Христина
Морфова 30 години живее с жена
Оперната
прима се омъжва, за да пресече сплетните,
но бракът е краткотраен
Магдалена
ГИГОВА
Христина Морфова, наричана по света „българския славей“ повече от 30 години е неразделна със своята приятелка, певицата и пианистка Людмила Прокопова. Двете жени не само работят, ами и живеят заедно, с което възбуждат любопитството на клюкарите в две европейски столици – Прага и София. Подозрението за любовна връзка с жена, хвърля дълга сянка върху иначе галопиращата кариера на Морфова. За да запуши устите на сплетниците, най-доброто сопрано в Европасе омъжва за свой съученик от гимназията, който отдавна й предлага брак. Той обаче просъществува само няколко месеца.
Световната
слава е слаба утеха за безрадостното
детство на Христина - българска версия
на Козета. Родителите й се женят от
безизходица – баща й е вдовец с четирима
сина, а майка й – вдовица с три дъщери.
Решават да заживеят заедно, да делят
разностките и да си помагат. Немотията
обаче прокъсва отношенията им. Христина
е на четири годинки, когато родителите
й се разделят. Тъй като нямат пари да
издържат многобройната си челяд, оставят
най-малката си дъщеря на отглеждане в
семейството на кмета на казанлъшкото
село Габарево. Там Христина събира
дърва, въпреки крехката си възраст върши
цялата черна работа, а вечер спи върху
скъсан чувал зад вратата на килера.
Разболява се от малария и по време на
дългата и тежка болест сънува все един
и същи сън
- как
върви с красивата си майка през зелено
поле и двете щастливи се надпяват. "Този
сън все още свети в душата ми", признава
Морфова години по-късно. Братята й
научават за жестокостта на приемните
й родители и я взимат от Габерово. Тя е
на 17 години, когато решават да я изпратят
в стопанското училище в Прага. Там е
съдбоносната й среща с Людмила, която
я въвежда не само в музиката, ами й
осигурява пробив в европейската опера.
Дали я е научила и на тайните на любовта,
остава догадка.
Всичко
започва през лятото на 1906 година в Прага.
Морфова, току що е слязла от влака, върви
по улиците на непознатия град и тихо
рони сълзи. Изгубила е листчето с адреса
на близките, при които трябва да преспи.
Тя има в джоба си само няколко лева
(навремето златният български лев се е
равнявал на един швейцарски франк –
б.а.), но е твърдо решена да се изучи в
Австро-унгарската империя. И то не в
стопанското училище, както я напъстват
братята й, ами в пражката консерватория.
Съдбата я среща с български студент,
който я завежда в дома на Людмила
Прокопова. Цялото семейство там са
музиканти. Пианистката Людмила прослушва
кандидатката за оперна певица и е
очарована от необработения й глас, който
обхваща три октави. А също така от
миловидното и чисто лице на Христина,
върху което греят по детски добри очи.
Двете повече не се разделят!
Морфова
и Прокопова не излизат цял месец и
половина от къщата. Българката има да
наваксва цели години музикално
образование, с което да шлифова вродения
си талант. Пианистката подготвя младата
си приятелка за консерваторията. Това
е началото на една любовта история,
която приключва чак със смъртта на
Христина и им носи много радост и много
огорчение от неразбирането на околните.
30 години Людмила е спътник, мениджър и
ментор на певицата. Тя я представя в
музикалните среди на Чехия и в цяла
Европа, където меломаните я короноват
като най-доброто сопрано за цели две
десетилетия. Дори злостните шушукания
за сексуалната им ориентация не намаляват
авторитета им на творци. По стар български
обичай, обаче Морфова е силно недолюбвана
в родината си, макар и боготворена в
Европа.
Прокопова
препоръчва приятелката си на прочутата
преподавателка в Пражката консерватория
Мария Пиводова, тя оценява таланта й и
още, докато следва българката получава
предложение да пее в Националната опера
на Чехия. Критиката я обсипва с похвали.
Пухкава, но изключително подвижна, с
искрящи от радост очи, певицата притежава
изключително богат глас. Над 40 са
образите, в които се превъплъщава
талантливата българка. “Огромен, красив
и пробивен глас, с който изпълнява с
лекота от партиите за колоратурно
сопрано Лакме, Миньон, Розина и др., през
лирико-драматично - Татяна Ларина,
Травиата, Мадам Бътерфлай до драматично
Аида и Леонора и мецосопрано Кармен и
Далила”, пише за Христина виенският
вестник “Райспот” на 27.02.1916 г. А
композиторът Камий Сен-Санс, автор на
операта “Самсон и Далила”, когато чува
в Париж Морфова в ролята на Далила,
възкликва: “Сигурно няма да доживея
часа на вашата слава, но тя неминуемо
ще дойде. Прекланям се пред вас!” и й
подарява партитурата на своята творба
с автограф. Френският професор Жак
Иснардон слуша Морфова и й казва : “Вашият
глас е много по-хубав от този на прочутата
италианска примадона Аделина Пати. Вие
сте българският славей!”.
От
1910 до 1930 г. българката е знаменитост. Тя
е звезда, за която мечтаят европейските
сцени (но не и софийската опера). През
1924 г. в Лондон я сравняват с Шаляпин и
дори я наричат “негова съперница”.
“Кълъмбия грамофон къмпани лимитед”
издава за американския пазар плоча с
12 нейни изпълнения. А тя заявява, че няма
да подпише договора, ако не включат
българска народна песен. Така Христина
става първата българска оперна прима
с грамофонна плоча. Тя е и първата
българка хабилитиран вокален педагог
от пражката консерватория.
През
цялото време Людмила е неотлъчно до
Христина и близките й започвад да се
притестняват от прекомерната им близост.
