Художникът Никола Танев живее с две жени

Художникът Никола Танев живее с две жени

Съпругата Миша му търси музи, внучката на Стоян Заимов му ражда две деца

Магдалена ГИГОВА

Художникът с едни от най-слънчевите картини в българското изобразително изкуство Никола Танев почти през целия си живот се разкъсва между две жени. В началото това са съпругата Димитрия (Миша) и... останалите. Законната половинка не просто преглъща изневерите му. Съзнавайки, че творец без муза не може дори му сводничи с различни „вдъхновения“. Злите езици в скандализираната София през 20-те години на ХХ век твърдят, че доста често съпруга и муза се озовават в едно легло с художника. Сексуалните му митарства спират, когато съдбата го сблъсква (буквално) с 20 години по-младата Валентина Чемширова.

Какъв е житейският му път до фаталната среща на един софийски ъгъл?

Бащата на Никола Танев е свищовски родолюбец, който финансира четата на Христо Ботев. След Освобождението е разорен и приема предложението на френска графиня да вземе две от шестте му деца да учат печатарство в Париж. Така Никола Танев и брат му Методи се озовават в Ноази льо Гран в сиропиталище за деца от Балканите.
Бъдещият художник веднага привлича вниманието на собственика на полиграфическото училище с таланта си. Още преди да го приемат в Академията за декоративни изкуства печели конкурс към общината на Париж. Танев обаче се гмурва и в училището на живота. Две французойки също оценяват дарбата му -купуват му четки, запознават го с художници. Той е очарован от Латинския квартал с малките кръчмички и галерии, посещава изложбени зали и вертепи. Но двойно по-очарован е от жените и пословично влюбчив. И остава такъв през целия си живот. Общува с артистичните салони и с утайката на Париж. Другар в митарствата му е Жермен Ранго Пелуз, племенник на Клод Моне. Благодарение на него Никола учи безплатно в ателието на големия творец. Еуфорията приключва с повиквателна на наборната комисия от България през 1912 г. Но художникът вече е попил омаята на импресионистите и продължава търсенията си в изобразяването на светлината.
След Първата световна война прави над 30 самостоятелни изложби в чужбина - Инсбрук, Майнхайм, Берлин, Прага, Милано, Рим..., негови платна притежават короновани особи и аристократи, банкери и Хитлер, Мусолини и Гьоринг. Този факт, както и приятелството му с шефа на Гестапо в София д-р Делиус му създават големи грижи след 9 септември 1944 г.
Макар да е дребен и набит, зеленоокият и къдрокос Никола Танев е обожаван от жените, защото е забавен и неуморим. Любовниците му са безчет и всички - по-високи от него. Бракът му с Димитрия Георгиева-Миша едва ли може да се нарече еталон за скрепена пред Бога връзка. Където и да хойка обаче, Никола винаги се връща при нея и охотно й разказва за похожденията си с пикантни подробности. „Художникът има нужда от муза“, утешава се Миша. Тя от личен опит знае колко настоятелен и чаровен може да е мъжът й. По време на една от първите си изложби в Пловдив през 1915 г. той я зърва сред посетителите, мигновено се влюбва и я проследява до дома. Така научава, че тя е учителка и още на втората среща й предлага брак. Отначало Миша доста се дърпа, но не устоява на горещите му молби и дава съгласие да се оженят. Така започва странният им, почти 50-годишен брак. Пуританите са възмутени - тя не само подтиква мъжа си към изневери, за да рисува по-добре, ами прекарва с момичетата „менаж а троа“. На съвременен език - участва в тройки. Танев спи между поредната си любовница и съпругата. Понякога тримата са голи под един чардак, а отгоре слугинята ги полива с лейка вода. Непонятната идилия се пропуква, когато Никола Танев среща Валентина Чемширова. И двамата валсират в омагьосваща омая, при която околните нямат значение.

