Яворов никога не пожелава Мина като жена

Яворов никога не пожелава Мина като жена

Поетът и любимата му са имали само три срещи

Дора Габе до смъртта си твърди, че „Две хубави очи” е писано за нея

Магдалена ГИГОВА

Когато говоря за Яворов винаги си мисля за две жени. Първата е майка ми Ганка Найденова-Стоилова. Аз се докоснах до всичките си познания за Яворов чрез нейните книги. Другата е дъщеря ми Василия. Аз повече разбрах света на поета чрез нейните самотни пустини и чрез желанието на една птица да стъпи на земята. Много жени са преминали през живота на Яворов, но в него има две големи любови – Мина и Лора. Те бележат жизнения му път. И двете той среща през 1906 г. За него това е знакова година. Току-що е потушено Илинденското въстание и той живее в света на своите изгубени илюзии и пропадналата мечта за свободна Македония. Тогава се раждат неговите „Безсъници”, мрачни, страшни стихове, в които се разстилат ледени пустини, заобиколя го безпрогледна нощ. И точно в тази нощ, сякаш измислен от самия него, се ражда образът на Мина. Той я среща на 28 г. на Благовещение 25 април в дома на близкия си приятел от кръга „Мисъл” Петко Ю. Тодоров. Това е малката му сестричка, която по онова време няма още 16 г. Чистотата на това момиче, която му напомня за неговата майка и за другарите му Петро Карвалов, Гоце Делчев, Константин Мунчев... Така жена дотогава той не е срещал, жева сякаш излязла от мечтите му за сплотено семейство, за силата на приятелството и за свободна Македония. Мина не е била красавица. Тя е единствената дъщеря на един възрожденски тип чорбаджия от Елена, Юрдоан Тодоров. По спомените на своите съвременници той е бил некоронованият цар на балканското градче. Дори по време на потушаването на търновските въстания той бил назначен за съдия и е трябвало да съзи буентовниците. В своите записки от онова време Тодоров пише, че само ги разпитвал, че живеел с техните мъки, че бил изцяло на тяхна страна. Това го показват неговите дела – не е осъдил нито един човек.

В родословното дърво на Мина има много възрожденски нишки. Майка й Роза е родственица на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Съпругата на брат й Петко Ю. Тодоров е внучка на Кольо Фичето. В такъв дух е отраснала и възпината Мина. Баща й, освен богат търговец е бил и много ерудиран човек. Завършил е Робърт колеж в Цариград,, владеел е френски, гръцки, туурски и е пишел добре. Но той бил много прагматичен и не е имал особена обич към романтиците. Съдбата му отмъщава, защото и четирите му деца са непоправими мечтатели. Първородният му син Петко е известен писател, майстор на идилиите. Вторият син Христо е професор по философия. Третият е Никола, той най-добре е разбирал тайната любов на Мина, е учел оперно пеене. Единствената дъщеря също е непоправима романтичка с любовта си към Яворов. Но тя не е блез образ, ангел със студени крила. Тя е обичала много да язди, с часове обикаляла върху буйни коне околностите на Елена. Четяла стиховете на Яворов, но имала ясна концепция за поезията и дори се опитала да му я наложи като го критикувала безмилостно със самоувереността на младостта. Това нещо Лора Каравелова никога не си е позволявала, въпреки че се намесвала във всеки елемент от живота на Яворов. Мина му пише в едно писмо, че той не иска да живее в другите, а иска дургите да живеят за него, което е егоизъм. „Когато става въпрос за поезия, тя трябва да изразява чувства, които са разбираеми за авсички, а ти искаш да бъдеш неразбран”, му пише Мина. Яворов с ироничен тон отговаря, че е готов да коригира поезията си в духа на нейната критика. Но тя държала на виждането си за поезията като израз на общочовешки чувства. Мина не е била елегантна. По спомени на приятелката си Недялка, тяа е носела развлечени поли, бархетни блузки и почти разкривени стари обувки, което говорело за прекомерната „пестеливост” на чорбаджи Юрдан.

Яворов среща Мина на Благовещение у приятеля си Петко в София. Брат й не подозирал какво ще се разгори, та малката му сестричка нямало още 16 г,. за него била дете. За онова време разликата й с 28-годишния Яворов била скандално голяма и много пъти му била натяквана. Поетът е запленен от чистотата на момичето и още същата вечер написва стихотворението „Благовещение” – „прохладен лъх от ангелско крило, о ангел, о дете...” И с това изгражда представата за идеалната любима. Тя е абсолютно дематериализиран образ. След смъртта й в своя философско-поетически дневник Яворов признава „Никога не я пожелах като жена”. За него Мина е музика, лъчи, същество от друг свят”. Тя е Лаура на Петрарка или Беатриче на Данте – идеалният образ на ренесасновата любима. И той иска тя да се вижда така. Но самата Мина е донякъде бунтарка, тя се пита до каква степен се простира ролята на жената в българското общество и казва, че физическо отвращение у нея предизвикват прекалено образованите дами, които са изгубили женското у себе си, но в същото време не може да приеме и онези, които си остават „женици”. С това е изпреварила времето си, но Яворов не я вижда такава. Ако мина не се беше появила в тази тежка година, когато поетът има нужда от нея, той навярно щеше да я измисли. И през годините той продължава да доизмисля образа й, да го разкрасява, докато Мина живее своя реален живот и се бори с болестта си. Още като дете тя страдя от настинки, силни болки в корема и неоправдана висока температура. Лекарите се съмняват за туберкулоза и се оказват прави - Мина умира от туберкулозен перитонит във Франция. Тя е неегоистичен човек, не иска да отиде при Яворо, поради болестта си. Непрекъснато му пише „Не бих искала да преча на твоето изкуство, не бих се обидила, ако ме жертваш за нещо по-голямо от мен”. Затова иска да оздравее, да се подложи на операции, за да има контрол над живота си и да отиде при любимия си. От една страна Мина се бори с болестта, а от друга – с предразсъдъците на семейството си, което не иска да примее по-възрастния и най-вече много по-бедния Яворов. Той пише „Аз съм беден и моята съпруга трябва да дойде при мен бедна, а аз ще търся начин да я изхранвам според възможностите си”. Но никой не му вярва. Упрекват го, че харесва Мина, защото е от голям и богат род, подозират го в кариеризъм, забраняват му да се среща с нея. Разбира се, възлюблената му не вярва в това. По онова време Яворов заминава в Нанси със стипендия, отпусната му от проф. Иван Шишманов като министър на просвещението.

