Никола Станчев - роден е миналия век, а пластиките му са като от следващото столетие

 Междузвезден пътешественик

Междузвезден пътешественик. Никола Станчев. Снимка Райна Дамяни

  

Малка пластика. Равновесие

Автор: Д-р Райна Дамяни

Никола Станчев е автор на значителен брой знакови монументални проекти, паметници с ярко присъствие, скулптурни композиции и водни каскади в страната, Бургас и региона:

Входния знак на Бургас, паметника на Христо Фотев в Морската градина, пластичните композиции като „Представлението започва“ пред Държавна опера Бургас, „Куфар на спомените“ на площад „Царица Йоана“ „Прибой“ в градинката до Часовника, скулптурната водна каскада „Момчето, което говори с птици“ и „Водно огледало с водна лилия“, в непосредствена близост до областната управа, „Чешмата“ на входа на Несебър, „Гларусът“ на кея в Поморие, паметника на Бежанците от Беломорието, Тракия и Македония, паметник на музиканта Георги Минчев в Созопол и др.

Никола Станчев и Райна Дамяни

Скулпторът е автор на цялостния пластичен проект за възстановяване, реставрация и осветително оформление на Централна жп гара Бургас. Работи в екип с архитектите Росица Йовчева и Людмила Кьосева.

Бургаската жп гара е една от най-първите в България, арх. Никола Костов и Кирил Маричков. Изградена е в стила на виенската архитектура и естетика от началото на 20 век. Творби на Никола Станчев са собственост на Националната галерия, Софийска градска  художествена галерия и на частни колекции в България, Белгия, Франция, Германия, Холандия, Бразилия, САЩ и др.

Станчев е почетен гражданин на Бургас.

Паметникът на Христо Фотев

Камъкът тежи, може да те препъне, може да те удави. Но може да бъде и градивния материал за твоя дом и живот. С камъни убиват, а други строят и надграждат. Камъкът се превръща в темели, бит, символика, в част от материалната и духовна еволюция.

Камъкът изгражда стени и прегради между държави, земи, къщи и дворове, между нас самите. Камъкът е скалата, която като броня пази брега от прибоя на бурното море.

Камъните образуват причудливи рамки, в които живеят паркове и градини, въплъщават се в паметни плочи и надгробни знаци. В същото време се издигат като великолепни скулптури и архитектурни шедьоври, превръщат се в пластични компаси за време и пространство.

Благодарение на камъка, като строително архитектурен материал, оцеляват голяма част от пътища, улици, сгради, паметници, мостове, фонтани, водни каскади.

По тях разпознаваме знакови и легендарни места, градове и исторически забележителности.

Операта в Бургас

За Никола Станчев камъкът е изразно средство, алхимия от дух и материя, приятел, с когото той е всеки ден в ателието, с когото говори, мълчи, спори, „бори се“, понякога „опитомява“ и издига на пиедестал.

Никола Станчев и д-р Лорис Мануелян

Авторът се интересува не толкова от абстрактни форми и идеи, колкото от дълбоките пластове и хоризонти на човека, от неговата индивидуална и социална еволюция. Именно човешката същност, в различните нейни духовни ракурси, е център на художествените му търсения особено днес, когато нравствените ценности са заплашени от нееволюционни и разрушителни идеи. Скулпторът е запленен и от връзката на човека с природата, птиците, с водата.

Пластичната образност и внушения на скулптора, ярко и категорично присъстват в изкуството. Особено ако наблюдавате портрета на поета Христо Фотев, събрал в себе си земята и небето, мистичен, витален, реален и извънземен, „до дъно изпил тишината“.

Сякаш нечовешки ръце са го изваяли, а природата го е сътворила като амалгама от срещата на морето със скалите, на тъмнината със светлината, на нощта с утрото, на апокалипсиса с покоя. Вглеждам се в изобразяваните от автора лица, погледи, състояния и се сещам за думите му:

„В създаването на един художествен портрет, участват и двамата, не само автора, но и този, който е портретуван. Фактически те стават съавтори. Сигурен съм в това. Поне при мен е така“.

