Световноизвестният хореограф Василий Медведев поставя балет на Стефан Димитров в Старозагорската опера

 

Световноизвестният хореограф Василий Медведев поставя българска танцова мистерия в Старозагорската опера

Автор на балета „Сънят на Пилат“ е композиторът Стефан Димитров

Световноизвестният хореограф Василий Медведев поставя българска танцова мистерия в Старозагорската опера

Завърши първия етап на репетиционния период на премиерата на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” по музика на Стефан Димитров.

За първи път от десетилетия ще бъде представено голямо балетно заглавие от съвременен български композитор.

Балетът на Старозагорската опера бе избран да осъществи новата постановка, чиято премиера ще бъде на сцената на Зала 1 на Националния дворец на културата на 16 октомври 2021 година.

„Сънят на Пилат” е съвместен проект на Старозагорската опера и Фондация „Ценности” и се осъществява с подкрепата на Министерството на културата и Столична община.

В продължение на две седмици големият руски танцьор и хореограф Василий Медведев, заедно със своя асистент Станислав Фечо – творци работили в най-прочутите театри по света, постави с балета на Старозагорската опера по-голямата част от хореографията на спектакъла.

Своите изумителни проекти за декора и костюмите представи и словашкият художник Павол Юраш. На репетициите присъства и самият композитор Стефан Димитров.
Първите впечатления от работата си с балетната трупа споделят: Хореографът Василий Медведев:

„За първи път съм тук. Поставих половината от балета, сега работя с трупата. Може да се каже, че за мен е откритие, че трупата е много добра, с много талантливи млади хора.

Силвия Томова е направила много добър колектив, който прекрасно работи, прекрасно реагира… И на пластиката, защото спектакълът е много сложен в частта на пластиката, има много различни композиции. Затова аз съм много доволен, а при следващото ми пристигане тук ще сложим финала.”
           

Композиторът Стефан Димитров заяви:
„Аз бях толкова развълнуван на репетицията, че си признавам, потекоха ми сълзи, въпреки че съм обръгнал от музика и от случки.

Това, което са направили Василий, Слава, Силвия Томова, изобщо целият екип. За пръв път виждам тази трупа, които са едни прекрасни млади хора, повечето чужденци и това се дължи на Силвия – тя е човек събирателен.

Тя е направила нещо, което е уникално – тази балетна трупа. Изведнъж усетих някаква страхотна симбиоза между музиката и това, което е поставил Василий. Просто не можех да си представя, че нещо подобно мога да видя.

Това е абсолютно сливане на моята идея, на музикалната идея с едни прекрасни, съвременни движения. Те така или иначе идват от силата на тези млади хора, които излъчват такава енергия и са толкова впечатляващи, толкова са въодушевени, всичките.

За моя голяма радост всички харесват музиката и това, което прави Василий Медведев. Толкова бях развълнуван, че си признавам, стана ми почти лошо от вълнение.

Да не говорим и за сценографията и костюмите, които Павол е скицирал, идеята също е вълшебна.

Тук е моментът да благодаря на Огнян Драганов, на Силвия за тази възможност да се направи, да се роди нещо ново. Защото аз си мисля, че смисълът на този проект е да се създаде един нов балет в България.

Последният голям балет „Козият рог” е писан преди повече от 40 години от Красимир Кюркчийски и оттогава в този жанр няма нищо ново…”

„Много е атрактивно, много е динамично, много красиво. Готвим се за световната му премиера. Отдавна не е писан български балет в този формат – над 40 години.

Хореографът е чудесен, костюмите са атрактивни, желая на добър час на всички ни!” – допълва Силвия Томова – художествен ръководител на Балета на Старозагорската опера.

Спектакълът на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” обещава да се превърне в знаково събитие в културния живот на България.

Въпреки че е вдъхновена от романа  на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“, оригиналната интерпретация на Стефан Димитров не се опира на текста, а вместо това умело улавя сюреалистичната атмосфера и кристализира основните елементи на разказа.