Любовта между двамата е най-вече епистоларна. Той й прави предложение за женитба, но усбовието му е да се откаже от родителите си, нещо което Мина не може да направи, защото като всяко болно дете тя е силно привързана към тези, които се грижат за нея. Семейството й е патриархално, възпитана е в любов и подчинение. Но с развиите на отношенията им тя се усеща като птичка в клетка. Само мечтае да оздравее напълно, за да отхвърли оковите си и да заживее волно при поета. Това не се случва, защото болестта й се развива стремглаво.

Семейството на Мина се вбесява особено от един цикъл стихове, които Яворов напечатва в списание „Мисъл”. Страшното е, че под всяко писмо в стихое е поставен по един цитат от писмата на самата Мина. Така любовта им става публично достояние. Братята побесняват, особено Христо, който пише остро писмо до д-р Кръстев, главен редактор на списанието. Той се повлиява и упреква Яворов, че е изпратил сихове, които компрометират не само семейството на Мина, но и списанието. Поетът реагира остро, че никой няума право да цензурира творчеството му. В този момент той сякаш, не брани своята любима, а своята поезия. Което доказва, че поезията и Мина са едно и също.

Връзката им в писма продължава от 1906 до смъртта й на 12 юли 1910 г. Но през последните месеци Мина е в агония. Извън първото им виждане, те са имали всичко на всичко три срещи, една от които не се е състояла – Яворов не отива, защото тогава умира майка му Гана Крачолова. В жестоко писмо до сестра си Екатерина поетът казва, че семейният живот не е за него и само като си помисли, че трябва да се ожени любовта му се превръща в ненавист. До проф. Боян Пенев пък пише, че за него любовта е любопитство и нищо повече. Всяка среща на Яворов с Мина сякаш нарушава идеалния свят от писмата и стиховете. Една много бурна тяхна среща е в Народния театър, където поетът, боейки се от сцени направо избягва и моли любимата си да му върне цялата кореспонденция, защото има твърдото намерение да се раздели с нея. тогава си определят среща след 2 години – на 18 юни 1911 г. в Пипиниерата (в началото на Борисовата градина – б.а.) с уговорката да не се чакат дълго. Ако някой не се яви, другият да му пожелае на добър час в новия живот. Но Мина не доживява. Когато тя постъпва в санаториума в София, той всякак се стреми да я види, изпраща й писма по едно момче, а по слугините – цветя, за да бъде заобиколена с красота. Тогава си определяли среща чрез лампа. Час преди уговореното време Мина поставяла на прозореца светилник с розов абажур. Сваляла го, ако могат да се видят и го оставяла, ако има пречка. Така Яворов успял да проникне в бълницата веднъж. Петко Ю. Тодоров толкова много се ядосал, че не му проговорил до края на дните му.

Здравето на Мина се влошава и я изпращат в санаториума „Берк” на Атлантическия океан. Тя пише „Не искам да тлея, искам да живея”. Месец преди смъртта й Яворов заминава за Франция, моли семейството й да му разрешат да я види, но те отказват, защото е в агония. Погребват я в Бианкур. Възлюбленият й присъства на опелото в руската църква. Семейството решава да му подари някои лични вещи на Мина.
Яворов всеки ден ридае на гроба на любимата си. Легендата, че там Лора го причаква и му признава чувствата си е абсолютна истина. Пейо студено я отблъсква и казва, че в негово лице може да намери само приятел. Тя толкова гневно си тръгва, че Яворов пише на проф. Михаил Арнаудов, че това е тяхната първа и последна среща след кончината на Мина.

Чии са "двете хубави очи"

Наистина Яворов пише стихотворението „Две хубави очи, душата на дете”, когато среща Мина. Но „двете хубави очи” са живеели в него от години. Той ги е виждал в лицето на Нонка Чипева, вдъхновителката на неговата „Калиопа”. Дора Габе има претенции, че стихотворението е написано за нея. Така че „двете хубави очи” е събирателен образна много красиви жени, докоснали сърцето му. Но че е посветено на Мина, свидетелстват философско-поетическият му дневник и пиесата „В полите на Витоша”, която е силно автобиографична. В нея Мина е Мила, а Христофоров – Яворов. Авторът казва „Убих Христофоров, за да не убия себе си”. Интересът към пиесата е толкова голям, че в Народния театър се играе пред 8600 зрители.

Преди срещите си с Мина и Лора, Пейо изживява красива и споделена любов с Дора Габе. Баща й, просветен и богат евреин, не само го приема, ами се гордее с връзката на дъщеря си с талантливия поет. Но „доброжелатели” създават интриги помежду им, убеждават Яворов, че Габе му изневерява и той като горд балканджия прекратява връзката. Мнозина казват, че може би тя е била най-подходящата жена за него. Яворово писмо до Габе от 12 юни 1905 г. В него той пише: „Но вие знаете – моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся…”

 

Из писмата

„Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми подобно на бяла лилия, сред поле през май, покрито с цветя, подобна на една лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Тя радваше очите ми – и опияняваше душата ми” – записва след четири години Яворов в дневника си.
Впечатлението на Мина е съвсем друго: „Не харесвам външно Яворов и очите му са жълти като на лисица, устните му – като на арапин; обичам неговата поезия, харесвам го като поет.”

Да бъдеш Мис България - къде са победителките в конкурса днес?

Да бъдеш Мис България

Магдалена ГИГОВА

И при Мис България, както при всяка коронована особа, пътят към титлата се оказва по-лесен от този след нея. Макар девиците, събрани в замъка на ТВ7 в момента, далеч да не мислят така.

Иначе у нас още от първия конкурс през 1929 г. имаме традиция да се съмняваме, че на избраницата „не й е чист косъмът“. Коронясването на първата „Мис България“ е съпроводено със скандал. Изборът на Любка Йоцова Веселинова бил яростно оспорван от Радка Йосифова, щото победителката освен красива била и щерка на спонсора. Тя обаче затваря устата на клеветниците, като се класира втора на „Мис Европа“. Пък и журито навремето е било повече от авторитетно: оперната певица Констанца Кирова, скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов, Никола Маринов, журналистът Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев.

Какво се случва с красавиците, спечелили конкурса? Кои от тях са съумели да възседнат успеха? Отеква ли политическата и икономическата обстановка в надпреварата за хубост. Можеш ли да инкасираш второто място и да не постигнеш нищо с първото? Къде са сега „демократично избраните“ миски след 1990-а? Може ли „Мис България“ да се превърне в професия и винаги ли известността е златно ложе, пълно с дървеници?

С короната на социализма

Първата Мис България по време на социализма бе Бранимира Антонова. През 1967-а възроденият конкурс избира ученичката от хореографското училище. 15-годишната по онова време Бранимира вече е била Мис Слънчев бряг и Мис София. Година по-късно става и Мис Фестивал на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Титлите й отварят път към киното. Антонова се снима в повече от 20 филми и новели. Омъжва се три пъти. Първият й съпруг е Владимир Грашнов. Двамата имат дъщеря Мария, която е направила първата социалистическа Мис три пъти баба.