Бих искала да споделя, че дни наред наблюдавах отблизо скулптурния портрет на Фотев в бронз, който се докосва до виртуозността. Но няма да го анализирам като изкуствовед, защото Никола Станчев много внимава при употребата на понятието гениалност и се дразни, когато това се прави неуместно и без смисъл. Той не е съгласен и с употребата на словосъчетанието „зъл гений“.

„Е, как може…да съществува „Геният на злото“, „злият гений“, има ли гениалност със знак минус, там, където има зло, не може да има гениалност“, смята скулпторът.

Кинонаграда. Статуетка

Авторът е разпознаваем не само с монументалните си проекти и паметници, в камък, бронз, алуминиеви сплави, но и с малките пластики и портрети от камък, бронз и мрамор. Самият той не си е правил автопортрет. Това донякъде ме озадачава в известна степен, задава въпроси. Не го питам защо. Искам сама да открия отговора.

Във всяко едно свое произведение той всъщност се оглежда, оформя, разваля, поправя, реконструира, съмнява, променя, изгражда отново и отново, търси самия себе си. Истински големите творци, съзнателно или не, оставят безценно наследство – портрети на времето.

„Не можеш да пътуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш и да погледаш към брега.“ Уилям Фокнър

Никола, който кръстих за себе си „момчето, което говори с птици“ е роден на добруджанската земя, по-близо до северния бряг на Черно море. Но, съдбата го орисва да живее и да реализира своите пластични идеи на юг, в Бургас и областта. Затова той се свързва и емоционалнопринадлежи на южните морски брегове. Любовта си към музиката, особено класическата, Никола наследява от своя баща Петър Станчев-Румънеца, който изкусно свири на цигулка, слуша и свири джаз.

Скулпторът се вълнува от изкуството, но и от най-обикновения живот на хората. Държи на това вътрешният му компас за ориентация към събития, хора, история и музика винаги да е настроен на честотата на високите стойности, в търсене на истинността и красотата.

Никола Станчев допринася със своето идейно, философско и пространствено мислене за визуалната визитна картичка на Бургас. Със своя огромен талант, професионализъм, постоянство на характер и позиции, той дообогатява архитектурната среда и градския пейзаж. В средата на 70-те години на 20. в. е художник в Община Несебър, а от 1999 г. до 2006 г. е главен художник в Община Бургас.

Организира Международния симпозиум по скулптура на открито. Негови знакови паметници и композиции, както и множество паметни плочи, остават завинаги в архитектурния и пластичен пейзаж на Бургас, Несебър, Созопол, Поморие, както и в мистичната Странджа.

Творчеството на скулптора в своята цялост е интересно да се наблюдава и изследва, особено малката пластика, която надгражда постигнатото и не се подчинява на клишетата на материалната и духовна култура.

Първата самостоятелна изложба на скулптора в София през 1979 е открита от самия Христо Фотев, който сравнява скулптурите на автора с поетична антология. Втората самостоятелна изложба, отново в София, я представя проф. Георги Дюлгеров, който тогава казва, че „в творбите на Никола свири вятъра на времето“.

Наблюдавайки многообразието на идеите и формите в творчеството на автора, си мисля, че той е познал, изпитал, изстрадал, трансформирал възгледи, ценности и реалности, оставяйки верен на вътрешна сила и енергия в самия себе си, убеден в мястото и смисъла на изкуството.

Авторът напълно споделя философията наГьоте: „Човек вижда толкова, колкото знае“. Духовните траектории на художника са спирали от видими и невидими състояния и търсения. Те не стоят на една плоскост и не гледат в една и съща посока. Може би защото не можеш да развиваш и променяш света, ако не променяш самия себе си.

Никола Станчев разбира от архитектура и пространство, от естетика и форми. Затова е успял да реализира значими, сериозни монументални проекти в страната. Но, има и такива, които стоят в архивите на времето.

