В своята нова книга д-р Бубновски дешифрира кода на главоболието

Сергей Михайлович Бубновски е доктор на медицинските науки, професор, автор на принципно нови, неоперативни методи за лечение на гръбнака и ставите, създател на ново направление в медицината – кинезитерапия, при което самият болен активно участва в оздравителния процес благодарение на вътрешните резерви на организма и разбирането за своето тяло. Методът получава признание в широките кръгове на медицинската общественост.

От 1989 година в цяла Русия и зад граница се появяват повече от 80 центъра, работещи по метода на Бубновски.

Само в московския център през последните 10 години са излекувани повече от 100 000 пациенти. Какво може да е по-лошо от главоболието? От него не може да се избяга. Причините за главоболието са огромен брой, но малцина знаят, че често те са свързани със слабостта на мускулите от раменния пояс

Книгата на Бубновски - „Главоболието”, издадена от ИК „Жануа'98”, е в превод на Соня Момчилова, продуцент на предаването „О!Здравей” по Би Ай Ти.

В своята нова книга доктор Бубновски дешифрира кода на болките в главата и показва изхода от този затворен кръг без употребата на обезболяващи средства. Може ли да се справим с главоболието самостоятелно? Що е мускулна депресия? Как да преодолеем острата болка в главата? До какво може да доведе склерозата на мозъчните съдове? Авторът ще разкаже как правилно да се изпълняват упражненията, които ще ви избавят от главоболието, а също така от болката в раменете и шията. Как да укрепим психиката си. В края на книгата е поместен „Голям житейски речник“, в който с оригинално, медицинско чувство за хумор се описват случаи на сривове в здравето на хора, игнорирали подсказвания от автора път към здравето. 

Книгата ще бъде интересна на всеки без изключение и най-вече на този, който не иска да попадне в качеството си на пример в този речник

ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ!

В състояние на покой главният мозък пропуска през съдовете си около 15% от целия обем на кръвта и при това използва 20 - 25% кислород, получаван при дишането, макар целият мозък да съставлява само 2% от теглото на тялото!1* Възниква въпросът: За сметка на какви физиологически механизми се осигурява функционирането на мозъка? Само за сметка на миокарда – мускула на сърцето?

Да се върнем към темата на нашето повествование – болките в главата. Аз правя паралел между хроничното главоболие, болшинството от причините за което са свързани с хипоксията на съдовете на мозъка, тоест с недостатъчното снабдяване със „свежа“, обогатена с кислород кръв, и активната работа на мускулите на тялото и преди всичко на мускулите на горните крайници, отстраняващи тази хипоксия. Имено тази група мускули, за която по подробно ще говорим в специален раздел, придвижва като помпа обогатената с кислород кръв от дробовете, от която така се нуждаят съдовете на мозъка, които постоянно се намират в работен режим.

Ами ако тази болка ти е нужна? Макар и за това да оцениш живота без болка, да се замислиш за начина си на живот, който те е довел до такива жестоки проблеми, и в крайна сметка да се опиташ да промениш нещо?

Нужно е да се отчита, че с годините теглото се увеличава за сметка не на мускулната, а на мастната тъкан, развиваща се поради предозирането на заседяването и стоенето (към това можем да отнесем и суетнята на домакините). Мастната тъкан събира от кръвоносното русло кръвта, а заедно с нея и кислорода, без да отдава нищо в замяна, за разлика от мускулната, която придвижва кръвта.

При това след 30-те започва рязко, бих казал много рязко, снижаване на издръжливостта на мускулите, което намалява подсигуряването на излишното тегло с мускулна, работеща тъкан.

Но говорейки за излишно тегло, не трябва да разбираме тежестта на цялото тяло въобще. Аз говоря за неработещото тегло, има хора с външно нормално телосложение (в дрехи), които в резултат от постуралния стрес не са в състояние да изпълнят достатъчно количество в миналото изпълними упражнения, например набиране на лост или лицеви опори, упражнения, изпълнявани без усилия на възраст 16 – 18 години. От това следва развитието на хипоксията (кислородната недостатъчност) на съдовете на главния мозък, следователно и появата на толкова модния днес синдром на хроничната умора, един от основните симптоми на който се явява главоболието.