Заглавията на трите действия – „Aeternitas“ (Вечност), „Lux Aeterna“ (Вечна светлина) и „Misericordia Pro Nobis“ (Милост за нас) – приканват към асоциации с други литературни класики като „Изгубеният Рай“ на Милтън например, и поставят творбата в контекста на европейското музикално наследство.

Но музиката на Димитров е нещо повече от това – тя брилянтно превежда духовната визия на Булгаков на езика на нашият модерен свят и дава свежа, мелодична интерпретация на разноликите идеи за добро и зло, светлина и мрак, и за корените на тези сили.
       

Този проект е едновременно авангарден и достъпен. Стефан Димитров е писал  творбата си в продължение на четири години, а е обмислял създаването й повече от две десетилетия, представяйки си сюрреалистични сцени под формата на танц.

Желанието на композитора този проект да се реализира в България вече се осъществява, а с оглед на оценките на международните експерти до сега, да прослави българския музикален и танцов талант и по световните сцени.

Голямата стъпка напред на проекта бе отбелязана с включването на световноизвестния балетен постановчик Василий Медведев (https://www.vasilymedvedev.com/en/) и неговият не по-малко прочут асистент – хореографът Станислав Фечо.

За поставянето на „Сънят на Пилат“ като балет, двамата пристигнаха специално от Прага в София, запознаха се със Стефан Димитров и се влюбиха в музиката му.

Към творческия екип се присъединиха либретистът  Яна Темиз и сценографът и дизайнер Павол Юраш.

Спектакълът се реализира от Старозагорската опера с участието на цялата многонационална балетна трупа на театъра, която през последните творчески сезони бележи изключителен скок в своето професионално израстване.

Постиженията на младата трупа под ръководството на примабалерината и педагог Силвия Томова са високо оценени от професионалната критика, от познавачите и от зрителите не само в България, но и в различни точки на Европа и света.

След премиерното представяне на сцената на Зала 1 на НДК постановката ще бъде представена в програмата на Фестивала на оперното и балетното изкуство 2021 и ще влезе в репертоара на Държавна опера-Стара Загора. 

Кризата породена от Ковид-19 забави процеса на работа върху проекта, но не успя да попречи на ентусиазма и амбицията както от българска, така и от страна на чуждестранния творчески екип.

Снимките са от репетицията на танцовата мистерия „Сънят на Пилат“
Фотограф Рад Димитров

Здравословен проблем в семейството на Биаджони я спря да дирижира в Античния театър

Авторът на „Сънят на Пилат” Стефан Димитров похвали  заместилия я диригент Георги Еленков

Патрициански пир за душата сред естествения декор на Античния театър в Пловдив преживяха присъствалите на концерта „Сънят на Пилат”  от Стефан Димитров.

Древните руини импонираха на вечната история за любовта, вдъхновена от  романа та Булгаков „Майсторът и Маргарита”. Сред публиката имаше хора дошли специално от Варна и Стара Загора да чуят произведението. Те признаха, че специално за случая са препрочели романа – за да почувстват по-плътно музиката.

За жалост, диригентът титуляр Любка Биаджони бе свалена от самолета за България, заради тежък здравословен проблем в семейството й. Стефан Димитров и оркестърът „София Симфоникс, обаче решиха ,че не могат да лишат пловдивската публика от музикалния празник. Спасението дойде в лицето на Георги Еленков, диригент на хора, който отлично познава произведението и е присъствал на всички репетиции. Мобилизацията от извънредната ситуация, желанието да представят „Сънят на Пилат” във възможно най-добра светлина,  вдъхнови музикантите да извадят най-доброто от себе си. Стефан Димитров призна на финала, че е изключително доволен от различното темпо,  продиктувано от атмосферата на Античния театър.

В началото той не пропусна да благодари на фондация „Ценности” на Антонина Стоянова, която защити проекта за спектакъла пред Националния фонд „Култура” и се нагърби с цялата  организация по реализацията му. Той отдаде дължимото на спомощестувателите от BEGExpo, ДСК, Legal mediator.

Самата Антонина Стоянова бе на първия ред в амфитеатъра в компанията на Богдана Карадочева, Алекс Алексиев, д-р Мария Арсениева и арх. Стефан Добрев.  

