Стефан Димитров представи „Сънят на Пилат” пред класната си

Любка Биаджони и нейният оркестър „София Симфоникс” вдигнаха на крака един президент,  двама премиери и доста министри

Класната, г-жа Елка Карастоянова със съпруга си проф. Евгени Аврамов

СНИМКИ БОЖИДАР МАРКОВ, АНТОН МАРКОВ - ФОТОГРУП

Световната премиера на симфоничното произведение „Сънят на Пилат” от Стефан Димитров завърши възторг, изправил на крака публиката в зала „България”, която ръкопляскаше неуморно и настояваше за „бис”. Маестра Любка Биаджони не устоя на настойчивите аплаузи и оркестърът й „София Симфоникс” изпълни отново валса, от който дори непосветените в историята на написването на „Сънят на Пилат”, разбират, че е вдъхновен от „Майстора и Маргарита” на Булгаков.

Мелодията кара слушателят да си представи как Маргарита отива на бал с широко разтворени от очакване очи.

Стефан Димитров с усмивка благодари на Булгаков, който го е вдъхновил преди 40 г.  за симфоничната творба, чиято написване му отнело четири години. Той нареди руския писател редом със спомоществувателите – фондация „Ценности”, без която  „Сънят на Пилат” не би видял бял свят, Национален фонд „Култура”, BEGExpo, ДКС, Legal mediator. За щастие на меломаните, концертът бе безплатен, тъй като се реализира с финансовата подкрепа на  програма Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

Входът ще бъде свободен и на предстоящия концерт в Античния театър в Пловдив на 13 юни.

На първия ред в препълнената зала „България” творбата изслуша класната на Стефан Димитров – Елка Карастоянова, дъщеря на големия български композитор Асен Карастоянов, със съпруга си Евгени Аврамов – професор по хармония. Авторът й целуна ръка и я помоли да се изправи и да приеме поздравите на публиката.

Изключително развълнуваната Любка Биаджони се просълзи, когато благодари на Господ, че й е дал възможност да дирижира „Сънят на Пилат”. Стефан Димитров пък призна пред приятели, че под палката й произведението му е придобило по-плътно и дори неподозирано дълбоко звучене.    

В публиката изпъкваха приятелите на композитора и на съпругата му Богдана Карадочева – Васил Найденов с Ивайло Манолов, поетесите Миряна Башева и Маргарита Петкова, по чиито стихове са едни от най-хубавите му песни, Кристина и Михаил Белчеви, Аня Пенчева, Васил Петров, Александър Петров, Кристина Димитрова и Агент Тенев, колеги от БНТ, Нова телевизия и БНР – медиите, в които Стефан Димитров е оставил следа като началник. Както и много съмишленици от романтичния период на СДС.

Коментарът на Милена Димитрова за „Сънят на Пилат” и „висшето присъствие”, публикуван в социалните мрежи, е толкова сочен и точен, че е задължително да бъде цитиран без съкращения: „Концертът снощи в зала “България” бе знак, че чудеса се случват не само по Коледа.

Композиторът Стефан Димитров изкачи връх много по-висок от хималайските първенци, само той си знае с какви стъпки се е борил цели четири години с напълно различна музикална стилистика, даже трудно смилаема за третираната с чалга публика. Още от първото изпълнение се чу, ясно прозвуча, че симфоничната творба “Сънят на Пилат” е от музикалния ранг на “Лешникотрошачката”, хармонията се родее не само с Чайковски, а и с Шостакович.

Лиричните сцени са толкова нежно изваяни, че оставят усещането за дантела, за кадифе, за нежност и неслучайно мотивите им носят посланието, че любовта е по-силна от смъртта. Ами валсът в третото действие! Успехът на Стефан Димитров е споделен, може би нямаше да го разберем без оркестрацията, без оркестрантите и особено без диригентката - без блясъка на маестра Биаджони! Колко различен и класически беше валсът, и как да повярваш, че е рожба на същия автор, който ни караше да крещим до прегракване в предишния, уж “Последен валс”?