За съжаление лекарите, и преди всичко невропатолозите и кардиолозите, разбират такива думи като „тренажор“, „силово упражнение“, „натоварване“ напълно еднозначно, като вдигане на някакви тежести, от тяхна гледна точка недопустими при главоболие. И като правило, безспорен довод против прилагането на силови упражнения, повтарям от гледна точка на лекарите, незапознати със съвременната кинезитерапия, се явява повишаването на вътречерепното налягане. Пътечките за бягане, велоергометрите – моля, но силовите тренажори – в никакъв случай! И не проумяват, че именно силовите тренажори са необходими на огромен брой хора, страдащи от съдова недостатъчност.

От физиологията е известно, че в тялото на човека се наброяват 100 – 160 млрд капиляри. Капилярите са нищожно малки. Те са 50 пъти по-тънки от косъма на човешката коса. Без значение от малкия размер площта на напречното сечение на всички капиляри е 50 м2, тоест 25 пъти повече от повърхността на тялото. Ако можехме да ги изтеглим в една линия, нейната дължина би била 60 – 80 хиляди километра. Това е 1,5 – 2 пъти повече от окръжността на земния екватор… Притокът на кръв в мускулите зависи от проводимостта на капилярите. „На напречния срез на мускула в покой на един квадратен милиметър се наброяват от 30 до 80 напълнени с кръв капиляри, а след усилена работа (силово натоварване – С. Б.) 3000, при което проводимостта на всеки се увеличава два пъти“. По този начин само благодарение на силовата активност на скелетната мускулатура може да се достави необходимото за жизнената дейност на съдовете на мозъка количество кръв.

Как мислите, по-добре ли е да приемате психотропни средства, понижаващи нивото на личността и ускоряващи развитието на слабоумието, или да се научите правилно да изпълнявате физически упражнения?

Естествено, лекуващият лекар, като разбира, че пациентът му е пренебрегнал неговите препоръки и е започнал да прави някакви там упражнения, за които той никога не е чувал, се разгорещява: „Вие сте полудели! Незабавно в леглото! Незабавно таблетка под езика! Незабавно системи!“ и т.н. И тук започва „мускулната депресия“. Той може и да е искал да продължи с упражненията, дори преодолявайки този страх пред натоварването. Но ръцете и краката вече не го слушат. Опитваш се да направиш опора и не можеш. Опитваш да клекнеш, не става. Страхът е малко по-дълбок, отколкото болният си мисли.

Страхът изяжда здравия смисъл и мускулите се деактивират. Те могат, но депресията не им позволява. Следва единствено атрофия. Затова използвайте засега една препоръка – не бързайте! Ако отдавна не сте правили опори от пода, започнете с опори от стената. Една серия с не повече от 5 – 10 повторения. Тази препоръка се отнася и всяко друго упражнение. 

Техниката за изпълнение на упражненията е описана в края на книгата в специален раздел.

Опитваш се да направиш опора и не можеш. Опитваш да клекнеш, не става. Страхът е малко по-дълбок, отколкото болният си мисли. Страхът изяжда здравия смисъл и мускулите се деактивират.

Но не съм очаквал, че хората са така ужасяващо слаби. Огромен брой от тях пребивават в пълна прострация или с илюзии по отношение на собствените си физически възможности. Не. Нещо все пак могат да изпълнят. Например да направят една лицева опора. Дори да се повдигнат на лост (мъжете)… Един път. Но дори на следващия ден вече не са в състояние да повторят това. Такава е реалността по отношение на тези, които страдат от хронични заболявания от няколко години.

Кардиолозите например считат, че след 35 годишна възраст трябва да се приемат кардиопротектори. Те наричат това профилактика на развитието на сърдечносъдовите заболявания. Аз наричам това зарибяване с лекарствени наркотици, постепенно водещо до съдова и психична патология. За избавяне от каквото и да е болезнено усещане, без да взимаме предвид инфекциозните и травматичните състояния, трябва да се обръщаме не към аптеките, а към себе си. Трябва да анализираме нашия начин на живот, който ни е довел до доктора. Но хората отиват в самото начало в аптеката. След това следва всичко написано по-горе. Но идва момента, в който ти се приисква да отидеш на стадиона, в спортната зала, фитнеса и пр. А там няма специалисти по кинезитерапия.

