В туризма знаем две и.... двеста хиляди

Магдалена ГИГОВА

 

В България всеки разбира от футбол, телевизия и туризъм. Нормално! Щом хвърлиш поглед към екрана, подлъжеш се да отидеш на мач или да летуваш на Черноморието, просто те напъва да споделиш. 

И ако във футбола и телевизията цяр може да се намери с повечко пари, малко сеч по върховете и професионализъм, хроничната болест на туризма не е смъртоносна, но е нелечима. Защото грешката е изначална. По-старите кучета все още помнят милионерските яхти, акостирали в края на 50-те години край наистина златните пясъци на несъществуващия тогава курорт Златни пясъци. От чисто любопитство. Но вместо да го разгорим и да ги задържим с грапавия чар на неподправеното гостоприемство, ние издигнахме крайбрежен вариант на блоковете-хрушчовки и ги натъпкахме с летовници от братските социалистически страни. Както казваше Добри Джуров „Такова беше времето”.  Окей! Ама когато времето стана наше, защо възпроизведохме хрушчовките в грозновати и кичозни хотели и привлякохме същите човешки пълчища с уви подобен социален статут?

А можехме да вземем пример от ленивите, но хитри островитяни, дето предпочитат да посрещнат 200 души, които да оставят по 200 000 евро? Докато ние храним, поим, забавляваме и надъхваме с природа и история 200 000 хиляди туристи, които я дадат по 200 евро, я подведени по ол инклузива не се бръкнат и за толкова. Така сме научени и не щем да се отучим.  Масовият туризъм за бедни си го влачим от социализма. И от 20 години не правим нищо, за да го променим. Не че вече е възможно – драматично късно е. Освен ако по талибански не сринем бетонните кубове с удобства, подлежащ на коментар.  И не измислим невиждани „възелчета и уловки “ за богати. Додеяло им е от сврхлуксозни хотели, скучни са им плаващите яхти-дворци. Искат да им е различно, ексклузивно, необичайно,  специално за тях, скъпо и труднодостъпно, но с всички удобства, разбира се. Защото и онези, дето не си знаят парите също са хора и умират да се похвалят на приятелите си, че са изживяли нещо неповторимо през ваканцията. Стоп! Ето я нашата ниша! „Гмурнете се в света на обикновените хора. Изживейте незабравима ваканция в стил „англичани на социални помощи или руски нисши чиновници”. Ще спите в стая 3 на 4 метра. Камериерката ще ви буди с ручаща прахосмукачка в 7,30. Никой няма да ви поднася закуската в леглото и ще се редите на опашка за ястие в ресторанта”. Е, за да не стене изстрадалата душа на милионер чаршафите ще са от сатен или бамбук, пържените филийки наръсени с трюфели, а ледът за уискито Made in Tsar Kiro при алкохолния тур – доставен от Килиманджаро.

Тичайте да патентовате идеята, че на някой карибски остров вече рушат колониалните палати и пращат местния Джеймс Бонд на Слънчев бряг да краде ноу-хау как се прави туризъм за бедни, за да го прекроят творчески за милиардери.