Показват се публикациите с етикет „Съседите“. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет „Съседите“. Показване на всички публикации

петък, 15 ноември 2024 г.

И Financial Times постави „Съседите“ в Топ 5 на павилионите, които трябва да се видят на Венецианското биенале на изкуството

 

Статията за Венецианското биенале, публикувана от Financial Times, е част от пътеводител за Венеция в притурката FT Globetrotter.

В нея престижният британски вестник посочва петте павилиона, извън разположените в основните локации на Венецианското биенале за изкуство, които непременно трябва да се видят. На трето място е поставен българският с инсталацията „Съседите“.

Ето какво пише Financial Times:

Голямата сила на съвременното изкуство, която е биеналето за изкуства във Венеция, приключва на 24 ноември. В 30-те павилиона в Giardini и 25-те в Arsenale, има много произведения, които да видите в двете основни места на биеналето. И все пак, отвъд тях има множество национални павилиони и странични събития, разпръснати из целия град, доста от тях на места, иначе недостъпни за обществеността.

Селекцията от изложби, която ви предлагаме пресича града от юг на север, трасирайки права пътека, която ви отвежда до някои изключителни пространства. Можете да ги направите всички за един ден или просто да се потопите в списъка и да изберете това, което ви харесва. Посетете ги сега, докато можете“, призовава Financial Times.

И Financial Times постави „Съседите“ в Топ 5 на павилионите, които трябва да се видят на Венецианското биенале на изкуството
И Financial Times постави „Съседите“ в Топ 5 на павилионите, които трябва да се видят на Венецианското биенале на изкуството

А ето и частта от публикацията за нашия проект, с куратор Васил Владимиров и комисар на българския павилион д-р Надежда Джакова:

„На Zattere се намира културният център Don Orione Artigianelli. Разходката през неговото зелено и приятно патио води до мрачните и обезпокоителни „Съседите“ на българския павилион. Инсталацията обединява художника и изследовател Красимира Буцева, професора по история и документалист Лилия Топузова и мултимедийния художник и изследовател Джулиан Шехирян.

Триото е създало работа, която разглежда държавното насилие в България между 1945 и 1989 г. Разхождайки се из инсталацията, която е реплика на три стаи от апартамент по времето на комунизма, посетителите чуват безплътните гласове на оцелели от трудовите лагери и затворите в страната, свидетелстващи за техните преживявания.

Комбинация от щателни академични изследвания и артистично въображение, работата е мъчителна, но в същото време дава глас на жертвите и свидетелства за едно почти забравено минало“.

Адресът е: Centro Culturale Don Orione Artigianelli, 919 Fondamenta Zattere, Dorsoduro, 30123 Венеция. Отворено от сряда до неделя, от 10 до 18 часа.

Ако искате да прочетете статията в оригинал, последвайте линка

https://www.ft.com/content/0b2436ea-cfbc-46c9-91c1-a7d0e1b30c53

Действително тазгодишното участие на България в Биеналето за изкуства във Венеция е най-успешното от досегашните издания. В някои дни посетителите са достигали 1300 души, изписани са четири големи тетрадки с впечатления. А според споделеното от комисаря д-р Надежда Джакова общо 60 хиляди души са разгледали българския павилион, който се е “състезавал” за вниманието им с още 80 арт-инсталации.

И Financial Times постави „Съседите“ в Топ 5 на павилионите, които трябва да се видят на Венецианското биенале на изкуството
И Financial Times постави „Съседите“ в Топ 5 на павилионите, които трябва да се видят на Венецианското биенале на изкуството

“Зад едно такова национално участие на България седи огромен екип. Моята задача беше да координирам процесите в България и Венеция. Министерство на културата и Националната галерия положиха огромни усилия, за да постигнем толкова добро представяне. Включиха се и много доброволци, което беше страхотно”, горда е от постигнатото д-р Джакова. 

Та е много доволна, че Министерството на културата продължи договора си с културния център Don Orione Artigianelli и българските участия в Биеналето ще продължат да се провеждат на това ключово като позиция място, наситено с история.

сряда, 13 ноември 2024 г.

