме държа половин ден в операционната, за да гледам как оперира и да ми докаже, че по чисто нещо от човешката кръв няма. Е, успя, но не и да ме накара да следвам медицина. Имаше навик да рисува всяка по-сложна операция, която му предстоеше, винаги с добре подострени цветни моливи, които никой у дома не смееше да докосне. Всички знаехме, че чрез тях спасява човешки живот. И днес пазя не малко от неговите рисунки. Когато станах на 14 години, татко вече беше убеден във възможностите ми и ми показваше рисунките, а аз съвсем спонтатно му показвах къде да "резне", за да си гарантира сполучлива операция и живот за пациента. Не съм допускала грешки. А и той си знаеше какво да направи, защото моя съвет никога не се различаваше драстично от това, което той беше нарисувал и се готвеше да направи. Когато обсъждахме тези операции аз бях на светлинни години отстояние от науката астрология. Заниманията ми с нея започнаха шест години по-късно.

-          А кога започна да „надникваш” в миналите прераждания?

-          През 1977 година в Япония, когато направих първите крачки в света на астрологията, по съвет на моя пръв учител, г-н Осукава, започнах да обвързвам астрологичните си знания с миналите прераждания на хората. Тогава положих началото на моите изследвания, свързани със здравето и кармата, допълнени от моята учителка по кармична астрология Линда Гудман от САЩ, които продължават и до днес и са част от моята практика на кармичен астролог.  

-          Всички заболявания при хората, особено необратимите съгласно постиженията на земната медицина, може да свързани както с кармата на болния, така и с обстоятелства, възникнали в настоящия живот, които са ги възбудили. Затова и при всеки случай на проявите им се подхожда строго индивидуално. И все пак има общи звездни акспекти, върху които астролозите могат да градят своите тълкувания и съвети, но без да импровизират и да разказват за минали прераждания, защото няма как да проникнат в тях и да ги "видят", независимо дали ни убеждават, че го правят чрез медитация, хипноза или пък някой им го внушавнал свише. Всякакви опити за подобна импровизация винаги вредят, преди всичко в дългосрочен план. Но... избора е свободен! Ето и примери:

-          Ракът на гърдата е преди всичко следствие от потискането на майчинското начало в жената, било заради отдаване първенство на професионалната кариера, било заради превръщане на жената в женски екземпляр, който единствено работи за насъщния и се бори с несгодите на живота в опит да докаже, че е по-добра от мъжа (или колектива), било заради средата, в която е възприемана като работна единица, а не като жена. Тези причини могат да бъдат кармични, вследствие предходно прераждане, но могат да са следствие от настоящия живот. Ракът на гърдата в началните му фази може да бъде превъзмогнат и неутрализиран, ако жената промени своето мислене и начина си на живот.  

-           Ракът на тестисите: Когато причината е породена в настоящия живот е следствие от сексуален тормоз върху болния, когато е бил малък и ако след това самият той е мъстил на някого по същия начин. Като кармичното наследство е изкупление чрез страданието. Когато причината е кармична от това заболяване страдат мъжете, които в предишен живот са имали много жени, безразборни сексуални контакти, създавали са деца и са ги изоставяли. Това може да се случи и ако някой мъж, страдащ сега от рак на тестисите в предишно прераждане е бил жена, която е изоставяла децата си на произвола на Съдбата. В настоящия си живот е наказана да не може да ги създаде, дори и преродена в другия пол.

-          Ракът на матката: Причинен заради минало прераждане се проявява, когато болната жена е изоставяла децата си, отказвала е да роди деца, убивала ги е, защото са били тегоба за нея, не е раждала, за да не вреди на професионалните си стремежи. Искам да подчертая, че при такива жени, които носят проблем от минали прераждания, животът на семейни начала и създаването на деца без официално сключен брак също отключват болестта. Ето защо често съм крайна, когато давам съвет, че една двойка задължително трябва да сключи брак. Това изискване, дори и да е неприятно за двамата партньори,  е свързано с кармата на единия от двамата.

