Държавна сигурност разделила Борис Христов и любимата му

Сестрата на Гео Милев подтикнала големия бас да зареже правото и да се отдаде на операта

Магдалена ГИГОВА

 

 

„Борис имаше такива дълбоки емоции! Кога нещо преживяваше, ми то очите му просто изхвърчаха, забравя се, забравя се… Той е необикновен, от друг вид хора, не можем да го измерим с никакъв наш мерник. Ако нямаш искрицата Божия, нищо не става. А Борко я имаше“, това са думи на Пенка Касабова, сестра на поета Гео Милев и голямата любов на световния бас Борис Христов. Самата Пенка е първата българка с висше образование по предучилищна педагогика, получено в САЩ. По времето на първата им среща тя вече е на 30, неотменна част от интелектуалния елит на България - директор на Института за детски учителки. А Борко, както го ниричат приятелите, е просто студент по право, бохем и певец в известния навремето мъжки хор „Гусла“.

Когато приема на 30 септември 1937 г. поканата за именния ден на своя приятел Любен Живков, Пенка не подозира, че ще изживее онова, в което не вярва - любовта от пръв поглед. И то каква любов! Всепоглъщаща, греховна, но съзидателна. „Още отвън се чуваше хубаво мъжко пеене с акомпанимент на акордеон. Любен ме представи, а на мен каза: „Всички сме от хор „Гусла“. Погледът ми се прикова в един висок, хубав млад мъж с цигара в ръка. И досега не мога да си обясня как и защо толкова силно ме привлече той, та дори си казах: „Ако този мъж ме поиска, веднага бих се омъжила за него.“ Сякаш пръст Божи ми го посочи“, пише в съкровената си книга „Любов и талант“ Пенка Касабова. Тя предава ръкописа на племенницата си Леда Милева със заръката да я публикува в „подходящия момент“, т.е. след смъртта на Франка, съпругата на Борис Христов. 300-те страници със спомени излизат през 2012 г.

На младини великият бас има разхвърляно музикално и общо образование, влече го чашката, не се отказва от одимени с цигари вечери с приятели и няма реална представа за огромния си талант. На Пенка Касабова е заслугата той да повярва, че може да бъде българският Шаляпин.

Любовта им е изпепеляваща, но нравите и моралът са други. И макар да е бакалавър от колежа „Еванстън“ в Чикаго, педагожката се притеснява, плаши се и от собствените си чувства, и... от копнежите на своето тяло. А най-вече от това какво ще кажат хората. Тя все пак е „непростимо“ по-голяма. Ужасена как ще се приеме това, че може да станат интимни, Пенка решава да прекъсне сложната си връзка с Борис. Тя красиво и естествено описва срещата, на която го извиква, за да му обясни, че връзката им е обречена поради разликата в годините и социалното положение. Двамата с часове бродят из алеите на Борисовата градина и Пенка се опитва да го убеди, че му е нужно момиче на неговата възраст, с което да не се срамува да отиде на концерт или ресторант, което да го обича, боготвори и подкрепя. Касабова дори го тласка да избере някоя от красавиците, които се навъртат около високия и красив младеж с непокорен перчем. Борис крачи мълчаливо и не проумява защо жената, която обича от цялото си сърце, се опитва да прекрати отношенията им. Когато стигат до входната врата на дома й, Борко я моли да се качи за малко догоре, защото е много изморен. Пенка се съгласява с уговорката, че ще е само за малко. Когато влизат в стаята й, Христов се изпъва на леглото, а тя придърпва стол и сяда срещу него. Момъкът е разочарован. Моли я да седне по-близо. Младата жена придърпва стола си с няколко сантиметра, а Борис сякаш това е чакал. Грабва я в обятията си и започва страстно да я целува. Всичко се случва толкова естествено, красиво и просто. „От този момент нататък аз вече изцяло му принадлежах“, пише в спомените си Пенка. В тяхната страстна връзка тя е доминираща в интелектуално отношение. Касабова е по-зрялата, опитната, умната, разсъдливата. Тя вижда неговия талант и започва да го развива. Води го по изложби, концерти и опери, насочва го да чете художествена литература, тласка го към художествената литература, запознава го с най-доброто от българския и световния театър.
Борис е омагьосан от новия свят, който се разкрива пред очите му. Той й подарява годежен пръстен с тюркоаз и диамантчета. Тя го окуражава да се отдаде на пеенето. Книгата на Пенка Касабова „Любов и талант“ разказва историята за извайването на една дарба с помощта на всеотдайността и чувствата. „Имахме един приятел, беше донесъл грамофон с плочи на Шаляпин. Нея вечер Борис не дойде - като никога! На другия ден на обяд, като дойде, му разправям как сме прекарали и отворих грамофона… И като почна да ги свири плочите… Докато изтри всичките иглички. Тогава усетих, че Борис е много голям. Нито обядва, нито нищо. Толкоз ясно ми стана, че той ще стане голям, че му викам: „Ти ще си вторият Шаляпин, това да знаеш…“ Toй имаше нужда от такива насърчения“, спомня си Пенка Касабова в интервю за радио „Стара Загора“, правено в дома й в София на 28 август 1995 г.

„Отбивайки се при леля ми Пенка, често сварвах Борис, който я чакаше търпеливо в стаята й, подпрял глава, замислен, а понякога съм го виждала и да бърше сълзите си. Винаги сядаше на едно и също кресло, което не след дълго започнахме да наричаме „креслото на Борко“, пише Леда Милева. Този фотьойл стои в дома на поетесата до смъртта й.