Комисарят д-р Надежда Джакова: Над 60 000 посетители видяха проекта "Съседите"

 

Невиждан интерес към българския павилион на Венецианското биенале за изкуство

От ляво надясно: д-р Надежда Джакова, проф. д-р Мариана Янева, проф. д.н. Таня Парушева, проф. д-р Еленита Великова, доц. д-р Ася Панджерова
От ляво надясно: д-р Надежда Джакова, проф. д-р Мариана Янева, проф. д.н. Таня Парушева, проф. д-р Еленита Великова, доц. д-р Ася Панджерова
 

УНСС бе домакин на отрита лекция на тема: „Туризъм, култура, политика и религия в най-големия форум за съвременно изкуство – Венецианското биенале“, организирана от катедра „Икономика на туризма“.

Невиждан интерес към българския павилион на Венецианското биенале за изкуство

Проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма“, представи госта д-р Надежда Джакова, като уважаван международен лектор, куратор със специален фокус върху съвременните художествени практики, настоящ директор на филиал Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство към Националната галерия, и комисар за националното участие на Република България в 60-ата международна художествена изложба на Венецианското биенале за изкуство през 2024.

Проф. Янева подчерта: „Изкуството и събитията са тясно свързани с туризма и именно такива участия, като това във Венеция, са емблематични за популяризирането на България като туристическа дестинация“. Тя изрази своята увереност, че подобни срещи и дискусии могат да бъдат в помощ на бъдещите предприемачи в сферата на туризма.  

Невиждан интерес към българския павилион на Венецианското биенале за изкуство
Невиждан интерес към българския павилион на Венецианското биенале за изкуство

Д-р Надежда Джакова запозна аудиторията с историята на Венецианското биенале и раждането на идеята за мото на тазгодишното издание – „Чужденци навсякъде“. Концептуална рамка е зададена от куратора Адриано Педроза, който е бразилец, понастоящем артистичен директор на Музея за изкуство на Сао Пауло.

Той е първият куратор на биеналето, който произхожда от Южното полукълбо. Д-р Джакова отбеляза, че това не е случаен факт, а е част от тенденцията в последните години, културната сцена да се отваря и да приобщава творци от т.нар. „Глобален Юг“ – Африка, Южна Америка, Карибите, някои страни в Азия, Океания.

„Чужденци навсякъде“ е заглавието общата международна изложба, която е едната част от Биеналето, другата част са националните павилиони, където и България участва със свое изложбено пространство, както съпътстващи изложби и събития.

Невиждан интерес към българския павилион на Венецианското биенале за изкуство
Невиждан интерес към българския павилион на Венецианското биенале за изкуство

Тя подробно представи пред  студентите различните етапи, през които минава процесът, за да може страната ни да бъде представена на артистичния форум във Венеция – от вземането на решение от Министерския съвет за участие на България и гласуването на бюджет, през избора на артистичен проект,  самия творческия процес, логистичните предизвикателства пред екипа и интереса към българския павилион на 60-то издание на Венецианското биенале,  където страната ни бе представена с проекта „Съседите“, който попада в топ 5 на най-ярките национални представяния.

В презентацията тя бе подготвила серия от кратки видеа, илюстриращи процеса на подреждане на експозицията в пространството, самата експозиция и кадри с посетителите. Тя подчерта рекордния посетителки интерес към българския павилион – 60 000 посетители, което е тройно увеличение спрямо нашето предишното участие, както и изключителния международен медиен интерес.

Проектът „Съседите“ е мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България и пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях.

В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене. Проектът е създаден от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, плод на 20-годишно научно, историческо и художествено изследване, а куратор за биеналето е Васил Владимиров.

неделя, 22 септември 2024 г.

„Съседите“ – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

 

„Съседите“  – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

Анастасия Великова е студентка по история на изкуството в Лондон. След посещението си в българския павилион на Венецианското биенале за изкуства, тя създава проникновен текст за инсталацията „Съседите“, който публикува в History of Art Equality, Diversity and Inclusion Student Journalist.

