"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват"

Уилям Шекспир, "Ромео и Жулиета"


За списание Premium Lifestyle

Голямата любов е като призрак – всички говорят за нея, но малцина са я срещали, казва Франсоа дьо Ла Рошфуко. Е, днес ще ви разкажем за Избраните, които са имали късмета (или злощастието) да я опознаят истински.

Изпепелени от чувствата

Когато споменат „голяма любов” за кого се сещате най-напред? Орфей и Евридика, Антоний и Клеопатра, Ромео и Жулиета, крал Едуарс Осми и Уолис Симпсън, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, Бони и Клайд....Някои от тях са митични герои, други - персонажи от пиеса, трети – исторически личности, но всички те са изпепелени от чувствата си. 

Орфей и Евридика  - прегърнати в ада

Тракиецът Орфей, син на речния бог Еагър и музата Калиопа, влиза в ада, заради съпругата си – нимфата Евридика. Змия ухапва смъртоносно любимата му скоро след сватбата. Бардът покрусен пее траурните си песни, но решава да спаси жената на живота си от царството на мъртвите. С неземните звуци на златната си лира и песента за погубената си любов, Орфей убеждава повелителят на преизподнята бог Хадес да му върне Евридика. Единственото условие е докато са в подземното царство, певецът да не се обръща назад и да не поглежда съпругата си.

Мъглата е непрогледна, тракиецът се тревожи следва ли го любимата му. Обръща се и я вижда зад гърба си. Протяга ръка да я прегърне, но Евридика се превръща в сянка, отдалечавайки се в царството на мъртвите. Орфей отново губи Евридика. От тогава той не поглежда друга жена, нито подхваща златната си лира. В една ранна пролет бардът посяга към инструмента си, но неземно тъжната му песен е прекъсната от кикота на вакханките.  Те разкъсали тялото му, а захвърлена в реката лираата му продължава да свири сама, оплаквайки господаря си.
В селенията на Хадес Орфей  прегръща Евридика и от тогава са заедно във вечността.

Клеопатра и Марк Антоний – между страстта и войната

Владетелката на Египет е омагьосала с чар и интелект немалко повелители на древния свят, но отдава сърцето си на римския пълководец Антоний. Заради нея от напуска жена си и дори престъпва клетвата си на воин. Братът на съпругата му – Октавиан изпраща армия срещу бившия си зет, но любовта на Антоний и Клеопатра е толкова изпепеляваща, че предпочитат смъртта пред раздялата. Достоен за Шекспирова трагедия сюжет.

Ромео и Жулиета – и любовта им клета

Ромео и Жулиета са две влюбени хлапета от богатите и знатните родове Монтеки и Капулети. Чувствата им са обречени на крах още от зародиша си - семействата им са в люта вражда. Уилям Шекспир превръща омаята им в искрени и наситени с чиста обич слова. Момчето и момичето вземат трагичното, но романтично решение  да бъдат заедно, напук на лютия отпор на родителите си. Невъзможната любов им дава сила да решат, че щом чувствата им за забранени в живота,  те ще ги продължат в смъртта. Макар и дирижирана от жестоката случайност, кончината им потвърждава, че любовта побеждава всичко. Ненапразно историята им завършва с думите "И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета."

А милиони влюбени от цял свят прииждат във Верона, за да попият частичка от нея.

Скарлет О’Хара и Ред Бътлър – голямото разминаване

Маргарет Мичъл и единствената й книга "Отнесени от вихъра", която вдъхва безсмъртие на авторката си, но и на Скарлет О’Хара и Ред Бътлър.  Една силна жена и един влюбен мъж ни карат да вярваме, че всичко на този свят -  обществено мнение, предразсъдъци, начин на живот, могат да бъдат отнесени от вихъра, но не и истинската любов.

„Скарлет О'Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й, не го осъзнаваха”. Така започва романът, който вече 80 години е сред най-продаваните американски книги. 

Скарлет и Рет не изживяват връзка, а експлозия, чиито тътен оттеква при всяка тяхна среща. Двамата непрекъснато се разминават, а Скарлет твърде късно осъзнава, че заради бълнуванията за живот с Ашли, е изгубила истински влюбения в нея Бътлър.

Едуард Осми слага британската империя в краката на американка

Цитираният неколкократно Уилиям Шекспир казва чрез герия си Ричард Трети „Заменям кралство срещу кон”. Векове по-късно следовникът му на престола Едуард Осми постави британската империя в краката на американката Уолис Симпсън. И никога не показа, че съжалява. 

Кралят на Англия абдикира от престола си с прочувствена реч към поданиците, че не може да ги управлява без любовта на 40-годишната си избраница. А според представите на пуританската му роднина тя е католичка със съмнителната репутация на разведена жена –  недопустимо за бъдеща кралица. За първи път в историята на страната един монарх избира личното щастие пред короната и се задоволява с любовта в изгнание.

Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър – между диамантите и бутилките

Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се влюбват, когато се превъплъщават в Антоний и Клеопатра. По онова време и двамата са женени, но чувствата им са като стихия, която помита всичко наоколо. Семейният им живот – също. Той е низ от пиянски скандали, шумни раздели и още по-шумни сдобрявания, ознаменувани със свръхскъпи бижута. Както често се случва, магията изчезва, щом сключат брак, но издържат разведени само 16 месеца и се женят отново.  За да продължат със самоунищожителната си любов.

