В Покана за пътуване на 9 ноември 2025 година по програма Христо Ботев от 17 часа: Изсушени зародиши от лама за късмет продават на Пазара на вещиците в боливийската столица Ла Пас – репортаж със съдействието на Карта холидей
Първите гости в Покана за пътуване са ярка илюстрация на цитата, с който започнах това издание на предаването. Албена и Павел Благеви пътуват доста, защото делят времето си между Америка, България и целия свят.
Но веднъж годишно отправят сами на себе си предизвикателство, с което се справят толкова успешно, че задължително идват да разказват по радиото.
Преценете сами: в последните няколко години изкачиха Килиманджаро, изминаха повече от 800 км по Ел Камино, покориха Олимп, стигнаха до базовия лагер на Еверест и обиколиха връх Анапурна на повече от пет хиляди метра височина. И всичко това след като навършиха 65. Новият им личен подвиг вече е факт – изкачиха се до базовия лагер на Анапурна.
От разказа им става ясно, че Хималаите не са само мирни жители и високи върхове, ами в Непал има политически вълнения, които обаче не са попречили на Албена и Павел да постигнат целта си.
Базовият лагер на Анапурна е разположен малко по-ниско от този на Еверест, но се оказва че трасето до него е много по-трудно.
Макар да е на десето място сред 14-те осемхилядници на планетата, връхът е смятан за най-опасният. Статистиката сочи, че смъртността на аплинистите при него е 32 процента.
Името му на санскрит буквално означава „пълна с храна“, но обикновено се превежда като „богиня на реколтата“. От споделеното от семейство Благеви става ясно какво отглеждат хората високо в планината.
Но преди това да ви разкажа малко са тях самите. Заедно са още от гимназията – Седмо училище в София. И двамата са химици. Повече от 30 години живеят в щата Юта и работят в голяма корпорация като такива. Албена е регистрирала седем патента и е вписана в Алеята на славата на фирмата си.
Никога не са били планинари. Запалват се по катеренето след като се пенсионират. Павел отслабва по здравословни причини и сменя колянната си става. И двамата стават вегани, което им е помогнало при изчакването, защото високо в планината изобщо не сервират месо. А и на човек не му се яде.
Броденето из планините в Непал никак не е лесна работа, но пък местните хора са създали отлична организация и се стремят всякак да помогнат на планинарите. Моите гости толкова са се сприятелили с водача си, че всеки път искат да се изкачват с него. Той винаги ги посреща с домашни продукти домати, ябълки и сирене от як – само за тях и ги моли да не казват на никого, защото всички ще очакват.
Изкачването на Албена и Павел Благеви до базовия лагер на Анапурна трае 11 дни, от които девет са активен трекинг.
„Първият ден беше най-тежък, три хиляди стъпала. После престанахме да ги броим“, признават моите събеседници, които съвсем скоро навършват 69 години. Те казаха, че фирмата, организирала пътуванията им до Еверест и Анапурна вече им прави 10 процента отстъпка за постоянни клиенти. Запитах ги дали през следващата година ще се борят за 15 на сто. Определено!
Въпреки трудностите при изкачването, Албена и Павел Благеви не губят чувството си за хумор и признават, че за тях Хималаите са вдъхновение към което ще се връщат докато имат сили.
„По-добре един ден да си тигър в планината, отколкото хиляда дни овца“, прочели на надпис върху мемориал на загинал по пътя към лагера и това им е станало верую.
Затова ще се катерят докато могат. Вече не за постиженията, а за компанията и приятелството. Албена и Павел Благеви обещават догодина отново да гостуват в Покана за пътуване с разказ за новата си постигната хималайска мечта.
Когато се сблъскат със здравословни или житейски проблеми, много жители на боливийската столица се обръщат към вещици или лечители, които предлагат услугите си на Меркадо де лас Брухас – Пазарът на вещиците.
Повече това необичайно и изпълнено с вълшебство, четете тук
