Жарката
Джакарта!
Вестник "Преса"Магдалена ГИГОВА
Special
thanks to Enjoy Jakarta
Джакарта е пъстра като мечта. И голяма колкото нея. Столицата на Индонезия се е ширнала върху 650 кв. км и в нея по официални данни живеят около 13 милиона. Да прекосиш Джакарта от единия до другия край отнема часове, дори и с бързите автобусни линии, които се движат по специално трасе, отделено с 40-сантиметров банкет. Спирките са къщички с тераски на 1,5 метра над земята, от които се влиза направо в рейса.
Напук
на представите за задъхан мегаполис
градът плува в зеленина. Нормално! Тук
температурата през цялата година
надвишава 30 градуса, а валежите карат
всяко боднато в земята клонче да върже.
И все пак Джакарта не е само лепкав
трафик, небостъргачи, колониални къщи
и музеи. Какво още има в столицата на
Индонезия - четете по-долу.
Обама с къси панталонки
Малцина
са запомнили от биографията на Барак
Обама, че две години е учил в ислямско
училище. Той е живял в Джакарта с втория
си баща, индонезиеца Лоло Саторо, а майка
му е преподавала в протестантското
школо, където по-късно се мести и бъдещият
американския президент.
За
да почетат индонезийското детство на
Обама, местните власти му издигат...
паметник - момченце по къси гащи, на
чиято ръка пърха пеперуда, и го поставят
в централен градски парк. Във Фейсбук
обаче започва протестна вълна. Аргументът
е, че Барак не е направил нищо съществено
за Индонезия. Кметството капитулира и
поставя статуята (в естествен за
10-годишно момче ръст) в бившето му училище
в скъпия джакартски квартал Ментенг.
Като
обстановка мястото не крещи с въпиещ
лукс, но предизвиква спонтанния въпрос:
„Защо и у нас няма такива училища?”
Атмосферата е ласкава и по-скоро домашна.
Бълбукат поточета, по стените се стелят
увивни растения и дори джамията прилича
повече на балконче от приказка. В двора
децата упражняват традиционен танц с
чинии по чорапи, а вторият чин вляво, на
който е седял Обама, и до днес си е същият.
Да нахраниш рибите
В
„Сий уърлд“-Джакарта изразът „Да
нахраниш рибите” придобива съвсем
буквално значение. Огромният аквариум,
разположен върху 4200 кв. м, е първият в
Индонезия и е част от Джай Анкол дреймланд
парк - комплекс от атракциони, съчетаващи
лунапарк, Дисниленд, мол, хотел и
пристанище за увеселителни кораби.
В
„Сий уърлд” всеки ден се изсипват 5
млн. литра солена вода, която се филтрира
предварително, за да не се заразят с
нещо повече от 3500-те обитатели. Дългият
80 м тунел с прозрачни стени и таван, в
който, докато вървиш, гледаш как над теб
се стрелкат скатове и акули, съседства
с детски басейни, където малчуганите
могат да пипнат морски звезди и са си
поиграят с шарени рибета. Най-завладяващата
атракция обаче е храненето на рибите
на дълбочина 6 м пред очите на останалите
посетители.
За
целта ви трябват 20 долара, повечко
смелост и късмет да сте първи на касата
в часа, когато започва атракцията. След
мъчително напъхване в неопренов костюм
и кратък инструктаж за работа с кислородна
бутилка т.нар. бъди (придружител и
спасител) ви повежда към аквариума.
Провирате се между останки от корабокрушения
и сандъци със злато. Рибите се втурват
като кокошки към зърно при вида на
кошницата със сепии и водата заприличва
на супа с мърдащо фиде. Вие ги галите,
храните и ако ви е останала свободна
ръка махате на зяпачите зад стъклото.
Еуфорията е пълна!
Чаят
е първият бонзай
Че
чаеното дърво по природа е високо 6
метра, но е нарочно селекционирано до
храст, става ясно в плантацията Ганунг
Мас в местността Пунчак на 90 км от
Джакарта. Един от холандските губернатори
установил, че в планината е красиво и
прохладно, построил си лятна резиденция
и постепенно районът се превърнал в
нещо като джакартския Бевърли хилс.
Контраст
на луксозните хотели и екстравагантните
дворци са къщичките на чайоберачите -
спретнати дървени колибки с веранди,
на които играят деца и кокошки. Чаеното
дърво е първият бонзай, защото се берат
само листенцата от най-горната му част
и е много по-удобно то да е на височината
на дребничките берачки. Те работят от
2 до 6,30 сутринта, но всеки ден изминават
по 12 км нагоре по хълма, за да стигнат
до работното си място с големи кошници
на гръб.
Жениците кротко позират за снимка и с
радост показват на „бледоликите” как
от всеки храст се късат само по няколко
листенца на ден. Следва задължителната
дегустация на бял, зелен, червен и черен
чай с „мезе” от панирани банани и снейк
скин фрут (нещо като голям кестен с
черупка като змийска кожа).