Последната Мис България на Народна република България е Соня Васи.

Сексбомбата от Варна на 14 г. избягва от вкъщи и напуска училището „Олимпийски надежди“, за да обикаля страната като момичето, което подскача около братя Аргирови (особено около единия). Сценичната закалка й помага да сложи короната на Мис България през 1989 г. Тя я запраща на световния конкурс в Лондон, където най-забележителното от представянето й е продължението на „музикалната традиция“ - Соня забива Пол Стенли от „Кис“. Като виждат как е облечена, от посолството на САЩ в София й отказват виза, преди да си е отворила устата. Русата амбиция обаче стига до Америка през Сингапур.

 

Първата Мис на новото време

Ако кажете „Виолета Гълъбова“, ще предизвикате само учудено вдигнати вежди. Никой не си спомня, че тя е Мис България1990, макар да е миловидна, интелигентна и леко пухкава, в сравнение с някои от възанорексичните следващи миски.

Виолета е завършила английска гимназия, работи като медицинска сестра в реанимацията, за да се издържа, докато учи за лекар. По-късно заминава за САЩ и гради кариера по специалността си, макар в свое интервю през 1997 г. да казва: „Трябва да останем тук и да направим нещо за България.“ Преди да замине, Гълъбова води медицинското предаване „Здравец“ по Канал 3. Мярва се и в политиката, като става лице на заминалата в небитието партия на Желю Желев Либералнодемократична алтернатива.

 

 Русо гладно не остава и при Лени Кравиц

Мис България 91 у нас е брюнетка, но в Америка веднага се преквалифицира в блондинка. Печеливша формула в комбинация със сините й очи. След тежък кастинг е избрана за статистка в екшъна с Робърт де Ниро „15 минути“. „Нямах късмет да се запозная с него, защото се снимах на погребението на героя му - смее се тя. - Въобще не надценявам появата си във филма. Камерата ме хваща за секунди, докато сядам в едно сепаре.“ Освен в режисираната от Джон Херцфелд продукция Славчева се мярка и в клипа към парчето на Лени Кравиц American Woman. Пропуска обаче вълнуващата възможност да се снима като труп в стилизирания трилър с Дженифър Лопес „Клетката“ - „Стигнах до финалния кръг, но не можах да остана за интервюто, защото щях да закъснея за работа и да ме изхвърлят“, разказва Любомира, която по онова време е салонен управител в Бевърли Хилс. След като реализира американската мечта, тя вече живее в София с дългогодишния си приятел и малкия им син и се опитва да лансира своя марка биокозметика.

 

Докато за Мис България 92 Елена Драганова не се знае почти нищо, освен че се включи с рецепта за баница в една от готварските книги на Звездев, то красавиците „реколти“ '93 и '94 са достатъчно популярни. Вера Русинова работи в офис и премълчава не само че е спечелила корона и „Тико“ на конкурса, ами и че е участвала в кастинги с Клаудия Шифър и се е снимала в реклами на „Фиат“ и „Никон“. Стела Огнянова е завършила психология, работила е като стюардеса и е известна като Мис България с най-голяма естествена гръдна обиколка. Нейната титла обаче е белязана от бомбата, която избухва на конкурса и убива роднина на Мис Пловдив. Така тогавашният организатор на конкурса - Васил Папазов, разбира, че дебеловрати момчета имат апетити към красивия му бизнес. По-късно той бе застрелян, а правата на конкурса все още се държат от вдовицата му Ирина Папазова (втора подгласничка на същия конкурс).

Шестата по хубост

Жени Калканджиева искрено мрази да я наричат „шестата по хубост в света“, макар досега да е единствената българка, класирана в шестицата на Мис Свят 95. Жени основава агенция „Визаж“ и започва да организира конкурси, включително „Мис България“, като и до днес взема правата под наем от вдовицата на Папазов. Моделският бизнес обаче става все по-ожесточен и Калканджиева го изпитва на гърба си. По-точно на корема, където я наръгват при неизяснено и до днес нападение пред офиса й. Крилата остава фразата на Жени „В България не може да има Мис Политика не защото депутатките са грозни, а понеже са много ангажирани“. Днес синеоката госпожа е щастливо омъжена за 12 г. по-млад мъж, има син и се изявява като телевизионна водеща по ТВ7, а „Визаж“ е сред малкото оцелели през годините модни агенции.

 

Име марка

Вяра Каменова (Мис България 96) и Симона Величкова (1997) не оставят трайни следи. Вяра има две деца и с мъжа си въртят заведение на Попа, а любопитното е, че бащата на Симона продава ладата си, за да я изпрати на „Мис Свят“. Величкова твърди, че в Истанбул се опитват да я превърнат в бяла робиня, макар да отива с договор за модел.

За разлика от тях Наталия Гуркова (1998) стана институция в модния бизнес. Тя е българката с най-много титли от международни конкурси, а освен красива се оказа умна и предприемчива. Тя никога не се обвърза с модна агенция, за да подбира сама ангажиментите си, и превърна името си в марка. Докато превземаше подиумите, Наталия започна да учи пиар, дипломира се като юрист и дори за кратко работи като такъв във футболната лига при Вальо Михов. Едно от любимите занимания на Гуркова - пътешествията по света, я среща със съпруга й, черногореца Джорджи Михалевич, в Южна Африка. Срещат се в дискотека, тя отлага полета си със седмица, за да остане завинаги. Дори когато се зажени, Наталия постъпи нетрадиционно - тя даде пресконференция, показа роклята си, огласи менюто, гостите и дори подаръците за тях - кристали, шлифовани като диаманти. Пряка връзка с бизнеса на мъжа й. Двамата имат дъщеричка на 4 г. - Джорджия. Преди месец Гуркова-Михалич роди второ дете – син.

От подиума в кантората

Името на Мис България 1999 никога не е замесвано в скандал. „Короната промени изцяло живота ми в модата през следващите 10 г. Държа я в стъклен шкаф и ми носи много положителни емоции“, каза Елена. Тя завърши право и след сериозна школовка в екипа на Тодор Батков вече има собствена кантора в съдружие с още две юристки. След дългогодишна връзка Ангелова се омъжи за приятеля си Николай, от когото има син Александър.