Затова твърдя, че Димитров изкачи напълно различен осемхилядник в музиката и даде пример как времето, историята и епохите се пречупват и кристализират в необикновено различни симфонии и площадни химни. Благодарение на фондация “Ценности” и на Антонина Стоянова препълнената до втори балкон зала “България” събра заедно непримиримите някога крила и фракции на СДС. Президентът Петър Стоянов, Филип Димитров, Елена и Иван Костови, Валентин Василев, Юлий Павлов, Стефан Тафров, Вили Лилков, Асен Агов, д-р Димитър Игнатов... Толкова персонаж от “Раковски” 134 имаше на концерта, че се изкушавам от сравнението с третото действие в “Сънят на Пилат”, където пред смаяната Маргарита, царицата на среднощния бал, изскачат скелети от камината, бивши принцове и персонажи от отминали времена, танцуват вихрено и целуват Маргарита по коляното, а на сутринта всички изчезват, заедно с Воланд, пометени от бурята. С изключение на прочутия син митинг, проточил се от Орлов мост до Плиска, не си спомням друго историческо събитие, което да е задържало за два часа заедно почти всички някогашни “сини лъвове” и почти цялата Синя идея. Чудеса стават не само по Коледа!”.

Бившият министър на културата Вежди Рашидов и настоящият лидер на Атака Волен Сидеров дойдоха на премиерата заедно със съпругите си. Адвокат Тодор Батков, Симона Такова от Legal Mediator и още цяла плеяда юристи представиха правното лоби.

Гайдарят на Петър Янев и почетният консул на България в Конго Теодора Игнатова изненадаха Антонина Стоянова с букет от 101 червени рози за премиерата.

 Празникът за душата завърши с чаша вино за приятели от изба „Златен Рожен”.

Стефан Димитров пише четири години „Сънят на Пилат”

- Световната премиера на симфоничното произведение ще бъде на 29 май в зала „България” и на 13 юни в Античния театър в Пловдив

- Концертите се организират  от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  с финансовата подкрепа на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”

Точно  24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „България” ще бъде световната премиера на симфоничната му творба  „Сънят на Пилат”,  вдъхновена от книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”.

Авторът е писал произведението си повече от четири години. Той самият признава, че го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в ума и сърцето му, докато не получил подтик да го напише.

Замислената като балет творба ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в изпълнение на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков.  На 29 май в зала „България”, а на 13 юни в Античния театър в Пловдив. Входът и за двете събития е безплатен, защото проектът, представен от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  се финансира с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”, BEGEEXPO,  ДСК, LEGAL MEDIATOR.

„Писах „Сънят на Пилат” в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40, споделя Стефан Димитров.-  Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как я тълкуваш и какво разбираш, защото това е сюжетна и многопластова  книга.  И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта!”.

-   

     Според автора на „Сънят на Пилат”, който е един от най-добрите композитори на поп и филмова музика,  написването на симфонична творба се оказало сериозна работа. „Без един много добър музикант - Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да я завърша. Начинът, по който работим си мислехме, че е „мързелив”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор, нося му го и му давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на компютъра.  Обработваме го – метър по метър, както се строи магистрала. По този начин го докарахме до три части – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, защото произведението „Сънят на Пилат” е не само инструментална композиция, а  е балет. То има либрето, което аз съм написал. За него съм се вдъхновил от романа на Булгаков и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Защото повече от музиката е много танцувална,   балетна.  Втората част е най-изразителна,  в нея се срещат Майстора и Маргарита, запознават се, влюбват се и така до смъртта му. Това просто трябва да се изиграе.  Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват аплодисменти.

В произведението участва хор, който действа малко като гръцките хорове в античните трагедии. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, защото любовта им е толкова силна,  просто нямам как да свърши с щастлив край.  В музиката звучи една тема като предчувствие, че нещо ще се случи с тези двама души.  Те изведнъж се влюбват.  Маргарита има апартамент, домашна прислужница и високопоставен съпруг, когото не обича, макар да има уреден бит. Майстора живее в един сутерен и там пише своята книга, в която твърди, че Исус съществува.  Неговата книга я обругават всички критици, той я чете на глас на Маргарита и тя му дава сърцето си. И накрая го изпращат в лудница, защото един съсед иска да му вземе сутерена и в психиатрията Майстора умира. Затова втората част се нарича LUX AETERNA - „Вечна светлина”, защото утвърждава, че вечната светлина е любовта”.

На традиционния въпрос на кого е посветил „Сънят на Пилат”, Стефан Димитров отговаря със смях „На Бойко Борисов! В последно време всичко е посветено на него”. Но после става сериозен - Посветен е на любовта! 

-