Омайният Оман омагьосва с Празния квадрат в Салала

 

„Пустинна буря“ в Оман е завладяващо приключение

Благодарности към Емералд травел

Да се спускаш по дюни в пустинята и да галиш черни камилчета

„Пустинна буря“ в Оман е завладяващо приключение

Да посетите Салала и да не стигнете до Празния квадрат си е углавно престъпление. И не се подлъгвайте по името, четириъгълникът е пълен с изненади. Мястото, разбира се, е неизбродимо, защото става дума за Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света  след Сахара.

Иначе казано 260 хиляди кв. км, заключени между Оман, Саудитска Арабия, Обединените Арабски емирства и Йемен. Релефът се променя от зъбати скали до ситен като най-фината пудра пясък.

Пътят до Празния квадрат също е изпълнен с забавни и познавателни отбивки.  Няма как да пропуснете Уади Даука – долината, където расте безценното тамяново дърво от рода Босвелия. Царството на ладан, както се казва тамян на арабски, е вписано в световната съкровищница на ЮНЕСКО.  

Оазисът, разположен на приблизително 40 километра северно от Салала, е известен с хилядите древни тамянови дървета, чиято смола се смята за една от най-добрите  заради ароматните си и целебни качества.

В Уади Даука посетителите могат да се снимат на фона на величествените растения и да научат за традиционните методи за събиране на тамян.  Той се споменава в Библията и други свещени книги като един от трите подаръци от влъхвите за новородения Исус Христос.

В Уади Даука посетителите могат да се снимат на фона на величествените растения и да научат за традиционните методи за събиране на тамян

Дърветата Boswellia sacra и carterii са необикновени с това, че могат да виреят в условия толкова сурови, че оцеляват почти без почва и вода.

Не е за пренебрегване още един обект на историческото наследство –  „Изгубеният град Убар“. Археолози, използвайки апаратура за дистанционно наблюдение, са открили древни останки от селище през 1992 г.

Смята се, че Убар е бил обитаван от около 2800 г. пр.н.е. д. до около 300 г. сл. Хр д. и е бил важен център на търговията с тамян

Смята се, че Убар е бил обитаван от около 2800 г. пр.н.е. д. до около 300 г. сл. Хр д. и е бил важен център на търговията с тамян, преди да бъде погребан в издигащите се дюни.  Градът е известен също като „Атлантида на пясъците“. Руините, включително древни сгради, укрепления, широка мрежа от подземни напоителни канали, са изключително добре запазени.

Археолозите смятат, че Убар е процъфтявал векове, преди да бъде мистериозно изоставен. Теориите за неговата гибел варират от природни бедствия до социални катаклизми. Значението на града надхвърля археологическата му стойност.

Той предлага поглед към богатата история на Арабския полуостров и хората, които са го населявали.

Любителят на всякакви животни в мое лице бе най-силно развълнуван да види с очите си много редките черни камили. Те са селектирани специално. Е, някои твърдят, че носели нещастие на притежателите си, но може би това са слухове, разпространявани от собствениците на по-обикновените едногърби.

Черни камилчета бебета

В Оман впрочем, те са част от движението по пътищата, шофьорите внимателно ги изчакват или минават покрай тях с ниска скорост и включени аварийни светлини. Но не се лъжете, дромадерите не са диви или безстопанствени. Всички те си имат дом. Ако срещнете  пък камила с препаска,  тя е отбила малкото си и за да не идва да бозае са я снабдили с нещо като сутиен.

Ако срещнете  пък камила с препаска,  тя е отбила малкото си и за да не идва да бозае са я снабдили с нещо като сутиен.

Не можете да си представите какво удоволствие е човек да гушка камилче, независимо от цвета му, но когато знаеш, че черното бебче с пухкава козина е от по-рядък вид удоволствието нараства. Глътката камилско мляко пък разкрива какво е основното меню на мъничето, което току-що си галил до насита.

Да галиш камилче бебе

С приближаването до дюните пейзажът става все по-безрадостен, но пясъчните пасажи внезапно спират и отстъпват пред изненадваща зеленина – полета с трева за добитъка или бостани с дини, са надлежно напоявани със специални системи.

И тъкмо предвкусвам зрелищния залез,   който предшества вечерята в бедуински стан и… извива вятър, който завихря вятъра в причудлив танц.

Почти ме отнася, но това не ме спира да додрапам до билото на пясъчния хълм. Шегувам се, че започва оманската версия на операция „Пустинна буря“, но без каквато и да било нотка на страх. Джиповете чакат в подножието на дюната, гидовете и шофьорите са спокойни и леко се подсмихват на всеобщата възбуда.

За тях това е всекидневие, а аз си обяснявам защо бедуинките носят копринени маски само с дупки за очите. Те пречат на ситните песъчинки да проникват в устата и носа. Макар и обвит в пясъчен воал, залезът в пустинята никога не разочарова. Слънцето сякаш танцува унесено в тепсия с жарава.

При последните лъчи от небесното светило две луди глави от групата решаваме да се изтърколим от най-високата дюна до джиповете в подножието. Е, няма по-голямо предизвикателство за приключенски настроени особи! Но, вярвайте ми, дълго откривах пясък на неподозирани места по тялото си.

Вкусните камилски шишчета (доста крехки и ароматни) и танците около огъня в пустинята завършват един изпълнен  с изненади и низ от типично омански открития ден.

