Димитър Владиков кърми с биберон тигърче бебе

Димитър Владиков от години живее и преподава английски във висши учебни заведения  в Китай – първо в Шанхай, а после в Пекин.  По професия е адвокат по международно и инвестиционно право, но до този момент е издал книгите „Завинаги, „Гетото”, „Разкази”, „С 800 км/ч в небето“. Последната -  „Около света“ е издадена в Америка. Тя е на английски език, но има и приложение на български за любителите на екзотични дестинации от родината му. Оказа се, че благоевградчанинът, който е и шампион и треньор по бойни изкуства,  има нов повод за хвалби.

Хвалбите са, че ме приеха да правя докторантура в най-престижния университет на Китай – „Джао Тонг“ в Шанхай. И от септември следвам Медии и комуникации и преподавам едновременно.  Следващата ми книга е готова. Тя ще е с пътеписи само за острови и логично се нарича „Райските острови“.  На английски Islands of heaven. В нея са включени 16 острова. Интересното е, че успях да ги посетя за месец и половина. Беше доста интензивно пътуване ,но между двата семестъра имах голяма ваканция и като си взех куфарите 35 дни бях извън страната. От летището – в хотела, на плажовете и на следващото летище.

Кой ти стана любимият остров? Къде искаш да се върнеш?

Аз много обичам топлите места. На 40 градуса приятелите ми умират от жега, а на мен ми е страхотно.  Със сигурност бих се върнал на някой от тайландските острови, защото такава красота не съм виждал.  Ходил съм и по тропиците, и на други места, къде ли не, но такава комбинация от чисти води, хубава природа, гостоприемни хора.

Ходил си на острова на Джеймс Бонд. Той е в провинция Краби, където е сниман и филмът „Плажът“ с Леонардо ди Каприо…

Да, любима холивудска дестинация за снимки. Патая също е много хубаво място, въпреки че не е остров. Но пък от нея може да се тръгне към много от по-малките острови, а и е на малко над 100 км от столицата Банкок. Макар мястото да е известно предимно със секс  туризма, всъщност той е само на една улица – Walking street. В Патая е и Паркът на тигрите.

Там можеш цял ден да си играеш с тигри – от бебета до 300-килограмови зверове. Понеже на мен това ми е любимото животно, там се почувствах невероятно.

Не е ли опасно?

Опасно е, защото влизаш в ограждението с двама души, които държат електрически пръчки, но срещу теб е животно, което ако се ядоса никаква пръчка не може да те спаси. Носиш си риска, но кога друг път ще имаш това усещане – да влезеш и да пипнеш лъв или тигър.

А какво е усещането да храниш тигърче бебе с биберон?

Страхотно! Това ми беше една от мечтите. Аз съм пипал и панда, но тигърчето е като едно голямо коте. То също мърка  и когато го храни с биберона то замърка, започна да си играе, понеже го пипах по ушетата. После гушках две наведнъж. Цял ден прекарах там. От сутринта до 8 часа вечерта. 

Скъпо ли е това приключение?

Хората казват „Кеф пари няма“. Аз си купих ВИП билет, с който те пускат навсякъде без ограничение. За мен това е преживяване, което ми остави спомен за цял живот.

Какво правиш цял ден? Окей – храниш бебе тигърче, галиш лъвче, снимаш се с голям тигър…

Гледаш как ги дресират, помагаш в храненето, играеш си с животните, къпеш ги, гушкаш се с тях. Следобед когато заспят и ти лягаш при тях, ползваш ги за възглавница. Спиш върху тях. С големите тигри можеш да плуваш. Те обожават да се къпят и си играят много. Много е интересно!

С делфин също имам интересна случка. С едни приятели щяхме да караме джетове в Южнокитайско море. Влизаме навътре. Гледаме на около 150 м от нас стадо делфини. Единият от моите приятели беше много страхлив и помисли, че това са акули. Аз тъкмо им казвах „Дайте да се приближим и да се гмурнем с тях“. Ама той като занарежда колко е опасно, колко е дълбоко, какви течения има. Още ме е яд, че не отидох сам да поплувам с тях.

