Клинтън пропусна награждаването на Барозу

Клинтън пропусна награждаването на Барозу

 

42-ия президент лично се извини на Петър Стоянов за отсъствието си

Магдалена ГИГОВА, пратеник на Преса във Виена

 

 

„За мен е голяма чест и привилегия  да получа наградата за разбирателство  и и диалог между различните хора, защото тя е свързана с процеса на глобализация.  Диалогът трябва да е отворен и да променя съзнанието”, заяви президентът на Европейската комисия  Жозе Мануел Барозу, когато получи от Петър Стоянов във Виена приза на фондацията Център за глобален диалог и сътрудничество. След церемонията той  отговори на въпрос на „Преса”, че България и Румъния  технически са готови за Шенген, но ще останат извън него и след януари 2014, заради противопоставяне от страна на някои държави от ЕС и  липсата на  единодушие. Той допълни, че в евросъюза се говорят 24 официални езика и 60 регоинални  и трябва да сме обединени в различията си. А в момента въпросът за разширяването се смесва със страха от нахлуването на евтина работна ръка, имиграцията и ксенофобията.  „Необходимо е да преодолеем това смесване, иначе екстремистки движения могат да тласнат Европа в нежелана и опасна посока. Трябвада помним уроците на историята. Вярвам в солидарността и отговорността”,  заключи Барозу и  потъна в разговор с фронтмена на „Скорпиънс” Клаус Майне и наградения за изключителния си скок от 39 км височина Феликс Баумгартнер
 

Очакванията на присъстващите в двореца „Лихтенщайн” да участват в дискусията „Въпроси и отговори” между тях, 42-ия президент на САЩ Бил Клинтън и Жозе Мануел Барозу, рухнаха впоследния момент. След като цялото посрещане на Клинтън бе отработено до части от секундата и гроздове от журналисти стояха в шпалир под стенописите на двореца, президентът позвъни лично на Петър Стоянов с молба да го извини. Куриозно  сериозният австрийски вестник „Дер Щандарт” написа, че Клинтън е присъствал на събитието. Други издания обаче са изловили как президентът каца във Виена с частния си самолет и се настанява в хотел „Империал”. Мистерията допълни ген. Уесли Кларк, който обясни пред журналисти, че ВИП-кортежът е попаднал в задръстване, понеже идвал от другя край на австрийската столица. Някои вестници спекулират със здравословното състояние на Клинтън, нодогадките за лека сърдечна криза остават непотвърдени.

 Това е първият път, когато 42-ия президент пропуска среща на Центъра за глобален диалог и сътрудничество. След като предишни години дори влизаше в ролята на модератор и дирижираше разговорите.

Фондацията на бившия ни държавен грава отличи с пластика във  формата на стилизирано земно кълбо – президента на Казахстан Нурсултан Назърбаев  за насърчаване на диалога с бизнеса за повече политически шансове.  Президентът на Руснефт Михаил Гуцериев бе  премиран в същата категория и за благотворителност. Оказа се, че нефтеният крал има нежна страна. Пред „Преса” той призна, че пише стихове и в момента по руските телевизии и радиа се въртят 45 песни по негов текст. „Изпълняват ги най-известните ни певци. Някои дори станаха хитове” похвали се Михаил Гуцериев.

Годишната среща на фондацията на Петър Стоянов  тази година бе в двореца, принадлежал на клона Кохари от фамилията Сакс-Кобург-Гота, към който се числи и цар Фердинанд. Гостите минаваха във фоайето покрай златна колесница, а лекторите отстояваха тезите си под ренесансови фрески. В същата обстановка изнесе емоционалната си реч на добър английски и президентът Росен Плевнелиев.  На влизане той разцелува Антонина Стоянова, настани се до вицепремиера Даниела Бобева, а после убеди слушателите си, че за15 години Балканите са се променили за добро. И сега времената на етническо прочистване и война са заменени от сближаване. „Започваме да мислим и да работим като регион. Само така можем да се развием, защото 60 млн души са голям пазар. Създаване, свързване, надграждане са ключовите посоки. Тогава политиците ще се вслушат в хората. Членството в Европейския съюз е главният двигател за промяна и прогрес.  Това, което научих от протестите е че демокрацията не ни е дадена като подарък. За нея трябва да работим и да се борим”, заяви още Плевнелиев и подчерта, че предшественикът му Стоянов може и да е направил някой грешки /всеки президент прави/, но. е започнал процеса за присъединяването ни към ЕС и НАТО.