Примери за това са проектите за паметник на генерал Иван Колев в Добрич, паметник на Филип Кутев, монументална композиция, посветена на жертвите на комунистическия режим по света, разработен за знаково място в идеалния център на София. Има и проекти, които чакат своето време, финансиране и материализиране. Ярък пример в това отношение е идейния проект за паметник на българския лекар, който скулпторът мечтае да реализира пред една от знаковите болници на Бургас.

Паметник в чест на българските медици в Бургас

„Бих искал всички да разчитат смисъла на този паметник, поставих си го като творческа рамка и задача. Съвсем съзнателно поставям текста на Хипократовата клетва при подхода си към работата по този проект. В Хипократовата клетва медицината е изведена като изкуство за човека“ – акцентира Никола Станчев.

Паметникът на медиците е първият в историята. Неговият идеен проект и пластична концепция не бива да се сравняват с паметника в Докторската градина, в центъра на София. Проектът на Станчев не е държавна, не е обществена, нито частна поръчка. Идеята за този монумент е посветена на спасителя на човешкия живот – Лекаря. Издигнат е на пиедестал неслучайно, като композиционното изграждане напомня пиета, пластично носи внушението за свалянето на Христос от кръста.

Преклонението и духовното общуване с паметника е като термометър за социалнаангажираност и рефлексия към историята и бъдещето.

Изгражда се финансово основно от дарения, с подкрепата на Община Бургас и съдействието на кмета  Димитър Николов, с инициативността и авторитета на д-р Лорис Мануелян и неговите колеги по съдба и професия. Реализирането на проекта за лекарски паметник е от важно значение не само като признателност към лекарската гилдия, но и за Бургас, който се оформя като град на най-съвременните болници и специализирани центрове за здравна помощ, както и на т.н. медицински туризъм.

Скулптурната композиция е в естетиката и стилистиката на класическата монументалната скулптура е съградена за широката общественост като знак за всеобща благодарност и съпричастност към отговорността, саможертвата образност, ярка и ясна като послание, съвременна като пластично обобщение и въздействие, почит и благодарност към лекарите, не само от национално значение, а и в общочовешки смисъл и мащаб.

Идеята за паметника се ражда не само като отзвук от всеобщата трагедия, която предизвика ковид пандемията у нас и в целия свят.

В процеса на заснемането на документалния филм „До дъно изпий тишината“ (2020), посветен на творческия път на Станчев, режисьорът Михаил Венков и снимачният екип инициират и подкрепят позицията, че именно Никола Станчев е скулпторът, който може да създаде паметник на българските медици.

Проектът претърпява няколко съществени пластични трансформации във времето, очаквайки своята реализация.

Никола Станчев продължава да работи всеки ден в своята света обител край Бургас – ателието в село Маринка. Той носи мъдростта на човек, осъзнал и ужаса, и чудото да си творец, с походка и жестове на междузвезден пътешественик. Творческата му енергия напомня любопитството на малкото момче, което говори с птици, на което предстои да изучава света и хората, да открива нови земни форми и звездни пространства.

Скулпторът се ражда в Добрич на 17 декември 1943. Завършва Националното училище за изящни изкуства „И. Петров“ и Националната художествена академия „Н. Павлович“ в София при проф. Любен Димитров. Дипломира се през 1970 г. със специалност „Монументална скулптура“.

Автор е на стотици пластики, скулптурни проекти и композиции, на десетки паметници, портрети и на първият монументален проект за паметник на българските медици. Участва в Първата национална изложба „Малка пластика“, София, и в първата Национална изложба „Скулптора на открито“, Бургас.

Представя България в обща експозиция на творци от Източна Европа в Международна изложба, Ротердам, 1990. Самият той организира през 70-те години на 20. век Международния симпозиум по скулптура в камък на открито, Бургас.

През 1999 г. участва в Международния конкурс във Вайсенфелс, Германия, печели Голямата награда конкурса, както и възможността да реализира своя проект. Има няколко съвместни изложби и проекти заедно с художника Иван Бахчеванов, с когото го свързват общи творчески и човешки възгледи.