Бони и Клайд – ако любовта беше престъпление

Не е ясно дали наистина романтиката и престъпленията действително се преплитат в историята на една от най-легендарните любовни двойки в САЩ или медиите са дописали  ореола на банковите обирджии в името на добрата история.

Двете бедни тексаски хлапета всяват ужас като страховита двойка, която преминава през кражби, палежи и убийства.  Но когато американската полиция ги застрелва, снимките на прегърнатите тела на Бони и Клайд предизвикват истински сълзи.

Кристо и Жан-Клод – една душа в две тела

Христо Явашев нямаше да опакова Райхстага, ако не беше Жан-Клод –френската му муза и съпруга, придала душа на всичките му причудливи идеи. 

Двамата са астрални близнаци. Родени на са една и съща дата – 13 юни 1935 година.  Те сякаш са от различни светове – той беден емигрант, който се препитава като рисува портрети на френски аристократи, тя – богата наследница и дъщеря на генерал.  „Греховната” им любов преминава през дрязги и караници, взривове от чувства и лют отпор от страна на френските роднини. Кристо вече е опаковал портрета на Жан Клод и с това е загатнал за бъдещата си световна слава, но за да спре натякванията, францзойката се жени за друг, макар вече да е бременна от Явашев със сина им Сирил.

След три години тя се събира с любовта на живота си. Двамата заминават за Ню Йорк, от където започва маршът им към славата. Жан Клод казва знаменателната фраза: "Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство".   Умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г. Кристо губи музата и смисъла на живота си.

И ний сме дали нещо на света

Васил Левски посвещава песен на монахиня

Васил Левски е канонизиран в сърцата на всички българи, но малцина знаят, че той не е бил само отдаден на отечеството революционер, ами е носил нежна и поетична душа.  Ангелогласният Дякон -  строен, русокос и синеок будел трепети у карловските моми. Той обаче се влюбва истински в Белград през 1867 г., когато се записва във Втората българска легия на Георги Раковски.  На улицата съдбата го сблъсква с монахиня Евгения, студентка по богословие в Сръбско, увлечена от патриотичните идеи. Дори Господ не успява да попречи на влюбените да се срещат при всеки удобен случай. Васил й подарява своя снимка с четническата униформа на Втора Българска легия със сабя. Момичето се чуди как да му върне жеста. По онова време не е прието „невестите на Бога” да се снимат. Заради лютата зима, Евгения решава да му изплете топли ръкавици. Левски е претърпял неуспешна операция от апендисит, раната непрекъснато се инфектира и монахинята, която има познания на милосърдна сестра често го превързва. Един от най-щастливите периоди от живота на Васил Левски и със сигурност най-романтичният, са зимата и пролетта на 1868 г. Идилията на кратките им срещи приключва на 5 май. Апостола целува за сбогом възлюбената си и поема към Влашко. Двамата успяват да си откраднат още няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. В потвърждение на красивата любовна история Кирил Андровски цитира откритата от него любима песен на Левски "Одавна ли си, момне ле, калугерица". Тя е весела и  жизнерадостна, но когато човек знае за връзката му със сестра Евгения, в нея зазвучават лирични и лични мотиви.

Румънска кралица люби проф. Иван Шишманов

Проф. Иван Шишманов среща късната си любов, докато е на официално посещение в Румъния като министър на просвещението. По онова време близкият приятел на Иван Вазов е известен учен и спокойно женен от 18 г. за студентската си любов Лидия. През 1904 г. обаче съдбата палаво разбърква коктейла на подредения му живот. Кралица Елизабета, която е чувала добри неща за българския интелектуалец, решава да се запознае лично с него. Небрежните й кичури и най-вече сините й очи поразяват затрупаното под книги и ръкописи сърце на Иван Шишманов. „На тяхната повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, пише професорът в мемоарите си. С часове ученият и кралицата разговарят на немски и на френски, четат един на друг любимите си пасажи от книги. Догадките, че интелектуалното приятелство е прераснало в нещо по-интимно, са доста основателни.

Българският министър и румънската кралица запазват чувствата един към друг до края на живота си. Срещите им обаче приключват, когато Шишманов подава оставка през 1907 г. заради несъгласие с репресиите след освиркването на Фердинанд.

Вапцаров пише „Прощално” за актрисата Иванка Димитрова

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Добре пазената тайна на Вапцаровия род е, че стихотворението”Прощално” е писано не за жена му Бойка, а за последната му любов – актрисата от Народиня театър Иванка Димитрова.  Макар и много влюбен в съпругата си в началото на техния брак, поетът осъзнава, че красивата студентка по математика предпочита осигурения живот пред класовата борба. След кончината на двете им невръстни момченца, отношенията им са изтънели до скъсване.

„След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. Така изтече доста време. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова. В последствие - актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите и идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Пресекли се пътищата им с Никола в нелегалната борба, общите им цели и духовната нагласа- той в поезията, тя в изкуството, ги сближили още повече и неусетно пламнала обичта в сърцата им. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му“, признава в интервю през 1953 година  майката на поета - Елена Вапцарова.