Макар да й е мъчно да се разделят (и двамата са убедени, че това е временно и след месец-два ще се съберат отново), Пенка Касабова уговаря Борис да учи пеене. Магическата й любов приема собствената й саможертва в името на разгръщането на таланта му. Пред приятели след години признава, че е използвала педагогически методи за окуражаване на плахи деца, да за го накара да повярва в дарбата си. И успява! Тя успява да убеди своя Борко, че „на сцената той не е Борис Христов. Той е Борис Годунов - Царят!“. Затова на Пенка той посвещава нотите на първата си италианска песен.

Голямата си крачка към световната оперна сцена певецът прави на един молебен за Богоявление през 1942 г. След ритуала цар Борис III кани в двореца всички, участвали в него, включително певците от хора на храм „Свети Александър Невски“. Сред тях е и Борис Христов. След почерпката монархът моли някой да му изпее песен. „Невероятно звучи, но Борко изпял песента за цар Никифор. Срамежливият, стеснителният, несамоувереният Борис запял! Запял пред царя!“, пише възторжено Пенка.

Тя има основания да е втрещена от смелостта му. Нали лично го е увещавала с дни да се яви на прослушване при проф. Мара Цибулка в Консерваторията, а той все се дърпал, че го е срам и се бои от провал. За пеенето си пред монарха, обаче има две „оправдания“. Едното е, че виното от царската изба му дало кураж, а другото е: „Ангел, Ангел ме накара. Горе главата, Боре, дошъл е твоят час да попееш пред царя.“
„Ангелът“ не е небесно видение, а диригентът Ангел Попконстантинов. След изпълнението Борис Трети отива при певеца и му казва: „Не мислите ли, че сте сбъркали професията си (тогава Христов вече работи в Софийския съд - б.а.). С този глас можете да станете много щастлив и да ощастливите България.“

Борко от двореца тича право у Пенка и развълнувано й разказва случката. Тя възкликва: „Трябва да се решиш. Зарязваш правото и се отдаваш на музиката.“ С пълното съзнание, че това ще е началото на края. И наистина бентът се е отприщил. Царят нарежда на Министерството на просвещението да отпусне стипендия на талантливия младеж за обучение в Италия. Той не иска да замине, бои се Пенка да не го изостави, но тя се кълне: „Не, Борко, не! Ще ти пиша и от разстояние пак ще сме заедно.“

През май 1943 г. Борис заминава за Рим. На сбогуване Касабова му подарява златно кръстче с думите: „Да ти напомня за моята вяра в твоя успех.“ (Христов го носи на врата си до кончината си на 26 юни 1993 г.)

Преди заминаването двамата използват всяка възможност за открадната интимност. Особено щастливи са при едно пътуване до остров Тасос по Великден 1942 г. Борис скача от влака на малка гара и откъсва клонка цъфнала слива. „Още го виждам как ме гали по лицето с нея... А как се смееше! Рядко, но гръмко, от все сърце. Остров Тасос ни хареса и даже имаме снимка оттам“, пише Касабова.

Обучението в Рим е мъчително за Борис, изпълнено е със съмнения и разочарования. Всичките му състуденти знаят много повече за музиката от него. Неговият ангел хранител е Пенка. Тя му вдъхва кураж, изгражда му самочувствие, люби се с него и му отдава цялото си сърце.

Заминаването на Борко за Италия слага край на любовта им. Макар в началото писмата, които си разменят да са чести, дълги и описателни, с времето Пенка Касабова решава, че е редно да разреди кореспонденцията помежду им. Разделя ги първо войната, Желязната завеса, а после и Държавна сигурност. Обещават да пуснат Пенка при любимия й, ако доносничи за него и за емигрантската общност в Рим. Касабова възмутено отказва. Тя толкова много обича певеца, че нарочно спира писмата си до него, защото знае, че връзката им е обречена. Когато през 1949 г. той се жени за Франка, тя е по своему щастлива. „Той има нужда от жена до себе си в този момент“, пише Пенка Касабова. Това е големият дух на истински влюбената жена - без неприязън и състрадание. За съпругата на Борис Христов в книгата няма нито една лоша дума. Малко преди да научи за женитбата на любимия си, педагожката пише в дневника си, че иска да го види и „да разчистя пътя му за нов личен живот - осеян с нова любов и ново щастие!“.

През 1963 г. Борис Христов най-сетне идва в България. Преди да замине, се обажда по телефона на нявгашната си любима, за да й благодари, че му е помогнала да направи световна кариера. Тя, плачейки от радост и тъга едновременно, му казва: „Ти надмина очакванията ми…“ Виждат се чак през 1965 година - след 22-годишна раздяла. Уж са остарели, помъдрели, но разговорите им са същите. Сякаш никога не са се разделяли.

Той я поглежда с мечтания от нея топъл и нежен поглед и казва: „Пенка, искам да падна пред теб на колене и да поискам прошка... Ти имаш специално място в сърцето ми - там никой никога не може да влезе!“

В края на 70-те години на ХХ век, седнал на шкафчето за обувки в антрето й, великият бас ще признае: „Пенка, чедо мое! Ти си в кръвта ми! Нас само смъртта ще ни раздели!“ Думите му са пророчески. Те остават духовно свързани до последния си час.

Казаното от Борис Христов е живо доказателство, че любовта им е останала недокосната от разстоянията и годините като светла духовна дъга, свързала две сърца. Световният бас завещава на Пенка: „Обичай ме!“ А към останалите заветът му е: „Обичайте се!“

Тя никога не се омъжва и надживява любимия си с осем години. Касабова си отива от живота на 99 г. на 12 септември 2001-ва с убеждението: „Всичко, което написах за Борис, е достоверно.“