В туризма знаем две и.... двеста хиляди
Магдалена ГИГОВА
В България всеки
разбира от футбол, телевизия и туризъм. Нормално! Щом хвърлиш поглед към
екрана, подлъжеш се да отидеш на мач или да летуваш на Черноморието, просто те
напъва да споделиш.
И ако във футбола и
телевизията цяр може да се намери с повечко пари, малко сеч по върховете и
професионализъм, хроничната болест на туризма не е смъртоносна, но е нелечима. Защото
грешката е изначална. По-старите кучета все още помнят милионерските яхти,
акостирали в края на 50-те години край наистина златните пясъци на
несъществуващия тогава курорт Златни пясъци. От чисто любопитство. Но вместо да
го разгорим и да ги задържим с грапавия чар на неподправеното гостоприемство,
ние издигнахме крайбрежен вариант на блоковете-хрушчовки и ги натъпкахме с
летовници от братските социалистически страни. Както казваше Добри Джуров
„Такова беше времето”. Окей! Ама когато
времето стана наше, защо възпроизведохме хрушчовките в грозновати и кичозни
хотели и привлякохме същите човешки пълчища с уви подобен социален статут?
А можехме да вземем
пример от ленивите, но хитри островитяни, дето предпочитат да посрещнат 200
души, които да оставят по 200 000 евро? Докато ние храним, поим, забавляваме и
надъхваме с природа и история 200 000 хиляди туристи, които я дадат по 200
евро, я подведени по ол инклузива не се бръкнат и за толкова. Така сме научени
и не щем да се отучим. Масовият туризъм
за бедни си го влачим от социализма. И от 20 години не правим нищо, за да го
променим. Не че вече е възможно – драматично късно е. Освен ако по талибански
не сринем бетонните кубове с удобства, подлежащ на коментар. И не измислим невиждани „възелчета и уловки “
за богати. Додеяло им е от сврхлуксозни хотели, скучни са им плаващите
яхти-дворци. Искат да им е различно, ексклузивно, необичайно, специално за тях, скъпо и труднодостъпно, но с
всички удобства, разбира се. Защото и онези, дето не си знаят парите също са
хора и умират да се похвалят на приятелите си, че са изживяли нещо неповторимо
през ваканцията. Стоп! Ето я нашата ниша! „Гмурнете се в света на обикновените
хора. Изживейте незабравима ваканция в стил „англичани на социални помощи или руски
нисши чиновници”. Ще спите в стая 3 на 4 метра. Камериерката ще ви буди с
ручаща прахосмукачка в 7,30. Никой няма да ви поднася закуската в леглото и ще
се редите на опашка за ястие в ресторанта”. Е, за да не стене изстрадалата душа
на милионер чаршафите ще са от сатен или бамбук, пържените филийки наръсени с
трюфели, а ледът за уискито Made in Tsar Kiro при
алкохолния тур – доставен от Килиманджаро.
Тичайте да
патентовате идеята, че на някой карибски остров вече рушат колониалните палати
и пращат местния Джеймс Бонд на Слънчев бряг да краде ноу-хау как се прави
туризъм за бедни, за да го прекроят творчески за милиардери.
