Поредица на Преса Великите български любови на ХХ век

Христина Морфова 30 години живее с жена

Оперната прима се омъжва, за да пресече сплетните, но бракът е краткотраен

Магдалена ГИГОВА

Христина Морфова, наричана по света „българския славей“ повече от 30 години е неразделна със своята приятелка, певицата и пианистка Людмила Прокопова. Двете жени не само работят, ами и живеят заедно, с което възбуждат любопитството на клюкарите в две европейски столици – Прага и София. Подозрението за любовна връзка с жена, хвърля дълга сянка върху иначе галопиращата кариера на Морфова. За да запуши устите на сплетниците, най-доброто сопрано в Европасе омъжва за свой съученик от гимназията, който отдавна й предлага брак. Той обаче просъществува само няколко месеца.

 

Световната слава е слаба утеха за безрадостното детство на Христина - българска версия на Козета. Родителите й се женят от безизходица – баща й е вдовец с четирима сина, а майка й – вдовица с три дъщери. Решават да заживеят заедно, да делят разностките и да си помагат. Немотията обаче прокъсва отношенията им. Христина е на четири годинки, когато родителите й се разделят. Тъй като нямат пари да издържат многобройната си челяд, оставят най-малката си дъщеря на отглеждане в семейството на кмета на казанлъшкото село Габарево. Там Христина събира дърва, въпреки крехката си възраст върши цялата черна работа, а вечер спи върху скъсан чувал зад вратата на килера. Разболява се от малария и по време на дългата и тежка болест сънува все един и същи сън ­ - как върви с красивата си майка през зелено поле и двете щастливи се надпяват. "Този сън все още свети в душата ми", признава Морфова години по-късно. Братята й научават за жестокостта на приемните й родители и я взимат от Габерово. Тя е на 17 години, когато решават да я изпратят в стопанското училище в Прага. Там е съдбоносната й среща с Людмила, която я въвежда не само в музиката, ами й осигурява пробив в европейската опера. Дали я е научила и на тайните на любовта, остава догадка.

Всичко започва през лятото на 1906 година в Прага. Морфова, току що е слязла от влака, върви по улиците на непознатия град и тихо рони сълзи. Изгубила е листчето с адреса на близките, при които трябва да преспи. Тя има в джоба си само няколко лева (навремето златният български лев се е равнявал на един швейцарски франк – б.а.), но е твърдо решена да се изучи в Австро-унгарската империя. И то не в стопанското училище, както я напъстват братята й, ами в пражката консерватория. Съдбата я среща с български студент, който я завежда в дома на Людмила Прокопова. Цялото семейство там са музиканти. Пианистката Людмила прослушва кандидатката за оперна певица и е очарована от необработения й глас, който обхваща три октави. А също така от миловидното и чисто лице на Христина, върху което греят по детски добри очи. Двете повече не се разделят!

Морфова и Прокопова не излизат цял месец и половина от къщата. Българката има да наваксва цели години музикално образование, с което да шлифова вродения си талант. Пианистката подготвя младата си приятелка за консерваторията. Това е началото на една любовта история, която приключва чак със смъртта на Христина и им носи много радост и много огорчение от неразбирането на околните. 30 години Людмила е спътник, мениджър и ментор на певицата. Тя я представя в музикалните среди на Чехия и в цяла Европа, където меломаните я короноват като най-доброто сопрано за цели две десетилетия. Дори злостните шушукания за сексуалната им ориентация не намаляват авторитета им на творци. По стар български обичай, обаче Морфова е силно недолюбвана в родината си, макар и боготворена в Европа.

Прокопова препоръчва приятелката си на прочутата преподавателка в Пражката консерватория Мария Пиводова, тя оценява таланта й и още, докато следва българката получава предложение да пее в Националната опера на Чехия. Критиката я обсипва с похвали. Пухкава, но изключително подвижна, с искрящи от радост очи, певицата притежава изключително богат глас. Над 40 са образите, в които се превъплъщава талантливата българка. “Огромен, красив и пробивен глас, с който изпълнява с лекота от партиите за колоратурно сопрано Лакме, Миньон, Розина и др., през лирико-драматично - Татяна Ларина, Травиата, Мадам Бътерфлай до драматично Аида и Леонора и мецосопрано Кармен и Далила”, пише за Христина виенският вестник “Райспот” на 27.02.1916 г. А композиторът Камий Сен-Санс, автор на операта “Самсон и Далила”, когато чува в Париж Морфова в ролята на Далила, възкликва: “Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред вас!” и й подарява партитурата на своята творба с автограф. Френският професор Жак Иснардон слуша Морфова и й казва : “Вашият глас е много по-хубав от този на прочутата италианска примадона Аделина Пати. Вие сте българският славей!”.

От 1910 до 1930 г. българката е знаменитост. Тя е звезда, за която мечтаят европейските сцени (но не и софийската опера). През 1924 г. в Лондон я сравняват с Шаляпин и дори я наричат “негова съперница”. “Кълъмбия грамофон къмпани лимитед” издава за американския пазар плоча с 12 нейни изпълнения. А тя заявява, че няма да подпише договора, ако не включат българска народна песен. Така Христина става първата българска оперна прима с грамофонна плоча. Тя е и първата българка хабилитиран вокален педагог от пражката консерватория.

