Български фолклор, паневритмия, астрология и въртящи се дервиши в Център по себепознание „Орфей“ и по телевизията за култура и духовно знание ТВ АРТ

Български фолклор, паневритмия, астрология и въртящи се дервиши в Център по себепознание „Орфей“ и по телевизията за култура и духовно знание ТВ АРТ

В последната седмица на януари, режисьорът Стилиян Иванов и Милена Павлова – основател на Център по себепознание “Орфей” са поканили за разговор в тв предаването на ТВ АРТ “Ние” суфи учителя Серкан Бозкурт.

Той живее в Истанбул и Виена и е един от най-ярките представители на съвременните пътуващи дервиши, чиито корени се губят в хилядолетията.

С помощта на астрологията ние ще разберем скритите тайни на неговото учение, както и ще станем свидетели на магичния ритуал Сема – молитва и медитация. На 31 януари – в предаването “Ние”, в страницата на Център по себепознание “Орфей”, Серкан Бозкурт ще ви вдъхнови да потърсите Бога в себе си!

Български фолклор, паневритмия, астрология и въртящи се дервиши в Център по себепознание „Орфей“ и по телевизията за култура и духовно знание ТВ АРТ

А в петък вечер, 29 януари, от 19:00 ч., Стилиян Иванов и Милена Павлова са поканили най-знаменития фолклорен квартет на България – “Славей”, който на живо в Център по себепознание “Орфей” ще изнесат концерт от най-популярните и обичани български народни песни.

Български фолклор, паневритмия, астрология и въртящи се дервиши в Център по себепознание „Орфей“ и по телевизията за култура и духовно знание ТВ АРТ

Спектакълът ще бъде излъчван пряко по ТВ АРТ. Тази година квартет “Славей” отбелязва 30 години от създаването си. Те избраха да поставят началото на поредицата от юбилейни концерти в Център по себепознание “Орфей” и ТВ АРТ, като кулминацията на срещите с публиката ще бъде на 21 април в зала 1 на НДК.

По традиция, всяка събота сутрин, а от февруари и неделя сутрин, можете да станете част от ритуалния танц на търсещите хармония със света и себе си. Паневритмията ни е завещана от Учителя на съвременна България – Петър Дънов и вече няколко поколения българи са я превърнали в неотменна част от живота си. Заповядайте от 09:00 ч.

Успешен старт отбеляза и първата Академия по астрология у нас и на Балканите.

Всяка събота и неделя в 6 часови семинари, режисьорът и астролог Стилиян Иванов, психологът Тинка Митева, тракологът Елка Пенкова и иранистът Иво Панов въвеждат курсистите в тайните на астрологията по себепознанието.

Сиропиталище за слонове в Шри Ланка, при танцуващите дервиши и с пиесата „Паякът” по света

 

В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма "Христо Ботев" на БНР

В „Покана за пътуване” разказвам за една от най-награждаваните български пиеси – Паякът. Ще си речете, защо ни говорят за изкуство в предаване за пътешествия. Ами понеже постановката на Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са и автори на текста, е една от най-пътуващите и колекционира ръкопляскания от Беларус до Маями. А те самите са малко чепати, доста своеобразни и изключително интелигентни.

„Паякът” беше показана на Бродуей на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival. Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри пред американската публика. 

Пиесата блестящи рецензии от американските критици. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла и я посочи като причина номер едно да отидете на театър на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка.

Заглавието се играе вече 7 години на българската сцена, а през миналото лято имаше и представления с американски постановчик и актьори в рамките на големия театрален фестивал в Маями, Флорида – Summer Alternative Theatre festival.

Йордан Славейков и Димитър Касабов, автори  и режисьори на пиесата „Паякът”, но и на представленията „Домът на Бернарда Алба” и „Стъклената менажерия”, разкриват каква според тях е разликата между публиката в Беларус, Китай и САЩ. 

Димитър Касабов, който бе любимец на зрителите и финалист в „Сървайвър-Камбоджа” споделя какво е да бъдеш на безлюден остров сам срещу природата и света. Йордан Славейков пък където й да отиде си създава хабитат – хубаво кафе, добро място за закуска, добър джаз-клуб…

Авторите и режисьори Йордан Славейков и Димитър Касабов покрай разказа за пиесата си „Паякът” разкриват неусетно и доста от  собствения си светоглед.

Най-добрият начин да опознаеш Шри Ланка е от стъпалото на влака. Тази тайна ми довери учител по география на път от Гале до Коломбо, което бе само транзитна спирка към сиропиталището за слонове в Пиннавала. Но да карам хронологично. Или пък не.