Хората, дори тези, които не страдат от хронични заболявания, се нахвърлят на спортните програми и по правило ентусиазмът бързо ги напуска, макар да са заплатили едногодишен абонамент още първия ден. Те не знаят, че съществува феноменът –мускулна депресия. А това трябва да се знае. Има тенденция за понижаване на възрастовата граница на физическата недееспособност. Затова напомням – не се опитвайте без специалист да си върнете здравето в кратък срок. Бързайте бавно!

Д-р Михаел Дор, директор на отдела по канабиса в израелското Министерство на здравеопазването:

С канабис лекуваме епилепсия при 2-годишни деца

Пред предаването „О! Здравей” по Би Ай Ти, възпитаникът на Харвард признава, че никога не е опитвал упойващото вещество, но то дава добри резултати при онкоболни, страдащи от множествена склероза и аутисти

Д-р Михаел Дор освен медицинското си образование има магистърска степен по публична администрация от Харвард. Той е личен лекар на Папата по време на визитите му в Израел. Преди девет години създава клиника за лечение на бежанци, където минават по 3000 души годишно. Д-р Дор бе в България като главен лекар на външно министерство, който посещава страните с дипломатически мисии, за да прецени условията за лечение в тях, но той има още един пост, който за мнозина от нас звучи екзотично и дори еретично - шеф на отдела по канабиса в израелското министерство на здравеопазването.

За използването му за медицински цели заслуга има изследователят с български корен проф. Рафаел Мешулам, открил  лечебната съставка на канабиса, но разминал се с Нобеловата награда.

-        

- Д-р Дор, вие сте шеф на отдела за канабис в израелското министерство на здравеопазването. Това ни звучи много екзотично, защото дори за медицински цели в България винаги има спорове за и против.

-    -    Ние имаме същите спорове. Да, имаме много изследвания и добри резултати. И инструкциите на правителството за отдела по канабиса в министерството на здравеопазването на Израел  са абсолютно ясни: да популяризира медицинските аспекти на лечебните свойства на канабиса колкото е възможно повече сред професионалистите.  И да не се обвързва в никакъв случай с използването му за опиянение.  Борбата в този момент е, че в медицинско отношение в много, много държави са убедени, че канабисът е необходима, добра субстанция. Все още не мога да го нарека лекарство, но е много полезен особено при онкологични заболявания, при неврологични, при пост травматичен шок,  необясними болки при децата … Всеки месец докладвам на министъра на здравеопазването, че най-добрите лекари на Израел са открили още едно приложение на канабиса.  Да вземем например епилепсията. Най-добрият терапевт в тази област, заедно с колектив от лекари, създадоха предписание за използването на канабиса като лечебно средство. То е публикувано на уебсайта на министерството като препоръка за лечение на пациенти.  Но понеже все още не е признат за лекарство, засега е само препоръчително използването му и не може да бъде предписано. Но лекарят написва препоръка, моят екип проучва заболяването на пациента, аз разрешавам и той получава лиценз за използването на канабиса са медицински цели.  Този процес е много успешен  и в момента 28 хиляди пациенти се лекуват по този начин.