Те насърчават съученика на Морфова
Любен Лукаш, който отдавна въздиша по
нея, да поиска ръката й. Той жвее в София,
но има чешки корен и отива в Прага
специално да й поднесе годежен пръстен.
Обектът на неговото желание обаче
деликатно му отказва: “Аз съм се посветила
на изкуството. Не бих желала да рискувам
бъдещето и кариерата си заради семейство.”
Лукаш не се отказва. Когато по-късно се
записва студент в Чехия, повтаря
обяснението в любов и получава нов
отказ. Любен е безнадеждно влюбен в
чистото излъчване на Христина, нейната
доброта и завладяващия й глас. За да я
държи под око се настанява на квартира
срещу дома на двете приятелки. Надява
се да издебне любимата си насаме и отново
да й признае чувствата си. Двете жени
обаче са неразделни и навсякъде ходят
заедно. Това само подхранва клюките за
„по-особените им отношения“. Силно
притеснена как мълвата ще се отрази на
близките й в България, Морфова през 1921
г. казва "да" на Любен Лукаш. Венчават
се чак през 1926-а, заради многобройните
й ангажименти. Христина е на 37 години,
на върха на славата си, единствено
помрачена от подозренията за „странния
й романс с жена“. Бракът обаче е чисто
декоративен. При всяко турне я придружава
не мъжът й, а неизменната Людмила.
Съпругът стои на заден план, накрая не
издържа да бъде пренебрегван и се
оттегля. Не така благородни са неговите
и нейните братя. Те непрекъснато
разговарят с Христина, опитват се да я
отделят от Прокопова, да я променят.
Певицата остава непреклонна “Оставете
ме на мира, нужно ми е спокойствие.” Но
напрежението, обидата и последствията
от оскъдното детство си казват думата.
Морфова заболява от диабет, рязко
напълнява, организмът и е сломен.
Сопраното обаче не спира да крои планове
и мечтаните й гастроли винаги включват
родната България. Щом я изписват от
болницата във Виена, отново печели
овации в Прага, Виена, Париж, Лондон,
Милано, Берлин.
През
1931 година тя си купува къща на улица
„Паренсов“ в София и с Людмила заживяват
заедно, загърбвайки шушуканията на
местните моралисти. В
печата се появяват хапливи карикатури,
които показват Христина и Людмила като
влюбена двойка. Подозренията
за нетрадиционната им връзка не помрачават
преклонението пред таланта й – Христина
е назначена за редовен професор по
солово пеене в консерваторията и за
солист в операта. Домът на двете приятелки
е пълен с гласовити млади хора, които
идват на уроци. Идилията е кратка....
Морфова
репетира до изнемога ролята на Лакме
от едноименната опера на Лео Делиб,
старае се за софийската публика. При
първото си появяване на сцена, обаче е
освиркана още преди да си отвори устата.
Замистливи колеги я обвиняват, че живее
повече в чужбина, че е дебела и такава
лоена топка не бива да се появява на
сцената. Певицата се обръща към публиката,
сред която са и злобарите: "Господа,
жалко! Не очаквах такъв прием в родината
си, за която тръгнах с такава радост.
Нека всеки да разнася българската песен
толкова, колкото съм я разнасяла аз!".
Спектакълът на "Лакме" приключва
под нестихващите аплодисменти на
зрителите. Горчивините обаче са повече.
Пред писателя Владимир Русалиев Морфова
признава, че трябва да е с железни нерви,
за да издържи цялата простотия на родната
действителност. През 1935 г. певицата е уволнена от Софийската опера по предложение на тогавашния артистичен директор - диригента Мойсей Златин. Той е добър музикант, основател на филхармонията, но попада под влияние на зложелателите на Морфова. Министърът на народната просвета Тодор Радев, който е генерал-майор и политик, но не разбира нищо от изкуство, подписва без колебание. Несгодите, обидите и клюките не пречупват българския славей. Жизнерадостната Хрстина изнася над 60 концерта в родината си. Домът й е пълен с ученици, Людмила е неотлъчно до нея и я утешава. Слдва нов удар. Морфова отива да се лекува в Прага, но приема да изнесе концерт в Москва, където се среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Това се разчува и министър Радев я уведомява, че тя повече никога няма да има публична изява в България. Лошото отношения на управляващите действат като увеличително стъкло за вглеждане в личния живот на певицата. Шушуканията за любовта й с Прокопова преминават в крясъци. Накои родители дори забраняват на дъщерите си да взимат уроци при нея. Отвратена, Христина намира утеха сред учениците си. Много от тях живеят в дома й, а домашната й помощница готви по цял ден. Нейни верни приятели са композиторът Панчо Владигеров и брат му Любен, белетристът Константин Константинов и съпругата му художничката Дора, която боготвори примадоната.
За да се разсее от струпаните над главата й облаци, певицата приема поканата на свои приятели да се разходят с кола из Розовата долина. Нощта преди екскурзията сънува, че покойният й баща я вика при себе си. Не й се иска да тръгва. А и за първи път пътува без любимата си приятелка. На сутринта тя оставя бележка на Людмила: "Така не ми се пътува! Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб." Христина тръгва с натежало сърце. На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който пътува, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.
Заедно и в смъртта
Вярната Прокопова отказва да напусне Блъгария, въпреки желанието на нейните близки са се върне в Прага и хапливите подмятания на околните. Дълго се бори да превърне дома на Морфова в музей, но властите отказват да дадат съгласие. Когато Людмила умира, роднините й искат да я погребат в Чехия. В завещанието й обаче излично е записано, че иска да бъде положена в гроба на Христина. Така през 1939 година двете отново са заедно. Този път - завинаги.
