Показват се публикациите с етикет Стара София. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стара София. Показване на всички публикации
понеделник, 24 юни 2019 г.
Стара София. Градът и фотографът
С пробуждането на лятото Кайя Христова събужда духа на Стара София. Кайя, интерпретира уюта, емоциите и духа на отминалото време през погледа на обектива си. Проучванията с фотоапарат са автентично свидетелство за изчезващото, изплъзващото се и неуловимото. Повикана от старината на родния си град, Кайя е надзърнала в напълно забравени и изоставени, дори запустели пространства, за да съживи интригуващи детайли от Стара София, видяни под един различен ракурс. Избягвайки буквализмите, младата авторка се стреми да докосне сърцевината им, да придаде тайнствеността и да разкаже историята им.
Изложбата е осмислена като трайно вложение в миналото, чиито величини и достолепност не подлежат на изчерпване, а в плана на личното съпреживяване са дискретно и интелигентно завоалирани. Куратор на изложбата: д-р Райна Дамяни 🥤 Откриване: 26 юни (сряда), 2019 г. от 19.00 ч. и продължава до 26 август, 2019 г. Място: гр. София, ул. Оборище 63, “Chez”
сряда, 13 март 2019 г.
Стара София: Градът, фотографът, бижутерът и визуализациите
С пробуждането на пролетта Кайя Христова, Невена
Велева и Илия Пасков събуждат духа на Стара София.
Кайя, интрепретира уюта, емоциите и духа на отминалото
време през погледа на обектива си. Невена, вдъхновена от детайла, майсторски го
отлива в (сребро). 3D Визуализаторът Илия придава на всичко това обем и реалистичност - щедро съзвучие от творчески интерпретации в различен
натюрел.
Проучванията с фотоапарат са
автентично свидетелство за изчезващото, изплъзващото
се и неуловимото. Повикана от старината на родния си град, Кайя е надзърнала в
напълно забравени и изоставени, дори запустели пространства, за да съживи
интригуващи детайли от Стара София, видяни под един
различен ракурс. Избягвайки буквализмите, младата авторка се стреми да докосне
сърцевината им, да придаде тайнствеността и да разкаже историята им.
В този проект оживяват различни реминисценции на
Града, интерпретиран с изразните средства на различни творци и изкуства, с
подчертан
афинитет към детайла, разгледан през призмата на
историческите му измерения.
Изложбата е осмислена като трайно вложение в минало,
чиито величини и достолепност не подлежат на изчерпване, а в плана
на личното съпреживяване са дискретно и интелигентно завоалирани.
Естетско опоетизиране на старината, преходността и
мимолетното -
Автентично, Креативно, Истинско!
Откриването е на 28 март от 18,30 часа в Галерия за
съвременно изкуство София в хотел Арена ди Сердика на ул. Будапеща 2.
Експозицията ще остане там до 18 май.
събота, 10 март 2018 г.
В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР
За две седмици в Япония - 4000 км и над 50 вида бира
За две седмици в Япония - 4000 км и над 50 вида бира
Ако
трябва да избирате дали да отидете до Япония или да пътувате в миналото, какво
ще предпочетете. И двете? Значи сме на един акъл!
Знаете
ли каква драма преживява детето на българка и японец? Много му се работи, но го
мързи да стане. Златимир Йочев е чист българин, но хич не го мързи – за две
седмици в Япония е изминал близо 4000 километра, опитал е около 50 вида бира,
снимал се е с гейша (защото повече от това един редови нашенец не може да си
позволи
) и е галил сърни и елени в центъра на многохиляден град.
) и е галил сърни и елени в центъра на многохиляден град.
Златимир
Йочев е водещ на сутрешния блок в България он еър, но толкова цветно и релефно
разказва, че все едно ще ни слушате по телевизора.
Япония произвежда два пъти повече българско кисело мляко от
България. 29-те завода на компанията, които държи лиценза бълват по 700 тона „наш йогурт” на ден, което
е два пъти повече от цялото дневно производство на България. Е, как да не
попитам Златимир Йочев е опитал местното мляко, но му се е сторило прекалено
сладко.
Знаете
ли, че къщите могат да говорят? Да, те разказват истории. Някои едва прикриват кръпките и екземите на
фасадите си, други греят като сватбени торти, трети рухват под спомените за минало величие. Ако
не ги чувате, вече си имате преводач.
Искра Ценкова е уловила невидимите въздишки на спомените им. С нея
старите софийски къщи споделят. Раздумката им е била достатъчна за две книги
„Спомени зад оградата” и „Между кръста и петолъчката”.
Много
красиви сгради погинаха под фадромите на мутробарока, други креят едва-едва,
разумните нови собственици на трети са спасили останките от прежната им
красота. Нека Искра ни сподели какво са си шушукали с някои от емблематичните
домове в района на Докторския паметник в София. Съюзът на архитектите на ул.
Крака 11 – забележителна сграда с още по-вълнуваща съдба с бляскави и трагични
моменти. А Искра разкрива не само историята й, ами че там, където е била
моргата на д-р Иван Карамихайлов днес се намира… ресторантът.
Сигурно за повечето от вас Кирил Маричков е
известният „щурец”, но малцина са наясно, че дядо му е създал едни от най-красивите сгради в София и лично
архитектът на мавзолея на Ленин го спасява. Става дума за къщата на ъгъла на
„Леге” и „Съборна” – бивш хотел „Империал”, а след това сграда на ЦК на ДКМС.
Не
сме забравили и рубриката на Теодор Борисов и Светослав Марков 50 места от
българската история отвъд България. Те ни
изненадаха,
че Българската академия на науките изобщо не е създадена у нас, а в Браила, но
в замяна на това й е „бабувал” Любен Каравелов.
Страницата Покана
да пътуване във Фейсбук е отворена денонощно за пътешествия и приключения
https://www.facebook.com/pokanazapatuvane
https://www.facebook.com/pokanazapatuvane
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ
Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...
-
Драгомира Иванова Публикувам този текст на Драгомира в блога си, заради зачестилите поръчки на черни магии и прокоби като средство за разч...
-
Великите любови - рубрика на "Преса" Мирела Френи и Николай Гяуров – дует за слънце и страст Сопраното и басът са единствен...
-
Албена и Павел Благеви: Изкачването на Митикас е по-трудно от стигането до базовия лагер на Еверест На 67 да се качиш до Базовия лагер на Ев...