Любопитното е, че самият Пилат Понтийски изслуша част от „Сънят на Пилат” онлайн. Изпълнителят на ролята на римския съдник във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови” – Христо Шопов бе сред потребителите на Фейсбук, които изгледаха откъси от живото предаване от Античния театър.

Небето също се включи в спектакъла като с няколко гръмотевици придаде допълнителен драматизъм на „Сънят на Пилат”, без да пророни и капка дъжд.

Концертът бе безплатен, тъй като е в рамките на Културната програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

Петър Стоянов пропуска „Сънят на Пилат” в Пловдив

Антонина Стоянова ще слуша оркестърът на Любка Биаджони от първия ред в Античния театър

Петър Стоянов, който присъства на световната премиера на симфоничното произведение „Сънят на Пилат” в зала Б”България” в София, с огромно съжаление ще пропусне представянето на творбата на Стефан Димитров в родния си град.  Президентът има неотложен ангажимент в странство, но съпругата му Антонина достойно ще представя семейството в Античния театър. Още повече, че нейната фондация „Ценности” е в основата на реализацията на проекта, финансиран частично от Националния фонд „Култура” и подпомогнат допълнително от Национален фонд „Култура”, BEGExpo, ДСК, Legal mediator.

На 13 юни от 21 часа пловдивските ценители на добрата музика ще могат да чуят напълно безплатно „Сънят на Пилат”, вдъхновен от „Майстора и Маргарита” на Булгаков.

Стефан Димитров пише произведението в продължение на четири години, но го обмисля четири десетилетия, когато за първи път прочита романа.

Оркестърът на Любка Биаджони „София Симфоникс”, заедно с хорът ще пътуват от София с всички инструменти. Внушителният керван от близо 100 души започва репетицията в Античния театър  в 16 часа.
За изпълнението на музикантите самият композитор признава, че са интерпретирали творбата му по неочакван за самия него начин като са й придали много по-голям емоционален заряд и неподозирани дълбочини.

Концертът е безплатен, тъй като е в рамките на Културната програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

Стефан Димитров представи „Сънят на Пилат” пред класната си

Любка Биаджони и нейният оркестър „София Симфоникс” вдигнаха на крака един президент,  двама премиери и доста министри

Класната, г-жа Елка Карастоянова със съпруга си проф. Евгени Аврамов

СНИМКИ БОЖИДАР МАРКОВ, АНТОН МАРКОВ - ФОТОГРУП

Световната премиера на симфоничното произведение „Сънят на Пилат” от Стефан Димитров завърши възторг, изправил на крака публиката в зала „България”, която ръкопляскаше неуморно и настояваше за „бис”. Маестра Любка Биаджони не устоя на настойчивите аплаузи и оркестърът й „София Симфоникс” изпълни отново валса, от който дори непосветените в историята на написването на „Сънят на Пилат”, разбират, че е вдъхновен от „Майстора и Маргарита” на Булгаков.

Мелодията кара слушателят да си представи как Маргарита отива на бал с широко разтворени от очакване очи.

Стефан Димитров с усмивка благодари на Булгаков, който го е вдъхновил преди 40 г.  за симфоничната творба, чиято написване му отнело четири години. Той нареди руския писател редом със спомоществувателите – фондация „Ценности”, без която  „Сънят на Пилат” не би видял бял свят, Национален фонд „Култура”, BEGExpo, ДКС, Legal mediator. За щастие на меломаните, концертът бе безплатен, тъй като се реализира с финансовата подкрепа на  програма Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

Входът ще бъде свободен и на предстоящия концерт в Античния театър в Пловдив на 13 юни.

На първия ред в препълнената зала „България” творбата изслуша класната на Стефан Димитров – Елка Карастоянова, дъщеря на големия български композитор Асен Карастоянов, със съпруга си Евгени Аврамов – професор по хармония. Авторът й целуна ръка и я помоли да се изправи и да приеме поздравите на публиката.

Изключително развълнуваната Любка Биаджони се просълзи, когато благодари на Господ, че й е дал възможност да дирижира „Сънят на Пилат”. Стефан Димитров пък призна пред приятели, че под палката й произведението му е придобило по-плътно и дори неподозирано дълбоко звучене.    