От трафика на хора до сладкишите

Мис България 99 Магдалина Вълчанова се държи като истинска мис - поддържа общественозначима кауза дълги години след коронясването й. Фондацията „Фейс ту фейс“ се бори срещу трафика на хора с възрожденски „хвърковати чети“, които обикалят училища и сиропиталище с просветителска цел. Неотдавна  красавицата роди второ момче на застрахователния бос Румен Георгиев.
Следовницата й Ивайла Бакалова захваща различни видове бизнес - от пиар и „внос“ на концерти на звезди до продажба на недвижими имоти. Със същото се занимава и Теди Бургазлиева - Мис България 2002. Макар да бе детронирана заради „услужливо“ изпратени в централата на „Мис Свят“ нейни естетски голи снимки, в съзнанието на хората тя е носителка на титлата. Елена Тихомирова (2003) разби представите за моделките, които задължително учат право, психология или пиар и... завърши с отличие информационни технологии. След като стана втора подгласничка на конкурса „Супермодел на света“ в Китай, момичето от Панагюрище загърби лустрото на хайлайфа. Тя потъна в обятията на финансиста Иво и май няма намерения да се измъква от там. Тихомирова основа парти агенцията „Пей сърце“. „Не само се забавлявам, докато работя, ами участвам в благотворителни инициативи и най-вече прилагам наученото в университета. Не се налага да наемам човек за оформянето на покани или брошури. Елена има и нетрадиционно за анорексичен манекен хоби. Тя приготвя сладкиши, като съчетава вкусове и измисля рецепти. „Не звучи много като за миска, но съм в кухнята почти всеки ден. Не само правя сладкиши, ами си ги хапвам с удоволствие. Приятелите ми също ги харесват и си ги поръчват за разни тържества“, твърди миската, която не е качила и грам въпреки калоричните си занимания.
Спортната журналистка Гергана Гунчева (Мис България 2004) се ожени за колегата си от Би Ти Ви Петър Бакърджиев. Къдрокоската нямаше проблеми с професионалното ориентиране, тъй като баща й е треньор по волейбол и тя е израснала в спортните зали.

Роси Иванова, коронясана през 2005 г., и досега се смята за една от най-красивите носителки на титлата „Мис България“. Въпреки това синеоката русенка не успя да направи шеметна кариера като модел извън границите на родината си. Тя е завършила Първа частна английска гимназия и право в Софийския университет.

Последвалата я Славена Вътова (2006) е възпитаничка на същата гимназия. Тя се прочу като единствената разумно използвала силикона. Съобразявайки се с фината си костна структура, тя си постави съвсем скромни имппланти.

Скандали истински, скандали менте

 

Спечелването на конкурса промени изцяло ежедневието ми и ме направи много по-дисциплинирана, по-зряла по-отговорна към себе си и към обществото, даде ми възможност за много нови запознанства с хора от различни среди, отвори ми вратата към модния свят, който, както вече споменах, продължава да ме вълнува и предизвиква“, признава хубавите страни на славата Юлия Юревич. Но неотдавна тя усети с пълна сила и негативите - гръцки вестник публикува статия за заловена с наркотици блондинка - бивша Мис България 2007. По същото време Юлия не само че бе брюнетка, ами си беше в родния Козлодуй. После се оказа, че гърците умозаключили, че момичето е мис, понеже било високо и красиво, но Юревич все още се опитва да изчисти името си - без вина виновна.

Единствената пауза в избор на най-красива българка е през 2008 година. Но тя веднага е „запълнена“. Интернет изобилства от статии за Мис България 2008 Ралица Тодорова, която бе замесена в търговия с плът. Грешката е, че въпросната дама е била Мисис България през същата година, но короната й била отнета за непристойно поведение много преди да цъфне в сайт за момичета на повикване.

Антония Петрова - Мис България 2009, още от избирането си се движи по тънката граница между „Осанна!“ и „Разпни я!“. Въпреки че спечели титлата си с най-голям брой зрителски есемеси, Милен Цветков в ефир я нарече Мис Крокодил. „Предполагам, че реакцията бе такава, защото аз съм различната Мис България“, каза без сянка от гняв Антония. - За първи път с короната се окичва млада жена с образование, а не момиченце. Веднага показах приятеля си, вместо да казвам, че сърцето ми е свободно, какъвто е лайтмотивът на всяка Мис България“, аргументира се навремето Петрова. Междувременно тя завърши второто си висше образование - право, след международните икономически отношения. Омъжи се за споменатия руски бизнесмен Александър Бередин, изкара чинно стажа си в нотариата, прокуратурата и в съда и успя да стане Мисис Русия 2012.

В последното изречение се съдържат два от най-лютите скандали, свързани с името на Антония. Жълтите медии искрено се наслаждаваха на нейното „отвличане“ от столичен ресторант от бъдещия й съпруг, който я натикал в багажника на колата си, увита в одеяло. „Това с одеялото ми е любимо. Или другата версия, че ме оставил посред нощ сама на магистралата. Истина е, че тази случка послужи за катализатор на нашия брак. Тогава наистина се бяхме скарали сериозно и аз му бях казала, че го напускам. Седмица живях при нашите. Една вечер излязох с приятели на заведение. Александър дойде. Беше малко неадекватен, защото бе решил, че наистина ще го изоставя. Помоли ме да се кача в колата, за да поговорим. През това време нашите започнали да ми звънят, защото не съм се прибрала. Звънели и на него, но тъй като пътувахме, нямаше покритие. И те звъннали на полицията. После хората, които бяха с мен в заведението, разказали на журналисти случката, те я доукрасили... Приличам ли на жена, която ще се омъжи за някого, който няколко месеца преди това я е отвлякъл и оставил на магистралата посред нощ?“, коментира Мис България, която днес е управител на частна фирма за юридически и финансови консултации.

„С Мисис Русия натрих натрих носовете на зложелателите си в България, направо ги нокаутирах“, не скри злорадството си Антония. На нея й предстои явяване на Мисис Свят, а междувременно тя снима реклами и фотосесии в Русия и непрекъснато пуска снимки във Фейсбук от екзотичните кътчета, които посещава с Алекс.

Ромина Андонова (Мис България 2010) вече е г-жа Тасевска. Тя не само се омъжи за македонския футболист Дарко, ами му роди дъщеричка, която кръсти на него - Дария. Освен на майка и на модел, Ромина има още доста разнопосочни таланти. Владее перфектно немски и английски език, завършила е графичен дизайн във фотографската гимназия, следвала е биология, занимавала се е професионално с модерен балет, тренирала е карате и волейбол и като дете е пяла на една сцена Георги Христов, Росица Кирилова, Нели Рангелова и Орлин Горанов като част от група „Бон-бон“.

Още с коронясването на Ваня Пенева като Мис България-201 започна мърморенето, че продуцентката Вили Сечкова си е избрала двойничка. Казанлъкчанката, избрана през 2007-а и за Царица Роза, обаче не се трогна, ами започна да работи по благотворителни каузи като истиска Мис. Тя завърши българска филология, макар да не спира да повтаря, че цени руската литература на XIX век и любимата й книга да е „Ана Каренина“. В момента строява претендентките за титлата „Мис България“ в риалитито, което върви по ТВ7.