-          Туморите в мозъка обичайно се проявяват в настоящия живот, ако болният е имал проблеми с падания като дете, на които не е обръщано внимание и които може да доведат след години до усложнения. Ако причината е кармична, то тогава задължително е обвързана и с прераждане, в което или болният е бил палач и лично е отсичал глави, или е бил съдия, който заради интерес и влияние е присъждал смърт чрез обесване или чрез отсичане на глава. Има случаи когато причината за отключването на това заболяване също е свързана с минало прераждане, но е по-невинна. Болния постоянно се е оплаквал от несъществуващо главоболие, от мигрена, за да принуждава околните му съчувстват и да се грижат за него, а той е живял на техния гръб, независимо мъж или жена е бил. Същия начин на живот и в настоящото му прераждане, неосъзнаването, че този тормоз, който налага върху близките си води до наказание, причинява тумор в мозъка.  

-          За рака  на белите дробове причината може да се търси в проблемен брак, в неподходяща среда, където болният не може да "диша". Не може да се освободи от омразата към околните  и в семейството, от притесненията и да си поеме дълбоко въздух, за да заживее в хармония със себе си и със света. Ако болестта е свързана с кармата и миналите прераждания, причината може да е породена от присъствието в живота на болния на негови кармични врагове. Хора, които е тормозил в свое предишно прераждане и сега му мъстят, като го потискат и не му дават възможност за себеизява.

-          Диабетът е заболяване, което може да се корени в кармична причина или да е причинено от събитие в настоящия живот. Кармичната причина отключва страданието на болния от минало прераждане, когато е получил диабет заради наднормено тегло, защото е прекалявал с храната и алкохола и почти не е ставал от масата. Сега, заради безработицата и също наднормено тегло, заради нещастен брак и постоянен стрес диабетът отново наказва.

-          Инфарктът и инсултът, в голяма част от случаите водещи до необратим край по-често са провокирани от начина ни на живот в настоящото ни прераждане. Много рядко може да са следствие от минало прераждане. Единствените случаи, в които съм установявала причина за такива заболявания, свързана с кармата са породени от кармична среща с враг, който е убил или унищожил чрез тормоз болния. При срещата им, особено ако живеят заедно или са орисани да се виждат често, потърпевшият човек не издържа. СПИН -а е само предупреждение за наказание, което грози човечеството, ако не успее да стъпи на здрави морални устои, защото все забравяме, че сме част от Вселената и както живота в нея ни въздейства, така и ние му въздействаме и пречим с начина ни на живот, към който вървим. Ние, хората, няма как да открием нещо, което не съществува във Вселената. В този смисъл СПИН и много други болести съществуват изначално. В ХХ век е дошло време на човечеството да го открие и използва. Дошло е време и да бъде открита ваксина, защото във Вселената за всяка болка има лек. При моите странствания във времето съм установила, че СПИН е съществувал и преди 2000 години и няколко века след Иисус е изчезнал също по естествен път. Моето мнение е, че деградацията в Римската империя, довела до въздигането на секса с еднополови в култ, е предизвикала появата на СПИН като естествен защитен механизъм за оцеляването на човека, като вид и е довел до нейното отмиране.  Човечеството ще открие ваксина за СПИН, но уверявам те, СПИН-а ще изчезне от самосебе си, ако се научим, че съществува полова култура и да осъзнаем, че естествения живот на човечеството не включва еднополово общуване.

-          Като те слушам книгата „Здраве и карма” вече е почти готова.

-          Наистина  предстои издаването на книгата ми "Здраве и карма", която е поредния връх в развитието ми като професионален астролог. Искам да споделя, че вече гледам към следващия връх: това ще е книга, свързана с нашата история, такава, каквато я виждам аз, когато странствам във времето и пространството, но обвръзана и със звездните карти на съответното време, ако има събития което да предопределя Съдбата на България.   Голям интерес предизвика информацията за създаването на Белоградчик, съдържа не само година, а месец и ден. Моето присъствие при създаването на града вече е обвързано и със звездната карта на този ден.  Смятам, че сега ще предизвика интерес и разказът ми за пристигането на Аспаруховата конница на българска земя отсам Дунава и денят на Създаването на България - 27.10.679 г. половин час след полунощ. След месец всеки, които се интересува от нашата история ще може да прочете и астрологичното значение на мига, в който хан Аспарух е изрекъл думите: "Тук е България".

-          Като малка усещала ли си, че шестото ти чувство, трето око, или както го наречеш,  е по-развито отколкото на останалите?  Това може ли да се "възпита", надгради и може ли да се засили при лично нещастие (или да се изгуби)?  Имам предвид загубата на дете, която си преживяла.

