В Намибия – при бушмените и племената химба и хереро
В Покана за пътуване по програма Христо Ботев на БНР на 8 март 2026 от 17 часа: С Виктория Тонина при бушмените, химба и хереро в Южна Африка. Магдалена Гигова за плаващите къщи на Керала
Една от плаващите къщи на Керала
Пътувания и транспорт
Със съдействието на Explorers Club Bulgaria
Намибия! Звучи екзотично, завладяващо, жежко. И далечната южноафриканска страна е точно такава. Имах щастието да я опозная като пратеник на Explorers club Bulgaria към Геолого-географския факултет на Софийския университет. Там най-старата пустиня в света свършва в обятията на Атлантическия океан, а цветовете са непоносимо ярки.
Пясъкът е наситено червен. Логично! Желязото в него се окислява с времето, а Намиб е на 80 милиона години.
Затова и Дюна 45, недалеч от Сесрием, е най-сниманата забележителност в инстаграм от тази част на света. Яркорозовите езера от Уолфиш бей и златисто-черната пустош на Дедвлей й правят конкуренция.
Дедвлей – Долината на мъртвите дървета
Дюна 45
Но днес няма да ви разхождам из Намибия, а заедно с Виктория Тонина от „Карта холидей“ ще ви запозная отблизо с някои от местните племена, които посетихме заедно. Разговарях с най-начетения екскурзовод, когото съм срещала на покрива на хотела ни в столицата Виндхук.
Виктория Тонина от Карта холидей
Между другото, когато споменат бушмените, повечето хора се сещат за филма „Боговете сигурно са полудели“. Но Вики разкрива не влиянието на цивилизацията, а справедливия начин, по който се разпределят благата и правата в обществото на бушмените, един от най-древните народи в света.
Бушмените сякаш нямат възраст
Имахме редкия шанс да прекараме цял ден с дребничките ловци, които на дело ни показаха как оцеляват в полупустинята Калахари като предават от поколение на поколение знанието за всяка тревичка,храстче и насекомо – кое става за храна, кое е подходящо като каша за бебета, кое лекува. Изобщо, задълбочени познавачи на природата.
Когато напишете в Google Намибия, задължително се появява снимка на неземно красиво момиче с бакърена кожа. Ние видяхме с очите си красавиците от племето химба и гостувахме в тяхно село.
Момиче от племето химбаЖените от племето химба
Виктория Тонина гостувайки при жените с медена кожа от племето химба, които никога не се къпят, на място разбира, че всеки клан си има свещено стадо, което живее в близост до неугасващия огън на предците, но дамите нямат право да го доближават.
Не по-малко пъстропери и загадъчни по своему са жените от племето хереро, които продължават да носят викториански рокли в почти психеделични цветови комбинации.
Викторианските одежди на жените от племето хереро
Обичам често да цитирам Шекспир. В Хамлет той казва „Има много неща по света, приятелю Хорацио, които нашите мъдреци не са и сънували.“ Запознанството с дивите племена на Намибия е още едно потвърждение на максимата.
Шапките на жените от племето хереро наподобяват кравешки рога, защото при тях това животно е почти свещено
Истински оазис на красота и зеленина, щатът Керала в Южна Индия е добре познат със своята мрежа от канали, лагуни, реки, езера и заливи, обрамчили 900-километровата му брегова линия, но най-вече с плаващите си къщи.
На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено
В Покана за пътуване на 28 декември 2025 по програма Христо Ботев на БНР: Проф. Христо Пимпирев с куриози за Ледения континент. Петя Кръстева и Магдалена Гигова за Гуаякил – най-голямото пристанище на Еквадор със съдействието на Карта холидей
В Гуаякил – паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор
Новата научнопопулярна енциклопедична книга „Антарктида – история, природа, българските полярници“ вече пое към любопитните читатели. Четивото е впечатляващ разказ за най-непознатия континент на планетата и за българското присъствие там.
Автори са проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова, чиито имена от десетилетия свързваме с нашата полярна история, както и с биографичната книга за проф. Пимпирев „Антарктическият стопаджия“, излязла през 2024 г.
