Най-южният индийски щат Керала – люлката на аюрведата! Казват, че тази философия за устройството на света, хармонията в него и най-вече за това как да живеем, за да бъдем със здрав ум и тяло се е зародила преди 5000 години.
В Музея на аюрведата кураторът Анил е убеден, че ценното знание е древно колкото човечеството. От първия миг, когато първобитният е видял как тигърът яде конкретна трева, когато го боли стомахът или горилата дъвче листа и от тях прави лапа за наранения си крак. Решил да го приложи на себе си и започнал да предава наученото на поколенията.
В превод от санскрит аюрведа означава наука за живота. В Керала казват, че ако си счупиш ръката, трябва да отидеш при хирург, но ако имаш мигрена, само аюрведата ще те отърве завинаги от главоболието. Т.е. тя цери не симптома, а търси причината и е не само е по-добрият път при хроничните болежки, ами те учи как никога да не се повторят.
Единият от начините е да не прекалявате с нищо и да слушате тялото си. То знае какво точно му трябва в даден момент и си го иска. Познанието е систематизирано преди пет хилядолетия от трима мъдреци. Текстовете им подробно описват въздействието на петте елемента, намиращи се в космическата система – земя, вода, въздух, огън, пространство – върху нашата индивидуална система и излагат важността от поддържането на тези елементи балансирани за здравословен и щастлив живот.
Музеят на аюрведа е частен и е основан от фамилията Моос. Както си мислех фукливо, че се радвам на древно родословие (първите писмени сведения за Доскови са от 1630 година), кураторът ме сащиса с факта, че семейството се занимава с Аюрведа от пети век!
„Кухнята е твоята аптека, баба ти е твоят доктор, храната е твоето лекарство, работата е твоето здраве“, повтаря Анил като мантра. Като се замисли човек, прав е. Преди да тръгнем към аптеката, първо опитваме да се оправим с бабини рецепти.
Любопитното е, че в Керала има няколко вида места, където да получите облекчение и подобрение. Ако искате да потегнете гайките, да се разхубавите, да свалите някое килце и да освежите тялото си, отивате в аюрведичен курорт. Той обикновено е на брега на Арабско море и плажът е само за вас. Индийците предпочитат да не се излагат на слънце, за да не почерняват и ако плуват, се къпят с дрехите.
Но лечението по аюрведа изключва морските бани и затова клиниките обикновено са на известно разстояние от плажа. Те, също като хотелите, често са построени по старинния екологичен начин, както местните хора са изграждали домовете си преди векове.
Ясно е, че тук жилищна криза не е имало – дървета сред тропическата растителност колкото щеш. Отсичаш, дялкаш, правиш рамка, в нея опъваш рогозка от палмови листа, а в „сандвича“ от две рамки поставяш специална дървесина, която отблъсква акарите и други твари. Покриваш къщата отново с палмови листа и си готов. При постоянна годишна температура от над 30 градуса какво повече ви трябва.
При постъпване в клиниката е необходимо да носите медицинските си изследвания, за да преценят лекарите какви терапии да ви назначат. Те ви преглеждат, разпитват ви и определят точната ви вегетарианска диета. Просто повечето жители на щата не хапват месо, защото са индуисти.
Но храната е толкова разнообразна, прясна и екологична, че хич няма да се сетите за мръвка. Поне с мен беше така.
В аюрведичните клиники обръщат внимание на хронични страдания като мигрена, артрити, бъбречни проблеми. И определят престоя според състоянието – 10, 21, 29 дни.
Третият вариант е аюрведичната болница. Тя обикновено е в стара господарска къща. Стаите са не повече от десетина. За всеки пациент се готви отделно, според предписаната му диета. Нали си спомняте „Храната е вашето лекарство“. Той изпраща предварително епикризите си.
Лекарите предупреждават, че при лечението с аюрведа първоначално симптомите се засилват, а после отшумяват. За много болести е ясно, че не може да има пълно излекуване, но пък дава отлични резултати в намаляването на симптомите или забавяне на развитието при псориазис или множествена склероза, да речем.
Болниците са навътре в гората, далеч от брега и въпреки това на пациентите не им е скучно – те по цял ден са заети с различни терапии. А ако им остане свободно време, се срещат с местните хора, изучават занаятите им, могат да се включат в храмов празник или да посетят училището. Ами да – някои остават до 45 дни в пущинака.