През цялото време Людмила е неотлъчно до Христина и близките й започвад да се притестняват от прекомерната им близост. Те насърчават съученика на Морфова Любен Лукаш, който отдавна въздиша по нея, да поиска ръката й. Той жвее в София, но има чешки корен и отива в Прага специално да й поднесе годежен пръстен. Обектът на неговото желание обаче деликатно му отказва: “Аз съм се посветила на изкуството. Не бих желала да рискувам бъдещето и кариерата си заради семейство.” Лукаш не се отказва. Когато по-късно се записва студент в Чехия, повтаря обяснението в любов и получава нов отказ. Любен е безнадеждно влюбен в чистото излъчване на Христина, нейната доброта и завладяващия й глас. За да я държи под око се настанява на квартира срещу дома на двете приятелки. Надява се да издебне любимата си насаме и отново да й признае чувствата си. Двете жени обаче са неразделни и навсякъде ходят заедно. Това само подхранва клюките за „по-особените им отношения“. Силно притеснена как мълвата ще се отрази на близките й в България, Морфова през 1921 г. казва "да" на Любен Лукаш. Венчават се чак през 1926-а, заради многобройните й ангажименти. Христина е на 37 години, на върха на славата си, единствено помрачена от подозренията за „странния й романс с жена“. Бракът обаче е чисто декоративен. При всяко турне я придружава не мъжът й, а неизменната Людмила. Съпругът стои на заден план, накрая не издържа да бъде пренебрегван и се оттегля. Не така благородни са неговите и нейните братя. Те непрекъснато разговарят с Христина, опитват се да я отделят от Прокопова, да я променят. Певицата остава непреклонна “Оставете ме на мира, нужно ми е спокойствие.” Но напрежението, обидата и последствията от оскъдното детство си казват думата. Морфова заболява от диабет, рязко напълнява, организмът и е сломен. Сопраното обаче не спира да крои планове и мечтаните й гастроли винаги включват родната България. Щом я изписват от болницата във Виена, отново печели овации в Прага, Виена, Париж, Лондон, Милано, Берлин.

През 1931 година тя си купува къща на улица „Паренсов“ в София и с Людмила заживяват заедно, загърбвайки шушуканията на местните моралисти. В печата се появяват хапливи карикатури, които показват Христина и Людмила като влюбена двойка. Подозренията за нетрадиционната им връзка не помрачават преклонението пред таланта й – Христина е назначена за редовен професор по солово пеене в консерваторията и за солист в операта. Домът на двете приятелки е пълен с гласовити млади хора, които идват на уроци. Идилията е кратка....

Морфова репетира до изнемога ролята на Лакме от едноименната опера на Лео Делиб, старае се за софийската публика. При първото си появяване на сцена, обаче е освиркана още преди да си отвори устата. Замистливи колеги я обвиняват, че живее повече в чужбина, че е дебела и такава лоена топка не бива да се появява на сцената. Певицата се обръща към публиката, сред която са и злобарите: "Господа, жалко! Не очаквах такъв прием в родината си, за която тръгнах с такава радост. Нека всеки да разнася българската песен толкова, колкото съм я разнасяла аз!". Спектакълът на "Лакме" приключва под нестихващите аплодисменти на зрителите. Горчивините обаче са повече. Пред писателя Владимир Русалиев Морфова признава, че трябва да е с железни нерви, за да издържи цялата простотия на родната действителност.

През 1935 г. певицата е уволнена от Софийската опера по предложение на тогавашния артистичен директор - диригента Мойсей Златин. Той е добър музикант, основател на филхармонията, но попада под влияние на зложелателите на Морфова. Министърът на народната просвета Тодор Радев, който е генерал-майор и политик, но не разбира нищо от изкуство, подписва без колебание. Несгодите, обидите и клюките не пречупват българския славей. Жизнерадостната Хрстина изнася над 60 концерта в родината си. Домът й е пълен с ученици, Людмила е неотлъчно до нея и я утешава. Слдва нов удар. Морфова отива да се лекува в Прага, но приема да изнесе концерт в Москва, където се среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Това се разчува и министър Радев я уведомява, че тя повече никога няма да има публична изява в България. Лошото отношения на управляващите действат като увеличително стъкло за вглеждане в личния живот на певицата. Шушуканията за любовта й с Прокопова преминават в крясъци. Накои родители дори забраняват на дъщерите си да взимат уроци при нея. Отвратена, Христина намира утеха сред учениците си. Много от тях живеят в дома й, а домашната й помощница готви по цял ден. Нейни верни приятели са композиторът Панчо Владигеров и брат му Любен, белетристът Константин Константинов и съпругата му художничката Дора, която боготвори примадоната.
За да се разсее от струпаните над главата й облаци, певицата приема поканата на свои приятели да се разходят с кола из Розовата долина. Нощта преди екскурзията сънува, че покойният й баща я вика при себе си. Не й се иска да тръгва. А и за първи път пътува без любимата си приятелка. На сутринта тя оставя бележка на Людмила: "Така не ми се пътува! Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб." Христина тръгва с натежало сърце. На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който пътува, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.

Заедно и в смъртта

Вярната Прокопова отказва да напусне Блъгария, въпреки желанието на нейните близки са се върне в Прага и хапливите подмятания на околните. Дълго се бори да превърне дома на Морфова в музей, но властите отказват да дадат съгласие. Когато Людмила умира, роднините й искат да я погребат в Чехия. В завещанието й обаче излично е записано, че иска да бъде положена в гроба на Христина. Така през 1939 година двете отново са заедно. Този път - завинаги.