Чудо в Меката на хазарта!

В Макао - на културна екскурзия

Магдалена ГИГОВА

Макар Макао да е известно като рай за комарджиите, в бившата португалска колония има какво да се види, дори когато угаснат милионите светлинки. Защото комбинацията от европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик има уникален аромат. Най-големият град-казино в тази част на света се е сгушил на 28,2 квадратни километра в устието на Перлената река, която се влива в Южно китайско море. Всъщност, Макао се състои от едноименния полуостров и два острова – Тайпа и Колоан, свързани с мостове дълги между 2,5 и 4,5 км.

Колонизирана от португалците през 1557 г., дълго време територията е първото европейско предмостие в далечния Изток - базов лагер за препращане на стоки към всички краища на света. Тъкмо заради това холандците на четири пъти правили опит да го отмъкнат, но не успели. През 1640 году Макао получава официален статут Cidade do Nome de Deus de Macau (Град с божието име Макао) и през 1670 г. още веднъж препотвърждава своя „свободен статус” чрез преговори с Китай. Когато пред XIX век британците основават Хонг Конг с неговото дълбоководно търговско пристанище, влиянието на Макао леко закърнява.

При връщането към Китай, бившата португалска колония става „особен административен район” с гарантирана икономическа свобода под лозунга „Една държава, две системи”. В Макао казината, хиподрумите, нощните клубове са почти колкото във всички останали страни от района на Южно китайско море взети заедно. Затова е логично, че 45 на сто от доходите на държавицата са от развлекателния бизнес.

Същевременно малко са местата по света с толкова исторически паметници на квадратен метър.

Историческият център на града е съсредоточен около красивия Ларго-дел-Сенадо (Площад на Сената), любимо място за неделна разходка на местните и за снимки на безбройните туристи. В този райно има толкова много католически храмове, че ако по-голямата част от минувачите не бяха китайци като нищо можете да помислите, че сте в Португалия. В северната част на Ларго-дел-Сенадо е красивата църква Санто-Доминго (или Свети Доминик от XVII в.) с прекрасна фасада и Музей на религиозното изкуство вътре. В южната част на площада е Санта-Каса-да-Мишерисирдиа (Дом на милосърдието от 1569 г.) и комплексът Леал-Сенадо смятан за едно от най-красивите португалски здания в Макао. Вътрешният му двор е облицован с „азулежус” – синьо-бели плочки в мавритански стил. Стълбата води до градинка със скулптури на поета Луис Камоенс и първия губернатор Аморал и продължава до богато украсения Палат на Сената. В края на ХVІ век тук се е събирало цялото население на колонията да решава важни въпроси.
На неколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао, неговата визитна картичка, черквата „Сан Паулу” (1603-1638 г.), смятана за най-големият католически храм в Източна Азия. Храмът бил разрушен от пожар през 1835 г. От тогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се е нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли, на всички картички, очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя - празна черупка от минало величие. Човек дори не иска да надникне в по чудо оцелялата гробница и саркофага с мощите на светията.
Името на пъстрия китайски пазар Сент-Доминик-Маркет също олицетворява космополитния характер на Макао. В уличките наоколо е като на панаир – пекари разнасят огомни тави с току-що изпечени курабии и ви подканят да се почерпите. Но още първата хапка ви отказва да си купите цели тобри за вкъщи - имат вкус на стрит гипс със захар. Адски атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско месо. Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки пикантен специалитет.
Има една забележителност покрай, която не може да не минете - бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра. Тя се намира на малко островче в морето, до което се стига по мост. Около нея има цял низ от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайният вляво е... Марко Поло. Е, именно тази стряскащо несъответна комбинация издава същността на Макао – в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо съвсем естествено.
И макар местните да се молят за финансово благополучие на морски костенурки като в съответния храм е страшно важно да улучите с монета костенурката по главата, за да се изпълни желанието ви, правителството на Макао постъпва съвсем нехарактерно. Дава голяма част от приходите от хазарт, за съхраняване и развитие на старините. И не само. От 2009 г. Меката на хазарта се радва на двойка гигантски панди. Срещу 10 малайски патака (равностойността на 2 български лева) всеки може да им се порадва. Редките животни са заселени в специален парк и за да са щастливи са им отделили 3000 кв.м. от оскъдната територия. Те са подарък от най-големия резерват за панди „Кай Кай” по повод 10-ата годишнина от връщането на Макао към Китай.