Скандалът не подмина и последната (засега) Мис България. Първоначално за победителка бе обявена Ина Манчева. Врачанката дори получи короната, но тя бе нейна само няколко дни. Гласът на публиката бе анулиран и с един глас повече носителка на титлата се оказа Габриела Василева. Официалната версия: някой хакнал сървърите, имало гласове от Бангладеш и Пакистан. Разстроената Ина „сдаде“ короната, но отказа да приеме да бъде първа подгласничка. През 2012 г. Мис УНСС Габриела е най-коронованата госпожица у нас. Тя е от Бяла Слатина, но учи в Икономическия, има си гадже, обожава майка си, обича животните, танците, фитнеса, спортното катерене и моторите.

Енчо Керязов два пъти отказва на Шварценегер

Енчо Керязов два пъти отказва на Шварценегер

Магдалена ГИГОВА

Носителят на „Сребърен клоун“ получи наградата си от принцеса Стефани

Най-добрият ни цирков акробат Енчо Керязов две поредни години отклонява поканата на Шварценегер да бъде почетен гост на „Арнолд фестивал“ - едно от най-големите спортни състезания в САЩ. Не че първият българин носител от 1986 г. насам на „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло не иска да присъства. Просто тази пролет не можеше да пропусне представленията си в най-престижния цирк на Европейския съюз - „Ронкали“, а догодина е звездата в програмата на швейцарския „Кний“ - един от най-прочутите в Европа. Щастливо закъснение на сезона през 2012 г. позволи на ямболеца да подлуди публиката в „Мемориал аудиториум“ в столицата на Охайо – Кълъмбъс, с прочутата си стойка на една ръка на 20 м от земята. „Арнолд фестивал“ се провежда там, защото през 1969 г. Шварценегер на същото място печели първата си шампионска титла - „Мистър Вселена“. Холивудската звезда тогава каза, че за всичките години, през които се провежда организирания от него фестивал,

 

не е виждал цялата зала да става на крака

 

И оттогава неизменно кани събитието. След изпълнението на номера си Енчо подари на Шварценегер копие на златната маска на тракийския владетел Терес, придружена от сертификат от Националния исторически музей с думите „На една легенда може да бъде поднесена само легенда“. Акробатът предаде поканата на Христо Мутафчиев Арнолд да стане член на нашия съюз на артистите и от кмета на родния си Ямбол да гостува там.

„Да видя отново Шварценегер, ще е голямо приключение, но няма как да отида, понеже представленията ми в цирк „Кний“ започват на 10 март“, каза пред „Преса“ по телефона от Германия Енчо. - Началото на сезона в големите циркове е много важно, аз съм един от основните номера. Голямо преживяване бе за мен да бъда толкова близо до Арнолд, всичко ми беше интересно, да го питам, да общувам с него. Там бяха и осемте най-добри професионалисти в бодибилдинга. Синовете ми също бяха в екстаз от Шварценегер, тръпка си беше, цяла нощ не спах от възбуда. Да се надяваме, че когато отида да играя в Америка през 2015 г., ще откликна на поканата му, защото се отсъствам само ден-два.“ В САЩ синовете на Енчо Радостин и Ангел ще направят своя

 

дебют на манежа като „Керязов брадърс“

 

- акробатика със силови елементи, темпови комбинации и хореография в стил хип-хоп и брейк. „В момента децата са в Ямбол да видят баба и дядо и хореографката на националния отбор по акробатика, която неотдавна се върна от Англия, да им постави номера“, поясни Енчо.

Тази година той взе награда от още един световен фестивал - „Сребърна мечка“ от Ижевск, република Удмуртия. „В него участват само носители на награди от други фестивали, влагат страшно много пари и нивото е невероятно високо. Патрон е президентът на републиката. „Тръпка ми са състезанията, искам да изпитам себе си. В Сибир преди първия кръг едно момче от поддръжката се заплете в захранващия кабел и в масата ,на която се въртя нямаше ток.

Бях бесен!

Колкото и да си се готвил, зависиш от техниката, а бяхме 100% подготвени. Съпругата ми Димитринка е моят треньор, знае всяко мое движение, имали сме хиляди представления. На втория кръг имах единствен шанс да покажа какво мога, заложих си главата, заложих си „Сребърния клоун“ и... спечелих!“, доволен е, че се е доказал най-добрият ни акробат.
Неговата награда от световния фестивал в Монте Карло е изключително постижение, защото през 2007 г. „Златният клоун“ е присъден не за конкретен номер, а за цялостно творчество на фамилията със 150-годишна история - Казартели. Наградата му я връчва лично принцесата на Монако - Стефани.
Интересното е, че Енчо Керязов не е потомък на циркова династия. Родителите му са учители. Майка му го записва на акробатика, когато е на 6 годинки. На 14 вече е майстор на спорта, а година по-късно е в националния отбор. Насочва се към манежа, защото от дете е луд по цирка. „Когато си бях в Ямбол, дойде да ме поздрави учителката ми от първи клас и ми донесе едно листче, на което съм написал: „Искам да стана акробат.“ Тогава всички в класа написахме кой какъв иска да стане, сложихме листчетата в едно шише и го заровихме до едно борче“, припомни си Енчо.
Първата платформа за самостоятелния му номер е с мотори от месомелачка и пералня. С него той подписва договор в Англия. Там среща съпругата си Димитринка, която е израснала на 20 км от Ямбол - в Сливен. „Тя играеше въздушна гимнастика в същия цирк, много си допаднахме като характери и след две години се оженихме. Като роди двете ни деца, тя мина зад кулисите и се посвети изцяло на моята кариера. Дими е треньор, масажист, гримьор и мой асистент. Затова винаги казвам, че

успехите ми не са само мои, а и нейни

Дима много внимателно следи изпълнението ми като бивша циркова артистка и после двамата го обсъждаме най-подробно. Тя казва колко пъти да го повторя, кое се е получило и кое не е добре поставено. Може да съм скапан от умора, може нещо да ме боли, може да не ми се играе, но ако тя каже 20, значи 20 пъти трябва да повторя номера, докато всичко стане перфектно. Освен това жена ми готви по специална диета, която е кошмарът на живота ми от години: пилешки гърди, телешко печено, ориз с домати, без сол и мазнина - това до втръсване всеки ден. Умирам за мекички, но не може“, смее се Керязов, познат и като жури в „България търси талант“.

Енчо е първият българин, удостоен за индивидуално изпълнение със „Сребърен клоун“. Преди него с равностойността на „Оскар“ в цирковия свят са печелили няколко наши трупи, сред които Балкански Игнатови, Ковачеви, Кехайови. Единствено трупа Първанови имат „Златен клоун“.
 