В публиката изпъкваха приятелите на композитора и на съпругата му Богдана Карадочева – Васил Найденов с Ивайло Манолов, поетесите Миряна Башева и Маргарита Петкова, по чиито стихове са едни от най-хубавите му песни, Кристина и Михаил Белчеви, Аня Пенчева, Васил Петров, Александър Петров, Кристина Димитрова и Агент Тенев, колеги от БНТ, Нова телевизия и БНР – медиите, в които Стефан Димитров е оставил следа като началник. Както и много съмишленици от романтичния период на СДС.

Коментарът на Милена Димитрова за „Сънят на Пилат” и „висшето присъствие”, публикуван в социалните мрежи, е толкова сочен и точен, че е задължително да бъде цитиран без съкращения: „Концертът снощи в зала “България” бе знак, че чудеса се случват не само по Коледа.

Композиторът Стефан Димитров изкачи връх много по-висок от хималайските първенци, само той си знае с какви стъпки се е борил цели четири години с напълно различна музикална стилистика, даже трудно смилаема за третираната с чалга публика. Още от първото изпълнение се чу, ясно прозвуча, че симфоничната творба “Сънят на Пилат” е от музикалния ранг на “Лешникотрошачката”, хармонията се родее не само с Чайковски, а и с Шостакович.

Лиричните сцени са толкова нежно изваяни, че оставят усещането за дантела, за кадифе, за нежност и неслучайно мотивите им носят посланието, че любовта е по-силна от смъртта. Ами валсът в третото действие! Успехът на Стефан Димитров е споделен, може би нямаше да го разберем без оркестрацията, без оркестрантите и особено без диригентката - без блясъка на маестра Биаджони! Колко различен и класически беше валсът, и как да повярваш, че е рожба на същия автор, който ни караше да крещим до прегракване в предишния, уж “Последен валс”?

Затова твърдя, че Димитров изкачи напълно различен осемхилядник в музиката и даде пример как времето, историята и епохите се пречупват и кристализират в необикновено различни симфонии и площадни химни. Благодарение на фондация “Ценности” и на Антонина Стоянова препълнената до втори балкон зала “България” събра заедно непримиримите някога крила и фракции на СДС. Президентът Петър Стоянов, Филип Димитров, Елена и Иван Костови, Валентин Василев, Юлий Павлов, Стефан Тафров, Вили Лилков, Асен Агов, д-р Димитър Игнатов... Толкова персонаж от “Раковски” 134 имаше на концерта, че се изкушавам от сравнението с третото действие в “Сънят на Пилат”, където пред смаяната Маргарита, царицата на среднощния бал, изскачат скелети от камината, бивши принцове и персонажи от отминали времена, танцуват вихрено и целуват Маргарита по коляното, а на сутринта всички изчезват, заедно с Воланд, пометени от бурята. С изключение на прочутия син митинг, проточил се от Орлов мост до Плиска, не си спомням друго историческо събитие, което да е задържало за два часа заедно почти всички някогашни “сини лъвове” и почти цялата Синя идея. Чудеса стават не само по Коледа!”.

Бившият министър на културата Вежди Рашидов и настоящият лидер на Атака Волен Сидеров дойдоха на премиерата заедно със съпругите си. Адвокат Тодор Батков, Симона Такова от Legal Mediator и още цяла плеяда юристи представиха правното лоби.

Гайдарят на Петър Янев и почетният консул на България в Конго Теодора Игнатова изненадаха Антонина Стоянова с букет от 101 червени рози за премиерата.

 Празникът за душата завърши с чаша вино за приятели от изба „Златен Рожен”.

В Покана за пътуване: близки срещи с комодски варан на Доника Ризова, Камила Паркър-Боулс награди българи за опазването на индийските слонове

Ако в неделя привечер се заслушате внимателно в тишината,  ще чуете как понеделникът си точи ноктите... Отложете този изнервящ звук с 60-те минути на Покана за пътуване.