Казино в Макао е най-голямата сграда в света

„Венишън“ се е проснал върху 1 млн. кв. м

Магдалена ГИГОВА

Миниатюрната „португалска“ част от Китай има само 340 метра обща граница с метрополията, а с другата бивша колония, Хонконг, съседства по море. Най-големият град казино в тази част на света се е сгушил на 28,2 квадратни километра в устието на Перлената река, която се влива в Южнокитайско море. Всъщност Макао се състои от едноименния полуостров и два острова - Тайпа и Колоан, свързани с мостове, дълги между 2,5 и 4,5 км.

На всеки кръгъл час корабите изсипват хиляди еднодневни любопитковци като нас. Онези, които проиграват на „Блек Джек“ брутния вътрешен продукт на България, кацат със собствените си самолети. Но всички задължително минават през Venetian Macao-Resort-Hotel. Зад сложното име и съкратеното „Венишън“ се крие втората най-голяма сграда в света. В сравнение с нея оригиналното казино „Венишън“ във Вегас е с размерите на кучешка колиба. Макаовският му клонинг в момента е на площ един милион квадратни метра и забелязах, че продължава да се строи. По-големи са само заводите на „Боинг“ в САЩ. Засега.

„Венишън“ в Макао прилича на Двореца на доджите в истинската Венеция и отвсякъде е заобиколено с вода. Много ще ви хареса, ако разбира се, не смятате за връх на кича преповтарянето на площад „Сан Марко“ под стъкления покрив на хотела казино в естествен размер, барабар с часовниковата кула, но без гълъбите. Отвъд ръба на лошия вкус е комбинацията между виещия се „Канале Гранде“, класическите венециански постройки и магазините на „Диор“ до найлоновите сандвичи на „Макдоналдс“ в партерните им етажи. Ако си мислите, че по канала не гребат лодки с истински гондолиери, се лъжете. При това вият италиански канцонети, та пушек се вдига. И за да не изглеждат нелепо с дръпнатите си очички, са наети люде от всички краища на света. От „чисти арийци“ със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови възможности. В гондола гребе дори физическо копие на покойният Павароти. Срещу 66 макаовски патака (националната валута равна на един хонконгски долар) може да обиколите „Венеция“ по канала, докато гондолиерът ви припява канцонети.

В казиното, където е забранено да се снима, са разположили 3400 едноръки бандита и 800 игрални маси. Хотелът настанява гости в 3000 стаи. А на покрития стадион с 15 хиляди седящи места ту канят за баскетболни мачове „извънземните“ от NBA, начело с Кобе Брайънт, Леброн Джеймс и Дуайт Хауърд, ту гастролира прочутият „Цирк дьо Солей“. Ресторантите и конферентните зали са с площ над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, около която на пета се въртят поне десетина консиержи полиглоти. Ресторантите и конферентните зали са на площ над 110 хиляди квадратни метра. В чудото „Венишън“ умели имитатори на творци от ранга на Микеланджело са създали венециански фрески по таваните на прозаични места като коридорите към лобито и казиното.

Реверанс към бившите колонизатори е казино „Гранд Лисбоа“ - такова пиршество от светлини и рисувани с тях картини, че колкото и да го снимате, няма да уцелите две еднакви комбинации на милионите лампички, обсипали фасадата и купола му. И вътре хотелът казино е обзаведен с огромни кристални полилеи и несметни количества позлата на централното стълбище. Цяла стена аквариум с истински японски шарани във всички цветове на дъгата и подземен преход от хотелската към игралната част.

