Валентин Станков – шест месеца от България до Виетнам на автостоп
В Покана за пътуване на 14 май 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: С две малки деца из половин Азия. Тайландският курорт Патая извън плажовете и секстуризма
С две малки деца из половин Азия.
Първият гост в Покана за пътуване е обречен да бъде пътешественик още с раждането си. Появил се е на белия свят на задната седалка на семейната кола някъде из Еленския Балкан.
Валентин Станков завършва актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева, играе в театър Възраждане, във Великотърновския и в Шуменския театър. И признава, че професионалните умения са му помогнали много в общуването при шестмесечното му пътешествие на автостоп из Европа и Азия.
Иран
Иран
А моят събеседник Валентин Станков специализира кукловодство и започва да създава детски театрални представления, обучава и малчугани в магията на театъра. А понеже сред хобитата му важно място заема психологията, за да живее в съгласие със себе си, от няколко години той се занимава с коучинг и НЛП – невро-лингвистично програмиране.
Но в Покана за пътуване той гостува с разказ за скитането си на автостоп, преспиването на палатка или по системата коуч сърфинг в продължение на шест месеца из цяла Азия.
Мианмар
Актьорът Валентин Станков разказва за своите приключения на автостоп из Грузия, Иран, Индия, Тайланд, Мианмар, Виетнам, които описва в книгата „Живот в едно пътешествие“.
Мианмар
Всъщност, всичко започва когато приятелката му купува за себе си и двете си деца билети до Камбоджа и с Валентин се уговарят да се видят там. Цените на самолетните полети междувременно скачат до небесата и той, вдъхновен от един попаднал му пътепис, решава да тръгне на стоп и да спи на палатка. И така – шест месеца…
На място осъзнава, че в многомилионните държави личното пространство няма никакво значение. А когато в Камбоджа се присъединява към приятелката си и двете й деца автостопът става още по интересен. Четиримата обикалят Виетнам на длъж и шир.
Виетнам
Виетнам
Актьорът Валентин Станков е ярко доказателство на приказката, че апетитът идва с яденето. Особено ищахът за пътешествия. Да му пожелаем да стигне до Индия със стария си ван и да напише продължение на книгата „Живот в едно пътешествие“.
Димитър Владиков от
години живее и преподава английски във висши учебни заведенияв Китай – първо в Шанхай, а после в
Пекин.По професия е адвокат по
международно и инвестиционно право, но до този момент е издал книгите „Завинаги, „Гетото”, „Разкази”, „С 800 км/ч в небето“. Последната -„Около света“ е издадена в Америка. Тя е на английски език, но има и приложение на
български за любителите на екзотични дестинации от родината му.Оказа се, че благоевградчанинът, който е и шампион и треньор по бойни изкуства,има нов повод за хвалби.
Хвалбите са, че ме приеха да правя докторантура в най-престижния
университет на Китай – „Джао Тонг“ в Шанхай. И от септември следвам Медии и
комуникации и преподавам едновременно. Следващата ми книга е готова. Тя ще е с пътеписи
само за острови и логично се нарича „Райските острови“.На английски Islands of
heaven. В нея са включени 16 острова.
Интересното е, че успях да ги посетя за месец и половина. Беше доста интензивно
пътуване ,но между двата семестъра имах голяма ваканция и като си взех куфарите
35 дни бях извън страната. От летището – в хотела, на плажовете и на следващото
летище.
Кой ти стана любимият остров? Къде искаш да се върнеш?
Аз много обичам топлите места. На 40 градуса приятелите ми умират от жега,
а на мен ми е страхотно. Със сигурност
бих се върнал на някой от тайландските острови, защото такава красота не съм
виждал.Ходил съм и по тропиците, и на
други места, къде ли не, но такава комбинация от чисти води, хубава природа,
гостоприемни хора.
Ходил си на острова на Джеймс Бонд. Той е в провинция Краби, където е
сниман и филмът „Плажът“ с Леонардо ди Каприо…
Да, любима холивудска дестинация за снимки. Патая също е много хубаво
място, въпреки че не е остров. Но пък от нея може да се тръгне към много от
по-малките острови, а и е на малко над 100 км от столицата Банкок. Макар
мястото да е известно предимно със секстуризма, всъщност той е само на една улица – Walking
street. В Патая е и Паркът на
тигрите.
Там можеш цял ден да си играеш с тигри – от бебета до 300-килограмови зверове.
Понеже на мен това ми е любимото животно, там се почувствах невероятно.
Не е ли опасно?
Опасно е, защото влизаш в ограждението с двама души, които държат
електрически пръчки, но срещу теб е животно, което ако се ядоса никаква пръчка
не може да те спаси. Носиш си риска, но кога друг път ще имаш това усещане – да
влезеш и да пипнеш лъв или тигър.
А какво е усещането да храниш тигърче бебе с биберон?
Страхотно! Това ми беше една от мечтите. Аз съм пипал и панда, но тигърчето
е като едно голямо коте. То също мъркаи
когато го храни с биберона то замърка, започна да си играе, понеже го пипах по
ушетата. После гушках две наведнъж. Цял ден прекарах там. От сутринта до 8 часа
вечерта.
Скъпо ли е това приключение?
Хората казват „Кеф пари няма“. Аз си купих ВИП билет, с който те пускат
навсякъде без ограничение. За мен това е преживяване, което ми остави спомен за
цял живот.