Разбира се, твърди се, че около един милион от жителите на Израел използват канабиса с други цели. За удоволствие и забавление. Аз настоявам да разделим тези две направления. Затова попитах парламента какво е мнението на депутатите за възстановяващите терапии. Аз съм лекар и мога да ви дам отговори за медицинската страна на използването на канабиса и съм силно „за” прилагането му в здравеопазването при строги правила.  Останалото не е медицински, а социален проблем.   Обществото е решило, че никотинът и алкохолът за разрешени, а страничните ефекти при тях са много по-големи, отколкото при канабиса.  Но социалните решения трябва да бъдат взети от правителството, от парламента, не от лекарите.  Аз вярвам и отстоявам мнението си за медицинската полза от прилагането му. Разбира се, ако бъде разрешен за всички съществуват опасности. Някои психиатрични пациенти реагират зле както на алкохол, така и на канабис. Влошават се и трябва да постъпят в болница, но извън този проблем   той е много добро лечебно средство, върши работа и помага. И много хора, особено страдащите от онкологични заболявания. Те имат страшни болки от химио- и лъчетерапията, заради метастазите. Когато им дават морфин те не могат да спят, получават тежък запек, докато използвайки канабис се могат да ядат, да пият, да спят, нямат проблеми с перисталтиката и повишават качеството си на живот.  Започват да се чувстват толкова добре, че членовете на семейството им започват да вярват, че канабисът лекува рака. Не, той не лекува рак. Но е отлично средство за палиативни грижи.

-        - А какво ще кажете за българската следа в изследването на канабиса.

-        - Д-р Мешулам е израелски лекар, който преди 30 години описва пръв тетра хидрокси канабиола в канабиса. Той е пионер в изследването на тази субстанция и влиянието й върху функциите на мозъка.

Той изследва как реагират рецепторите на тетра хидрокси канабиола. Срещал съм се с него много пъти. И той е много разочарован, защото повече от 30 години няма никакво развитие, никакъв прогрес, какъвто той е очаквал. Д-р Мешулам е убеден, че канабисът може да има голямо влияние върху здравето, но никой не полага усилия да прави изследвания при пациенти с травма на мозъка.

И най-важното - професор Мешулам, пионерът на изследването на канабиса е роден в България.

На 85 години е не само жив и здрав, ами продължава да прави изследвания. Той ми е много добър приятел и аз много го харесвам, защото него го канят на най-различни места да чете лекции, но той е на 85 и не може да отиде на всички места, така че някъде предлага да поканят мен.

С много учени неведнъж сме обсъждали, че още навремето е било обсъждано предлагането му за Нобелова награда и той я заслужава, но да се даде Нобелова награда за изследване на канабиса е немислимо.  Да се присъди приза за подобно нещо би легализирало положението на тази субстанция навсякъде по света.

-        - Вие популяризирате канабиса по света, а някога опитвали ли сте?

-        - Не, никога. Но яко някога се разболея от болест, при която канабисът помага, непременно ще поискам. Винаги когато ми задават този въпрос, се сещам, че започнах моята кариера като хирург. И в началото правех десетки операции от апандисит. Но никога не съм страдал от възпален апандисит.

-        - Преди няколко минути споменахте, че канабисът дава добри резултати и при деца. Не е ли опасен за тях?

-        - Не. Категорично. Разбира се, трябва да има медицински причини да им бъде предписван.  В специално преценени малки дози. Става дума за малки деца с епилепсия, при която имат стотици  пристъпи дневно. Това е ужасно за децата, тревожно за родителите. Особено когато няма резултат при никакви лекарства. Преди около половин година опитахме овладяването на припадъците с канабис и лекарят, който ми изпрати рапорт, че от 220 деца, лекувани с екстракт от канабис при 50 на сто от тях пристъпите спират и нямат гърчове и припадъци. Невероятно помага!  При 30 на сто припадъците от стотици на ден, намаляват до по-малко от десет. И едва при 20 процента показанията са не чак толкова категорични. Тези чудесни резултати обиколиха света. Преди два месеца получих доказателства за успешни изпитания с канабис при деца аутисти, които проявяват агресия и първите резултати са наистина добри.  Стъпка по стъпка се опитваме да създадем нови покоси и нови терапии с обещаващи резултати. Преди около година правителството с наше съдействие издаде разпоредби за отглеждането на канабис в Израел. Първото условие е да не се използват пестициди, цялото производство да е екологично и фермите да бъдат много добре охранявани с огради, камери,  кучета и живи пазачи. И фермерът, който отглежда канабиса да няма право да го продава на друг, освен на правителството. Следващият етап е да го утвърдим като лекарство в различни форми – инхалатори, масло във вид на капки, които се поставят по езика, за да не трябва да се пуши.  Когато започнат да се произвеждат инхалатори, трябва да се реши проблема как канабисът да се загрее до 180 градуса по Целзий. Затова  пушенето е по-ефективно. Първата ни задача е как да го загреем в малко устройство като инхалатора и как то да подава необходимата доза канабис. Тогава той би могъл да действа много бързо и ще стане изключително популярно лекарство по цял свят. Така тези изследвания, заедно с медицинските  проучвания  в нови лаборатории при изключителен контрол на качеството и количеството на съставките на канабиса, ще го превърнат в лекарство. Или в хранителна добавка. Зависи от законодателството.