-          Когато бях съвсем малка изобщо не съм осъзнавала, че има шесто чувство и трето око. След насилственото отдалечаване и след това връщане на душата ми, когато съм била бебе на часове и са ме спасили от задушаване благодарение на малката сестра на майка ми, дарбите при мен са се отприщили без да ги искам и търся. Трябваха ми години, за да осъзная какво мога, но без да имам отговор защо го мога и как да се освободя от тези знания и от товара, който се трупаше върху крехките ми раменца от най-ранните ми детски години. Споделяла съм, че не обичах да ме прегръщат и целуват, а когато ми правеха забележка, защо блъскам дори родните си, аз казвах, че са черни. Давах да ме докосват само тези, които за мен бяха бели. Явно още тогава съм правила разлика между добро и зло. С годините започнах да се затварям в себе си, макар  че играех с връстниците си и бях много общителна. Въпреки че моята баба по бащина линия ми се караше, че съм милозлива и че раздавам прекалено много обич и доброта, хората усещаха бариера, която им пречеше да се доближат до мен или ги притесняваше до степен на страх, което също водеше до дистанция. Имало е мигове, когато ми е било много болно от подобно отношение, но пък именно чрез тях осъзнавах своето различие от околните.

-          За съжаление,  не мога да зарадвам всеки, които иска да е надарен с някакви свръхспособности, позволяващи проникване в незримия свят, че това се случва ей така. Ударил го ток и готово. Пътувал си във влака и хоп, отворила му се врата във времето и пространството. Всякакви легенди можеш да чуеш, което не е за чудене след като у нас се оказва че феномените са повече от хората.  При мен се е отключила дарба, която не съм искала, но която ми е била заложена. И във всеки случай е щяла да се отключи в по-зрелите ми години. Уви, у нас всеки феномен разказва за екстремни преживявания, които са отпушили дарбата му. Де да беше толкова лесно! Тогава при мен щеше да е удвоена, след като през 1991 година се натрових със сироп за кашлица, от който отпих, без да прочета, че се разрежда и бях 24 часа в кома. Нали ти е ясно, че след подобно преживяване, когато излетях отново от тялото си, обвита в красивите звуци на Вселената и не ми се връщаше обратно, но един глас ми разпореди да се върна, трябваше да се нарека пратеник свише. Върнах се обратно към живота си, за втори път. Значи съм длъжна да го изживея, значи за някого съм значима, но бях и съм със съзнанието, че съм обикновен човек, на когото са му разрешили да продължи пътя си и да изпълнява мисията си.

-          Загубата на детето ми също не отприщи някакви свръхдарби ( може би защото вече си ги имах и бяха осъзнати). Държа да подчертая, че има хора, които притежават заложени им в мига на раждане лечителски или ясновидски способности, подчертавам, ЗАЛОЖЕНИ В МИГА НА РАЖДАНЕ! Раждат се с тях, не ги придобиват. Естествено, с годините, ако ги осъзнаят могат да ги развият или да ги притъпят, защото не всеки е готов да понесе бремето на чуждите страдания и проблеми, особено след като осъзнае, че не винаги може да се помогне. А астрологията сякаш е следствие от тези мои умения. Приемам, че заниманията ми с тази наука са моя карма, която е трябвало да изживея. 

-          Малцина знаят, че чичо на майка ти е Владимир Димитров-Майстора. Виждаш ли някаква връзка между интуицията и чувствителността на художника и на астролога? Трудно ми е да говоря за Майстора, защото съм го виждала само веднъж, на 26 януари (рождения ден на Алена – б.а.)  1959 година, когато бях на четири годинки. Малко след това той почина. Когато се срещнахме за първи път от него чух,  че и двамата сме Водолеи. Това беше първата ми среща с астрологичен термин - име на зодиакален знак. Въпреки това мога да кажа, че и художникът, и астрологът  от една страна трябва да имат силно развита интуиция, чрез която да "разчитат" чувствата и усещанията на човека, когото рисуват или на когото изготвят хороскоп. От друга страна те са си чувствителни по душа, с малки изключения - имам предвид хора, наричащи себе си астролози, които правят само апокалиптични прогнози или творци, които виждат света предимно черен. А да знаеш колко е красиво да вплиташ в хороскопа или пък в картините си цветовете на Вселената, защото всеки човек е една малка Вселена, която в своите енергийни или полеви структури, съдържа тази красота на нишки, цветове и невероятни звуци! Ако астролога или художника е късоглед и вижда едноцветно, няма как да твори нещо, с което да е полезен на хората.