Вампирският час „по втори петли” вече ми е всекидневие.  От Когала взимам първия автобус с гурелясали за сън черноработници до Гале. Предният ден научих най-важния си шриланкийски урок – ако искаш наистина да опознаеш страната, стъпалото на влака е най-доброто място. Каза ми го възрастен учител по география, с когото се заприказвах в купето. С авторитета на даскал той размести момчетата, окупирали стъпалата на близкия вход  и с театрален жест ме покани да опитам. Е, от тук нататък това стана любимото ми място. Добре че носех в раницата си едно изстрадало парео, което постилах под себе си.

Шриланкийските влакове малко напомнят индийските, които сме виждали по филмите. Понякога пътниците висят на гроздове. С очите си наблюдавах как „сменят влака” през прозорците. Предават на пътниците от съседния влак багажа си, децата, а после с тяхна помощ се прехвърлят и самите хора. Тези трансфери са толкова чести, че вероятно между влаковете се движат повече пътници отколкото по перона. И го правят с тренирано изящество и лекота.

Във влака до Коломбо се паркирам на стъпалото като печен пътник и смогвам първа да хукна към смяната за Рамбукана. Локомотивът тегли така, че  се чувствам като веяна скумрия, но здраво стискам дръжката.

Рамбукана е малка дървена гаричка като от филм на Кустурица, ама в тропически вариант. Мятам се на моторикша до Пиннавала  и хуквам да откривам слонските потайности. 

Президентът на Шри Ланка Майтрипала Сирисена показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове. А от развъдника не могат да му откажат, защото резерватът е изцяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването. Който получи в дар или си купи слон, обаче трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец.

В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки.  Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета-бебета или пострадали животни. Първите питомци са пет.  От тогава върху 25-те му акра площ са отгледани 69 малки. Ветеранът се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има история …

От таблата в парка научавам, че в Шри Ланка слоновете са от местен подвид Elephas maximus maximus.  Хоботът им е изграден от около 100 000 мускула и имат изключително обоняние.  Ушите изпълняват няколко функции, които улесняват живота на гигантите: те улавят  инфра- и ултра звуци, неразличими от човека,  изпълняват ролята на вентилатори за охлаждане на тялото, чрез различни видове помахвания слоновете общуват помежду си. Гигантите преживят 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенето „под строй” с около 4 км/ч.

Купувам паничка с плодове  и сядам на специална пейка. Щом ме вижда, смешновата слоница се заклаща към мен. Съзнавам, че съдържанието на купата е нищожно, но пък е пълна с деликатеси – диня, пъпеш, банани, папая. Подавам й ги и тя деликатно ги поема с хобота или ме изчаква да й ги пъхна в устата. Гледачите наоколо се скъсват да документират събитието.  

Най-завладяващото зрелище, обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и многотонажната кохорта тръгва по улицата на градчето. Магазините още в 11,50 са започнали да пускат кепенците,  ресторантите да прибират панически масичките, а хората да викат децата си. Гигантите могат да бъдат много опасни, макар в нашето съзнание да са сладки и сговорчиви като анимационни герои. Туристите са зад яки метални заграждения.  Огромни мъжки слонове, бебета, тийнейджъри с тегло над половин тон препускат в неподозиран тръст по улицата и се потапят в реката. А там във водната вакханалия пръхтят доволно, пръскат се с хоботи, киснат, подвили крак, докато пазачите не ги подкарат обратно към развъдника.

 „Десертът” на обиколката из резервата е клетката на бебетата – неколкомесечни сладури с щръкнала като на гелосан пубер „коса” и неравноделни движения. Срещу няколко долара ти връчват двулитрова бутилка мляко с биберон и ти едва я крепиш, докато малчовците лакомо смучат ли смучат. А каква хидравлична сила имат – едва удържам шишето.

За финал ще кажа, че за близо 20 часа изминах близо 1000 км с влак, а когато се прибрах в хотела, иначе възпитаният момък на рецепцията ме изгледа състрадателно и каза „Трябва да е бил много дълъг ден”.

След разказа ми за Шри Ланка, отиваме при комшиите, но не за рахат локум и йени ракъ. Може и да сте попадали на танцуващи дервиши в някой скъп ресторант в Истанбул, обаче те са истински колкото банкнота от три лева или нашенски „нестинари” от Балкантурист.  

Сега отиваме при истинските! В град Коня. С режисьора Стилиян Иванов, който засне втори филм за танцуващите дервиши.

Участието му е само „разядка” за следващото издание на „Покана за пътуване”. Той започна разказа си за танцуващите дервиши в турския град Коня, за суфизма и чувствата между Джеляледин Руми и Шамс Тебризи, описани от Елиф Шафак с бестселъра й „Любов”. 

За още приключение и пътеписи следете страницата на предаването във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Ван - езерото от кръстословиците