-        - Кексчета с канабис?

- Предполагам, че ще се разпространява във вид на таблетки или капки.

Нека да ви разкажа една интересна история. Моята жена винаги ме придружава, когато изнасям лекции по света. При една от тях, пред директори на болници,все възрастни хора със съпругите си, в края на изказването ми ме попитаха виждам ли връзка между канабиса и секса.

-        - И какво им казахте?

-        - Аз им казах „Не, не директно. Но ако ви помага да се почувствате добре, сигурно има връзка”.  Но съпругата ми даде идея да се опекат кексчета и да се поставят при входа на залата. Тя им каза, ме сладкишите са много добри за секса. Семинарът беше през уикенда в много хубав хотел. На следващия ден две наистина възрастни дами се приближили в басейна към нея й съзаклятнически й прошепнали „Кесчетата вършат работа”.

Имах лекция в Ямайка. Мина с голям успех. След нея при мен дойде един местен човек и ми каза, че много е харесал речта ми, че е производител на кексчета с канабис и като подарък ми даде една кутия. Аз бях много щастлив, жена ми – не чак толкова. На следващия ден на летището аз я попитах за кутията и тя ми каза, че я дала като бакшиш на пиколото.  Аз много се ядосах. Когато кацнахме в Лондон трябваше да сменим летището от Хийтроу до Гетуик.  На входа на аерогарата стояха четири полицаи с пет кучета, които душеха за наркотици. И жена ми ми каза, че ме е спасила от затвора.  

РЕФАН изненада Йорданка Благоева с 12-килограмова свещ

Световната шампионка на висок скок получи подаръка за 70-ия си рожден ден в студиото на „О!Здравей”

Първата българка със световен рекорд в леката атлетика Йорданка Благоева получи необичаен подарък от нейните приятели от пловдивския козметичен гигант РЕФАН. Те предпочетоха да я изненадат с авторска свещ, върху която със злато е изписана кръглата й годишнина – 70 и стилизирано е изрисуван победният й скок.

В студиото на предаването за здравословен живот „О!Здравей” по Би Ай Ти, където Данчето беше гост, свещта бе скрита с копринен воал, за да не се развали сюрприза.

Още преди началото на разговора водещата Магдалена Гигова дръпна покривалото с тържествен жест (както се открива паметник) и Благоева ахна пред изключителното произведение на изкуството, създадено от майсторите на ароматните свещи с етерични масла от РЕФАН. 

Шампионката не пропуска да благодари на пловдивската компания не само за приятната изненада, а и за дългогодишното им сътрудничество и помощта, която производителите на качествена козметика оказват на Федерацията по аеробика, на която легендарната спортистка бе шеф до неотдавна.

В студиото Данчето разкри, че тайната на младостта, която излъчва е в радостта от природата и живота, в любовта на близките й и в умението да върви с усмивка през живота. Тя има две деца и пет внучета и си пожела както тя е донесла един сребърен и един бронзов олимпийски медал за България, някой от наследниците й да донесе златен.

На страницата си във Фейсбук шампионката покани всички на премиерата на документалния филм, посветен на 70-годишнината й, и не пропусна отново да благодари на РЕФАН за подаръка, който отнесе до колата си със завидна лекота.

"О!Здравей" се опитва да помогне на едно семейство, което за първи път моли за каквото и да било

Двама влюбени един в друг и в децата си, които са свикнали да се оправят сами.
Ето какво написа Соня Момчилова за урока им по счупване на горделивостта и за оцелялата човешка доброта.

Прочетете част от историята им преди да я видите в "О!здравей" в неделя от 17,30 по Би Ай Ти.