В съседното казино MGM (приликата с абревиатурата „Метро Голдуин Майер“ изобщо не е случайна) царства холивудско настроение. В едно от преддверията - изложба на съдове от кристално стъкло. Във вътрешния двор все едно си в центъра на Виена. Пред една от сладкарничките музицира джаз бенд. В страничен ръкав попадате сякаш в двореца „Сансуси“ в Потсдам или в „Белведере“ - медальони с рисунки в пищни рамки по стените, мраморни резбовани пейки и закачливи водоскоци.

В казино „Уин“ пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути. Около езерото отпред. Избухва невероятна феерия от светлини, музика и огньове. Водни струи танцуват между пламъци, фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността. А мостът, който свързва старата част на Макао с „Венишън“ е така осветен, че прилича на призрачен път към рая. 

И все пак Макао не е само казина и американски тип забавления. Колонизиран от португалците през 1557 г., островът е първото европейско предмостие в Далечния изток. Нещо като базов лагер за препращане на стоки към всички краища на света. Тъкмо заради това холандците на четири пъти правили опит да го отмъкнат, но не успели. През 1640 г. Макао получава официален статут Cidade do Nome de Deus de Macau (Град с божието име Макао) и през 1670 г. още веднъж препотвърждава своя „свободен статус“ на преговори с Китай. Когато пред XIX век британците основават Хонконг с неговото дълбоководно търговско пристанище, влиянието на Макао леко закърнява. В Макао днес казината, хиподрумите, нощните клубове са почти колкото във всички останали страни от района на Южнокитайско море, взети заедно. 45 на сто от доходите на държавицата са от развлекателния бизнес.