На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено
Новата им творба е събрала най-пълната и актуална информация за Антарктида – до юли тази година и обединява наука, история, география, приключения и човешки истории. С човека-експедиция Христо Пимпирев разговаряхме в Софийския университет.
Познатият на цял свят професор е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател е на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции.
На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено
Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на повече от 20 награди, сред които и Ордена на Исабел Католическа“, присъден му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф.
Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята.
Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло носят неговото име.
За фотосите от Ледения континент трябва да отдадем дължимото и на съавторката му в енциклопедията за ледения континент Иглика Трифонова. На нея пък е кръстен нос на остров Ливингстън. Тя е участник в шест български експедиции. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии.
Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват поколения млади изследователи да станат полярни учени.
На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено
В Енциклопедичната книга за Антарктида на Иглика Трифонова и проф. Христо Пимпирев силно впечатление ми направи факта, че на далечния континент са родени 11 бебета. Поинтересувах се това случайно ли е или е организирано и целенасочено.
Оказа се, че раждането им там е съвсем нарочно. Чили и Аржентина спорели на кого принадлежи ценния къс земя и решили да я населят със свои граждани.
От първата българска антарктическа експедиция са минали 37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.
На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено
„Българските учени работят със свои колеги от цял свят, а за тях е въпрос на чест да бъдат част от нашата база и да дават своя достоен принос за решаването на глобалните научни проблеми. Малката балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 28 държави да управлява една десета част от нашата планета“, гордее се проф. Христо Пимпирев.
От първата българска антарктическа експедиция са минали 37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.
Антарктическият договор, подписан през 1959-а и влязъл в сила две години по-късно през 1961 г., е международно споразумение, което превръща континента в научен резерват, забранява военната дейност, насърчава свободата на научните изследвания и замразява териториалните претенции, като позволява само мирно ползване на континента.
Проф. Христо Пимпирев също спомена този забележителен документ и у мен възникна въпросът “Има ли клауза, която възпира заселването, защото богатите вече летят в космоса все едно минават по Родео Драйв. И ако земята стане прекалено населена, няма ли опасност Антарктида да се превърне в луксозно гето за милионер. „Защо не?!“, отговори Христо Пимпирев и се аргументира в „Покана за пътуване“.
През есента на 2025 г. започна 34-та национална антарктическа експедиция. Професорът ще се присъедини към изследователите съвсем скоро.
По план корабът Св. Св. Кирил и Методий трябва да се завърне в България около 14 април. Тази година задачата е да се довърши православният храм, а научната програма е най-мащабната до сега и обхваща ключови теми за бъдещето на планетата с участието на двама португалски учени и морски биолози от САЩ.
Най-многолюдният град на Еквадор – Гуаякил, се намира на западния бряг на река Гуаяс, която се влива в Тихия океан.
Някои от сградите в Гуаякил напомнят италианската архитектура
Градът е основно пристанище, важен стопански, културен и промишлен център от международно значение. Климатът е горещ и влажен.
Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал с художествени галерии, кафенета, магазини, барове и ресторанти и най-вече с колоритни колониални къщи.
Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал
На върха на хълма има фар, от който се открива изумителна гледка към “Перлата на Тихия океан”, както наричат града. Крайбрежната алея Malecon е най-известната забележителност на града. Тя се вие по поречието на реката.
Между ресторантите, кината и местата за забавление изпъква впечатляващ паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор.
Не позволявайте на столицата Кито да знае, но някои казват, че Гуаякил е най-добрата дестинация на Еквадор. Точно това си помислихме с журналистката Петя Кръстева, когато се разхождахме по Малекон край реката Гуаяс и посетихме парка Семинарио.
Гуаякил
Едно от най-големите достойнства на град Гуаякил, за който ви разказахме с Петя Кръстева, е пристанището, може би най-натоварените в Южна Америка – жизненоважно за икономиката на Еквадор. Селището е и важен транспортен център. От летището му тръгват всички полети за островите Галапагос.
