Поредица на Преса - Великите български любови на ХХ век

Парашкев Хаджиев бил кум на седмата си жена

Гаранционният срок на браковете му бил 5 г. Този с голямата му любов изкарал 15 - до смъртта му

Магдалена Гигова

Композиторът Парашкев Хаджиев бил известен с това, че като се влюби, се жени. И така - цели седем пъти. Но последната съпруга, оперната певица Людмила Хаджиева е голямата му любов. Сякаш всички други бракове са били генерална репетиция за седмия. Куриозното е, че преди да сключи брак с нея, маститият творец й е бил... кум.

Когато се запознават, Людмила е третокурсничка в консерваторията. Нейният годеник, обещаващ тенор, я води на прослушване при мастития композитор в дома му на ул. „Малуша” в „Лозенец”. Той не подозира, че тази среща ще е съдбовна и за тримата. Младата певица умира от страх как ще се представи, но изпява блестящо прочутата ария на Чочосан от второ действие на операта „Бътерфлай”. Това е една от най-често играните роли в по-нататъшната й кариера. Когато заглъхва последният тон, Людмила плахо поглежда към Хаджиев каква ще е реакцията му. Той обаче е благосклонен. За да я успокои, започва да я разпитва има ли музиканти в рода й. Тя отговаря, че баща й е лекар, но всички в семейството й пеят, особено майка й. „Тя имаше разкошен глас, едва ли мога да се меря с нея.”
“Майка ти ти е дала такава дарба, че трябва да бъдеш безкрайно доволна", поощрява я композиторът. Той също е с музикантска семка – парашкев Хаджиев е син на основателя на Софийската опера – диригента Тодор Хаджиев, и на оперната прима Дойчина Хаджиева. По онова време е известен като един от най-продуктивните български композитори, професор в музикалната академия, народен артист. Студентката е поласкана, окрилена и очарована. Логично е, когато след няколко месеца тя и годеникът й решават да се оженят, да поканят Хаджиев за кум. След това пътищата им задълго се разделят. Семейството се притеснява да не би кумът им да реши, че се надяват на протекции и не поддържат връзка с него. Людмила (бъдеща Хаджиева) завършва консерваторията при проф. Цветана Дякович, специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева и отива да пее в булгаската опера ,където е назначен мъжът й след дълга специализация в чужбина. Тя само дочува пикантните клюки за поредната женитба, забежка или увлечение на кума си, които се носят като легенди в музикантските среди.
Идва фаталната 1979 година! В Бургас ще поставят операта на Парашкев Хаджиев „Лето 893-то”. Людмила е радпределена да пее ролята на Севина. Междувременно тя и мъжът й решават да се разделят след 7 години брак. Въпреки, че ги свързва синът им Светослав, отношенията им са охладнели. В полученият емоционален вакуум избухват чарът и галантността на прочутия композитор. По време на репетициите прескачат нолтови дъги помежду им. Седмица след като разводът й влиза в сила, Людмила се жени за Парашкев Хаджиев. Разликата във възрастта им от 35 години е скандална за 1980 г. (а за някои пуритани и днес).
Той е на 68, тя на 33, но и двамата твърдят, че не я усещат.

Съвременници на маестрото обясняват причината: „Имаше вид на кабинетно старче, което не излиза от библиотеките, а всъщност беше голям любовчия. Хвалеше се, че прави любов 2 пъти дневно – сутрин, като стане, и вечер преди лягане. Казваше, че една жена е вярна на мъжа си, докато редовно си получава порцията интимно общуване”.

Истината е, че като дългогодишен педагог, професорът общува само с млади хора и от тях възприема бунтарския дух и съвременните представи. Людмила пък не се притеснява от факта, че е съпруга номер седем. В крайна сметка нито една от предишните шест не се е разделила с горчивина - на всяка от тях Хаджиев е оставил семейното жилище като истински кавалер. Людмила разкрива неговата гледна точка: "Той казваше, че винаги е вярвал в любовта и затова е постъпвал честно със своите съпруги - всеки път, когато е имал връзка с жена, й е предлагал брак. Но все е излизал разочарован по различни причини. Сред тях има певици, две пианистки, всички са свързани с музиката. При нас се получи някаква много силна страст. Някак постепенно навлизахме в същността на чувствата. Препятствията като че ли ги нагорещяваха”.

Композиторът, известен с непривиримия си нрав и остър език, в присъствието на жена си става друг човек. Той самият няма деца и с ширлоко сърце приема сина й от първия брак, дава му уроци по пиано, дори иска да го осинови, но Людмила не иска да го разделя от истинския му баща.