На едната фотография Никола Танев е с Валентина. Отдолу е написал собственоръчно: „Кривогледата от времето, когато имах връзка с нея.“На другата тя е гола и има следният текст: „Кривогледата, когато се събличаше гола в квартирата на „Л. Каравелов“.

Те са от различни светове - като възпитание, характер и обществено положение, но се привличат неудържимо. Той е на 43, с една глава по-нисък, с неугледен външен вид и вечно безпаричен. Тя е материално обезпечена,от знатен род и красива като видение.
Валя е от Варна, но гостува в София на леля си Анна Заимова. Двете са обиколили модните магазини на „Леге“ и ситнят към аперитив „Торино“. Пред Археологическия музей се сблъскват с художника. Лелята му представя племенничката си и я хвали, че е завършила с отличие девическата гимназия и вече следва в Хумболтовия университет в Берлин. Въпреки че Валентина е невероятно ефектна в снежнобялата си рокля и чадърче, Танев я поглежда небрежно. Едва по-късно ще я нарече „моето екзотично цвете“. Тримата се отбиват в „Торино“, където софийският хайлайф обсъжда наближаващия маскен бал. Валя няма костюм, а иска да блесне с нещо оригинално. Никола Танев е щастлив да услужи. Три часа след запознанството им той рисува върху бялата й рокля безброй политически карикатури, осмивайки Обществото на народите. Варненката печели първа награда за костюм на софийския бал - сервиз за хранене от розов порцелан „Розентал“ за 12 души. На следващия ден отново попада на Танев, който я кани на чай, за да я запознае със съпругата си. Оказват се съседи - те са на „Евлоги Георгиев“ и „Паренсов“,тя - на „Любен Каравелов“ и „Венелин“. Миша веднага вижда потенциала на муза у красивата, висока и усмихната девойка и непрекъснато пуска в пощенската й кутия покани за вечеря. Нарича Валентина „нашето неродено момиче“, заплашва, че ако не дойде у тях, Джупито (прякорът на Никола) ще й се разсърди. Тримата се сближават все повече. Когато семейството заминава за Италия, оставя младата студентка да пази дома им. Разбира се, че могат да й имат доверие. Чемширова е от сой - внучка е на възрожденеца Стоян Заимов и племенница на генерал Владимир Заимов. Баща й, герой от войните, оставя след кончината си къща палат в центъра на Варна и акции във Варненското параходно дружество. От малка тя е в центъра на светския живот. Шаляпин репетира на майчиното й пиано. Цар Фердинанд гостува на дядо й. Междувременно тя получава от Рим и Венеция картички с подпис „Мама и тате“ от Никола и Миша. Валя по-скоро предчувства, отколкото разбира, колко странна е тази връзка. Макар да е смутена, тя приема поканата на Миша да замине с тях за Родопите. Щом отсядат в пловдивския хотел „Молле“, съпругата на Танев обявява, че ще отскочи за ден-два при сестра си. Никола я изпраща на гарата и от там влетява право в хотелската стая на Валентина. Хвърля се върху нея и започва страстно да я целува. Тя отдавна го намира за доста по-интригуващ от казионните си ухажори, затова е замаяна, но не и изненадана.
Вече е влюбена до уши!

