Чудо в Меката на хазарта!

В Макао - на културна екскурзия

Магдалена ГИГОВА

Макар Макао да е известно като рай за комарджиите, в бившата португалска колония има какво да се види, дори когато угаснат милионите светлинки. Защото комбинацията от европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик има уникален аромат. Най-големият град-казино в тази част на света се е сгушил на 28,2 квадратни километра в устието на Перлената река, която се влива в Южно китайско море. Всъщност, Макао се състои от едноименния полуостров и два острова – Тайпа и Колоан, свързани с мостове дълги между 2,5 и 4,5 км.

Колонизирана от португалците през 1557 г., дълго време територията е първото европейско предмостие в далечния Изток - базов лагер за препращане на стоки към всички краища на света. Тъкмо заради това холандците на четири пъти правили опит да го отмъкнат, но не успели. През 1640 году Макао получава официален статут Cidade do Nome de Deus de Macau (Град с божието име Макао) и през 1670 г. още веднъж препотвърждава своя „свободен статус” чрез преговори с Китай. Когато пред XIX век британците основават Хонг Конг с неговото дълбоководно търговско пристанище, влиянието на Макао леко закърнява.

При връщането към Китай, бившата португалска колония става „особен административен район” с гарантирана икономическа свобода под лозунга „Една държава, две системи”. В Макао казината, хиподрумите, нощните клубове са почти колкото във всички останали страни от района на Южно китайско море взети заедно. Затова е логично, че 45 на сто от доходите на държавицата са от развлекателния бизнес.

Същевременно малко са местата по света с толкова исторически паметници на квадратен метър.

Историческият център на града е съсредоточен около красивия Ларго-дел-Сенадо (Площад на Сената), любимо място за неделна разходка на местните и за снимки на безбройните туристи. В този райно има толкова много католически храмове, че ако по-голямата част от минувачите не бяха китайци като нищо можете да помислите, че сте в Португалия. В северната част на Ларго-дел-Сенадо е красивата църква Санто-Доминго (или Свети Доминик от XVII в.) с прекрасна фасада и Музей на религиозното изкуство вътре. В южната част на площада е Санта-Каса-да-Мишерисирдиа (Дом на милосърдието от 1569 г.) и комплексът Леал-Сенадо смятан за едно от най-красивите португалски здания в Макао. Вътрешният му двор е облицован с „азулежус” – синьо-бели плочки в мавритански стил. Стълбата води до градинка със скулптури на поета Луис Камоенс и първия губернатор Аморал и продължава до богато украсения Палат на Сената. В края на ХVІ век тук се е събирало цялото население на колонията да решава важни въпроси.
На неколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао, неговата визитна картичка, черквата „Сан Паулу” (1603-1638 г.), смятана за най-големият католически храм в Източна Азия. Храмът бил разрушен от пожар през 1835 г. От тогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се е нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли, на всички картички, очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя - празна черупка от минало величие. Човек дори не иска да надникне в по чудо оцелялата гробница и саркофага с мощите на светията.
Името на пъстрия китайски пазар Сент-Доминик-Маркет също олицетворява космополитния характер на Макао. В уличките наоколо е като на панаир – пекари разнасят огомни тави с току-що изпечени курабии и ви подканят да се почерпите. Но още първата хапка ви отказва да си купите цели тобри за вкъщи - имат вкус на стрит гипс със захар. Адски атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско месо. Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки пикантен специалитет.
Има една забележителност покрай, която не може да не минете - бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра. Тя се намира на малко островче в морето, до което се стига по мост. Около нея има цял низ от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайният вляво е... Марко Поло. Е, именно тази стряскащо несъответна комбинация издава същността на Макао – в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо съвсем естествено.
И макар местните да се молят за финансово благополучие на морски костенурки като в съответния храм е страшно важно да улучите с монета костенурката по главата, за да се изпълни желанието ви, правителството на Макао постъпва съвсем нехарактерно. Дава голяма част от приходите от хазарт, за съхраняване и развитие на старините. И не само. От 2009 г. Меката на хазарта се радва на двойка гигантски панди. Срещу 10 малайски патака (равностойността на 2 български лева) всеки може да им се порадва. Редките животни са заселени в специален парк и за да са щастливи са им отделили 3000 кв.м. от оскъдната територия. Те са подарък от най-големия резерват за панди „Кай Кай” по повод 10-ата годишнина от връщането на Макао към Китай.