Показват се публикациите с етикет Martigny. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Martigny. Показване на всички публикации

събота, 11 февруари 2012 г.

Hairy museum - Martigny, Swiss



Космат музей в Мартини

Всеки може да погали живите експонати

Магдалена ГИГОВА

mgigova@presa.bg



Ако посетите Музея на сан-бенарското куче в швейцарското градче Мартини рискувате да бъдете облизани, окосмени и увлечени в игри от необичайно живите му експонати.  Благословията за съдзаването на мястото идва от онези, които повече  от 3 века на над 3000 метра в планината развъждат и опазват породата на кучета-спасители.

Героичните лаещи са избавили повече от 2000 закъсали в планината през последните  300 години. Най-известен е Бари Първи, който през целия си живот (между 1800 и 1814 г.) е измъкнал изпод лавините 40 човека. Според една легенда последният... го убил. Бари Първи легнал върху изпадналия в несвяст, за да го спаси от бяла смърт. А той като се свестил, го помислил за вълк и го наръгал с нож. Другата версия е още по-сърцераздирателна. Бари открил в преспите 5-годишно момиченце, качил го на гърба си и пред портите на хосписа издъхнал от изтощение

Тялото на великия спасител е препарирано за поколенията. И тъкмо от него тръгва първият фалшив мит: че огромните добродушковци не излизат без бъчонка с коняк на врата си. Всъщност човекът, запазил останките на героя Бари Първи, решил, че трябва да им добави малко декоративен чар и овесил личната си манерка за „огнена вода“. По-късно тя еволюирала до бъчонка, изографисана с швейцарския кръст или еделвайс.  Сега това е най-яркият знак дали може да разчитате на разхождащото се около ски пистите куче да ви спаси. Декорирано ли е с „коняк“, значи е там само за да се снимат с него туристите за спомен от Алпите.

Другата заблуда е, че сан-бернарите непременно трябва да са с дълга козина. В момента се раждат и буйнокоси, и „възплешиви“ бебета. Но повече се ценят късокосместите като по-близки до оригинала на породата. В хосписа „Пас дьо Сан-Бернар“ монасите отглеждат 14 женски и 3 мъжки кучета. Листът на чакащите поколение от тях е огромен, а цената на паленце 2000 швейцарски франка. Но колкото и да си богат, не можеш да си го купиш, за да го гледаш като плюшена играчка. Фондация „Бари“ продава кученца само при условие да бъдат „работни“ планински спасители или поне пазачи. Изкачването до хосписа на сан-бернарите е нещо като поклонение за деца и възрастни. До там има специална скиорска пътека, защото снегът се стопява частичноедва през юни. Заради летните жеги косматите храбреци задължително живеят в планината през целия сезон .

В Музея на сан-бернарското куче в малкото градче Мартини обаче „живите­експонати“ могат да се галят на воля през цялата година. Вторият етаж разказва историята на хосписа в картини, документи, вещи, дори с восъчни фигури. Нарочна „Стена на славата“ е събрала всички плакати на филми, в които главен герой е симпатичното четириного.

Но ако там човек може да мине набързо, на партера няма начин да не се застои. Първо, за да види филм с цялата история на породата и на музея от първата му копка. И най-важното да намачка, нацелува и се налудува с истинските кучета. Като изпечени чиновници те „работят“ от 10 до 18 часа с 1 час почивка за обяд. През останалото време  „бебетата“, които тук наричат тийнейджъри, понеже са на 4-5 месеца, палуват на воля по поляните. А кучешката гувернантка извежда един по един големите екземпляри от клетките, по-обширни от четиристаен апартамент, и ги забавлява, като им хвърля топки и играчки. През двора на музея тече бърз и бистър поток, в който непохватните ушатковци се разхлаждат през лятото. Възрастните мъжкари гледат тъжно и от време на време басово пролайват. Те са „затворници“, понеже, като минат определени годинки, не са склонни да търпят безропотно детски терор. А малчуганите сякаш извират отвсякъде и рисуват кучетата „от натура“. Следят движенията им, пазаруват плюшени играчки, поръчват си „сан-бернарско меню“ в ресторанта. И няма начин да не заобичат животните (и хората!), защото ги опознават от най-добрата им страна.

Занаятът на огромното и любвеобилно куче  порода сан-бернар като спасител постепенно отмира. Остава му благородната роля на домашен любимец. Симпатичните­ гиганти, изровили изпод лавините безброй планинари, днес отстъпват пред  вградените в скиорските якета „пипсове“ миниатюрни предаватели, подобни на GPS, които безпогрешно указват къде е затрупания.

А и планинските спасители вече предпочитат да обучават по-леките с около 20-30 кг породи като немски овчарки, лабрадори и ретривъри. Защото в наши дни не е необходимо четирилапият помощник да издържа дълго на студ из преспите, а да не тежи прекалено в моторната шейна.

От пролетта на 2007 г. манията на швейцарците към пешеходното бродене из планините има още един маршрут: Пътят на пилигримите, поклонниците, тръгнали след Кентърбърийския епископ за благословия от папата. Туристическите пакети включват пренасяне на багажа от хотел до хотел, докато вие търкате обувки из планините и документирате гледките. Пътят задължително минава през Музея на сан-бернарското куче в Мартини, а после и към „Пас дьо Сан-Бернар“ по стъпките на поклонника Франсоа, пръв разнесъл славата на благородното и безкрайно добро куче, което спасило живота му в преспите.




Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...