Ако искате и вие да попиете омаята на Оман – директните чартърни полети на Емералд са на 2 март и 13 април

https://emerald.bg/bg/pochivka/1447/pochivka-v-salala-oman-s-chartaren-polet-ot-sofia

Диви магарета и бойни коне в солената пустош
Паун се държи като куче и проси храна в индийската пустиня Ран Куч (видео)

Резерватът за диви магарета  обхваща 4953.71 кв. км от областта Литъл Ран в пустинята на Куч в индийския щат Гуджарат. Плашливите добичета са странна генна модификация между кон и магаре, която противно на природните закони е станала отделен вид и може да се размножава. За разлика от мулетата  и катърите. Подобна генетична “врътка” се среща само при шест вида на земята. Тук можеш да видиш  още “далматински” пеликан, шарен щъркел, каракал, пустинна лисица, черна кобра... Районът е обявен от ЮНЕСКО за световно бионаследство. С идването на мусона пейдажът се променя драматично и резерватът от пустиня се превръща в зона с прясна вода.
В екохотела „Дасада” в пустинната област Ран Куч всичко е толкова автентично, че сякаш си взел на стоп машината на времето. Бунгалата са изградени от селските майстори от пръти, кал и слама на покрива, както са ги строили дедите им преди векове. Старинни акценти – дървени порти, резбовани корнизи, каменни скулптури от храмове допълват усещането за древност. Единствено банята с всички съвременни удобства намеква за 21 век. Мебелите също са с архивна  „кройка”, личи си, че са дялкани от местни резбари. Покривките и пердетата са везани с вълнени конци и стъкълца от племето рабарри, което живее в солената пустиня наоколо, и шевиците им са незабравимо пъстри. Телевизор липсва. Е, ако съвсем пририташ за интернет, собственикът на екохотела Музахид Малик ти отстъпва личния си лаптоп. Малик не е фамилия, а титла за дребен мюсюлмански владетел, който притежава няколкото околни села.
„Не можех да си представя, че ще построя помпозен хотел от мрамор и стъкло за гостите, които идват да видят пустинята, племената и дивите магарета. Нямаше да мога да живея в хармония със себе си и любимото си родно място!” казва Музахид.
Той е горд и с конюшнята си с 12 расови кобили, всичките с имена като Айшвария Рай (бивша „Мис Свят”, а сега звезда в Боливуд), Лейди Даяна, Рея, Стар... Всяка от тях струва над 100 000 долара, а само един техен „храноден” е повече от заплатите на целия  персонал за месец.
Конете са толкова изящни и същевременно излъчват сила, че приличат на арабска порода. Оказват се уникален индийски вид – марвари. Името им идва от района, където породата се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко народни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили вследствие на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения.
Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в краищата, така че почти образуват арка. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса. Марвари са били обучавани от ранна възраст във военното дело. Те са имали огромен принос за успехите на раджпутските воини в Средновековието, тъй като на тях разчитали за неутрализирането на слонския корпус във вражеските редици. Разказват се много легенди, в които тези коне издърпват своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница, или за това как домъкват обратно в къщи примрелия ездач. Само мъже от съсловието на кшатриите (кастата на политиците и пълководците, втора по знатност) имали привилегията да се възкачат на тези чудни създания, които били смятани за божествени, за равни на мъжете с царска кръв.
Само че с идването на британците конете марвари изпаднали в немилост, тъй като според албионците те били ниски и вироглави. Англичаните привнесли свои „модели чифтокопитни” и отглеждането на традиционната порода западнало. След независимостта положението се влошило. Tя била заклеймена като символ на феодалния строй и последвали масови кастрации и изтребвания. Популацията била сведена до минимум. Породата била на косъм от изчезване. Чак в последните години раджастанците се завърнали към традициите си и се захванали с възобновяването на стадата. В конюшнята на Малик всички „известни дами” са със събрани уши!
Най-атрактивен от хотелските домашни любимци в „Дасада” обаче е един напълно питомен паун, който се държи като куче. Всяка сутрин пернатото влиза преспокойно в ресторанта и застава пред бара. Някой от сервитьорите се завтича и му поднася паничка, пълна с мюсли. Паунът достойно я изкълвава и бавно напуска, за да се върне точно в часа за обяд. Тогава подходът му е различен. Той си избира един от гостите, който му се вижда „податлив”, и започва да го фиксира като възпитано куче, което уж не проси, но в погледа му се чете „Не ми пускай нищо, щом нямаш сърце”. Човекът примирено му хвърля трохи, но като види, че няма отърване, поставя чинията си пред наглата птица.
В тон с автентичността, между къщичките на екохотела ромонят поточета, басейнът се синее сред мангрови дръвчета, а когато човек поиска масаж, от селото идват истински представителки на племето хариджан, излезли сякаш от старинна фреска.  Подрънквайки с десетките стъкълца, вшити в бродериите на дрехите им, те изпълняват ритуала си на четири ръце в идеален синхрон. Дори натискът им е еднакъв. Движенията им по посока на кръвните потоци сякаш танцуват.
Сред безкрайната пустиня внезапно изскачат странни мъже, вперили поглед в земята. Събирачи на сол. При изпаряването на водата странни бели туфи проблясват между пясъците. Номерът е да ги откриеш и внимателно да ги изсипеш с торбичката на кръста си. Вечер всеки премерва „улова” си на кантара в солниците и след като получи няколко рупии го изсипва на някоя от огромните планини от сол.
В „Дасада” се оказа, че гости има и  през мусона, и в жежкото лято. Защото екохотелът е любимо обиталище за почитателите на нов вид отдих – „отпуска със смисъл”. Доктори от Бостън, например, идват по за 20 дни в Литъл Ран Куч, за да лекуват безплатно децата наоколо. Те се придвижват от село на село с неуморимите коне марвари на Малик и така перат съвестта си, отвратени от собственото си бостънско охолство.
Студенти от Израел карат ваканциите си, като помагат на местните в строителството по 3 месеца годишно.
В Испания пък е модно да изкараш отпуската си, докато бършеш сополи и дупета в индийско сиропиталище.  Звучи непривично и дори екзотично? Дано го дораснем!