сряда, 19 юли 2017 г.

Дъщерята на Петър Стоянов – Теофана Стоянова, специално за  Premium lifestyle


Обичам скоростта при постигане на нещата

Възпитанието на майка ми и баща ми ми е внушило да не мисля, че съм нещо специално. Но съм убедена, че съм  щастлива в живота си, не защото съм общувала с Бил Клинтъни много drugi известни политици, а понеже съм здрава, имам родители, които ме обичати  имам възможности да пътувам, казва Фани.

Повечето я помним като малкото усмихнато момиченце, което заедно с баща си, президента Петър Стоянов се мяркаше на снимки по времето на неговия мандат. После замина заедно с майка си за Женева, където Антонина Стоянова бе част от юридическия екип на Световната организация за интелектуална собственост и… тя изчезна от общественото полезрение.
Какво се случи с нея и как от интелигентно и весело момиченце Фани се превърна в екзотичната и образована красавица Теофана Стоянова, горда че носи името на прабаба sи, сестра на Мария Сутич, четничка от Хвърковатата чета на Бенковски, ще научите от интервюто с нея специално за Premium lifestyle.

-        Фани, какво се случи с теб през последните 15 години, откакто не присъстваш в медиите като „детето на президента Петър Стоянов”?
-        Това е доста дълъг период…

-        Кратката версия, моля.
-        - Кратката версия е, че докато мама работеше в Световната организация за интелектуална собственост в Женева, аз завърших там международното училище. В Англия учих в London School of Economics. Бакалавърската ми степен бе по международни отношения, а магистърската по право, социология и антропология. Бяха ме приели и в Оксфорд, но аз предпочетох този курс  в London School of Economics, защото се интересувах от правните системи на различните държави, дори от племенни обичаи. Мечтаех да работя в международни хуманитарни или неправителствени организации,  но…  се оказах в  банка „Ротшилд”. Вече две години съм там и съм доволна.

-        Интересно ли ти е, защото банка в Швейцария звучи много скучно?
-        Не се занимавам  само с финанси, а имам личен контакт с клиентите и ми е доста интересно.  Научавам как са създали фирмите си, откъде е дошло богатството им.

-        Състоятелните хора, с които работиш не са ли малко  трудни и претенциозни?
-        Истински богатите хора са най-малко претенциозни. Те са спечелили състоянието си с труд или по  наследство. Т. нар. nouveaurich (нови богаташи – б.р.) са друго нещо.

- -        Обучението по антропология и социология помага ли ти в известна степен при общуването с по-капризните?
-        Помага ми по-скоро фактът, че съм завършила международно училище и съм общувала от малка с различни хора,  религии и култури, защото всеки човек си има някакви предразсъдъци и разбирания.

--        Ти си гражданин на света – не може да се каже, че си израснала някъде…
-        Аз съм българка! Днес е модерно понятието third culture kids – деца, които са израснали на много местас различни култури, учили са в много училища по света, говорят различни езици, не принадлежат към никоя култура конкретно, но се чувстват се добре навсякъде . За мен  България е мястото, където се чувствам у дома. Тук има някаква специална енергия, която ме зарежда, когато се прибера вкъщи.

-   -      Не си идваш много често, можеш ли да усетиш онази разлика, която ние някакси пропускаме?
- -        Имаш предвид последните 15 години?  Според мен София е една нормална европейска столица. Няма никаква разлика с останалите.  Е, сигурно има различия с Париж и Лондон, но всичко, което ще намерим там, го има и при нас.  И онези, които твърдят, че сме  европейска провинция не са прави!

-    -     Не се ли чувстваш малко странно в емоционално отношение, защото приятелите ти от детството са пораснали, ти също?
- -        Имам  приятелки от Италианския лицей в София, с които не спирам да поддържаме връзка. Всички се променяме, порастваме, но това е животът. Няма значение дали сме в Швейцария, България или Франция. В днешно време контактите са повече виртуални, отколкото физически, което размива понятието за пространство.