-           Говориш 6 езика, завършила си МИО и икономическа журналистика.Професията те отвежда в Сингапур, разкажи за белия тигър, който си гледала и какво стана с него. Той "научи ли те" на нещо?

-          Да си призная, част от тези езици вече използвам само за четене на книги в оригинал, но съм сигурна, че ако до мен има хора, на които те са родна реч, бързо ще вляза в час. Всеки, който говори чужди езици, знае, че ако не се практикуват, те се забравят, но това е като карането на колело - бързо се припомня. Стига ми лятото да съм в Сандански, където идват на почивка шведи и датчани и... опресняването на езиците е факт, а на тях им е приятно да слушат родната си реч. До този момент не успях да осъществя една моя голяма мечта - да науча испански, но може пък да се случи.

-          А белият тигър ме научи на много неща. Най-напред го намерих пред къщата, в която живеех в Сингапур. Трябва да си призная, че въпреки подигравките на мъжа ми Андрей, че няма как да сбъркам тигър с коте, аз точно това направих. Там  нямат навика да гледат котета в домовете си, поне така беше преди повече от 20 г. Когато видях треперещото мокро животинче пред вратата, ахнах, че виждам коте, гушнах го и бързо се прибрах. Беше дъждовният период, когато ако те свари пороя на улицата водата може и да те отнесе. Изкъпах го, изсуших го, за да се стопли, дадох му млекце и то заспа, мъркайки. Защо да ми мине през ума, че може да е тигър? Аз мечтаех за приятелче, най-добре - коте, и съдбата ми направи подарък. Ходех на работа, като му оставях млекце и водичка, а и хазяйна прескачаше да го нагледа от съседната къща. Цели двадесет дни бях щастлива мама, докато стана ясно, че това бяло тигърче си има на всичкото отгоре огромна мама на четири лапи, братче и две сестрички - досуш като него. Показаха ми ги гледачите, които незнайно как, бяха открили беглеца. Много плаках, беше ми мъчно и гледачите решиха да ми го оставят за 6 месеца, защото след това захранват тези тирги със сурово месо и ги подготвят за живот в естествената им среда. Той, казваше се Буран, аз си го кръстих така, защото беше като буря и не спираше на едно място, освен когато му се спи. Нито веднъж не ме предаде, не ме нарани, не прояви агресия към мен. Върнах го на стопаните му и след две години се сбогувахме, защото се прибрах в България, а той, за тяхна изненада ме позна и полетя към мен, щом чу гласа ми. Бяха изумени, а думите им бяха: "Я, ама той помни мама!" На какво ме научи за това наше кратко съжителство? Научи ме, че дори и дивите животни даряват любов и не нападат, ако усетят, че срещу тях стои добронамерен двукрак екземпляр, въпреки че ние сме техните най-големи врагове. Че имат памет за обичта, която им е дарена и са дарили! Те не те предават, както често правят хората.  Как от търговията стигна до астрологията? Първите ти уроци са дошли от възрастен японец, за чиито внук едва не си се омъжила, как стана това?

-          Интересно защо в публичното пространство битува информацията, че с Йоно за малко не сме се оженили. Не е имало и намек за такива отношения. Както винаги съм казвала, той беше за мен по-големият брат, за който винаги съм мечтала.  Йоно беше мой колега от института, с който се сприятелихме още в първи курс. Той беше започнал да учи ускорено български 5-6 месеца по-рано и в началото на семестъра говореше развалено,  което си е огромен успех, имайки предвид, че аз не успях да се справя с японските йероглифи. С няколко мои състуденти се подготвяхме винаги заедно за сесията и бяхме близки приятели. Той често се шегуваше с моята майка, че ще ме заведе в Япония. Тя  му отговаряше с типично македонската си прямота, че това няма как да стане, защото никога няма да даде дъщеря си на азиатец, та дори и ако той е половин англичанин (майката на Йоно беше британка). Две години преди да се дипломираме той  ме заведе на гости, за да видя неговата родина. Останах в страната на изгряващото Слънце два месеца. Там срещнах неговия дядо. Първото ми впечатление от него, когато му подадох ръка беше, че сякаш започна да чете нещо по лицето ми. Притесних се, още повече, че очите му излъчваха младежки плам, а цялото му лице беше изтъкано от малки бръчици. Когато се опознахме и Йоно му каза, че мога да странствам във времето и пространството, дядо Осукава категорично ми заяви, че аз съм орисана, колкото и да ми е неприятно, да изучавам астрология, за да помагам на хората да осъзнават причината за проблемите и болестите си, ако се коренят в техните минали прераждания.