Повечето от вас познават Доника Ризова от телевизионния екран. Любителите на пътешествията може би са надниквали в личния й сайт, защото когато пътува тя не прибира журналистиката в шкафа, ами е все така любопитна, наблюдателна и задаваща въпроси. Освен това ходи на места, които са сред първите няколко точки в списъка на мечтите – Карибите, остров Комодо, Австралия, Нова Каледония…

Преди няколко години Доника Ризова  сподели как и къде се вижда след време: „Мечтая  да  пиша книга някъде на топло. Там, където има море и красиви залези. Клиширано е, обаче много ми харесва тази мисъл. Всъщност защо да е клиширано? Малцина го постигат, значи е красив блян. Пожелайте ми го!”.

Днес тя вече живее в своя блян съвсем наяве и обяснява защо е избрала Палма де Майорка за новия си адрес, а също така и какво има в музея на човекоядството.

Онези, които очакват неизвестни факти и непознати страници от българската история, няма да останат разочаровани. Този път Светослав Марков и Теодор Борисов разказват за Паметника на българските партизани в Словакия и защо той няма нищо общо с партизаните.

Искам да ви разкажа за едно пътуване, което продължава 40 години. Не, нямам предвид библейския Мойсей и броденето на неговия народ през пустинята. Композиторът Стефан Димитров пътува 4 десетилетия от първата си среща с романа на Булгаков „Майстора и Маргарита” до написването на симфоничната творба „Сънят на Пилат”, което пък му отнема четири години.  Краят на това музикално странстване е на 29 май в зала „България”. Не, не съм права! Със световната си премиера произведението, замислено като балет, има всички шансове да тръгне към международната си слава, след като диригент е маестра Любка Биаджони цу Гутенберг, а изпълнението – от нейния оркестър „София Симфоникс”. За радост на меломаните, входът за концерта е напълно безплатен, защото е с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”.

Пловдивските ценители на качествената музика също имат възможност да чуят „Сънят на Пилат” – на 13 юни в Античния театър, отново с вход свободен. Само онези, които са били в НДК на концерта за 60-годишнината на Стефан Димитров са наясно, че това не е първото класическо произведение на композитора на поп и филмова музика. Там прозвуча симфоничната поема „Реката” по стихове на Миряна Башева. 

Предприемачите Гергана и Пламен Ташкови работят здраво, но когато пътуват, също го правят с размах. Неотдавна  получиха медал от херцогинята на Корнуол Камила Паркър-Боулс за участието си в акция за спасяване на индийските слонове. Те били поздравени като достойни представители на България и на Югоизточна Европа в една от най-приказните и невероятни благотворителни кампании - Тravel to my еlephant, на клуб Quintessentially.  Конвой от 85 авантюристи поели по 400-километровото трасе, преминало през индийските щати  Раджастан, Кимсар, Пушкар и стигнало до Джайпур. Придвижвали се с моторикши, мотоциклети, характерни гуджаратски возила, раздрънкани джипове  и автомобили

Гергана Ташкова разказа за цветното си приключение специално за „Покана за пътуване”. Куриозното е, че тя така и не разбрала, че в групата е имало световни знаменитости и холивудски звезди. Прочела за това чак след като се прибрала в България. Сред патроните на кампанията са махараджата на Джодпур, британската принцеса Йожени ъф Йорк, актьорите с международна слава Джеймс Каан и Голди Хоун. В изключителното преживяване се включили и гурме експертът Наташа Корет, моделите Ясмин и Амбър ле Бон...

Да попадне в латвийската столица Рига по време на националния фолклорен фестивал, за туриста е проклятие и благослов. От една страна, има да се диви на непрестанните редици от „самодейни колективи“, които се нижат по Площада на свободата с часове, от друга - ще му е адски трудно да цепи като ледоразбивач срещу потоците от хора в национални носии, за да разглежда удивително красивия център.

Веднага се гмурвам в множеството. На всеки 30 сек. диктор бодро съобщава имената на преминаващите групи. При положение че парадът на участниците се точи от 9,30 до 16 часа, очевидно актьорите трябва да се сменят, иначе биха изгубили октавите на бодростта си.  По цялото трасе публиката аплодира, окуражава, радва се на любимците си. А те са от цялата страна! Моми с венци от цветя или житни класове, момци с ореоли от дъбови клонки, майки, които бутат колички във фолклорни  облекла, дечица, нагиздени като родителите си, дори... група японци, въвлечени в марша с латвийски шапки и панделки.