Бил си и във Филипините, на Боракай. Пак ли е райско място или е прекалено туистическо?

Боракай е най-известният им курорт, така че туристите направо натам се насочват. На мен най-много ми хареса Порто Принцеса, което е по-диво място. Аз живея в Китай и 10 месеца в годината съм заобиколен от милиони хора. Затова на почивка обичам да съм си само аз и да ми е по-спокойно.

Защо не ти хареса Бали? Всички припадат по този остров?

Бали по принцип е много хубаво място, но аз хванах дъждовния сезон. Не знаех, че има дъждовен и висок туристически сезон. Намерих много евтини билети. Казах си „Изгодна сделка“ и още от летището като видях времето как ме посрещна с едни тропически дъждове… Пак направих хубави снимки, но на джунглата, пясъкът беше мокър. Валеше си много стабилно. С часове. Аз си мислех, че ще се излее, пък ще светне, ще изсъхне е ще грейне слънце.  Чакам, чакам на плажа – нищо подобно. Сега вече няма визи за българи, така че няма проблем да отида пак.

И в Южна Корея си бил на остров – Острова на любовта?

Да, на корейски Джу Че. Приблизително така се произнася.  Това е един от малкото резервати в Корея – хубави гледки, девствена природа, плаж. Много азиатци го посещава – японци, китайци. Аз научих за него от мои студенти.

Ходил си и на остров Ся Мън, който е свободна икономическа зона.

Ся Мън е вторият най-популярен курорт в Китай. Там много се гордеят с острова, икономическата зона, местния университет. Градът е много чист.  Плажът е около 300 метра ивица. От едната страна е джунгла, от другата – всичко е изсечено е има друг тип джунгла – небостъргачи.  Има и малък остров, до който се ходи с ферибот. Там няма автомобили. Можеш да се придвижваш само с колело.  Светилището е запазен будистки храм. Конфуций е отворил едно от училищата на острова. А Ся Мънската кухня е прочета – с морски дарове, октоподи, огромни раци, скариди, миди и всички видове риби. Не мога да ям люто, но съм склонен да опитам всички видове риби.

Как се оправяш в Азия, където лютото е национален спорт?

Трудно. И в Китай, и в Тайланд, и във Филипините обожават люти неща. Моля ги да не е люто и те пак носят.

Набелязал ли си други острови?

Отказах едно пътуване до Малдивите, но съм се замислил да ги посетя. За един уикенд е приятно човек да се откъсне от цивилизацията, да плува, да се пече, да спи във вила със стъклен под… Пък и Шри Ланка е на един час път със самолет, та мога да ги съчетая.

Пожелавам ти го!

„Нова ера, споделено бъдеще”

Първо международно изложение за внос на стоки -  Шанхай, 4- 10 ноември  

Ивета Балевска

Влакът-стрела Фусин /Фуксинг/, което в превод от китайски означава   „подмладяване”  ни отвежда за 4  и половина часа от столицата Пекин до бляскавия и искрящ Шанхай – икономическия и  финансов център на Китай, разположен на изток, в делтата на река Яндзъ.  Със завидната скорост от 350 км/ч,  с удобните кресла, с възможността да използваш  wi-fi и изключителното обслужване от красиви стюардеси, влакът-стрела е убедителен конкурент на самолетните полети. Неусетно  „прелитаме” разстоянието от 1222 км със сребристата композиция и пристигаме на гара Хунцяо.

22 милионният град ни посреща с цветна светлинна палитра – и – разбира се -  приветливата панда – символ на Китай, По пътя към Националния изложбен Център виждаме навсякъде логото на Първото международно изложение за внос /China International Import Expo - CIIE/, организирано от  Китайското министерство на търговията.

И макар че трафикът в многомилионния град е както обикновено натоварен, придвижването до „четирилистната детелина” - сградите на изложението,   не ни отнема повече от час.

