Interiew with Klaus Meine, frontmen of Scorpions

Клаус Майне от „Скорпиънс”:

               Обичам да троша бариери

Магдалена ГИГОВА разговаря с автора на „Вятърът на промяната”

Клаус Майне, фронтменът на „Скорпиънс”, получи от Центъра за глобален диагол и сътрудничество на Петър Стоянов награда за разбирателство между хората във Виена преди броени дни.  Интересното е, че двамата приятели са астрални близнаци. Родени са на една и съща дата – 25 май. Но  музикантът през 1948 г. в Хановер, а бившият български президент – през 1952-а в Пловдив. В речта си за награждаването Петър Стоянов каза „Когато чух за първи път „Вятърът на промяната”  изпаднах в шок. Как една група от Западна Германия успава да изрази в песен чувствата на моето поколение и да се превърне в химн на промените в Източна Европа”.  

Клаус Майне е висок 168 см, тежи 62 кг и има любознателни сини очи.  Обича автомобилите, японската кухня, фубола и тениса, чете биографии на световни политици.

- Как възприемате наградата за музика като диалог между хората?

- Хубаво е хората да се разбират един друг. Това е идея за цял свят. Като музиканти и артисти ние я подкрепяме по нашия си начин, съзнавайки, че не можем да промени света...

- Но с „Вятъра на промяната” го направихте!

- Просто искахме да кажем, че хората не бива да се делят по идеологии. Когато има криза е работа на политиците да намерят решение. Но за артистите, когато хората са обезверени, работата ни е да им дадем надежда.

Написах „Вярътът на промяната” преди много годишни в Русия и  тя беше нещо като послание  да се научим да живеем заедно.  Това е оптимизъм, който без мостовете на музиката не би могъл да стигне до толкова много хора.  Когато музиката е заредена с емоции, посланието достига по-лесно. Преди 10 години ние пяхме „Вятърът на промяната” с деца в Израел, в Ливан и край пирамидите в кайро. Хората пееха с нас една и съща песен, с едни и същи чувства – от сърце, реагираха по един и същ начин. И това ви го казвам, не защото виждам  света през моите розови очила на артист.

- Но различията съществуват!

- Да, те са реалност и често се използват от политиците. Но в света на музиката ние споделяме едни и същи чувства. За мене  чест след 40 г. „Скорпиънс” да прави турнета по света и нашата музика да е послание - в някои страни повече, в други по-малко. Но тази прекрасна награда е признание за това ,което правим. Благодаря ти, Петър, ти  докосна сърцето ми.

- Очевидно „Вятърът на промяната” е песента на вашия живот.

- Може би наистина е така и никога няма да се повтори подобна магия. Аз не седнах да пиша тази песен. Тя сама дойде при мен. Просто изразих моите мисли и чувства от случващото се през 1989 г. в Съветския съюз. Ние сме родени в Западна Германия и за нас беше особено емоционално да видим колко много руснаците обичат нашата музика.  Беше изключителен момент, чевствата избликнаха от дълбоко в мен и само се опитах да ги изразя. А за това не е необходимо особено умение. Разбира се, не е лесно да се напише хит.  Но тази песен отиде по-далеч от хита. Превърна се в химн и бе възприета от милиони като идеология. Беше издключително свързана с емоционалната енергия на момента, но го надскочи.

- Осъзнавате ли колко много сте допринесли за демокрацията в Източна Европа?

- Със сигурност доста сме допринесли и за демографията. През 90-те в Източна Европа не минаваше нито един купон без нашата балада „Вятърът на промяната”. А през 80-те във Франция парчето ни Still loving you беше хит. Струва ми се ,че и в двата случая силно повлияхме върху ръста на населението. Казват, че и двете песни са идеални за правене на любов. Така че шансовете да сме повлияли върху демографията колкото върху демокрацията са доста големи.

- А в личен план как е демографията?

- Щастливо женен съм и имам един доказан син.

- Случвало ли се е да пишете по поръчка?

 - Сега хората ми казват „Клаус, напиши песен за икономическата криза в Европа!”. В никакъв случай! Дори няма да опитвам. Нужна е буря от чувства, която се случва веднъж в живота. Така че, да, отговарям на предишния ви въпрос. „Вятърът на промяната” е песента на моя живот.

- Като дар ог Бога ли е възприемате?

- Подарът ми е от Господ. И аз не съм единственият автор на песни, който го казва. Пол Макартни също признава „Песента дойде сама при мен”. Няма значение как е написана. Важното е, че се случи и това е велико! И на концертите продължаваме да пеем не само за връстниците си, а и за младита генерация. И те пеят с нас. В България също, макар песента да е написана преди много от тях да се родят..

- Имате ли някакъв ритуал преди излизане на сцената?

- Когато пееш в група, на първо място се грижиш за своя инструмент, в моя случай – това е гласът. Преди всяко шоу се разпявам, та когато изляза на сцената и концертът започне да се чувствам на правилното място, да усещам заряд на енергия. Затова „заргявам”.
- А как си почивате?

 - Аз съм футболен запалянко, гледам всички мачове, викам за немския национален отбор. Често играя. Непрофесионално, разбира се.  Аз се грижа за себе си и за мен футболът не е само хоби, ами и тренировка. Обичам и тениса, но сега играя по-малко, защото той изисква повече време.

- Застаравящ рокаджия, това не е ли оксиморон?

- Младостта ми премина през златните 80 години, епохата на безумните дрехи, гтолемите промени по света, възпламеняващата музика. Бяха луди години. Спомням си,  отидохме в Америка на някакъв фестивал. Изобщо не знаехме кой ще е там. След концерта ни при мен дойде Ричи Блекмор, китаристът на „дийп Пърпъл”. Така се запознахме и станахме приятели. Какви купони сме правили заедно... А когато преди 40 г. създавахме „Скорпиънс”  и в най-безумните си мечти не бихме могли да сънуваме, че групата ще има толкова дълъг живот. Та в онова време нямаше рокаджии по-възрастни от 30! Затова за нас е толкова ценно, че успяхме тези 40 години да ги изживеем в ритъма на „Скорпиънс” и на нашите концерти да продължават да идват толкова млади хора, колкото и навремето. .
- Вие първи запяхте на английски сред немските групи. Откъде такъв кураж?
- Изобщо не става дума за смелост. Обичам да троша бариери. Просто в Германия имаше много добри групи, но заради езика не успяваха да постигнат извествост. А ние искахме да пробием в световния рок. Само на уникум като „Рамщайн” постигна световен успех, без да изневерява на родния си език.

- Като сте такива полиглоти защо не опитате да изпеете и нещо на български?

Засега се пробвахме само с руския. Изпяхме един от куплетите на „Вятърът на промяната”. Честно казано, не мога да се произнеса доколко беше правилно. Може би публиката не разбра нито една дума. Защото да се пее на слявански език е доста трудно.

- Видях сълзи в очите ви, когато децата от хора на Виенската опера пееха вашата песен. Може би тя генерира добра енергия.

- Определено тя създава добра енергия. Трудно е да се обясни, невъзможно е. Това са само чувства и част от историята.

- Мечтаете ли нова песен популярна като тази, енергетична като тази?

- Още една?  Не знам. Не знам дали ще го понеса....