Неизменно ме гложди въпросът как бихме се справили ние – царете на дезорганизирания хаос, с подобна несъразмерна организация. Едва ли толкова перфектно: на всеки ъгъл стоят пирамиди с бутилки минерална вода с предвидливо поставени кошчета за употребените шишета (и всички ги използват – учудващо). През 50 м момичета с радиостанции направляват групите, подсещат ги да се усмихнат, да вдигнат високо знамената и плакатите с имената на регионите си… Безкрайна редица от химически тоалетни е строена за всякаква нужда. Между тях-– чешмички.  

Но организацията на гигантското етносборище е само детайл на фона на „неравноделния“ калдъръм - камъните са различни, защото в Средновековието всеки търговец, който влизал в Рига, е трябвало да донесе по два като „билет“ за вход, понеже наоколо имало много гори, но скалите са кът.

 

Още приключения и новите въпроси и награди от Голямата лятна игра на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук - https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Стефан Димитров пише четири години „Сънят на Пилат”

- Световната премиера на симфоничното произведение ще бъде на 29 май в зала „България” и на 13 юни в Античния театър в Пловдив

- Концертите се организират  от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  с финансовата подкрепа на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”

Точно  24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „България” ще бъде световната премиера на симфоничната му творба  „Сънят на Пилат”,  вдъхновена от книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”.

Авторът е писал произведението си повече от четири години. Той самият признава, че го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в ума и сърцето му, докато не получил подтик да го напише.

Замислената като балет творба ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в изпълнение на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков.  На 29 май в зала „България”, а на 13 юни в Античния театър в Пловдив. Входът и за двете събития е безплатен, защото проектът, представен от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  се финансира с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”, BEGEEXPO,  ДСК, LEGAL MEDIATOR.

„Писах „Сънят на Пилат” в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40, споделя Стефан Димитров.-  Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как я тълкуваш и какво разбираш, защото това е сюжетна и многопластова  книга.  И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта!”.

-   

     Според автора на „Сънят на Пилат”, който е един от най-добрите композитори на поп и филмова музика,  написването на симфонична творба се оказало сериозна работа. „Без един много добър музикант - Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да я завърша. Начинът, по който работим си мислехме, че е „мързелив”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор, нося му го и му давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на компютъра.  Обработваме го – метър по метър, както се строи магистрала. По този начин го докарахме до три части – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, защото произведението „Сънят на Пилат” е не само инструментална композиция, а  е балет. То има либрето, което аз съм написал. За него съм се вдъхновил от романа на Булгаков и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Защото повече от музиката е много танцувална,   балетна.  Втората част е най-изразителна,  в нея се срещат Майстора и Маргарита, запознават се, влюбват се и така до смъртта му. Това просто трябва да се изиграе.  Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват аплодисменти.

В произведението участва хор, който действа малко като гръцките хорове в античните трагедии. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, защото любовта им е толкова силна,  просто нямам как да свърши с щастлив край.  В музиката звучи една тема като предчувствие, че нещо ще се случи с тези двама души.  Те изведнъж се влюбват.  Маргарита има апартамент, домашна прислужница и високопоставен съпруг, когото не обича, макар да има уреден бит. Майстора живее в един сутерен и там пише своята книга, в която твърди, че Исус съществува.  Неговата книга я обругават всички критици, той я чете на глас на Маргарита и тя му дава сърцето си. И накрая го изпращат в лудница, защото един съсед иска да му вземе сутерена и в психиатрията Майстора умира. Затова втората част се нарича LUX AETERNA - „Вечна светлина”, защото утвърждава, че вечната светлина е любовта”.

На традиционния въпрос на кого е посветил „Сънят на Пилат”, Стефан Димитров отговаря със смях „На Бойко Борисов! В последно време всичко е посветено на него”. Но после става сериозен - Посветен е на любовта! 

-