Казино в Макао е най-голямата сграда в света

"Венишън" се е ширнал на 1 милион квадратни метра

Със съдействието на българския Съюз на инвеститорите в туризма

Възможно ли е бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия, да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай, и да построи най-голямото казино в света? Да, ако се нарича Макао! Защото комбинацията от европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е уникална. Миниатюрната "португалска" част от Китай има само 340 метра обща граница с метрополията в устието на Перлената река, която се влива в Южно китайско море. До края на май т.г. в Макао са се изсипали над 10 милиона туристи и едва няколко процента от тях са хвърлили поглед на отлично запазените колониални паметници. (Управниците тук заделят внушителна част от печалбите от хазарта за запазването им). На всеки кръгъл час кораби и самолети изсипват хиляди еднодневни любопитковци и хазартни натури. И всички задължително минават през Venetian Macao-Resort-Hotel. Зад сложното име и съкратеното "Венишън" се крие втората най-голяма сграда в света. В сравнение с нея първоизточника във Вегас е с размерите на кучешка колиба. Макаовският му клонинг в момента е на площ един милион квадратни метра и продължава да се строи. По-големи са само заводите на "Боинг". "Венишън" в Макао отвън прилича на Двореца на доджите в истинската Венеция и отвсякъде е заобиколено с вода. Вътре е обзаведено с дъхоспиращ кич, който все пак завладява сетивата. Под покрива на необятния хотел-казино в естествен размер се е разпростряло буквално копие на венецианския площад "Сан Марко". Без гълъбите, но с натуралистично изрисувани облачета върху тавана-небе. Причудлива за добрия вкус е комбинацията между виещият се "Канале Гранде", класическите венециански постройки, магазините на "Диор" и закусвалните на "Макдоналдс". Срещу 66 макаовски патака (това е националната валута равна на един хонк-конгски долар, който пък е 7,5 щатски) може да обиколите "Венеция" по канала, докато гондолиерът ви припява канцонети. И за да не изглеждат нелепо с дръпнтатите си очички, са наети люде от всички краища на света. От "чисти арийци" със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови възможности. В гондола гребе дори физическо копие на покойният Павароти. В казиното, където е забранено да се снима, са сместени 3400 "едноръки бандити" и 800 игрални маси. Хотелът настанява гости в 3000 стаи. А на покрития стадион с 15 хиляди седящи места ту канят за баскетболни мачове Дизвънземните" от NBA, начело с Кобе Брайънт, ЛеБрон Джеймс и Дуайт Хауърд, ту гастролира прочутият "Цирк дьо Солей". Ресторантите и конферентните зали са с площ над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, около която на пета се вътят поне десетина консиержи-полиглоти. "Венишън" въплъщава архитектурната грандомания на шестия по богатство в света (според класацията на "Форбс"), американският милиардер Шелдън Аделсън. До 2010 г. ще е преизпълнил обещанието си да инвестира $12 милиарда в общо 20 хиляди хотелски стаи в Макао. Във "Венишън" умели имитатори Микеланджело са създали италиански фрески по таваните на прозаични места като коридорите. За да участвате в автентичен Венециански карнавал не е нужно да чакате февруари - в Макао дегизирани актьори го инсценират всеки следобед от понеделник до петък. Въодушевен от типично американския разкош, в купона е решил да се включи и "Мистър Плейбой", Хю Хефнър. Догодина той ще насели с любимите си "зайчета" луксозен хотел, казино, няколко дискотеки и стриптийз-клубове. Хеф прогнозира, че през 2009 г. Макао ще е сред най-популярните туристически дестинации. Тогава из имението вече ще се разхождат (добре съблечени) момичета от корицата на "Плейбой". В съседство пръска безброй светлини реверансът към бившите колонизатори, казино "Гранд Лисбоа". Отвън Големият Лисабон е пиршество от рисувани с лампи картини. Колкото и да снимате трудно ще уцелите две еднакви комбинации. И вътре хотелът-казино е обзаведен с пищно декадентсво - огромни кристални полилеи и несметни количества позлата, цяла стена-аквариум с истински японски шарани във всички цветове на дъгата и подземен ескалатор от хотелската към игралната част. В казино "Уин" пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути. Около езерото отпред. Невероятна феерия от светлини, музика и огньове избухва. Водни струи танцуват между пламъци, фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността... Всяка снимка от там е като илюстрована картичка. И все пак Макао не е само казина и поамериканчени забавления. Колонизиран от португалците през 1557 г., той е първата европейска колония в далечния Изток. Базов лагер за препращане на стоки към всички краища на света. При връщането към Китай през 1999 г., бившата португалска земя става "особен административен район" с гарантирана икономическа свобода под лозунга "Една държава, две системи". Което позволява на Макао относителна автономия при решаването на всякакви въпроси, освен военни и международни пактове през следващите 50 години. Тук казината, хиподрумите, нощните клубове са почти толкова, колкото във всички останали страни около Южно китайско море взети заедно. 45 на сто от доходите на държавицата са от развлекателния бизнес. Не е за пренебрегване, че никъде в района няма толкова исторически паметници на квадратен метър, колкото тук. Т.е. има какво да се види и на светло. Историческият център на града е съсредоточен около красивия "Ларго-дел-Сенадо" (Площад на Сената). Тук така изобилстват църквите, че ако по-голямата част от минувачите не са, китайци като нищо може да решите, че сте в Португалия. На няколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао, неговата визитна картичка, църквата "Сан Паулу" (1603-1638 г.), смятана да най-големият християнски храм в Източна Азия. Тук е било и първото християнско учебно заведение - йезуитския колеж. Църквата била разрушена от пожар през 1835 г. От тогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се се нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли, от всички картички, очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя - като празна черупка от минало величие. В уличките наоколо е пъстро като на панаир - пекари разнасят огомни тави с току-що изпечени сладкиши и канят да се почерпите. Но вкусът им е на стрит гипс със захар. Атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско. Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки местен специалитет. Неизмеримо по-крехък от каубойските "джвачки" сушено говеждо. Покрай една забележителност не може да не минете поне вендъж - бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра на на малко островче в морето. Около е низ от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайната вляво е... Марко Поло. Е, именно тази страскащо несъответна комбинация издава същността на Макао - в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо съвсем естествено, привлекателно и красиво. Снимки Авторката