Стара София. Градът и фотографът

С пробуждането на лятото Кайя Христова събужда духа на Стара София. Кайя, интерпретира уюта, емоциите и духа на отминалото време през погледа на обектива си. Проучванията с фотоапарат са автентично свидетелство за изчезващото, изплъзващото се и неуловимото. Повикана от старината на родния си град, Кайя е надзърнала в напълно забравени и изоставени, дори запустели пространства, за да съживи интригуващи детайли от Стара София, видяни под един различен ракурс. Избягвайки буквализмите, младата авторка се стреми да докосне сърцевината им, да придаде тайнствеността и да разкаже историята им.

Изложбата е осмислена като трайно вложение в миналото, чиито величини и достолепност не подлежат на изчерпване, а в плана на личното съпреживяване са дискретно и интелигентно завоалирани. Куратор на изложбата: д-р Райна Дамяни 🥤 Откриване: 26 юни (сряда), 2019 г. от 19.00 ч. и продължава до 26 август, 2019 г. Място: гр. София, ул. Оборище 63, “Chez”

Антонина Стоянова черпи с бяло сладко за „България през стъклото на времето“

Фондация „Ценности“ представи в Националната галерия Квадрат 500 завладяваща фотоизложба и филм пред президент и експремиер

С класическа музика, изпълнена на електронни инструменти от трио „Хипнотик“, бяло сладко и бабини банички бе открита фотоизложбата „България през стъклото на времето“, организирана от фондация „Ценности“ и нейният председател Антонина Стоянова в Националната галерия Квадрат 500. Изключителен спомоществувател на експозицията е бизнесдамата Нели Беширова.

Причудливото на пръв поглед съчетание между съвременни технологии, музика и национални гозби е търсено и оправдано, защото проектът елегантно и ненатрапчиво съчетава фотоси със сюжети от българския бит от края на 19-и и началото на 20-и век с родова история, преминала през различни епохи и държави и акостирала в нашата съвременност.   

Историята на стъклените плаки, залегнали в основата на изложбата, е готов сюжет за игрален филм: Марко Близнаков от Стара Загора е изпратен да специализира пристанищно дело в Триест от княз Фердинанд, след като е завършил инженерни науки в Гент, Белгия. Там се влюбва в състоятелната италианка Петронила Венециани, която го придружава в Бургас, докато той участва в изграждането на местния порт. Там се раждат две от децата им. Семейството се връща в Триест, където във вила „Венециани“ живеят заедно с фамилията на прочутия писател Итало Звево, женен за сестрата на Петронила – Ливия. Двамата баджанаци отварят клон на фабриката на тъста си в Англия, където се запознават с един от създателите на модерния роман Джейм Джойс. Канят го в Триест. Той остава там 11 години и този период се смята за най-плодотворния в творчеството му – започва да пише знаковия си роман „Одисей“, издава „Портрет на художника като млад“ и… преподава английски на две от дъщерите на Марко Близнаков.

Българинът става почетен консул на родината си в Италия и поръчва стъклени плаки (предшественици на диапозитива), за да изнася с тях сказки за красотите на България и нейния бит. Те се пазят в семейство Близнаков като родова реликва, синът му Никола – също почетен консул, продължава традицията, а неговата дъщеря Надежда, решава да ги дари на отечеството на своите предци. Ирина Дилкова, бизнесдама и журналистка, свързва г-жа Близнаков с Антонина Стоянова (първа дама през 1999 година).  Цели 20 години стъклените плаки очакват своята среща с българската публика. Моментът настъпва, когато известният фотограф Иво Хаджимишев предлага да ги дигитализира. Така съвременните технологии целуват старинните кадри.

Режисьорката Милена Кънева, автор на награждавани документални творби, заминава с Ирина Дилкова за Италия за кратко интервю с дарителката Надежда Близнаков, но 95-годишната дама изважда такива изумителни спомени от раклата на родовата памет, че кратката версия на филма „Съкровище в сърцето“  става 20 минути. 

Лентата ще се прожектира непрекъснато по време на изложбата чак до закриването й на 7 април и е част от дългосрочен проект за пълнометражна творба.

Историята, подобна на приказка, привлече за откриването на изложбата в Зала 19 на Националната галерия Квадрат 500 стотици почитатели на автентичното и българското, сред които  президентът Петър Стоянов, експремиерът Филип Димитров,  бившият вицепремиер Даниела Бобева, посланикът на Италия в България Стефано Балди и бъдещият посланик на страната ни в Рим Тодор Стоянов, настоящ заместник-министър на външните работи. Почетни гости бяха трите дъщери на Надежда Близнаков – графините Даниела, Кристина и Николета ди Микели Витури, пристигнали специално за събитието от Италия.

Кураторът д-р Райна Дамяни, водеща на предаването за култура по Дарик радио „В часа на синята мъгла“,  е преплела в изложбата старинен полъх с присъствието на оригинали на стъклените плаки, предоставен от Иво Хаджимишев, германски фотоапарат, подобен на онзи, с който са били заснети,  дигитализираните от него изображения и отпечатаните върху текстил „обвивки“ на диапозитивите – дипломатически грами, съобщения на световни агенции, свързани с България от 20-те и 30-те години на 20-и век. 