Прибалтика – братска и близка по хал

Прибалтика – братска и близка по хал

Магдалена ГИГОВА

Вилнюс-Талин-Рига-София
Специални благодарности към д-р Милен Врабевски

След блиц посещение в обновените столици на прибалтийските страни човек стига до извода, че държавите са прекрасни за посещение и наслаждение, но трудни за живеене. Вероятно до подобни констатации стигат и гражданите на Литва, Латвия и Естония, ако минат през нашата страна. При средна заплата около 450 евро в Литва, 670 в Естония, към 700 евро в Латвия почти половината от възнаграждението отива за отопление, осветление и прочие комунални сметки, защото нямат енергийни източници и са изцяло зависими от Русия. Звучи познато, нали?

Усещат се и две бодливи разлики. Първата: ние си нямаме очарователни барокови квартали, осезаеми останки от средновековни градове насред столицата и улички в югендщил, арт деко и сецесион. Втората: по-голямата част от българите все още си обитават държавата. Същото не може обаче да се каже за литовците. По неофициални данни в началото на тяхната демокрация населението на Литва е било 5 млн. души. Днес правителството твърди, че са останали 3 млн., а местните се самоброят до 2,5 млн. И то без да ги е покосил нито тайфун, нито епидемия. Лелеещите професионална реализация и по-добро заплащане литовци са подобрили етническото разнообразие главно в Ирландия, Норвегия, Швеция и Холандия. А после английското правителство ще тръби, че няколко хиляди българи се готвят да вземат хляба на цялата британска общност.

Иначе центърът на Вилнюс е зелен, провинциално аристократичен, приятно лежерен и добре поддържан. Градът има 65 църкви и се гордее с всяка от тях. След като е поел умерена доза история и култура между старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните жилищни сгради с потънали в зеленина и цветя вътрешни дворчета, си струва да поседне в „Медининкай“ - ресторант в сграда от XVI век с фрески по стените от онова време. Нищо чудно! За първи път хрониките споменават Вилнюс през 1323 г. Старият град със своята плетеница от ветрилообразно разположени улички е един от най-големите в Европа и през 1994 г. e включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Пътищата в Литва и цялата инфраструктура са добри още от съветско време и това се дължи на... местните салами. Ловките социалистически велможи атакували Центъра в Москва не с пари за рушвети, а с цели куфари с отлични салами - много по-ценни от банкноти в годините на съветския недоимък. Така всяко прошение за магистрала, водопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета.

В древността край река Нярис е имало два замъка. Единият от тях все още съществува и.... е възстановен по заповед на Сталин. След като се погрижил да изпрати наследниците на старата литовска аристокрация и най-светлите умове на нацията в Сибир, хитрият съветски сатрап отпуснал пари за възстановяването на Тракай – замъка крепост, подклаждащ литовския национализъм. Ненапразно името Витаутас там е по-популярно от Иван в България. По времето на този владетел Литва се е проснала от Балтийско до Черно море, Москва е в опасна за нея близост, а Киев и Минск са в границите на кралството на Витаутас. Днес Тракай е любима атракция за туристите. Разбира се, от старинните каменни стени не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските „взимали назаем материал“ от полуразрушената крепост за къщите си. Тракай е построен на остров в 42 свързани езера и дълги векове бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода и храна във вид на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и... 600 войници, разположени на бойници през 2 метра са били достатъчни да опазят замъка. Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал невинаги успявал да сече пари с пълно покритие. И войниците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня.

В Стария град на естонската столица Талин също са запленени от историята. На площад „Виру“ със сигурност ще попаднете на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки... Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек. Бизнесът си е бизнес! А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо. А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км. Въпреки лъснатата идилия на Стария град сред типичните за Талин дървени къщи се срещат и грохнали съборетини. За тях е виновна реституцията - докато наследниците се съдят, не искат да инвестират в ремонт. Какво остава пък за наемателите. Но никой няма право да разруши дори най-окаяната колиба, защото е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Във всеки район дори има специални клубове, създадени с европейски пари, в които разясняват на собствениците как да поддържат „съкровищата си“. За щастие дворецът „Кадриорг“ е държавна собственост и в него се намира един от клоновете на естонския музей на изкуствата с шедьоври на чужди майстори.

Името на приказната барокова сграда означава „долината на Катя“ по името на Екатерина - любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (под прикритие) в европейските корабостроителници. Тъкмо няколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. Ротермани квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично. Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. „Ротермани“ е и един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1,4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава.

Естонците се оказват и най-начетените хора в Прибалтика. Поне що се отнася до националната библиотека. В чудовищното здание от местен варовик е предвидено хранилище за 5 млн. книги, в което засега има „само“ 3,5 млн. Книжното царство може да настани едновременно 1000 читатели. При население от малко над милион излиза, че всеки естонец притежава поне по 3 книги.

Да попадне в латвийската столица Рига по време на националния фолклорен фестивал, е проклятие и благослов за туриста. От една страна, има да се диви на непрестанните редици от „самодейни колективи“, които се нижат по Площада на свободата с часове, от друга - ще му е адски трудно да цепи като ледоразбивач срещу потоците от хора в национални носии, за да разглежда удивително красивия градски център. На всеки 30 сек диктор бодро съобщава имената на минаващите групи. При положение че парадът на участниците се точи от 9,30 до 16 часа, очевидно актьорите трябва да се сменят, иначе биха изгубили октавите на бодростта си. По цялото трасе публиката аплодира, окуражава, радва се на любимците си. А те са от цялата страна! Моми с венци от цветя или житни класове, момци с ореоли от дъбови клонки, майки, които бутат колички във фолклорни облекла, дечица, нагиздени като родителите си, дори... група японци, въвлечени в марша с латвийски шапки и панделки. Неизменно следва вътрешният въпрос как бихме се справили ние с подобна несъразмерна организация. Едва ли толкова перфектно: на всеки ъгъл стоят пирамиди с бутилки минерална вода с предвидливо поставени кошчета за използваните шишета, през 30 м момичета с радиостанции направляват групите, подсещат ги да се усмихнат, да вдигнат високо знамената и имената на регионите си, безкрайна редица от химически тоалетни е строена за всякаква нужда. Между тях-– чешмички.

