Стефан Димитров пише четири години „Сънят на Пилат”

- Световната премиера на симфоничното произведение ще бъде на 29 май в зала „България” и на 13 юни в Античния театър в Пловдив

- Концертите се организират  от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  с финансовата подкрепа на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”

Точно  24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „България” ще бъде световната премиера на симфоничната му творба  „Сънят на Пилат”,  вдъхновена от книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”.

Авторът е писал произведението си повече от четири години. Той самият признава, че го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в ума и сърцето му, докато не получил подтик да го напише.

Замислената като балет творба ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в изпълнение на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков.  На 29 май в зала „България”, а на 13 юни в Античния театър в Пловдив. Входът и за двете събития е безплатен, защото проектът, представен от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  се финансира с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”, BEGEEXPO,  ДСК, LEGAL MEDIATOR.

„Писах „Сънят на Пилат” в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40, споделя Стефан Димитров.-  Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как я тълкуваш и какво разбираш, защото това е сюжетна и многопластова  книга.  И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта!”.

-   

     Според автора на „Сънят на Пилат”, който е един от най-добрите композитори на поп и филмова музика,  написването на симфонична творба се оказало сериозна работа. „Без един много добър музикант - Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да я завърша. Начинът, по който работим си мислехме, че е „мързелив”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор, нося му го и му давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на компютъра.  Обработваме го – метър по метър, както се строи магистрала. По този начин го докарахме до три части – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, защото произведението „Сънят на Пилат” е не само инструментална композиция, а  е балет. То има либрето, което аз съм написал. За него съм се вдъхновил от романа на Булгаков и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Защото повече от музиката е много танцувална,   балетна.  Втората част е най-изразителна,  в нея се срещат Майстора и Маргарита, запознават се, влюбват се и така до смъртта му. Това просто трябва да се изиграе.  Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват аплодисменти.

В произведението участва хор, който действа малко като гръцките хорове в античните трагедии. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, защото любовта им е толкова силна,  просто нямам как да свърши с щастлив край.  В музиката звучи една тема като предчувствие, че нещо ще се случи с тези двама души.  Те изведнъж се влюбват.  Маргарита има апартамент, домашна прислужница и високопоставен съпруг, когото не обича, макар да има уреден бит. Майстора живее в един сутерен и там пише своята книга, в която твърди, че Исус съществува.  Неговата книга я обругават всички критици, той я чете на глас на Маргарита и тя му дава сърцето си. И накрая го изпращат в лудница, защото един съсед иска да му вземе сутерена и в психиатрията Майстора умира. Затова втората част се нарича LUX AETERNA - „Вечна светлина”, защото утвърждава, че вечната светлина е любовта”.

На традиционния въпрос на кого е посветил „Сънят на Пилат”, Стефан Димитров отговаря със смях „На Бойко Борисов! В последно време всичко е посветено на него”. Но после става сериозен - Посветен е на любовта! 

-