Странната двойка заминава на първото си „сватбено пътешествие“ в Станимака (Асеновград). На 7 юли 1933 г. край река Чая започва техният общ живот. Най-сетне двамата са сами, загърбили целия свят, отдадени един на друг. След десетина пламенни дни и нощи Миша се присъединява към тях, но се прави, че не забелявза нежните погледи, откраднатите ласки, притискането на коленете под масата. Тримата се прибират в София. Чемширова се отдръпва и страда мълчаливо. Тя отказва да лъже в очите жената на любимия си и да се преструва. Междувременно разбира, че е бременна. Изпада в ужас. Никола е на седмото небе от радост. С Миша нямат деца. Той забранява на Валя да прави аборт и обещава да напусне жена си веднага след раждането.
София е скандализирана. Затова младата жена се скрива в Шумен. Там тя очаква любимия си, за да се венчаят. Танев действително прави плах опит да разтрогне брака си, но Миша, която е негов мениджър и агент, го заплашва, че ще умре от глад, ако я зареже. Практичността надделява над любовта. Никола осъзнава, че ще тъне в мизерия. Та досега единствената му грижа е била да рисува. Как ще се грижи за семейство?! Все пак художникът настанява Валя в частна клиника. Младата майка едва не умира при раждането,но дъщеричката им се появява на бял свят през 1935 г. Кръщават я Чая - на реката, край която разцъфва любовта им. Ужасен, че е могъл да изгуби любимата си, художникът започва да води дневник за първите дни на дъщеричката си. Отново обещава да напусне жена си и отново не спазва обещанието си. Миша го нарича „предател“, а Валя - „мекотело“. В драмата се намесва и братът на Никола на страната на законната съпруга.
Чемширова търси убежище при баба си Клавдия Корсак, съпруга на Стоян Заимов. Тя й помага в грижите за бебето и държи настрани клюкарите и злобарите. Любовта сякаш е мъртва.
През 1936 г. Танев нарушава мълчанието, като предлага на любимата си да заминат заедно за Рим -второто им „сватбено пътешествие“. Идеята му е да се откъснат от Миша, той да продава картини и да споделят любовта си. Жена му го атакува с телеграми, че ще го напусне завинаги. Той тръгва за София. Валя отива при леля си Ема в Лозана. Тя я изпраща в Берлин при личния гинеколог на царица Йоана - проф. Щьокер. Там през 1937 г. се ражда Никола Танев-младши. Този път няма водене на дневник и мили рисунки на бебето. Двамата са разделени окончателно. Смазана от хорското презрение, Валентина отглежда сама двете си деца. При това - в оскъдица. Никола Танев не дава признак за живот, не плаща никаква издръжка. Самотната майка изхарчва цялото си наследство, изгубила всякаква връзка с любимия си и надеждата, че ще го види отново.

Художникът се свързва с нея през най-страшните мигове от живота си. Той е задържан от народната власт на 27 септември 1944 г. заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти. Танев нарушава мълчанието си. „Повече от мило Валентина!... Пращам рисунки за децата - и ослепявам от липсата на въздух. Кураж не ми е липсвало, но кога ще блесне правдата. Целувам децата, Танев“, праща хабер от затвора художникът на 22 март 1945 г. Двете му жени се обединяват да го измъкнат от зандана. Държат го в кучешкото помещение в двора на банкера Буров. „Майчице, умирам, много мизерия и жестоко, садистично. Как можаха това, не помислиха ли, нямат ли сърце човешко, а кому сторих зло, кому? Тука ме оставиха без слънце“ - пише Никола Танев до жена си върху калъфката на възглавницата си. Миша обикаля с прошения известни общественици. Валентина задейства връзките си с новата власт - все пак тя е племенница на разстреляния като съветски шпионин ген. Владимир Заимов.

Със задружни усилия жена и любовница
успяват да измъкнат Танев от затвора шест месеца по-късно.

За да умилостиви народната власт, през 1949 г., макар и вече 59-годишен, Никола се включва в бригадирското движение като художник на линиите Перник - Волуяк и Ловеч - Троян. Но картините му сякаш са безжизнени. Няма го онова трептене на въздуха както в карловските му пейзажи. Той дава името си на двете си деца, но остава при законната си съпруга.

Изтезанията, напрежението, гоненията му докарват инсулт и от 1949 г. Никола е прикован в инвалидна количка до края на живота си. Дясната му ръка е неподвижна, но с лявата продължава да рисува това, което вижда през прозореца на дома си - стадион „Юнак“. От този период остават само две завършени картини и доста скици. Една от последните му творби е от 1958 г. Единствено Миша се грижи за него до 1962 г., когато издъхва. Тя самата си отива през 1983 г. и завещава цялото им имущество на Националната художествена галерия.

Снимките са предоставени от колекционера Румен Манов, собственик на галерия „Нерон“.