Но организацията на гигантското етносборище е само детайл на фона на „неравноделния“ калдъръм - камъните са различни, защото в Средновековието всеки търговец, който влизал в Рига, е трябвало да донесе по два като „билет“ за вход, защото наоколо има много гори, но скалите са кът. За жалост живописната къща на братството „Черните глави“ в момента е резиденция на президента на Рига, защото дворецът му на брега на река Даугава тъкмо бил ремонтиран и пострадал от пожар. Е, остават толкова много църкви, кули и крепостни стени за компенсация. Както и кадаифът от улички с къщи в стил арт нуво - най-хубавите в Европа, ако се вярва на специалистите. Насред целия исторически пейзаж прозвънва модернистична инсталация от закачени на връвчици парченца стъкло. Легенда или не, латвийската столица се смята за родно място на коледната елха. Първото украсено дръвче се свързва с Мартин Лутер. Той бил запленен от начина, по който лунната светлина проблясвала между елхите, докато се разхождал в горите край Рига. Той отсякъл елха, занесъл я вкъщи и я украсил със свещи. Това е само предание, но все пак са открити документи от средновековието, в които се описва как един занаятчия поставил украсена елха за Коледа на градския площад и оттогава започнала традициата за кичене на дръвчета. Едно е сигурно - прочутата коледна песен на композитора Рихард Вагнер Oh, Tannenbaum е написана през 1838 г., докато е живял в Рига.

Сега обаче на латвийските столичани не им е до песни. На пръв поглед това националната ти валута да е по-силна от еврото, говори за добър жизнен стандарт, но при повторно вглеждане се разбира, че при 1 евро=0,70 лата с 10 лата можеш да си купиш това, което в България взимаш за 10 лева. А сметките за ток и парно са безжалостни. Затова доста от балконите са остъклени, край църквите и в подлезите има просяци, а някои от красивите сгради в арт нуво креят олющени.

Дааа, много здравословно е за самооценката на българина от време на време да посещава държави, които уж са братя по оръжие, пък ги смятаме за по-уредени от нашата.

 

Александър Балкански: Паднах от 27 метра и оцелях

Александър Балкански: Паднах от 27 метра и оцелях

 

Помолих папа Йоан Павел Втори да помилва Сергей Антонов и милицията ме арестува

Магдалена ГИГОВА

Здравей, Сашо, как върви международният фестивал на детското цирково изкуство?

• О, той приключи с голям успех, но същото не може да се каже за цирка. Ние сме в Бургас, публиката обаче не идва - защото хората са стреснати и уплашени от политическите протести или понеже участват в тях. А донякъде и от несигурността за бъдещия ден. Когато се тревожиш за хляба си, стискаш парите си и пестиш от удоволствия. Работим благодарение на руските туристи. Местим голямото шапито в Несебър. А в малкото шапито на цирк „Балкански“ във Варна проведохме втория европейски международен детско-юношески фестивал. 280 деца от 20 държави!
• За всеки жанр има по три награди и класираните на първо място ще получат покана за гастрол в Санкт Петербург.
• Децата, които се явяват на фестивала, сигурно са от циркови фамилии?
• Нито едно не е. Те са курсове, в които ги занимават като аматьори, но уменията им са като на професионални артисти. Договорът за фестивала е преподписан и догодина пак ще е у нас. Руската циркова академия и цирк „Балкански“ са организатори. За Коледа ще покажем галаспектакъла на лауреатите в малката зала на НДК. Председател на журито е проф. Макаров, учител на Маги Халваджиян и директор на цирковото училище, когато той го е завършил в Москва. Председателят на цирковата академия ни предложи шестмесечен договор в Санкт Петербург, гарантира ни голям успех. При руснаците циркът е култ. При нас е жалка работа.
• Неотдавна имаше инцидент в твоя цирк, докато латиноамериканската трупа „Пинило райдърс“ тренираше за рекорд на Гинес в Глобуса на смъртта, веригата на един мотоциклет се скъса и артистите паднаха един върху друг?
• Да, това е най-големият състав в света за този номер. В метален глобус с диаметър 5 метра се разминават на мотоциклети 8 души едновременно. Четирима са колумбийци, двама аржентинци и двама парагвайци. Досега излизаха на арената само седем, но лечението на осмия приключи и ще се включи и той. Осем мотоциклетисти в Глобуса на смъртта! Писали сме до „Гинес“, отговориха ни, чакаме емисарите им.
• Синът ти Ники и снаха ти Велизара са звездите на цирка, с какви номера участват?
• Спектакълът започва с български вариант на „Летящия мотоциклет“. Както Ник Валенда мина по въже над Гранд каньон, така Николай и Велизара без осигурително въже карат мотоциклет по опъната тел. Във втората част пък играят Колелото на смъртта - запазена марка на цирк „Балкански“. Колелото се върти със 70 км/ч и прави пълна обиколка за около 3 сек. Велизара е единствената жена в света, която участва в този мъжки номер, и го правеше, докато беше бременна в седмия месец. Сега твърди, че като бебе синът й Тициано реагирал на музиката от номера, защото я е слушал в корема на майка си.
• А другите номера?
• Любопитни са китайските артисти, които си... сменят лицата - от бяло става синьо, червено, зелено. На 13-14 метра високо под купола руската акробатка Мис Жанет прави изключителни въртежи на трапец. Забавна за малките е дресурата на кучета от Унгария. Втората част започва с дресура на змии и крокодили, която преповтаря сцени от „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“. Германецът Антон Кочка - Каракала джуниър, изважда на манежа около 150 змии, 3-4 малки крокодилчета, няколко големи крокодила, два питона - един аблинос и един тигров по 5 метра, и боа 8 метра дълга, две кафяви тарантули колкото чинии. Плюс черна и зелена мамба и коралова змия - най-отровните в света. В един момент слага жена си в стъклен ковчег и изсипва всичките змии върху нея, а тарантулите си ги слагат на лицето и ги лазят. Много страшно! Преди години баща му правеше дресура на крокодили в цирка, но синът му не им връзва устите на крокодилите. Като ходят по манежа и разтворят паст - бая страховита работа. Невероятна е пантомимата на отвесно въже с куче от Полша. За първи път в България показваме „Трансформация“. Това си е руски специалитет - за един миг си сменя роклята, костюма... Този номер има голям успех, защото хората се чудят как става. Шестгодишният ми внук Тициано, който е осмо поколение цирков артист, вече участва в програмата с езда на пони. Той е истинска звездичка, след представлението децата му искат автографи.
• В България най-голямата циркова династия е 3-4 поколения, как така твоята е осем?
• По майчина линия имаме семейна традиция с 200-годишна история. Майка ми е италианка - Лола Валдемар Орландо Малеволти. На 98 години е, да е жива и здрава. Брат й ни напусна м.г. на 105! Майка ми е първата жена акробат в света, която успява да направи салто в седнало положение в кош. Потомък съм на Джозеф Джонтини, основател на първия акробатичен цирк във Флоренция. През 1820 г. семейството му се преселва в Русия. Там основават цирк „Джонтини“. Няколко години по-късно разширяват дейността си и създават стационарни циркове в Самара и Москва през 1879 година. Идва обаче революцията и през 1917 година цирковете им са конфискувани и те тръгват да бягат към Италия. Пътят им с кораб минава през България и решават да се заселят у нас. През 1920 година чичо ми създава третия цирк на фамилията - „Рекс“, който по-късно се преименува на „Левски“. През 1948 година циркът е национализиран. На манежа съм от шестгодишен. Тогава се подписах срещу първата си заплата. Т.е. имам 65 години трудов стаж в цирка! Двама от внуците ми, децата на големия ми син Александър, живеят в Америка с майка си Патрисия, която има дресура на 14 бели тигъра и ферма за слонове.
• 
• Ти си единственият цирков артист, оцелял след падане от 27 метра.
• Случи се в софийския цирк на фаталната дата 7.07.77 г. Изпълнявах коронния си номер - баланс върху трапец на глава, на 12 метра от земята. Залюлях се твърде силно - от единия до другия край на шапитото, амплитудата на трапеца достигна до височина 27 метра. Точно в този момент изгубих равновесие и политнах надолу. Публиката дотолкова беше свикнала да ме вижда горе, че сметна падането ми за поредния маймунджилък. И почна да аплодира. Летял съм не повече от 2-3 секунди, но целият ми живот мина през главата ми като на филмова лента. За мой късмет паднах върху една паянтова дъсчена ложа и така омекотих удара със земята. Изпаднах в кома и се свестих чак след три часа в „Пирогов“. После научих, че докато съм бил в безсъзнание, съм претърпял още една катастрофа. Човек от публиката тръгнал да ме кара към болницата със собствената си кола. Но се натресъл в крайпътно дърво. Лекарите установиха, че съм строшил 8 ребра и два гръбначни прешлена. Отделно цялото ми лице беше обезобразено и се наложи да ми правят пластична операция. Още на третия ден се разписах и излязох от болницата. И както бях опасан в хирургически конци и шини, отидох в цирка. Исках да проверя какво е психологическото ми състояние след инцидента. Метнах се на трапеца. Успокоих се, като установих, че сакатлъкът не ме е уплашил.
• Пред кои известни личности си играл?
• Пред шведската, холандската и английската кралица. За цялото представление в Лондон през 1983 г., Елизабет Втора изръкопляска само два пъти - на изпълнението на Лучано Павароти и на нашия номер. Играл съм още пред президента на Египет Ануар Садад, Пол Макартни и президента Ричард Никсън, с когото даже се ръкувах. Но най-много се гордея с трите си участия във Ватикана, където лично ме е аплодирал Йоан Павел Втори. Защото премиери и президенти - с лопата да ги ринеш, но папата е един. Няма да забравя срещата ни с него през 1986 г. Защото в деня, в който играхме - 6 януари 1986 г., започна процесът срещу Сергей Антонов. Посланикът ни в Рим Райко Николов, като научи за предстоящата ни среща с Йоан Павел, ми заръча: Намери начин да стигнеш до папата. Кажи му, че си от България, и го помоли да помилва Сергей Антонов. Представлението мина с огромен успех. Като свършихме, папата стана от ложата си и слезе при нас. Пратих едно 10-годишно момиченце от трупата да му поднесе обща снимка на артистите и да му каже посланието. Папата прие подаръка и я помилва по главичката, което ми се стори, че е добър знак. Не казвам, че с тоя жест сме спасили Антонов, но определено допринесохме за подобряване имиджа на България.

