В Покана за пътуване на 9 април по програма „Христо Ботев“ на БНР от 17 часа: Елена Пъневска за хороскоп на маите на полуостров Юкатан. Рина Бакалова, създател на Българския културен център в Тел Авив за книгата „Художници-евреи в България“ и честванията за 80 г. от спасяването на българските евреи
Според сухата статистика повече от две хиляди българи посещават Мексико годишно. Много от тях се насочват към полуостров Юкатан, защото там откриват любимото си 3 в 1 – исторически забележителности, плаж и забавления. Ще спомена само древните пирамиди на Чеченица, Укшмал и Тулум, пясъците на Ривиера Мая и безкрайния купон в Канкун.
Водещата от Радио София Елена Пъневска никога няма да забрави тази ваканция, защото там получи предложение за брак.
Тя предпочита да пътува без предварителна програма и строга организация от туристическа агенция. Съвсем импровизирано си прави и хороскоп при астролог от маите. Ако си спомняте, те имат 19 зодиакални знака.
Маите са индиански народ, който живее в Южно Мексико, Гватемала, Белиз, части от Хондурас и Салвадор. Според преброяване в началото на 21 век те са били около 6 милиона. Езикът им има над 50 диалекта. Елена Пъневска от Радио София е имала възможност да разговаря с тях, да научи каква е представата им за задгробния живот и колко нива трябва да изкачи душата, за да се срещне с техния бог.
Елена ни разходи из Мексико, каквото го е видяла, почувствала и обикнала. И все пак ни предупреди да внимаваме с текилата и че ако тръгнем натам да имаме изрядни документи за предплатен престой. Иначе може да пренощувате м подземията на полицията.
През 2023 година отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Който е ходил в Израел знае кажеш ли там, че си българин лицата грейват.
Младите може и да не са чували, че подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и още 42 български общественици са се опълчили срещу депортирането на техните прародители. Че бъдещият патриарх Кирил е заявил „Ако влаковете тръгнат към концлагерите, аз ще бъда най-отпред, на локомотива“. Че български дипломати са издавали транзитни визи за евреи зад гърба на собственото си правителство.
Но всички знаят кой народ е спасил 50 хиляди евреи.
Разговарях по телефона с Рина Бакалова, създател и председател на Българския културен център в Тел Авив, за най-българските места в Израел. Но преди това я помолих за подробности за полиграфическото бижу, с което бе отбелязана почетната годишнина. С книгата „Художници-евреи в България“ бе отбелязана 80-годишнината от спасяването на българските евреи и как потомците им пазят спомена за това.
Рина Бакалова е основател и на българското училище в Тел Авив. От нея научаваме и какви събития предвиждат от Българския културен център в Израел за 2023 година, в която отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи.
В Стария град на естонската столица Талин са запленени от историята. Ако попаднете на площад „Виру“ през лятото със сигурност ще налетите на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери се въртят в монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки…
Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек. Бизнесът си е бизнес!
А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо.
А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите – 66.
Въпреки лъснатата идилия на Стария град сред типичните за Талин дървени къщи се срещат и грохнали съборетини. За тях е виновна реституцията – докато наследниците се съдят, не искат да инвестират в ремонт. Какво остава пък за наемателите. Но никой няма право да разруши дори най-окаяната колиба, защото е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Във всеки район дори има специални клубове, създадени с европейски пари, в които разясняват на собствениците как да поддържат „съкровищата си“.
За щастие дворецът „Кадриорг“ е държавна собственост и в него се намира един от клоновете на естонския музей на изкуствата с шедьоври на чужди майстори.
Името на приказната барокова сграда означава „долината на Катя“ по името на Екатерина – любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Дори сам поставил първата тухла, която всеки може да види.
Твърдят, че италианският проектант си взел белята, защото величеството се месело непрекъснато в работата му. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (като цар под прикритие) в европейските корабостроителници.
Тъкмо неколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. Ротермани квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично.
Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. В тях се заселват предимно юпита, хипстъри и високоплатени ай ти специалисти.
„Ротермани“ е един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1,4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава.
Първоначално кварталът е бил промишлена зона, построена през 19 век с фабрики за производство на нишесте, спирт, тестени изделия, пекарна, мелница за брашно, дъскорезница, склад за сол. Дълги години това е било невзрачно място в центъра на Талин близо до пристанището.
Днес районът е модернизиран и е много престижно да живееш или да правиш бизнес там. От сградите надничат магазини на известни по-младежки марки, хотели, ресторанти, офиси и частни апартаменти.
Тази част от столицата носи името на Кристиан Абрахам Ротерман, човекът, построил споменатия вече склад за сол. В началото на миналия век той бил един от най-известните едри индустриалци в Талин. През 1849 г. Ротерман издига търговска къща близо до площад Виру. С течение на времето цял комплекс от фабрики се присъединява към нея, образувайки така наречения „Булевард Мере“.