-       Брат ти Стефан също завърши London School of Economics, но предпочете да живее в Пловдив. 
 Имате ли различия във възгледите? Спорите ли за нещо?
-        - С брат ми имаме  разлика от 11 години, така че отношението му към мен е по-скоро бащинско.  Но нямаме различия, разбираме се. Той се грижи за мен.
-         На брат ми животът му е тук, израснал е в България, тук са му приятелите. Докато моят живот, по стечение на обстоятелствата, се оказа в Швейцария.
-       
Нали се сещаш какво ще си кажат хората „Фани баща й я е наредил на работа в банка „Ротшилд”.
-       -  Ако попиташ баща ми къде работя едва ли ще може да ти каже в кой отдел съм.  Когато завърших, няколко месеца усилено си търсих работа като всеки млад човек с диплома. Беше много трудно.  Навсякъде искаха да имам опит, а можех да го придобия само, ако работя някъде – традиционният омагьосан кръг.  Първоначално си намерих работа в един тръст, който се занимава  с инвестиции и прекарах там около една година.  После  обявиха конкурс в банка „Ротшилд”, извикаха ме на интервю и го спечелих. Просто късмет, съдба, може би. Баща ми не ми е помогнал абсолютно с нищо и съм много горда, че сама си пробих пътя.

- -        В банката знаят ли, че баща ти е бил президент на България?
-        Едва ли, щом колегите преди да тръгна сега за Българияме попитаха „Кога летиш за Букурещ”. В училище мислеха, че е крал на Молдова, че е премиер на Румънияи какво ли не друго.  Аз никога не обяснявам кой е баща ми, макар много да се гордея с него и да го обичам. С една моя приятелка (която е българка, но се запознахме в Лондон), разглеждахме снимки от рождения ми ден и от тях тя разбра, че баща ми е президентът Петър Стоянов. Разчу се. 
Едно момиче дойде и ме попита „Вярно ли е, че баща ти е президент на „Булгари“?“. Спомням си, че бяхме с родителите ми на почивка през 2000 година и едно момиче, с което си играех на плажа ме попита какво работи баща ми. Аз му отговорих „Той е президент”, а тя каза „И моят е президент на фирма”.
-        
- - Значи едва ли си се радвала на специално отношение в училище?
- -        О, там учех с децата на много известни хора, даже с племенницата на Саддам Хюсейн. Когато започна войната с Ирак ни събраха да ни обяснят как всички ученици сме еднакви и трябва да се отнасяме с уважение един към друг. Международното училище в Женева, наред с академичната си известост, дава много за нашето възпитание в мултикултуризъм. Има много хора с дорипо-интересен произход от моя. Но аз съм горда, че завърших с отлични оценки. 
На тържеството по завършването ни дойде Майкъл Дъглас  като почетен гост и  произнесе реч, защото беше кръстник на една моя съученичка.
-        Никога ли не ти се е искало да станеш адвокат като майка си и баща си?
-   -      Да. Много исках да се занимавам с международно право ипо-специално с права на човека. И в началото точно такава работа си търсех. В „Ротшилд” попаднах случайно, но много ми харесва, защото всичко е много динамично, експедитивно, докато международните организации са малко по-мудни, бавни и бюрократични. Във финансовия сектор всичко е на бързи обороти.
-        
Дойдохме си на думата – бързо, защото темата на това издание на Premium Lifestyle e бързо (speed).
-        Да, бързината ми допада. Нашата генерация иска много бързо всичко да се случва, по възможност веднага. Във финансовия сектор бързо се учиш, бързо усвояваш нови неща, ако се справяш можеш дарастеш в компанията…
-        Растеш ли вече?
-   -     Още съм само за втора година, но да. Е, все още не съм станала директор, но пък на 27 години съм най-младата в банката и когато говорят за нещо, случило се преди години с усмивка ме питат дали съм била родена. Аз съм представител на „бързото” поколение и за тях, по-точно за нас, правим специални апликации за телефона. 
Защото много хора си получават банковата информация на хартия, но  за младите е важно да натиснат едно копче и да получат всичките си сметки и авоари на дисплея. Както и да не влизат физически в банката, а всичко да контролират онлайн.

-   -      Тази бързина в действията не пречи ли на чувствата на вашето поколение?
- -        Не знам. При нас е въпрос на енергия – когато я имаш, трябва да я изразходваш. Ние не обичаме да стоим на едно място.  Аз също като връстниците си обичам да постигам нещата и да ги правя бързо. Може би това е нашата генерация, при която водеща е скоростта, бързината.