- Но си имал неприятности след това?
- След завръщането ми от Ватикана бяха най-трудните 12 месеца в живота ми. Хвърлиха ме в следствието на Софийския затвор. Обвиниха ме, че за участието си при папата съм взел пари от Ватикана и така съм ощетил държавата с над 200 хиляди долара. 12 месеца ме размотаваха по следствия и разпити. Отнеха ми задграничния паспорт, поискаха 10 хил. лева гаранция. Но не се дадох. Алармирах културното министерство, Комитета за държавен и партиен контрол и още сто институции… И в крайна сметка ме оправдаха. Даже ми се извиниха с писмо. После заминах с трупата за Франция. Всички бяха убедени, че няма да се върна. Но малко преди 10 ноември си дойдох. Защото аз системата мразех, но страната си обичах.

• На националната конференция на Съюза на артистите в България те избраха в управителния съвет на долната камара...
• Председател съм и на гилдията на цирковото изкуство. Чакам това правителство да падне безславно. Като дойде новото, започваме да воюваме. Ще поднеса на новия премиер декрета на Путин за развитието на цирковото изкуство в Русия. 20 страници е подписал Путин и е казал, ако има проблеми, лично да го уведомят, защото иска руският цирк да достигне предишното си ниво. От години руснаците и китайците са абонирани за цирковите оскари - наградите „Златен клоун“ от фестивала в Монте Карло.
• Казах му на Христо Мутафчиев, че управителният съвет трябва да влезе при следващия министър-председател. Човекът с основното образование Тодор Живков, дето бил прост очвар, през 1964 г. задължи с указ всички окръжни градове да имат циркови площадки, т.нар. площадки за народни увеселения. Този указ не е отменен и ще искам правителството да го предложи на президента за преподписване. Нямате представа какви трудности имаме. А циркът е част от културата на България!
• През 1988 г. трупа „Балкански“ получи „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло. Мислиш ли, че български артисти пак ще постигнат такъв успех, или златния клоун на трупа „Първанови“...
• Да, взехме „Сребърен клоун“ с „Еквилибристика върху перш“, номер, който никой досега не е повторил. Държах на челото си 7-метрова тръба, на чийто връх се бе покачила съпругата ми Мими. Друга гимнастичка се изстрелва от трамплин и с тройно салто каца върху раменете на жена ми, на върха на перша. Този “Сребърен клоун“ за нас е много ценен, защото той е на принц Рение. Когато той си е отишъл, неговото желание е било статуетката в този вид повече да не се дава. Другият трикс, за който ни връчиха сребърното отличие на световния шампионат в Лондон, е „Трапец на глава“. Стоя на глава върху трапец на 12 метра от земята. Той се върти и люлее във всички посоки, а аз балансирам на челна стойка без предпазни въжета. За жалост, в днешно време наградите все повече се отдалечават от българските циркови артисти. Единственото, което може да ги гарантира, е този детски фестивал. Руснаците предлагат да инвестират в цирково училище в София, филиал на московското.
• Златният клоун се е отдалечил толкова много, че стана недостъпен за България. Унгарците си имат цирково студио и училище, в Румъния в стационарния цирк има учебен център, затова въздушният им балет м.г. взе „Сребърен клоун“. Руснаците и китайците всяка година си делят наградите, защото милеят за това изкуство и има заинтересованост от страна на държавата. А у нас циркаджия е обидна дума.