В Покана за пътуване на 3 май 2026 по Радио София след новините в 15 часа
Разломът между европейския и американския континент в Исландия
Пътувания и транспорт
Геофизикът проф. Бойко Рангелов е изследовател с международен принос в областта на природните бедствия, геоекологията и сеизмологията, но освенучен той е и запален пътешественик и изследовател. Посетил е 90 държави и в Покана за пътуване ни разхожда из няколко от тях, но от… гледна точка на природните аномалии и катаклизми.
Сладкодумният професор е автор е на над 500 научни и още толкова научно-популярни публикации, както и на 30 книги. Участвал е в изпълнението на повече от 100 проекта в България и чужбина. Два пъти е бил част от българската експедиция на Антарктида.
Южният залив на остров Ливингстън и българската база
Водоснабдяването на базата в Антарктида…
… и храноснабдяването
В момента е директор на Центъра за природни науки при Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Запознахме се на фестивала “Здравей, здраве!” в Бала Слатина и докато чакахме да ни дойде редът за лекциите не устоях на изкушението да го попитам кои са кътчетата на планетата, които са оставили неизтребими спомени у него.
Оказва се, че едно от тях е Хавайските острови. Как да не се размечтае една жена да ги посети, щом по думите на проф. Рангелов там от небето валят полускъпоценни камъни. Поинтересувах се наистина ли в Хавай човек може да прескача поточета от лава и не му ли се запалват обувките. Да, отвърна геофизикът, но посещението в национални япарк е забранено от съображения за безопасност на туристите.
Хавайските острови
Когато слушам проф. Бойко Рангелов непрекъснато ми се иска да цитирам Шекспир “По света има толкова много неща, приятелю Хорацио, за които не са чували дори умните глави”. Е, слушателите на Радио София вече са чували и още ще научат от речовития ми гост.
Той специалист по природни бедствия: земетресения, цунами, вулкани, наводнения, горски пожари, системи за ранно предупреждение, гражданска защита и управление на риска.
Разбира се, попитах има ли все пак в държава сред 90-те, които е посетил, където няма катаклизми, защото той обрисува доста катастрофична картина за човечеството. Според проф. Рангелов това са Малдивите, където всяко бедствие е “привнесено” отвън.
А той направил проучване и изнесъл пред препълнената аудитория в местния университет лекция как всъщност са се зародини райските острови. Заради ценността на сведенията двете малдивски телевизии предавали пряко думите му.
Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване
На книжния пазар излезе едно от най-значимите исторически издания през последните години – „Врана“ в короната“ от доц. д-р Ивайло Шалафов.
Книгата представлява първото цялостно, задълбочено и документално изследване, посветено на историята на дворцовия комплекс „Врана“ и неговия парк – едно от най-знаковите пространства на българската държавност и култура от края на XIX и XX век.
Създаден по волята и визията на цар Фердинанд, дворецът „Врана“ е не просто архитектурен ансамбъл, а отражение на една епоха, в която стремежът към модерност, наука и европейска културна принадлежност намира своето конкретно изражение.
Книгата проследява в детайли този процес – от първите стъпки по придобиването на земите край София, през изграждането на двореца и оформянето на неговия парк като истинска ботаническа колекция със световно значение.
Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване
Особено внимание е отделено на личността на цар Фердинанд като учен естественик – страстен изследовател на флората и фауната, признат в научните среди на своето време. Неговият стремеж да превърне „Врана“ в жив научен и естетически проект се разгръща в книгата чрез богата документална основа и задълбочен анализ.
Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване
В изследването се проследява и животът на царското семейство в двореца – като пространство едновременно на държавност и на лична история. Чрез архивни свидетелства и спомени оживяват ежедневието, традициите и атмосферата на това място, както и неговата роля в политическия и дипломатически живот на страната.
За първи път систематизирано са представени данни за ключови международни посещения на държавни глави и политически лидери – от германския кайзер до Фидел Кастро.
Значителна част от книгата е посветена на драматичните събития от средата на XX век – бомбардировките над София, преврата от 9 септември 1944 г., последвалото одържавяване на имота и превръщането му в резиденция на новата власт. Особено място заемат трагичните обрати около съдбата на цар Борис III – неговото погребение, преместването на тленните му останки и тяхното изчезване – тема, която и до днес остава болезнена и неразрешена в българската историческа памет.
Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване
Книгата проследява и съдбата на „Врана“ в десетилетията на социализма, когато постепенно са заличавани следите от неговата първоначална функция и символика, а значителна част от културното наследство е унищожена или разпръсната. На този фон още по-значимо се откроява процесът на възстановяване след 2000 г., когато дворецът отново се превръща в живо място на паметта.
Съществен акцент в изданието е петнадесетгодишната работа по реставрацията на двореца и създаването на исторически институт и музей, посветени на Третото българско царство.
Под ръководството на доц. д-р Ивайло Шалафов е извършена мащабна изследователска, реставрационна и събирателска дейност – от издирването на архиви и артефакти до възстановяването на интериори, експозиции и културни пластове, изгубени във времето.
Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване
В предговора към книгата Н.В. Симеон II споделя личен и дълбоко емоционален разказ за „Врана“ като дом, като място на детството, но и като сцена на едни от най-драматичните моменти в българската история. Свидетелството му придава на изданието допълнителна стойност – като мост между личната памет и историческото познание.
Той подчертава значението на усилията за възстановяване на двореца и създаването на институция, посветена на историята на Третото българско царство, като акт на отговорност към миналото и бъдещето: „Познаването на миналото в неговата пълнота […] ще ни даде увереност и стабилност като нация.“
„Врана в короната“ впечатлява и със своята визуална концепция. Изданието е богато илюстрирано с редки и непубликувани фотографии от личния царски архив, както и с новооткрити изображения и документи. След съвременна дигитална обработка част от тях са представени в цвят за първи път, което създава възможност за по-пълноценно визуално потапяне в духа на епохата.
Със своя мащаб, задълбоченост и внимание към детайла книгата запълва съществена празнина в българската историография. Тя не просто разказва историята на един дворец, а предлага многопластов прочит на българското минало – през призмата на „трите Българии“: царската, социалистическата и съвременната.
„Врана в короната“ е едновременно научен труд, културен документ и визуално преживяване – книга, която възстановява паметта за едно от най-значимите места в българската история и го връща в съзнанието на днешните читатели.
Непознатата история на царския дворец „Врана“ – в мащабно изследване
За автора:
Доц. д-р Ивайло Шалафов (род. 1976 г. в София) – Директор на Фонд “Цар Борис и Царица Йоанна” – Царски Дворец “Врана” от 2010 г. Ръководител на царския научен институт с музей. Завършва специалност “Теология”.
От 2002 г. е преподавател в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Защитава докторска степен с дисертационно съчинение на тема: “Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.” През 2013 г. се хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол.
Научните му публикации и интереси са в областта на историята на Българската царска династия и Третото българско. Има издадем седем монографии и десетки статии в областта. Член на Съюза на учените в България. Пълномощник на Царското семейство за пренасяне тленните останки на цар Фердинанд на българска земя през 2024 г.
Удостоен с Великия кръст с кордон (I. ст.) и Големия офицерски кръст на Царския орден “Св. Александър”. Командир на Ордена “Pro Merito Melitensi” на Суверенния хоспиталиерен военен орден на Св. Иоан от Йерусалим, Родос и Малта. Носител на Почетен възпоменателен кръст “100 години Независима България”.
Кого ще награди министър Ирена Георгиева на Bright Awards Снимка Руслан Йорданов, Bgtourism.bg
Министърът на туризма Ирена Георгиева ще връчи два от призовете тази вечер на 11-тите Годишни награди за бизнес и туризъм Bright Awards, които ще се проведат на стилна церемония в хотел Маринела.
Организатор по традиция е Балканската медийна асоциация, която отличава най-успешните, най-иновативните и най-вдъхновяващите компании и марки в страната.
Ще бъдат раздадени награди в категории строителство, инвестиции, туризъм, енергетика, финансови институции, автоиндустрия, хранителна индустрия, медицина, образование, хотели и заведения и др.
Водещ на събитието е Искрен Пецов, а след официалната част дует Експоуз и изпълнителите Бриана и Краси Недялков ще забавляват гостите.
На търг за семейства с репродуктивни проблеми ще се разиграят картини на художниците Елеонора Бакалова и академик Георги Чернев. Събитието се осъществява с подкрепата на Оптимус Енерджи, Макс Актив, Батков и сие и Кроношпан.
DARA заминава в неделя за конкурса „Евровизия 2026“ във Виена
България ще открие втория полуфинал на 14 май, а зрителите могат да гласуват за нея от цял свят с №1
Тази неделя, 3 май, DARA отпътува за Виена, където ще представи България на „Евровизия 2026“ с песента „Bangaranga“. Тя ще открие втория полуфинал на конкурса, който ще се проведе на 14 май (четвъртък), а номерът за гласуване за нея е №1. Според новия регламент на конкурса зрителите могат да гласуват от цял свят, а не само от участващите държави.
Зрителите на БНТ 1 могат да проследят на живо двата полуфинала – на 12 (вторник) и 14 май (четвъртък), както и големия финал на 16 май (събота), от 22:00 ч.
Българска национална телевизия осигурява участието на страната в престижния конкурс „Евровизия“, който тази година отбелязва своето 70-о издание. За избора на български представител обществената телевизия организира специална телевизионна музикална шоу-програма, излъчена на живо по БНТ в три етапа през януари и февруари 2026 г., включващи избор на изпълнител и избор на песен.
Победител в националната селекция на БНТ за „Евровизия 2026“ стана DARA. В заключителния етап тя, съвместно с международен екип, осигурен от обществената телевизия, разработи и представи пред българската публика три конкурсни песни.
След гласуване на зрителите и професионално жури, за победител бе определена песента „Bangaranga“. Музиката и текстът на песента са създадени от Анн Джудит Уик (Anne Judith Wik), Кристиан Торсеа (Cristian Tarcea – Monoir), Дарина Йотова (DARA) и Димитрис Контопулос (Dimitris Kontopoulos).