Мръсни съдове, оставени в мивката. Хляб на кухненската маса. Бръмчене на комари. Объркващото усещане за присъствие в изоставен дом. История, останала неразказана. Един дълго крит спомен внезапно се разкрива. Кой има власт над нашата памет? А какво да кажем за нашата колективна памет? Можете ли някога да възстановим минало, което е било скрито или изтрито?

Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г. представя сложното понятие за памет. „Съседите“ (2024) е интерактивна мултимедийна инсталация, създадена от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, и изследва сложната памет на оцелелите от лагери за принудителен труд и политическо насилие по време на комунистическия режим в България.

„Съседите“  – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

„Непременно трябва да се види“, според The ​​Art Newspaper и The Guardian, проектът е плод на двадесет години изследвания на тримата създатели и повдига въпроси за историята на паметта, травмата и политическото насилие. Със съдействието на куратора Васил Владимиров, павилионът е тържествено и мощно пространство на запомняне и „не-премълчаване“.

Темата на 60-ото Венецианско биенале е „Чужденци навсякъде“, а „Съседите“ изследва идеята да бъдеш чужденец в собствената си страна – „съседът“, с когото живеем съвсем наблизо, но всъщност не знаем нищо за него, обяснява Буцева пред Софийския правозащитен форум. Творбата споделя истории за трудовите лагери, които са останали неразказани и забравени от колективната памет на България.

В павилиона е пресъздаден дом с всекидневна, спалня и кухня. Той е предназначен да представя къщите на оцелелите, пространства, които Буцева нарича „народни мемориални музеи“. Пространството е изпълнено с обикновени вещи, с чинии в кухнята, храна в хладилника, стара шевна машина и грамофон. Има обаче и необичайни предмети като пръст, вода, камъни и трева от бившите затвори в Белене и Ловеч – най-големите трудови лагери.

Пространството е изпълнено с какофония от звуци – пеене на птици, бръмчене на комари, разбиване на вълни. И, разбира се, свидетелствата на оцелелите.

„Съседите“  – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

Работата е продукт на ровене в архиви, четиридесет интервюта и търсене на скрити документи. За съществуването на лагерите и за принудителния труд, който се извършваше там, се говори шепнешком, докато те функционират.

Хората биваха арестувани и изпращани в лагерите, защото режимът ги смяна за заплаха. А причина за това е знаенето на езици, слушането на западна музика или дори носенето на модерни дрехи.  Обвиненията срещу затворниците са неясни, неразумни. Те са изпратени в лагерите без съд.

След като местата за въдворяване са закрити, паметта за тях постепенно изчезва. Единственото, което остава на оцелелите, са  собствените им домове и личните им истории. И това е начинът да се запази паметта жива. Тази памет остана по-скоро лична, премълчана в колективната памет. Поне за известно време.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живеещ в София и Лондон. Старши преподавател в Лондонския университет по изкуствата, тя е прекарала по-голямата част от живота си между Западна и Източна Европа. Нейните творби се занимават с политическо насилие, травматична памет и официалната и неофициалната история на Източна Европа. И така, когато преди десет години, докато прави магистърска степен по фотография в университета в Портсмут, тя открива историята на трудовите лагери. Заинтригува се защо няма официални паметници или мемориали за тази ужасяваща история.

Скоро тя се запознава с Лилия Топузова, асистент по история и творческа нехудожествена литература в Университета на Торонто и режисьор на документални филми, който работи с архивни материали за лагерите.

Двете се срещат с Джулиан Шехирян, мултимедиен артист и изследовател,  докторант по история на науката в Принстънския университет, САЩ, който работи върху следвоенна и транснационална история, както и история на вниманието и психотерапията.

Тримата обединяват своите изследвания и започват пътуването си в скритото минало. Най-вече чрез свидетелствата на оцелелите и техните домове.

„Съседите“, както ги наричат, са оцелелите от травмата, те са забравените и непознати чужденци в собствената си страна. Съсед може да е някой, с когото познавате отдавна, но рядко си говорите задълбочено. И се оказва, че не знаете нищо за него. Вие сте непознати, но някак интимно свързани от пространството.