Регулирането на движението и  предимствата за гостите на CIIE ни дават шанса да утолим нетърпението си и да успеем да присъстваме на  откриването на това мащабно и изклюително важно за Китай събитие. Идеята за реализирането му е лично на президента на КНР Си Дзинпин,  като за грандиозната организация  е създадено специално Бюро  към Министерството на търговия.

Откриването

В словото си при откриването Си Дзинпин нееднократно подчертава, че „…вратите на  Китай за внос  ще се отварят все повече и повече и  никога няма да се затворят.” Китай ще положи максимални усилия да разшири пазарите   си  и увеличи вноса, като се очаква общото количество на стоки и услуги, внесени в страната през следващите 15 години да  надхвърли 40 трилиона долара. 

„Китай е уверен в бъдещето на проекта „Един пояс, един път”, известен още като новия Път на коприната, макар че предстои  да се извърви дълъг път, това е само началото  на дългосрочното начинание”, подчертава китайският президента.

 „Нова ера, споделено бъдеще”

В четирите огромни павилиона под формата на детелина на площ от над 3000 дка, типично  по китайски, всичко е в превъзходна степен – най-голямо, най-сериозно, най- модерно, най-посещавано…Повече от 3600 компании от 175 държави, региони и международни организации показват възможностите си за износ в Китай, като идеята е да се споделят  съвсем реално шансовете за  международно икономическо развитие и общ просперитет.

За последните 9 години Китай запазва второто място в света по внос на стоки, чийто глобален дял е 10.2%. Страната е един от най-големите пазари в света за високотехнологични продукти като индустриални роботи, чипове и машинни инструменти. От 1 ноември в Китай влизат в сила намаления на митата за общо 1585 промишлени продукта, в това число машини, резервни части и суровини.

Участниците

Почетни гости на изложението CIIE са 12 държави - Бразилия, Канада, Египет, Германия, Унгария, Индонезия, Мексико, Пакистан, Русия, Южна Африка, Виетнам и Великобритания, а над 30 от 44-те развити страни са активни участници по време на изложението. Над 200 корпорации от списъка „Форчън Глобал 500”, както и  представители на бизнеса от страните на Г-20 присъстват  в мащабното събитие, като около една трета от участниците в изложението – над 1000 фирми от 50 държави  - са  в обхвата „Един пояс, един път”.

Повече от 5000  доброволци – специално подготвени за събитието, млади и красиви китайски момчета и момичета предлагат помощта си на посетителите  на английски, японски, руски, арабски, испански, португалски и френски езици.

Пътуване в бъдещето

 Продукти на високите и смарт-технологии са разположени в една от най-големите изложбени зони, на площ от 60 хиляди кв. м.
Представени са над  100 съвършено нови продукта в областта на новите технологии -
всичко, което може да съществува – като се започне от най-съвременно високотехнологично индустриално оборудване, цифрови измервателни системи, автомобили,уреди за енергоспестяване и опазване на околната среда,, потребителска електроника и уреди,, онлайн игри и домашни развлечения, облекло, аксесоари, медицинска техника и оборудване,  здравни продукти, допълващи медицината, нови комуникационни и информазционни технологии, аутсорсинг на услуги, креативен дизайн, туристически ресурси, маршрути,, услуги,, логистично обслужване….

Българското участие

България бе достойно представена от 32 фирми и компании, разположени на три щанда, като акцент бе поставен върху хранително-вкусовата и селскостопанската продукция, козметика и парфюмерия, туризъм, вина, минерални води и т.н. Изключителен интерес отново предизвика българското розово масло, познато вече от доста време в Китай, но все още много търсено и високо ценено. 

Министър Емил Караниколов и водена от него делегация от бизнесмени обясняваха  лично на многобройните посетители на българските щандове възможностите за търговия и туризъм между България и Китай. „За последните десет години българският износ за Китай се е увеличил десет пъти,  като само през първото шестмесечие на 2018 е нараснал с 10 процента спрямо същия период на миналата година” .  Министър Караниколов добави още, че има много възможности, които тепърва ще бъдат използвани за по-нататъшното разширяване на българския износ за Китай, и подчерта, че България ще продължи да работи усилено.   тази тенденция да продължава.