неделя, 22 юни 2014 г.


Ива Екимова пред „Преса“:

От 20 години живея в риалити шоу

Магдалена ГИГОВА
 
- Ива, в студиото на TV7 „Жените говорят“, а извън екрана хващат ли се за косите? Все пак толкова красиви дами на едно място... не може да няма скърцане и ритане по кокалчетата?
- (смее се) Толкова години съм в този бизнес, че вече нямам кокалчета. Но за „Жените говорят“ мога да кажа, че добре се сработваме и наистина ми се струва, че намерихме баланса на перфектния екип. Истината е, че в събота и неделя няма такова шоу в обедните часове между 11 и 14. Казвам го не метафорично, а че няма такъв телевизионен продукт. Всяка от нас свети със собствена светлина и умее да вплете качествата си в уникална форма на забавление. С Венета Харизанова се разбирахме добре, имахме хармония и извън ефира, но през цялото време бях нащрек дали телевизионното пространство е добре балансирано. Сякаш сега с Яна Грудева се чувствам спокойна. Мога да кажа, че страхотно се забавляваме на екрана.
А иначе ритането по кокалчетата е характеристика на по-напористи, по-млади, жадни за изява, хора. В „Жените говорят“ си подаваме ръка - не се ритаме по кокалчетата. След две години ще стана на 40, някак ми е далечно да се притеснявам за подобни неща. Много повече ми се иска да влагам енергията си на водещ и пиар в това да създаваме качествено шоу, което да забавлява, образова и информира. Двадесет години животът ми е под светлината на прожекторите.
- Някои те обвиняват, че суетата те кара непременно да си на екран?
- Смятам, че след повече от 20 години на екран (с малки прекъсвания) има какво да покажа и знам как да го направя. И не става дума само за опит или самочувствие, а за емоционални и духовни натрупвания, които помагат на професионализма.
- Но толкова години „в телевизора“ означава и години на показ. Още от шоуто „Невада“, когато нямаше навършени 18 г.
- О, наистина понякога имам чувството, че живея в телевизионно риалити, отпреди да станат модерни у нас. Работя от 16-годишна. Първата ми работа бе в един магазин на „Граф Игнатиев“, дори още тогава собствениците на магазина ми бяха възложили комуникационната работа и подготвях анонсите, с които рекламираха в медиите. На следващото лято след края на учебната година отново бях изправена пред избора да си търся работа. Видях, че телевизионна продукция търси момичета, които не са професионални модели, и реших да се явя. На вратата се разминах с Димитър Станчев. Първият етап от интервютата беше събеседване, последваха пробни снимки и кастинг. Смятам, че имах уникалния шанс и огромен късмет да бъда в първото подобно шоу в България. Днес с гордост мога да кажа, че телевизионната ми кариера е започнала като момиче на късмета, защото знам, че нито за миг не съм спирала да се уча и да развивам професионалните си опитности.
- Обаче от момичетата на късмета в шоубизнеса останахте само ти и Гала?
- Така се оказа. Всъщност аз и кумата от първия ми брак останахме да работим за Димитър Станчев и след като приключи „Невада“. Надявахме се да има телевизионно продължение и бяхме лоялни към него.