Директорът на Националната художествена галерия и Квадрат 500 Яра Бубнова откри изложбата „България през стъклото на времето“, подчертавайки  художествената и историческа стойност на артефактите в нея. Председателят на фондация „Ценности“ Антонина Стоянова благодари на екипа, осъществил проекта, на дарителите семейство Близнаков, и заяви: „От деня, в който се роди идеята за нея, ние искахме тази изложба да е нестандартна като замисъл, новаторска като концепция и съвременна като реализация. Надявам се чрез необичайните експонати, макар и само за час, всички ние да отправим поглед назад към едно време, което понякога  сякаш забравяме, но което би могло да бъде богат извор за самочувствието ни на българи“. 

Президентът Стоянов поднесе на съпругата си огромен букет, който дъщеря им Теофана и синът Стефан са поръчали за тържествения повод на майка си.

Със специална благодарност към спомоществувателя на изложбата Антонина Стоянова даде думата на бизнесдамата Нели Беширова. В емоционалното си слово тя благодари за привилегията да помогне за връщането на тази светиня в България и подчерта, че „трябва да помним миналото си, за да имаме бъдеще“.

Нели Беширова е известна не само със сериозното си присъствие в българската енергетика, но и с щедрото си сърце. Тя е виден меценат и съпродуцент на успешния филм „12 А“, спонсор на автомобилния състезател Григор Григоров и на волейболен отбор, автор е на детската книжка „Умно дете си ти, Тино“, публикувана в сътрудничество в УНИЦЕФ и на епистоларния роман „Любов и его“, издаден от „Български писател“. Член е на международния ПЕН-клуб. 

Не по-малко разчувстващи бяха думите на Даниела ди Микели Витури, една от дъщерите на Надежда Близнаков, която призна, че малко преди да тръгне за София е заснела видео с майка си, която казва „Щастлива съм, че доживях до 95, за да мога пак да говоря за България“.

Всички присъстващи с интерес изгледаха филма „Съкровище в сърцето“, а след това дълго споделяха впечатления от изложбата и от наситените с информация пояснителни текстове към снимките, написани от консултанта на проекта, етнолога Анелия Милушева.

Събитието на фондация „Ценности“ в  Зала 19 на Квадрат 500 събра на чаша вино „Орбелус“, предоставено от „Грейп сентрал“, под ромона на рояла на Петко Мюфтиев-Петручио,  почетният консул на България в Конго и главен двигател на Българската гайдарска асоциация Теодора Игнатова, Ирина Йорданова от КРИБ, общински съветник от София, астрологът Светлана Тилкова-Алена, Педя човек-лакът брада Слава Рачева, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, актрисата и поетеса Ана-Мария Гюзелева, тв водещата Искра Ангелова, политическият анализатор Алекс Алексиев, арх. Стефан Добрев, почти целият състав на италианското посолство и представители на италиански институции у нас, интелектуалци, журналисти и ценители.

Изложбата ще остане в Квадрат 500 до 7 април.   

Снимки Кайя Христова, Мари Къналян

              Непоказвани творби на Райна Стоймирова в галерия „Сезони“

Художничка рисува подводния свят на Азия, Малдивите, Бразилия, Испания, Италия, Франция и други кътчета

„Виждане без цел е само мечта. Цел без виждане е само    уморителна работа. Виждане с цел е надежда за бъдещето на света…“
                                     Надпис в църква в Съсекс, Англия, 1730 г.
                                                                 
В изкуството…, в киното, графиката, театъра, музиката, нищо не е само черно или бяло, дори в черното, и в бялото, човешките очи търсят цвета. Какво е живописта без цвят? Автор като Райна Стоймирова осмисля стойността на цвета в съвременното изкуство. Когато видях за първи път картина на авторката, бях щастлива че съм допусната до света на една „русалка“, обитаваща подводни светове. Това пише за изложбата на Райна Стоймирова в галерия "Сезони" арт експертът д-р Райна Дамяни.

Художничката е възпитаник на частната академия "Жул Паскин", а повечето от картините са вдъхновени от интересните места, които е посетила - Азия, Малдивите, Бразилия, Испания, Италия, Франция и много познати и непознати кътчета на света...


Д-р Райна Дамяни добавя: "Платната  на художничката в галерия „Сезони“ са като истински водопади от многоцветни и  сочни багри, вулкани от енергия. Тази силна, мощна енергия протича през сетивата,  обливат ни  преливащи един в друг потоци от цветни мечти, сънища, абстрактни проекции на  светлини, загадъчни на места, пропити от дълбините на морските дъна, от почвите в природата, ветрове, движещи се със скоростта на мистрала. Картините на Райна са пропити с експресия на емоциите и на усещанията. Работата и с текстил е обогатила културата и на живописец. Специфичният  за нея  колорит и техника я отличават и тя винаги е разпознаваема.

Цветът в картините на Райна не е самоцел, той е основна движеща сила и изразно средство, което е като запазена марка за таланта и. В сивотата на ежедневието и на монотонността на градския пейзаж, след дългата и студена зима, изложбата и  в галерия „Сезони“ е като истинско цветно пробуждане, раждане на пролетта, прераждане на красотата, прилив на  енергия от соковете на живота, които Райна „изстисква“ с четки  върху платната, очакващи да бъдат превърнати от бели в истинска живопис. Художничката не  се интересува от временните неща, независимо от привидната си  спонтанност. Нейните живописни жестове са присъщи на естествените, емоционални, чувствителни и свободни артисти, които не робуват на модни тенденции, вкусове и сухотата на ограниченията", завършва д-р Дамяни.

Срещата с живописния талант на Райна Стоймирова  и нейната изложба в галерия „Сезони“ ще бъде преживяване, от което се нуждае съвременното изкуство като цяло – Ренесанс на цвета.