Свилена е "Момиче на късмета". Помните ли ги асистентките на Къци Вапцаров от прочутия телевизионен формат "Невада".

Едно време ги гледахме и не можехме да откъснем очи от тях - сладки, издокарани, усмихнати. Тя е американската мечта. От Добрич пристига в София, изскача на екрана като част от красивия декор, след това става водеща в Нова телевизия, запознава се с бъдещия си съпруг американски продуцент и заминава за Ел Ей, разбира се!

Ражда две красиви деца и всичко се развива като в сериал за модерната Пепеляшка, докато не среща Никола. Случва се на къмпинг "Смокиня" и е ясно - това е Мъжът! Не може да не го последва.

Сърцето и е най-важно, а тя е момиче, което си слуша сърцето. Просто й е толкова голямо, че няма как да го пренебрегне. Зарязва лукса и предсказуемостта и тръгва след майстора на сърфа и ездата. Той веднага й казва, че ще живее в каравана и всичко, което ще печелят от биологично земеделие и уроци по езда и сърф ще отива за конете и за оскъдния им поминък.

Заживяват като в приказките. Появява се Алек - момчето с очи, от които гледа цялата вековна мъдрост на човечеството. Не преувеличавам. Не ми излизат от ума тези детски очи, а той само в книгата гледа. Сам се учи да чете. Поискал да тръгне на училище и го записали, слава Богу, в прекрасно училище в Железница, където живеят сега.

Но да се върнем на живота на двойката, която неизвестно с какво разгневява боговете и клопките на цивилизацията започват да излизат една след друга на пътя им. Оказва се невъзможно да спечелят европейски проект за създаване на детска школа по езда и природосъобразно възпитание. Всичките експерти, с които се срещали, им искали пари предварително, а те всичко, което изкарвали влагали в земята, в малиновата плантация и в оборудване и храна за конете.

Появил се и Ян. Кърмен е две години и половина и сега не боледува от нищо и по никакъв повод. Помага с кофите с овес за понито и наднича в книжките на Алек. Веднага ме хващат за ръката тези деца и ме водят при соколчето, при кучетата, и дванайсетте коня, които са частта от семейството, която живее навън.

Вътре в караваната се чува писукането на малкия Кан, който все още не е навършил годинка. След малко всички ще се наредят около масата, за да закусят с палачинките, които Свилена пържи. Сами се хранят. Усърдно и сериозно. Даже бебето. Никакви увещания, никакви глезотии.

Таткото ми разказва за пожара, заради който ги потърсихме всъщност. Джипът им, с който превозват храната за животните, продукцията за биомагазина и каквото друго се наложи (а когато живееш сред природата то е много) -  изгорял.

Запалил се. Те били вътре. Притеснил се еднакво и за децата, и да не опожари гората. Слава на Бога по необясними причини няма пострадали - нито дървета, нито някой от тях. Единствено децата все още като стане дума за пожара с разширени очи се опитват да разкажат за шока.

Най-интересни били зяпачите, които не се втурвали да помагат, а превели снимки с телефоните и дори селфита.

Но животът ни изненадва по прекрасен начин тогава, когато сме най неподготвени да бъдем опровергани.

Само дни след като обща приятелка прави за тях сметка в мрежата за набиране на дарения, конете са спасени, има за сено и зърно. Сега остава кола и изолация за новата къща, защото вятърът се шмугва отвсякъде и е доста ...направо си е нетърпимо за гости. За тях като ги гледах - нямаше сериозен проблем.

Но понеже ние ще им ходим на гости, е добре да помогнем. А те ще отгледат три страхотни български деца, още много пъти по трийсет ще възпитат с кончетата и личния си пример, да се надяваме - и с центъра, който един ден ще отворят.Който иска да помогне - ето банковата сметка:

Svilena Racheva
IBAN BG21PRCB92301032875319
Swift, or BIC code PRCBBGSF
Bank ProCredit Bank,
branch-Kazanlak
Alexander Batemberg Blvd

И линк към страницата, на която за броени дни са събрани 2585 долара
https://www.gofundme.com/savehappyhorses