- Малцина знаят, че си била омъжена и преди Дими от „Сленг“...
- И ако не бях срещнала Дими, сигурно все още щях да съм омъжена за първия си съпруг - едно интелигентно, работливо и много добро момче. Но любовта ни с Дими беше като стихия. И двамата бяхме страшно емоционални и пламенни, много се карахме, но и много се обичахме.
- Може би затова има слухове, че те е биел?
- Той беше най-нежният човек. Който го познава, е убеден, че това е невъзможно. Истината е, че беше твърде темпераментен и определено имаше огнен характер.
- Твърдят също така, че е карал като бесен мотора си преди катастрофата, защото сте се скарали?
- Напротив, двамата изживяхме една от най-нежните си и романтични нощи преди нещастието. Така се случи, че не се бяхме виждали повече от две седмици. Дими беше в командировка, после аз. Бяхме зажаднели един за друг. И в целия ужас, който ме връхлетя, сега, от дистанцията на болката мога да кажа, че се разделихме с любов.
- Фактът, че прекара първата си брачна нощ пред Шесто районно, не те ли кара да виждаш някаква предопределеност?
- Не беше точно така. Ние с Дими криехме датата на сватбата си до последно, защото по онова време и двамата бяхме известни и много обсъждани. Аз бях бременна с Дара в третия месец. На сватбата на един от гостите му стана лошо и Дими с приятели го заведе в „Пирогов“. Той беше много емоционален, особено когато става дума за несправедливост, и се спречкал с лекаря, от когото очаквал поне малко колегиалност (Дими от „Сленг“ беше дипломиран и действащ гинеколог - б.а.). Възбуден от сватбата и емоциите около нея, може да е реагирал прекалено бурно, не знам какво се е случило, защото не бях там. Лекарят извикал полиция. За медиите, които все пак бяха узнали мястото на церемонията, това беше истински пир. Отведоха Дими в Шесто районно, аз се прибрах да се преоблека, защото беше студено и трябваше да се пазя заради бебето. После отидох в „Пирогов“. Отпред беше панаир - медии, полицаи - разкош! Миг преди да провалим сватбеното тържество с приятелите ни, страните се изясниха, че нямат претенции една към друга, пуснаха Дими и продължихме веселбата.

- Каквото и да напишат за теб, винаги се държиш добре с журналистите. Не ти ли писна?!
- Като професионален пиар, винаги съм била на разположение на медиите, за да бъда от полза. Винаги съм била доброжелателна и съм се отнасяла с разбиране и емпатия, но след смъртта на Дими прочетох такива неща, че наистина разкъсаха сърцето ми на хиляди парченца. Ние се готвехме да празнуваме седмия рожден ден на Дара. Съвсем естествено се бях погрижила за себе си - маникюр, педикюр, прическа. А те написаха, че съм била „Веселата вдовица“, защото съм изглеждала перфектно. Има неща, които оставят белег в душата за цял живот, но огорчението вече е зад гърба ми, защото погледът ми е отправен напред. В началото ми беше много тежко. Но ние, жените, разбираме колко сме силни, когато станем най-слаби.
  • Мислиш ли си какво би станало с теб и Дими, ако беше жив?
    - Много често. Той имаше много и разностранни интереси, необичайни възгледи и авангардни идеи. На фона на динамичното развитие на медиите, музикалния бизнес и социалните мрежи вероятно кариерата му като създател на „Сленг“ щеше да се развива шеметно. Освен това често съм си мислила как ли би изглеждала песен, в която да партнира на дъщеря ни Дара.
- На твоята амбиция ли се дължи участието й в различни конкурси за таланти?
Колкото и да не ти се вярва, за повечето от тях разбирах, след като вече се беше записала. Ние много разговаряме с Дара. Тя е съгласна с мен, че дори от поражението човек може да извлече лична победа, че ако спечели, винаги ще казват, че е заради известните й родители, а ако изгуби, ще злорадстват. Участието й в „Големите надежди“ беше голям урок за нея. Тя разбра какви са пропуските в подготовката й, на какво да наблегне... Жлъчни подмятания винаги е имало и ще има. Не съм сигурна дали трябва да свиква с тях или по-скоро да бъде абсолютно непримирима, защото те не би трябвало да са част от нормалната действителност. Аз се опитвам да й внуша увереност въпреки тях.
  • На какво държиш във възпитанието й?
  • Преди всичко държа дъщеря ми да има отношение към четенето. Аз в юношеските си години пропуснах класиката. Надявам се да се увлече по нея, да учи езици, да следва сърцето си. Тя с радост се занимава с музика, ходи на танци, които са новото й увлечение, през лятото играе тенис. Дара е центърът на моя свят. Бих искала от мен да вземе спокойствието. А на мен тя ми дава мъдрост, гордост, щастие и любов. Гордея с нея и за това, че група „Сленг“ я поканиха да изпее заедно с тях песента „Мой свят“, която баща й написа А сега ще направят още един запис на парчето „Нали“ от втория студиен албум на групата - „Всеки ден“.
  • - Често споменаваш Дими. Той ли е мъжът на живота ти?
  • - Да, определено. Това е бащата на единствената скъпоценност, която си струва инвестицията на внимание, време, грижи и любов. Щастлива съм, че мъжът до мен, Петрозар, поддържа родителската приемственост и за него Дара е приоритет и основна грижа.