Знакови портрети в бронз:

Христо Фотев (поетична емблема на Бургас и България), Елена Кутева (музиковед, директор на фолклорен ансамбъл „Ф. Кутев“, Симеон Димитров (литератор, режисьор, драматург, поет и преводач), Георги Дюлгеров (сценарист, документалист, режисьор и продуцент), Христо Димитров Хиндо (сценарист, кинооператор и актьор), портрет на Румена Трифонова (актриса), портрет на Люба (лекар и съпруга на автора).

Статуетки и почетни знаци, изработени от автора: Наградата на музикалния фестивал „Бургас и морето“, статуетка, почетен знак за годишнина на Бургаския крайбрежен парк, статуетка „Почетен гражданин на Бургас“,наградата на Международния кино фестивал „София филм фест на брега“ – статуетка.

Награди: Специалната награда от Международен конкурс за паркова скулптура Вайнсенфелс, Германия, Национална награда за скулптура „Приятели на морето“, Национална изложба „Алианц България“, Национална награда на Съюза на архитектите, Почетен гражданин на Бургас.

Снимки: Личен архив

Стара София. Градът и фотографът

С пробуждането на лятото Кайя Христова събужда духа на Стара София. Кайя, интерпретира уюта, емоциите и духа на отминалото време през погледа на обектива си. Проучванията с фотоапарат са автентично свидетелство за изчезващото, изплъзващото се и неуловимото. Повикана от старината на родния си град, Кайя е надзърнала в напълно забравени и изоставени, дори запустели пространства, за да съживи интригуващи детайли от Стара София, видяни под един различен ракурс. Избягвайки буквализмите, младата авторка се стреми да докосне сърцевината им, да придаде тайнствеността и да разкаже историята им.

Изложбата е осмислена като трайно вложение в миналото, чиито величини и достолепност не подлежат на изчерпване, а в плана на личното съпреживяване са дискретно и интелигентно завоалирани. Куратор на изложбата: д-р Райна Дамяни 🥤 Откриване: 26 юни (сряда), 2019 г. от 19.00 ч. и продължава до 26 август, 2019 г. Място: гр. София, ул. Оборище 63, “Chez”

Антонина Стоянова черпи с бяло сладко за „България през стъклото на времето“

Фондация „Ценности“ представи в Националната галерия Квадрат 500 завладяваща фотоизложба и филм пред президент и експремиер

С класическа музика, изпълнена на електронни инструменти от трио „Хипнотик“, бяло сладко и бабини банички бе открита фотоизложбата „България през стъклото на времето“, организирана от фондация „Ценности“ и нейният председател Антонина Стоянова в Националната галерия Квадрат 500. Изключителен спомоществувател на експозицията е бизнесдамата Нели Беширова.

Причудливото на пръв поглед съчетание между съвременни технологии, музика и национални гозби е търсено и оправдано, защото проектът елегантно и ненатрапчиво съчетава фотоси със сюжети от българския бит от края на 19-и и началото на 20-и век с родова история, преминала през различни епохи и държави и акостирала в нашата съвременност.   

Историята на стъклените плаки, залегнали в основата на изложбата, е готов сюжет за игрален филм: Марко Близнаков от Стара Загора е изпратен да специализира пристанищно дело в Триест от княз Фердинанд, след като е завършил инженерни науки в Гент, Белгия. Там се влюбва в състоятелната италианка Петронила Венециани, която го придружава в Бургас, докато той участва в изграждането на местния порт. Там се раждат две от децата им. Семейството се връща в Триест, където във вила „Венециани“ живеят заедно с фамилията на прочутия писател Итало Звево, женен за сестрата на Петронила – Ливия. Двамата баджанаци отварят клон на фабриката на тъста си в Англия, където се запознават с един от създателите на модерния роман Джейм Джойс. Канят го в Триест. Той остава там 11 години и този период се смята за най-плодотворния в творчеството му – започва да пише знаковия си роман „Одисей“, издава „Портрет на художника като млад“ и… преподава английски на две от дъщерите на Марко Близнаков.