-          В началото бях даже уплашена, защото до този момент не ми беше минавало през ум да се занимавам с науката за звездите, а още по-ужасена бях, че това е свързано с много изчисления. Математиката никога не ми е била любим предмет. Само дето дядо Осукава се оказа по-инатлив от мен и за два месеца, въпреки че не ме лишаваше от разходки, ме научи на основите на астрологията. Не че нямаше достоен рицар-спасител, който искаше да освободи моята клета особа от скучните занимания с неразбираеми драсканици по пясъка... Един от стопаните на къщата беше двегодишен чистокръвен персийски котарак. Вечно намръщен, все гледаше укоризнено околните, че не му угаждат достатъчно. Спеше на копринена възглавница. Та към края на първия месец бяхме стигнали до домовете на звездната карта, а дядо Осукава прилежно разчертаваше зодиакалния кръг на пясъка, когато Колинс ( така се казваше персиецът) с лъвски скок цопна в средата на кръга, фиксирайки с поглед тънката пръчица, с която моят учител чертаеше. Кръгът беше заличен, а Колинс беше плеснат по дупето с пръчката. Негово Величество напусна обиден, гледайки лошо. След десетина минути следващата звездна карта беше разчертана на пясъка. Котаракът си беше научил урока и вместо да скача се плъзна като пингвин по пясъка. От кръга отново нищо не остана, а за да не изяде още една пръчка Колинс легна по гръб. Нямаше как да го ударят по коремчето и той добре знаеше това. Никой не пожела да го чеше, но беше светкавично занесен в банята, а после заключен в къщата, докато приключим с урока.

-          Неочакваното за мен беше, че моят първи учител започна най-напред да ме запознава с източната астрология, но бързо осъзна, че е по-добре да ме въведе в дебрите на класическата, за да съм полезна на хората в Европа. Пожела ми, ако някога поискам, сама да изучавам източния зодиак. Защото той беше много възрастен - на 92 години и беше ясно, че няма как да ми бъде учител дълго време. Друг интересен факт е, че когато ми изпрати преведени на български книгите си  по астрология и подарък за моят 24-и рожден ден - пълен астрологичен хороскоп, изчака да направя първия си хороскоп, одобри го и малко след това напусна нашия свят. Сякаш искаше да се увери, че е намерил достоeн заместник на планетата Земя. Няма да го предам, а ще вървя по този нов за мен път. Така и сторих и не съжалявам нито за миг.

-          Затова се зарадвах много когато през 2005 година в България пристигна  водещият астролог на Япония, г-жа Теруми Кондо. Заради астрологични аспекти беше решила да празнува своя 50-и рожден ден в България и да се срещне с мен. Беше неочаквана и незабравима среща с моето минало, което събуди в мен спомена за всичко преживяно в далечна Япония. Теруми Кондо, която е родена в същата година като мен, но в знака на Лъва - противоположния знак на „моя” Водолей, се появи, за да даде доказателство, че миналото, настоящето и бъдещето са неразривно свързани. Тя ми предложи да членувам в международната астрологична асоциация ISSAR и подкрепи членството ми още в края на 2005 година. Кореспонденцията ни продължава и до днес.

-          Тибетските ти учители са те нарекли Алена. Но това е част от дългото ти и непроизносимо име, което са ти дали. Можеш ли да го цитираш цялото и как изобщо стигна до тях, колко време беше там и на какво те научиха?

-          Мога, но няма да го цитирам, защото е тайна. Само ще  кажа, че се състои от шест отделни думи, а сборът от числата  отговарящи на буквите на кирилица отново е 16 = 7, както е при Алена. Тази моя среща отново е свързана с Йоно и гостуването ми при него. От Япония се върнахме  по пътя на коприната. Йоно имаше приятели в Непал и предложи да ги посетим. Те на свой ред ни поканиха за разходка високо в планината, като ни "обзаведоха" с мулетари и мулета. Тръгнахме бавно нагоре по тъмно, преди изгрев слънце. Вече на платото, на което спряхме да обядваме, приятелите му започнаха да приготвят храната. Запалиха огън, а аз, понеже бях единствената дама, трябваше да седя и да си почивам.