-       -  Този точно в забързания финансов сектор ли си представяш живота си по-нататък?
-        Не съм сигурна. Харесва ми засега, но въпросът е прекалено мащабен. Ще видим какво ще е бъдещето на финансовия сектор. Допада ми да работя с клиенти, да имам всекидневен контакт с „живи хора”. Бюрокрацията в международните организации би ме изморявала.
-        
- - Ако получиш предложение да работиш за благотворителна организация, но не на бюро, а да ходиш на мисии в Африка, би ли се върнала към първоначалната си мечта?
-        Да, с удоволствие. Имаше време, когато мечтаех за това. Но засега ми харесва да работя в банката и да раста в нея. 
-   
-     О, сигурна съм, че шефовете ти ще  прочетат това интервю.
- -        (смее се) Ще им изпратя специален брой на Premium Lifestyle с превод.
-        Кое е най-бързото решение, което си взимала в живота си?
-   -      Когато приех работата в банка „Ротшилд” – единият ден имах интервю, а на следващия трябваше да си подам оставката от старото мястои да постъпя на новото пак в същия ден. Това ми беше за първи път и ми се стори хем бързо, хем страшно.
-    
 -    А кое е решението, което не би взела бързо?
-        - Може би когато трябва да създам семейство. Това е голямо решение, въпреки че в днешно време  и да не го сториш, не е голям проблем. Но аз съм възпитана в семейни ценности и вярвам, че това решение трябва да се вземе премерено. 
-        
-- Как си представяш не кариерното, а душевното си развитие?
-        Надявам се да съм много щастлива и благодарна. Да оценявам късмета, който съм имала в живота си. Това е важното, защото може да имаш много и да не го оценяваш и да не си щастлив и обратнода нямаш нищо и да си невероятно щастлив. Щастието е вътрешна нагласа. В живота всеки има от какво да се оплаче, но е въпрос на гледна точка и начин на мислене. Баща ми ми е разказвал за едно посещение в Индия на гости на един от най-богатите хора там, който бил супер стресиран и изнервен, а когато излязъл на  улицата видял хора, които спят на тротоара, нямат нищо, но греeли с усмивка.

-        Смяташ ли се за щастливка, защото покрай родителите си в детството си си имала възможност да общуваш с хора, които другите деца гледат само по телевизията?
-         -Има такива случки. Когато бях на 6 г. и баща ми бе току-що избран за президент, някой звънна по телефона у дома. Вдигнах аз и един човек попита за татко на английски. Аз му казах, че след малко ще го извикам. Поговорихме си. После разбрах, че съм си бъбрила с действащия президент на Турция Сюлейман Демирел. 

Бил Клинтън при посещението си в България, например, ми каза, че якето ми е много хубаво и аз не го свалих цяла година. 

Действително съм общувала с много известни хора, но много ценен спомен ми е познанството с Челси Клинтън, когато беше в София заедно с баща си. Дълго си говорихме и аз й се оплаках за трудностите, които срещах в училище, защото баща ми е президент. Тя ми каза „Това е най-ценното качество в живота - да си силен, да знаеш кой си и да не обръщаш вниманиена негативните неща. И тази сила ще ти послужи за абсолютно всичко занапред. Винаги ще има някой, който да ти каже нещо неприятно, но когато си си създал твърд характер, товаще ти помага в живота.“  Говорихме цял час и тя като по-голяма сестра ме съветваше. Аз тогава бях на 8 години, а тя - на 18.
-        

- Може би това ти помага сега да общуваш и с най-важните клиенти на банката без да им се плашиш.
-        Възпитанието на майка ми и баща ми ми е внушило да не мисля, че съм нещо специално. Никога не съм смятала, че се различавам от другите.  Но съм убедена, че съм щастлива в живота си, не защото съм се срещала с Бил Клинтънили други забележителни хора, а понеже съм здрава,  имам родители i priateli, които ме обичат, имам възможности да пътувам. Това, че съдбата ми е поднесла общуване с тези личности е  обогатяващ шанс, който няма да забравя никога. Не мисля, че ме прави по-щастлива от другите. Късметът ми е, че имам хубаво семейство, на което да се опра при нужда.


Публикуване на коментар

REFAN за трети път стана любимата козметична марка на българите За трета година  REFAN стана любимата козметична марка на българите...