Българинът става почетен консул на родината си в Италия и поръчва стъклени плаки (предшественици на диапозитива), за да изнася с тях сказки за красотите на България и нейния бит. Те се пазят в семейство Близнаков като родова реликва, синът му Никола – също почетен консул, продължава традицията, а неговата дъщеря Надежда, решава да ги дари на отечеството на своите предци. Ирина Дилкова, бизнесдама и журналистка, свързва г-жа Близнаков с Антонина Стоянова (първа дама през 1999 година).  Цели 20 години стъклените плаки очакват своята среща с българската публика. Моментът настъпва, когато известният фотограф Иво Хаджимишев предлага да ги дигитализира. Така съвременните технологии целуват старинните кадри.

Режисьорката Милена Кънева, автор на награждавани документални творби, заминава с Ирина Дилкова за Италия за кратко интервю с дарителката Надежда Близнаков, но 95-годишната дама изважда такива изумителни спомени от раклата на родовата памет, че кратката версия на филма „Съкровище в сърцето“  става 20 минути. 

Лентата ще се прожектира непрекъснато по време на изложбата чак до закриването й на 7 април и е част от дългосрочен проект за пълнометражна творба.

Историята, подобна на приказка, привлече за откриването на изложбата в Зала 19 на Националната галерия Квадрат 500 стотици почитатели на автентичното и българското, сред които  президентът Петър Стоянов, експремиерът Филип Димитров,  бившият вицепремиер Даниела Бобева, посланикът на Италия в България Стефано Балди и бъдещият посланик на страната ни в Рим Тодор Стоянов, настоящ заместник-министър на външните работи. Почетни гости бяха трите дъщери на Надежда Близнаков – графините Даниела, Кристина и Николета ди Микели Витури, пристигнали специално за събитието от Италия.

Кураторът д-р Райна Дамяни, водеща на предаването за култура по Дарик радио „В часа на синята мъгла“,  е преплела в изложбата старинен полъх с присъствието на оригинали на стъклените плаки, предоставен от Иво Хаджимишев, германски фотоапарат, подобен на онзи, с който са били заснети,  дигитализираните от него изображения и отпечатаните върху текстил „обвивки“ на диапозитивите – дипломатически грами, съобщения на световни агенции, свързани с България от 20-те и 30-те години на 20-и век. 

Директорът на Националната художествена галерия и Квадрат 500 Яра Бубнова откри изложбата „България през стъклото на времето“, подчертавайки  художествената и историческа стойност на артефактите в нея. Председателят на фондация „Ценности“ Антонина Стоянова благодари на екипа, осъществил проекта, на дарителите семейство Близнаков, и заяви: „От деня, в който се роди идеята за нея, ние искахме тази изложба да е нестандартна като замисъл, новаторска като концепция и съвременна като реализация. Надявам се чрез необичайните експонати, макар и само за час, всички ние да отправим поглед назад към едно време, което понякога  сякаш забравяме, но което би могло да бъде богат извор за самочувствието ни на българи“. 

Президентът Стоянов поднесе на съпругата си огромен букет, който дъщеря им Теофана и синът Стефан са поръчали за тържествения повод на майка си.

Със специална благодарност към спомоществувателя на изложбата Антонина Стоянова даде думата на бизнесдамата Нели Беширова. В емоционалното си слово тя благодари за привилегията да помогне за връщането на тази светиня в България и подчерта, че „трябва да помним миналото си, за да имаме бъдеще“.

Нели Беширова е известна не само със сериозното си присъствие в българската енергетика, но и с щедрото си сърце. Тя е виден меценат и съпродуцент на успешния филм „12 А“, спонсор на автомобилния състезател Григор Григоров и на волейболен отбор, автор е на детската книжка „Умно дете си ти, Тино“, публикувана в сътрудничество в УНИЦЕФ и на епистоларния роман „Любов и его“, издаден от „Български писател“. Член е на международния ПЕН-клуб. 

Не по-малко разчувстващи бяха думите на Даниела ди Микели Витури, една от дъщерите на Надежда Близнаков, която призна, че малко преди да тръгне за София е заснела видео с майка си, която казва „Щастлива съм, че доживях до 95, за да мога пак да говоря за България“.