На
един лъв разстояние
Ако искате да видите всички животни и да се забавлявате с атракциите в „Таман сафари Чизаруа“ ще са ви необходими поне два дни, защото там можете да храните от ръка любопитни лами и нахалнички зебри, антилопи и хипопотами-джуджета, да гушкате бебета орангутани и леопарди, да плувате с делфини, да пипнете пингвин, да участвате в разиграване на война със слонове... 170 хектара облагородена джунгла, населена с повече от 2500 животни, главно от Индонезия и Азия. Единственото, което е необходимо да сте със закрита кола и да се въоръжите с моркови и банани.
Пътят
се вие покрай бухнала зеленина. До колата
се приближава антилопа гну и навира
нахално муцуна в прозореца – проси си
морков. Зебра се опитва да я измести. В
„Таман сафари“ животните са пуснати
наволя, но през 200 м има патрулни коли,
които пазят туристите от тях и обратното.
Един завой по-нагоре са слоновете. Между
хората и добродушните гиганти има само
плитък ров. 200-килограмовите бебета
срамежливо надничат иззад майките си.
Подавате банан. Хоботът се удължава
като маркуч на прахосмукачка, за да го
докопа. Хипопотамът отваря паст, колкото
да се уверите във факта, че от нападения
на разлютени хипопотами загиват много
повече хора, отколкото от лъвове. Зъбите
им са като на акула – огромни, криви и
застрашителни. Носорозите изглеждат
съвсем безобидни, докато похрупват
палмови клонки. След тях са индонезийските
тапири, палмовите цибетки, през чието
ако преминава най-скъпото кафе в света
– копи луак и „по-конвенционалните“
камили, жирафи, мечки....
Огромна
порта като на средновековна крепост се
захлопва зад колата ви. След нея втора,
трета.... Това е царството на лъвовете!
От джунглата надничат руини на древни
храмове като в кадър от Индиана Джоунс.
Предупреждават да не отваряте прозорците.
Тъкмо да опонирате, и се появяват лъвовете
– десет огромни мъжки екземпляра, които
ви гледат изпод гривите като потенциална
вечеря. Странно червеникави на цвят,
като див кестен, те налитат на бой. Засега
само помежду си. Патрулката подканва
туристите да тръгват. След още три
отворени врати се повтаря същото в
клетката на тигрите, после на пумите,
на леопардите...
По
въжетата се люлеят безгрижните ни
роднини – шимпанзетата. Едно от тях
вижда приближаването на олата и го
възприема като потенциална шведскат
маса. Застава на задните си крака и
започва да се бие в гърдите с победни
звуци. Така си заслужава банана отвсякъде.
Обрасъл като китеник орангутан го гледа
презрително и чака пая си отдалеч.
Обиколката
свършва, но атракциите – не. Следват
клетките на най-отровните гущери в света
– гигантския комодски варан, който се
въди само в Индонезия и срещу ухапването
му няма антидот. Малчуганите могат да
се снимат с бебета леопарди или орангутани,
да поседнат на обяд с пингвин като му
подават риба, да яздят слончета или да
гледат тюленско, каубойско или тигърско
шоу...
Цяла
Индонезия на 165 хектара
Индонезия
се е проснала на 17 504 острова, но може да
я избродите цялата за няколко часа в
парка „Таман мини“. Той е създаден в
Джакарта по идея на Сити Хартина –
съпругата на президента Сухарто,
управлявал в продължение на 32 г. от 1967
до 1998-а. Целта й била да подсили патриотизма
и чувството за национална гордост и
през 1970 г. набързо национализирали 165
хектара ниви и ливади.
За
разлика от повечето паркове, които
показват миниатюрни модели на най-прочутите
сгради в съответната страна, в „Таман
мини“ нищо не е малко. Всяка една от
26-те провинции е представена с характерните
за нея къщи в естествен размер. Типичните
за Ява, Сулавеси, Суматра, Калимантан
(Борнео), Молукските острови и Папуа
домове демонстрират къщната подредба
и местните занаяти.
Копия
на по-големите острови на Индонезия пък
са пръснати из огромно езеро, погледът
към който от височината на кабинките
на въжената линия е завладяващ. От птичи
поглед стоте хектара на "Таман мини"
внушават етническа и религиозна
търпимост. Кабинките минават над будистки
пагоди, джамии, хиндуистки храмове,
католически и протестантски църкви.
Истински
папуаси дялкат дървени статуи, красиви
като статуетки балийки танцуват за
гостите. А ако нямате сили да трамбовате
от павилион на павилион, от птичия парк
до градините с орхидеи, подправки и
билки и жасмин или до 4D
театъра, освен въжената линия има
миниатюрна влакова линия, моторикши,
вело-таксита...