-          Да, но когато си за пръв път на непознато място, родена си във Водолей и любопитството те гложди отвътре, няма как да си седиш. Та и аз реших да се разходя. Гледам от височина 4000 метра, на която болен човек, с високо кръвно, няма да може да диша нормално и си давам сметка колко нищожни прашинки сме ние, хората, населяващи на планетата Земя и как ако духне вятър и ни отвее, никой няма да ни намери. Величието на планината, картината, която виждах в ляво от мен - Джомолунгма (Еверест – б.а.) в мараня, а върхът огрян от яркото слънце, беше божествена. Върнах се при огъня.

-          Малко след това видях близо до мястото, на което стоях, три фигури, които се бяха появили сякаш от нищото. Учудих се, че не съм усетила кога са дошли и станах, за да ги доближа. Тогава един от мулетарите скочи и ме хвана за ръката. Започна да ми говори нещо, а очите му хвърляха гневни пламъчета. Преведоха ми, че не бива да ходя при тях, защото те левитират, Душите им са извън тялото и ако ги обезпокоя, душите им никога няма да се върнат обратно, защото ще бъде прекъсната сребърната нишка, която ни свързва с миналите ни и бъдещи прераждания. Усещането, което изпитах, когато ме спряха беше гняв, че ми пречат, но знаех, че съм длъжна да изчакам тези хора да се изправят, за да ги огледам. Все  още не знаех, че тези далечни и непознати фигури ще бъдат моите спасители, защото левитацията при мен беше естествено състояние от раждането ми и страдах, без да бъда разбирана за какво говоря, когато безконтролно се реех в миналите епохи на нашата планета или в преражданията на хората, които далеч не винаги бяха приятни. Всички седнахме да обядваме, а аз уж хапвам, но очите ми - все в тези три фигури бяха вперени. Колко продължи взирането ми е трудно да кажа. На мен ми се стори цяла вечност. В един момент се изправиха, поклониха се на слънцето и аз попитах как мога да поговоря с тях. Още не бях получила отговор, когато те се приближиха. Бяха облечени с нещо подобно на ямурлуци. Най-възрастният от тях седна до мен, най-напред ме докосна с ръка по челото, а след това взе ръцете ми в своите и започна да говори нещо. Преведоха ми, че иска да остана там, защото има на какво да ме научат и защото чувам как расте тревата. Това беше първата ми незабравима, оставила трайна следа в сърцето ми, среща с моите Духовни Учители. И понеже често ме питат всеки ли може да отиде там и да намери учители, които да го обучават, трябва да кажа, че аз не съм ги търсила, ТЕ МЕ НАМЕРИХА, а и винаги са ми казвали през годините на обучение при тях, че Учителят сам намира ученика, когато ученика е готов. Срещата ми с моите Учители очевидно беше предизвикана от невъзможността сама да овладявам прехода си във времето и пространството. Затова имах нужда от тях. Винаги ще съм им благодарна за всичко, на което ме научиха. Дипломната ти работа в американската школа е  хороскоп на Рейгън, ти знаеше ли чий е той и оказа ли се верен?

-          Естествено, че не знаех на кого правя хороскоп. Както и никой от групата не го знаеше. Направих го и получих слаба оценка, защото бях прекалено мека при тълкуванията и описанието на характера на човека, който се криеше зад тази дата на раждане. Когато видях забележките се разстроих и казах, че от мен явно не става астролог, защото няма как да бъда груба и да пиша неща, които може да изплашат някого. Моите учители ми казаха, че точно това трябва да направя, за да бъда полезна, а където има негативни заложби, да дам съвет как да бъдат преодоляни. Направих корекциите на хороскопа според изискванията и се оказа абсолютно точен. А и аз бях включила част от моите тълкувания, свързани с дарбите ми, затова не бях изненадана, когато след години се потвърдиха и заложените здравословни проблеми, станали причина за неговата кончина.

-           Моето тълкуване беше успех, който отчетох с години закъснение, но именно тези малки тухлички градят самочувствие, доказват правотата ми и ме зареждат с желание да помагам на хората и да развивам астрологичното знание. А и с годините си научих урока и в хороскопите си казвам винаги истината, дори и да е болезнена, защото ако я спестя, след време идват проблемите, които биха могли да бъдат избегнати. И искам отново да подчертая, че астрологията не дава информация за край на житейски път, за катастрофи или кончина на близки хора, нито за земетресения и природни бедствия с фиксирана дата. За природни катаклизми може да им предупреждения, заради аспектите на планетите, но ако са плод и наши действия, заради несъобразяване с тези предупрежедения, ако сме отговорни те също могат да бъдат избегнати.