 Самият български президент /от 1997 до 2002/ откри събитието, на което за трета поредна година се стичат политически лидери, академични светила и представители на  големия бизнес. Той даде тон на  обсъждането на  позицията на Евразия насветовната сцена с констатацията, че общия континент владее 36 на сто от света. След него взе думата  президентът на Македония Георги Иванов. Ползването на преводач затрудни малко слушатели. В замяна на това той направи паралел между името на залата „Херкулес” и необходимостта страните от Балканите да се сдружат, за да станат конкурентни на световната сцена в контекста на събитията в Украйна. Външният министър на Австрия Себастиан Курц пристигна за бляскавата част, но не може да се отърве от въпроси по местни проблеми.

След няколко обсъждания по икономически и енергийни теми, приъсстващите с наслада завършиха вечерта с изпълнения на Клаус Майне с детския хор към Щатсопера и уникален въздушен балет на копринени шалове.

Гледна точка - вестник "Преса"

Нито лента непрерязана!
Магдалена ГИГОВА

Чували бяхме президент да открива музей, ама за музей на леката промишленост не бяхме чували. Защото молът, на който Плевнелиев преряза лентата в събота след двудневната еуфория на отстъпките и подаръците, ще се превърне точно в това - музей на леката промишленост. Ще идват хората на топличко, ще обикалят магазините и ще купуват само в краен случай. Не защото се стискат. Просто са имали лошия късмет да се родят в най-бедната държава на Европейския съюз.

Държавният глава да открие мол, е все едно президентът на Съединените щати да рекламира бакалия. Ама наложило се е сигурно. Нали Бойко е в Америка, нямало е кой да пререже лентата. А този акт е национална политика. Нито една лента - непрерязана. Нито ден без менче, хляб и сол. Затова на лентопроизводителите не им пука за кризата. Със сигурност оборотът им е най-голям. По-голям дори от собствениците на молове.

По официални данни на всеки жител в Обединена Европа се падат по 230 кв. м площ от търговски центрове. Когато Плевнелиев (че вече има опит) или Бойко (вечният титуляр) прережат лентата на двете новостроящи се търговски чудовища в София, на българина ще се падат по 300 квадрата мол. Е, в едно нещо ще ги водим европейците!

Грешка! Вече имаме преднина във волното словообразуване. След чисто новия глагол МОЛувам се появи и думата МОЛец - за системен посетител, който повече кръжи, отколкото каца. Всъщност всички посетители са богоМОЛци на колене в МОЛитва пред бога на презадоволения потребител. Защото и за нас молът се превърна в най-достъпното приключение Той е мястото, където да си заведем децата през уикенда, да се срещнем с приятели и да напълним потребителската си кошница с най-необходимото за трапезата, да се отчетем пред енергото и парното. Музеите пустеят, пред моловете се вият опашки. Това вече ни се струва нормално! Нормална ще бъде и очакваната подМОЛна война между моловете. Тя вече започна. Талони за отстъпка, почерпки, намаления, комплименти, томболи. Няма лошо. Така българите току-виж се превърнали от посетители в потребители. Нещо като МОЛ инклузив.

Ненормално обаче продължава да бъде президентът да се самокатурне от пиедестала, отреден му по волята на народа на България, за да „благослови“ дюкян. Па макар и с името „България“. И остава да кънти въпросът „Кой е по-унизен?“ - държавният глава или самата държава.