Какво правиш цял ден? Окей – храниш бебе тигърче, галиш лъвче, снимаш се с
голям тигър…
Гледаш как ги дресират, помагаш в храненето, играеш си с животните, къпеш
ги, гушкаш се с тях. Следобед когато заспят и ти лягаш при тях, ползваш ги за
възглавница. Спиш върху тях. С големите тигри можеш да плуваш. Те обожават да
се къпят и си играят много. Много е интересно!
С делфин също имам интересна случка. С едни приятели щяхме да караме
джетове в Южнокитайско море. Влизаме навътре. Гледаме на около 150 м от нас
стадо делфини. Единият от моите приятели беше много страхлив и помисли, че това
са акули. Аз тъкмо им казвах „Дайте да се приближим и да се гмурнем с тях“. Ама
той като занарежда колко е опасно, колко е дълбоко, какви течения има. Още ме е
яд, че не отидох сам да поплувам с тях.
Бил си и във Филипините, на Боракай. Пак ли е райско място или е прекалено
туистическо?
Боракай е най-известният им курорт, така че туристите направо натам се
насочват. На мен най-много ми хареса Порто Принцеса, което е по-диво място. Аз
живея в Китай и 10 месеца в годината съм заобиколен от милиони хора. Затова на
почивка обичам да съм си само аз и да ми е по-спокойно.
Защо не ти хареса Бали? Всички припадат по този остров?
Бали по принцип е много хубаво място, но аз хванах дъждовния сезон. Не
знаех, че има дъждовен и висок туристически сезон. Намерих много евтини билети.
Казах си „Изгодна сделка“ и още от летището като видях времето как ме посрещна
с едни тропически дъждове… Пак направих хубави снимки, но на джунглата, пясъкът
беше мокър. Валеше си много стабилно. С часове. Аз си мислех, че ще се излее,
пък ще светне, ще изсъхне е ще грейне слънце.Чакам, чакам на плажа – нищо подобно. Сега вече няма визи за българи,
така че няма проблем да отида пак.
И в Южна Корея си бил на остров – Острова на любовта?
Да, на корейски Джу Че. Приблизително така се произнася. Това е един от малкото резервати в Корея –
хубави гледки, девствена природа, плаж. Много азиатци го посещава – японци,
китайци. Аз научих за него от мои студенти.
Ходил си и на остров Ся Мън, който е свободна икономическа зона.
Ся Мън е вторият най-популярен курорт в Китай. Там много се гордеят с
острова, икономическата зона, местния университет. Градът е много чист.Плажът е около 300 метра ивица. От едната
страна е джунгла, от другата – всичко е изсечено е има друг тип джунгла –
небостъргачи.Има и малък остров, до
който се ходи с ферибот. Там няма автомобили. Можеш да се придвижваш само с
колело.Светилището е запазен будистки
храм. Конфуций е отворил едно от училищата на острова. А Ся Мънската кухня е
прочета – с морски дарове, октоподи, огромни раци, скариди, миди и всички
видове риби. Не мога да ям люто, но съм склонен да опитам всички видове риби.
Как се оправяш в Азия, където лютото е национален спорт?
Трудно. И в Китай, и в Тайланд, и във Филипините обожават люти неща. Моля
ги да не е люто и те пак носят.
Набелязал ли си други острови?
Отказах едно пътуване до Малдивите, но съм се замислил да ги посетя. За
един уикенд е приятно човек да се откъсне от цивилизацията, да плува, да се
пече, да спи във вила със стъклен под… Пък и Шри Ланка е на един час път със
самолет, та мога да ги съчетая.
В Къщата на София журналистката разкри ноу-хау
за оцеляване сред нравите на Тайланд, Виетнам, Бутан, Казахстан, Бутан, на
Молукските острови и на Бали
Маги Гигова сподели преживелици в Азия - от жените-жирафи до огнедишащ мост
На традиционните срещи в Къщата на София
журналистката-пътешественичка Магдалена Гигова извади тежкия арсенал от видеа и
снимки, за да отведе присъстващите до далечни и слабо познати места, макар
доста от тях да имаха в куфара на паметта си набор от азиатски приключения в
Шри Ланка, Сингапур, Китай, Тайланд…
Маги сподели основни правила, които не бива да
нарушавате в Тайланд – никога да не галите човек по главата, особено дете, да
не изпускате на земята банкноти – те са с образа на краля, който има статут на
живо божество, да не закачате дама на улицата, това може да ви осигури солена
глоба -онези с леко поведение са
ограничени единствено в „розовите квартали“.
Виртуалният
път из Азия премина през столицата на Казахстан Астана, която от няколко месеца
носи името на абсолютния самодържец Нурсултан Назърбаев.
Гостите „опитаха“
прабългарското питие кумис, преглъщаха звучно пред кадрите със специалитети от
виетнамската кухня, преживяха лютото щастие от задушени с кашкавал люти чушки,
наречено ема датсе – националното ястие на Бутан и научиха що значи „луд
бамбук“ на Молукските острови.
Всички бяха изумени от размаха на виетнамския
туристически борд, който е отделил бюджет от 3 млрд. долара годишно за
развитието на този отрасъл. Резултатът е – най-сниманата в Инстаграм
забележителност за 2018 година, Голдън бридж. Това е онзи мост от никъде за
никъде, придържан от човешки ръце.
В същия виетнамски град Дананг е и другият
забележителен мост, Драгън бридж, във формата на дракон, който вечерно време
бълва огън.
Интерес предизвикаха и ритуалът „Нямбутан“ –
нещо като кръщене по балийски и влечението на бутанците да рисуват навсякъде
огромни фалоси като символ на плодородието.
В края на вечерта собственичката на Къщата на
София Дина Темелкова се включи в азиатските разкази със собствените си преживелици и
приключения в Япония.