- Как завърши онази история с двете полуизгорели свещи, които някой ти изпрати в плик?
- Тя е по-скоро смешна, макар малко да се стреснах в началото. В офиса ни пристигна пратка, адресирана до мен. В нея имаше две църковни свещи, изгорели до средата. Нямам идея кой ги е изпратил. Не съм направила на никого нищо лошо. Консултирах се със специалисти, които ме посъветваха как да постъпя. Един от тях ми каза, че жена, срещнала по работа моя приятел Петрозар, иска да ни раздели. Който и да ми ги е изпратил - нека бъде жив и здрав. Моля се за него. Ако е имал лоши помисли, те не стигат до мен. Не вярвам в магии и знам, че имам сериозна закрила от Бога и от ангелите на небето - моя баща и бащата на дъщеря ми.
- След края на телевизионния сезон, който за вас свършва чак на 15 юли, накъде?
- На почивка без дрехи и с цял куфар с книги. Смятам една седмица да прекарам с изключен телефон. Най-добре си почивам, когато седя на плажа с книга. Не знам защо съдбата ми предлага книги на мистични автори, които разкриват красотата на източната религия, но го приемам като приятно предизвикателство.
- Какво те запали?
  • Тази година ми поднесе много атрактивни автори като Халед Хосейни и Ахмед Юмит съответно с „Ловецът на хвърчила“ и „Дервишката порта“. Забележително качествена литература. В съвременната турска литература има не само мистика, а и някакъв фатален сантимент, примесен с приказен романтизъм. Сравнявайки Орхан Памук, Елиф Шафак и Ахмед Юмит, трябва да кажа, че прозата им звучи като поезия. Мога само да си представя каква изтънченост има в изказа, написан на родния им език. Великолепие! Другата книга, която много ме разсмя тази година, е „Списъкът с моите желания“ на Гедоар Делакур. В нея една невзрачна средно статистическа съпруга, която има подреден, за сметка на това скучен живот, печели над 18 млн. евро от лотария, в която не иска да участва. Разказът за това кои и какви желания иска да изпълни е толкова смешен и забавен, че когато се разделя безславно с фиша, някак ти се иска да я прегърнеш и да поплачеш заедно с нея. Голямата литературна изненада за мен се случи в навечерието на Световното по футбол, 20-ото поред и 2-ро с домакин Бразилия. Докато се готвех за интервю с Красимир Балъков, прочетох книгата на Георги Бърдаров „27 велики футболни истории“. Авторът на епичния разказ „За петата ракия или колко е хубав животът“ не просто е събрал вдъхновяващите истории от футбола, за които или сме забравили, или просто не знаем, направил е наниз от емоции, образи и спорт, през които преминаваш, изживявайки цялата палитра от емоции.
  • А след ваканцията?
  • Пак на работа, надявам се. Щастлива съм, че екипът, от който съм част, под ръководството на Иван и Андрей създава предпоставки за устойчиво развитие на успешен бизнес модел. Освен това с Иван Христов и Андрей Арнаудов като продуценти човек е длъжен непрекъснато да се развива. Тази година създадената от тях продуцентска компания „Междинна станция“ навършва 15 години. И двамата постоянно показват, че не се задоволяват с постигнатото. Може би това е причината да са единствените, които непрекъснато започват нови успешни проекти и доказват всеки път, че с постоянен труд, смелост и честност градиш бизнес, в който добрите примери само надграждат работещия модел, базиран върху структурирането на качествен екип, прилагане на иновационни модели и постоянно търсене на иновативен телевизионен продукт.
Публикуване на коментар

Хит от България – в селекцията на MTV Dance (видео)

AURORA, проектът на Fabrizio Parisi&WahTony feat. Belonoga стана част от авторитетната селекция на MTV Dance. Хитът, който се рад...