"Парашкев е мъжът на живота ми. За мен друг не съществува, не е имало, няма и да има. Голямата разлика във възрастта ни нямаше никакво значение. Любовта ни бе над всичко. Той беше необикновен човек. Изключителен кавалер. Животът ми с него бе като вълшебна приказка. Това е човекът, който ми даде най-красивите емоции, които една жена може да изживее. Сърцето му беше отворено за малките неща. Непрекъснато намираше вдъхновение – в песента на птичките, в детския смях, в шума на листата, в галещия косите ми вятър. Вдъхновяваха го книгите, поезията. Трогнеше ли душата му някой красив стих, той веднага го обличаше в музика. Беше влюбен в творчеството на Йовков, затова и неговата "Албена" бе една сбъдната мечта", разказва Люси Хаджиева. - "Бях безкрайно щастлива с него, въпреки че често боледуваше. Болестите му се активираха странно в периода около рождения му ден. Но беше човек с голяма енергия и преодоляваше проблемите. Заедно пътувахме из Европа, когато поставяха негови опери и концерти. Пяла съм почти на всичките. Изпълняваше всяко мое желание. Чувствах се като принцеса, а той беше моят благородник и покровител. Имах всичко, за което млада жена може да мечтае. Избягвах да се заглеждам по витрините, защото веднага улавяше погледа ми, хващаше ме за ръка и ме въвеждаше вътре за поредния подарък", спомня си Людмила.
През 1983 г. тя постъпва в Националната опера. Съпругът и идва на всички спектакли и винаги сяда на втория ред на партера вляво. От Съюза на композиторите решават, че най-сетне се е кротнал и го избират за председател. Поредицата от бракове и разводи била аргументът да не го издигат на този отговорен пост, въпреки написаните от него 21 опери, 6 оперети, 3 мюзикъла, 1 балет; повече от 500 хорови, над 1000 детски и училищни, 20 естрадни песни и близо 5000 хармонизации на народни песни.

"Музиката беше неговият живот. Колкото взискателен и строг като професионалист, толкова честен, сърдечен и благороден беше той”, спомня си Людмила Хаджиева. - Имаше някакъв магнетизъм в него. Помагаше на всеки с каквото можеше. Удивителна личност. Имаше велико чувство за хумор, а да не говоря за ненадминатия му кулинарен талант. Досегът ми с този човек непрекъснато ме обогатяваше, зареждаше ме с енергия, даваше ми всеки ден криле. Аз ги разпервах и се чувствах като щастлива пееща птица – безметежна, волна, влюбена и обичана. Понякога се връщах огорчена от театъра, а той ми казваше: "Ти си виновна за това, защото си допуснала да се държат с теб така!" Беше абсолютно принципен и директен човек. Можеше да си даде живота за някого, но усетеше ли недобронамереност, ставаше страшно. Държеше на достойнството си", споделя седмата и последна съпруга.

Здравето на Парашкев Хаджиев се влошава след неуспешна операция от катаракта. От притеснение получава инсулт и девет денонощия е в кома. Издъхва на 80-годишна възраст на 28 април сутринта, часове след рождения си ден на 27-и. Малко преди да издъхне, Парашкев Хаджиев сподея пред свой приятел: "Ех, защо не съм 20 години по-млад, за да поживея още малко с Людмила”.

"Останах сама. Не търсих друг. След като съм имала такъв съпруг, не мога да го заменя с никого, нито пък е възможно да започна да живея по друг начин. На него дължа всичко - и оформянето като певица, и мирогледа, и това, че все още оцелявам. Защото той ми даде безценни съвети за живота. Щастлива съм, че съдбата ме срещна с него", казва Людмила Хаджиева. Тя продължава да пее в операта до 2006 г., да преподава на студентите си, да се радва на сина си Светослав, снаха си Таня, която е нейна ученичка и внучката си Люси.
До кончината си през 2013 г. Людмила е убедена, че бракът й с Парашкев Хаджиев е съдбовно щастие.

Клуб „Шеста съпруга”

- Първата жена на Парашкев Хаджиев е е мецосопраното Мара Хинова. Както при всяка от връзките му, тя му е студентка. Бракът им продължава 5 години. Двамата нямат деца. Разделят се, защото Маестрото хлътва безнадеждно по друга своя студентка – Елена Златарова.

- Брак номер две е още по-кратък. Близки до композитора твърдят, че се е разпаднал, защото и Елена не успява да му роди наследник.

- Съпруга номер 3 е спинтовият сопран Лили Табакова, разбира се, студентка на професора. Докато „живеят в грях” Парашкев Хаджиев нееднократно е привикван от ректора на Консерваторията, защото развалял морала в учебното заведение. Напук на гоненията Табакова и Хаджиев ке женят, но семейството им не просъществува по-дълго от „гаранционния срок” на браковете му – 5 години.

- Студентката по пиано Олга е поредната муза на влюбчивия музикант. Цели 5 години той устоява на изкушенията и остава с нея. По онова време вдъхновението му е в своя апогей. Идилията обаче свършва с поредния развод.

Ръководството на консерваторията му поставя ултиматум да престане със сватбите си. Хаджиев уж обещава да мисли повече преди да се завтече към гражданското.

- Няколко месеца след „сериозния разговор” надява халката на диригентката Роза Йоцова. По традиция – закратко.
Половинка №6 е пианистката Маргарита Драганова. Малко след женитбата палавникът-композитор хлътва по певицата Галя Йончева. Бракът се разпада гръмогласно.

Сървайвър

Първата оперета на Парашкев Хаджиев – „Деляна”, е жестоко критикувана и свалена от сцената на Музикалния театър през 1952 година. От днешна гледна точка историшята е смешна, но навремето е можело да съсипе всяка кариера. „Деляна” е обругана, заради танца на „суингите и зозите” (така по онова време са наричали „морално упадъчните” младежи, които носели тесни панталони и къси поли). НВисш партиен функционер гледал представлението и се е възмутил, че по сцената се фръцкат дамички с тесни поли и кавалери с шапки и бастуни. Те били обявени от него за буржоазни персонажи, несъвместими със соцреализма. При този идеологически разгром всеки композитор би се уплашил и би кривнал в друг жанр, Хаджиев обаче продължава да пише сценична музика и само след 3 години, пак в Музикалния театър, поставят втората му оперета „Айка“, която постига огромен успех, а след още две години - през 1957 г., отново в същия театър е премиерата на първата му опера „Имало едно време”.