В Покана за пътуване на 28 декември 2025 по програма Христо Ботев на БНР: Проф. Христо Пимпирев с куриози за Ледения континент. Петя Кръстева и Магдалена Гигова за Гуаякил – най-голямото пристанище на Еквадор със съдействието на Карта холидей
Новата научнопопулярна енциклопедична книга „Антарктида – история, природа, българските полярници“ вече пое към любопитните читатели. Четивото е впечатляващ разказ за най-непознатия континент на планетата и за българското присъствие там.
Автори са проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова, чиито имена от десетилетия свързваме с нашата полярна история, както и с биографичната книга за проф. Пимпирев „Антарктическият стопаджия“, излязла през 2024 г.
Новата им творба е събрала най-пълната и актуална информация за Антарктида – до юли тази година и обединява наука, история, география, приключения и човешки истории. С човека-експедиция Христо Пимпирев разговаряхме в Софийския университет.
Познатият на цял свят професор е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател е на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции.
Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на повече от 20 награди, сред които и Ордена на Исабел Католическа“, присъден му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф.
Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята.
Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло носят неговото име.
За фотосите от Ледения континент трябва да отдадем дължимото и на съавторката му в енциклопедията за ледения континент Иглика Трифонова. На нея пък е кръстен нос на остров Ливингстън. Тя е участник в шест български експедиции. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии.
Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват поколения млади изследователи да станат полярни учени.
В Енциклопедичната книга за Антарктида на Иглика Трифонова и проф. Христо Пимпирев силно впечатление ми направи факта, че на далечния континент са родени 11 бебета. Поинтересувах се това случайно ли е или е организирано и целенасочено.
Оказа се, че раждането им там е съвсем нарочно. Чили и Аржентина спорели на кого принадлежи ценния къс земя и решили да я населят със свои граждани.
От първата българска антарктическа експедиция са минали 37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.
„Българските учени работят със свои колеги от цял свят, а за тях е въпрос на чест да бъдат част от нашата база и да дават своя достоен принос за решаването на глобалните научни проблеми. Малката балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 28 държави да управлява една десета част от нашата планета“, гордее се проф. Христо Пимпирев.
Антарктическият договор, подписан през 1959-а и влязъл в сила две години по-късно през 1961 г., е международно споразумение, което превръща континента в научен резерват, забранява военната дейност, насърчава свободата на научните изследвания и замразява териториалните претенции, като позволява само мирно ползване на континента.
Проф. Христо Пимпирев също спомена този забележителен документ и у мен възникна въпросът “Има ли клауза, която възпира заселването, защото богатите вече летят в космоса все едно минават по Родео Драйв. И ако земята стане прекалено населена, няма ли опасност Антарктида да се превърне в луксозно гето за милионер. „Защо не?!“, отговори Христо Пимпирев и се аргументира в „Покана за пътуване“.
През есента на 2025 г. започна 34-та национална антарктическа експедиция. Професорът ще се присъедини към изследователите съвсем скоро.
По план корабът Св. Св. Кирил и Методий трябва да се завърне в България около 14 април. Тази година задачата е да се довърши православният храм, а научната програма е най-мащабната до сега и обхваща ключови теми за бъдещето на планетата с участието на двама португалски учени и морски биолози от САЩ.
Най-многолюдният град на Еквадор – Гуаякил, се намира на западния бряг на река Гуаяс, която се влива в Тихия океан.
Градът е основно пристанище, важен стопански, културен и промишлен център от международно значение. Климатът е горещ и влажен.
Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал с художествени галерии, кафенета, магазини, барове и ресторанти и най-вече с колоритни колониални къщи.
На върха на хълма има фар, от който се открива изумителна гледка към “Перлата на Тихия океан”, както наричат града. Крайбрежната алея Malecon е най-известната забележителност на града. Тя се вие по поречието на реката.
Между ресторантите, кината и местата за забавление изпъква впечатляващ паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор.
Не позволявайте на столицата Кито да знае, но някои казват, че Гуаякил е най-добрата дестинация на Еквадор. Точно това си помислихме с журналистката Петя Кръстева, когато се разхождахме по Малекон край реката Гуаяс и посетихме парка Семинарио.