Всички присъстващи с интерес изгледаха филма „Съкровище в сърцето“, а след това дълго споделяха впечатления от изложбата и от наситените с информация пояснителни текстове към снимките, написани от консултанта на проекта, етнолога Анелия Милушева.

Събитието на фондация „Ценности“ в  Зала 19 на Квадрат 500 събра на чаша вино „Орбелус“, предоставено от „Грейп сентрал“, под ромона на рояла на Петко Мюфтиев-Петручио,  почетният консул на България в Конго и главен двигател на Българската гайдарска асоциация Теодора Игнатова, Ирина Йорданова от КРИБ, общински съветник от София, астрологът Светлана Тилкова-Алена, Педя човек-лакът брада Слава Рачева, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, актрисата и поетеса Ана-Мария Гюзелева, тв водещата Искра Ангелова, политическият анализатор Алекс Алексиев, арх. Стефан Добрев, почти целият състав на италианското посолство и представители на италиански институции у нас, интелектуалци, журналисти и ценители.

Изложбата ще остане в Квадрат 500 до 7 април.   

Снимки Кайя Христова, Мари Къналян

              Непоказвани творби на Райна Стоймирова в галерия „Сезони“

Художничка рисува подводния свят на Азия, Малдивите, Бразилия, Испания, Италия, Франция и други кътчета

„Виждане без цел е само мечта. Цел без виждане е само    уморителна работа. Виждане с цел е надежда за бъдещето на света…“
                                     Надпис в църква в Съсекс, Англия, 1730 г.
                                                                 
В изкуството…, в киното, графиката, театъра, музиката, нищо не е само черно или бяло, дори в черното, и в бялото, човешките очи търсят цвета. Какво е живописта без цвят? Автор като Райна Стоймирова осмисля стойността на цвета в съвременното изкуство. Когато видях за първи път картина на авторката, бях щастлива че съм допусната до света на една „русалка“, обитаваща подводни светове. Това пише за изложбата на Райна Стоймирова в галерия "Сезони" арт експертът д-р Райна Дамяни.

Художничката е възпитаник на частната академия "Жул Паскин", а повечето от картините са вдъхновени от интересните места, които е посетила - Азия, Малдивите, Бразилия, Испания, Италия, Франция и много познати и непознати кътчета на света...


Д-р Райна Дамяни добавя: "Платната  на художничката в галерия „Сезони“ са като истински водопади от многоцветни и  сочни багри, вулкани от енергия. Тази силна, мощна енергия протича през сетивата,  обливат ни  преливащи един в друг потоци от цветни мечти, сънища, абстрактни проекции на  светлини, загадъчни на места, пропити от дълбините на морските дъна, от почвите в природата, ветрове, движещи се със скоростта на мистрала. Картините на Райна са пропити с експресия на емоциите и на усещанията. Работата и с текстил е обогатила културата и на живописец. Специфичният  за нея  колорит и техника я отличават и тя винаги е разпознаваема.

Цветът в картините на Райна не е самоцел, той е основна движеща сила и изразно средство, което е като запазена марка за таланта и. В сивотата на ежедневието и на монотонността на градския пейзаж, след дългата и студена зима, изложбата и  в галерия „Сезони“ е като истинско цветно пробуждане, раждане на пролетта, прераждане на красотата, прилив на  енергия от соковете на живота, които Райна „изстисква“ с четки  върху платната, очакващи да бъдат превърнати от бели в истинска живопис. Художничката не  се интересува от временните неща, независимо от привидната си  спонтанност. Нейните живописни жестове са присъщи на естествените, емоционални, чувствителни и свободни артисти, които не робуват на модни тенденции, вкусове и сухотата на ограниченията", завършва д-р Дамяни.

Срещата с живописния талант на Райна Стоймирова  и нейната изложба в галерия „Сезони“ ще бъде преживяване, от което се нуждае съвременното изкуство като цяло – Ренесанс на цвета.