Това са „съседите“, присъстващи в творбата, и те представляват три различни проявления на паметта. В пространството на хола чуваме свидетелствата на оцелели, които са споделяли своите истории публично, те искат да бъдат чути, да бъдат запомнени.

В пространството на спалнята, считано за по-интимно, има свидетелства на оцелели, които никога преди не са говорили за преживяното – дори със семейството или приятелите си, но са решили най-накрая да споделят своите истории. Кухнята, пространството на усамотението, е изпълнено с човешко присъствие, но няма гласове, само околни звуци. Тук са „съседите“, които никога не са успели да разкажат своите истории, защото са били заглушавани.

Усещате присъствието им и се чувствате свързани с тях, въпреки че не ги чувате.

„Съседите“, проектът, който представя България на Биеналето, е плашещ. Отваря очите за истинската бруталност на комунистическия режим в България и за забравата в обществото. Това мощно пространство на колективно изцеление е стъпка напред в създаването на официален мемориал, пространство на спомен и приемане.

Лора Къминг от Observer го нарича „най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история“. Пространството ви позволява да се потопите в уханието на старите мебели, в мултимедийните проекции на природата. Допуска ви вътре и ви кани да участвате в запомнянето.

четвъртък, 25 април 2024 г.

В списание Galerie Каролин Ру нарежда българския павилион на пето място сред шестте най-забележителни адреса от Биеналето на изкуствата във Венеция, които ценителите не бива да пропускат

 

Френски арт критик постави „Съседите“ в Топ 6 на забележителните павилиони от Венецианското биенале

В  списание Galerie френският арт критик Каролин Ру нарежда българския павилион на пето място сред шестте най-забележителни адреса от Биеналето на изкуствата във Венеция, които ценителите не бива да пропускат.

Списанието Galerie е основано през 2016 година от Hudson Publishing LLC. Адресирано към читатели с трайни интереси в изкуството и дизайна, то излиза пет пъти годишно. Целта му е да информира и вдъхновява като представя само най-доброто от двете направления в световен мащаб. Както и да запознава културната общественост със завладяващи творчески таланти и  интригуващи арт дестинации.

Galerie се предлага в обекти на Hudson News по целия свят, както и в избрани павилиони за вестници, частни авиационни терминали и на водещи събития за изкуство и дизайн.

В материала си Каролин Ру изброява достойнствата на павилионите, които са й направили впечатление: на САЩ, Япония, Канада, Бенин, България и Нигерия.

Ето какво пише известната авторка за инсталацията, сътворена от Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиян Шекерян под кураторството на Васил Владимиров: „През комунистическата епоха 1945-1989 г. хора изчезват в България всеки ден, арестувани по подозрение за инакомислие и дори за малко по-необичайно поведение, те са отвеждани в ужасяващи работни лагери.

„Там шест или седем души умираха всеки ден“, спомня си глас.

Френски арт критик постави „Съседите“ в Топ 6 на забележителните павилиони от Венецианското биенале
Френски арт критик постави „Съседите“ в Топ 6 на забележителните павилиони от Венецианското биенале

В сграда близо до моста Академия, кураторът Васил Владимиров е пресъздал набор от домашни интериори – български дом от времето на комунизма, където истинските спомени за преживените ужаси се предават чрез високоговорители. Гласовете са на оцелели или на хора, изгубили близки.  Кафявите мебели, сламените дюшеци и оскъдните бюфети на скромния български бил от онова време създават у посетителите тъжно, но вълнуващо преживяване.  

Но инсталацията дава на мнозина достъп до част от иначе непознатата история. Тишината е нарушена“, завършва разказа си за българския проект „Съседите“ Каролин Ру в авторитетното списание за изкуство Galerie.

Френски арт критик постави „Съседите“ в Топ 6 на забележителните павилиони от Венецианското биенале
Френски арт критик постави „Съседите“ в Топ 6 на забележителните павилиони от Венецианското биенале

CODE HEALTH TV казва: „Благодарим ви, че ви има!“ за втора поредна година

  За втора поредна година CODE HEALTH TV казва: „Благодарим ви, че ви има!“ Българската здравна телевизия събира медицинския, здравен и фарм...