Дананг - 32 км плажове, класирани от Forbes сред най-красивите в света

Вече можете да летите до там без безкрайни прекачвания със зашеметяващи намаления до - 70% с Qatar Airways

Ако се питате какво представлява виетнамския курортен град Дананг, ще ви отговоря с едно изречение – всичко онова, което нашето крайбрежие вече не е: 32 км почти пусти плажове с широка до 20 метра пясъчна ивица, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност. Ресторантите са гушат под палмите, там, където свършва плажът, а „хотел на първа линия“ означава постройка оттатък шосето.   

През 2005 година списание Forbes определя плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света. И наистина те са главната причина тук да се стичат туристи. Засега предимно корейци и японци, но все повече европейци осъзнават защо по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база – да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за кратко вкуса на рая, преди да ги върнат в пламтящия ад.

Всички плажни ивици тук са от ситен и ласкав пясък и макар да имат различни имена сякаш преливат една в друга - My Khe, Bac My An и Non Nuoc предлагат шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, но особено в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце.

Bac My An е централният плаж на Дананг и често го наричат Китайския, защото е предпочитан от поданиците на Поднебесната империя. Това е любимото сборно място на сърфистите – тук всяка година се провеждат състезания и поклонниците на този спорт го окупират главно от септември до декември, когато вълните са подобаващи.

Ако пък се чудите къде по дяволите е този Дананг – намира се на брега на Южнокитайско море в северната част на Виетнам, на 759 км от столицата Ханой и на 960 км от Хошимин, популярен повече като Сайгон.  Населението му е около милион, а общата площ 1283 кв.км. И ако това в съчетание с информацията, че градът е традиционно голямо пристанище е на път да ви откаже от идеята да го посетите, пояснявам: практически селищата са две. Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка неколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население.  На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели и не особено интензивно движение. 

В някои часове от деня картината там и почти призрачна – нови шосета, спретнати тротоари, високи сгради, широки кръстовища и… пустота. Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина. Само на плажовете цари някакъв живот.  Точно място за пълна почивка. Е, за любителите на забележителностите и разнообразието наоколо има достатъчно места, където да „излеят нервите си от лежането по плажа“. 

Само на младите почитатели на нощния живот ще се наложи да пресекат Dragon bridge (най-сниманият за Инстаграм обект през 2018 година), за да стигнат до клубовете, предимно с караоке – любимото занимание на виетнамските им връстници.

Дананг, обаче не е град, който е възникнал от нищото покрай пристанището и туристите. Историята му започва преди 2 хилядолетия. Първите сведения  датират от 192 година Сл.Хр., когато тук се заселват индонезийци и създават селището Индрапура. По-късно мястото става част от кралство Чамп. Първите европейци пристигат през 1535 г.  А от 1858 година е френска колония важен порт под името Туран.

В случай, че любопитството ви се е засилило и се питате как да стигнете до там – вече е много по-лесно. Доскоро от София трябваше да летите до някой европейски град. От там до Сайгон или Ханой и с вътрешен полет до Дананг. Сега просто взимате Qatar Airways до Доха и след 7-часов полет от катарската столица вече пиете коктейли на плажа. Ако проследите линка, ще намерите още примамливи предложения с до 70 на сто намаление за самолетни билети

https://www.qatarairways.com/bg-bg/offers/amazing-early-bird-offers.html?cid=ARBG686350

Чевръстият печели! Само до 11 април в 23,59 самолетни билети до далечни дестинации на скандално ниски цени от Qatar Airwais.

Шанхай  779 лева

Малдивите 989 лева

Бали 1005 лева

Пекин 740 лева

Хонг Конг  995 лева

Токио 1045 лева

Пукет 805

Още привлекателни оферти на

https://www.qatarairways.com/en-bg/offers/online-sale.html?cid=SMBG559350

Вижте и как ще пътувате - в спокойствие, грижа и лукс
В икономична класа

И в бизнес класа

Пробвала съм ги и двете! Не са за изпускане!

При жените-жирафи в Чианг Рай - Покана за пътуване (с видео)

При жените-жирафи в Чианг Рай - Покана за пътуване (с видео)

Special thanks to Qatar Airways and TAT

Златни, сребърни и бели храмове в Чианг Май-Тайланд

Тръгваме на път към Златния триъгълник между Бирма, Лаос и Чианг Май. Името на втория по големина град в Тайланд се премята в устата като сладък бонбон, пардон спомен.

Неотдавна се завърнах от Чианг Май и нямам търпение да ви разкажа. Поне за мен, това винаги е „по-вкусната” част от приключението.

Чианг Май е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на  700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд -  няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати” травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.

До там може да стигнете през Доха с Qatar airways. От София до катарската столица полетът е около пет часа, а от там до Чианг Май се лети малко над 6.

Чианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.

Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.

С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе  е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп -  храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове, окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.

Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден,  постройката поразява с дискретния си лунен блясък.  А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чиито строеж е започнал през 1495 година. По нова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.

И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай.

В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад, но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство”. Особена на снимка -  изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш изляти от фино стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.

Решил художникът и скулптор Чалемчай са издигне частно светилище по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители. Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове.

Всички сме ахкали пред снимките на жените-жирафи, които удължават вратовете си с метални пръстени и сме ожалвали трудната им участ. Племената, за които форма на красота и извисяване до бога са безкрайните шии живеят в Мианмар, Тайланд и Африка. За черния континент се съмнявам, но се оказа, че падонг от Бирма и палонг от Тайланд са изключително близки роднини. 

Според легендата, първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за да се предпазят от ухапвания на тигри. Друг мит раздипля, че племето произхожда от женитбата между женски дракон и вятъра. Когато той узнал, че съпругата му е бременна започнал да кръжи около нея, докато тя не родила пашкул, от който излязъл първият представител на племето. В чест на щастливото кръжене палонките сложили на шиите си спираловидни пръстени.

Факт е, че на принципа „трай, бабо, за хубост” те травмират тялото си с по 15 кг метал – не само около врата, ами на ръцете до лактите и под коленете. Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището на Акха до Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.

Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. П Казват, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена.

Най-дългият регистриран шиен прешлен е наброявал 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес е висока 40 см.