В Покана за пътуване на 18 юли 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа Н.Пр. Доника Ходжа твърди „В Албания можете да си изкарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка“
За Нейно превъзходителство Доника Ходжа България е първата страна на посланически пост в 23-годишната й кариера за албанското МВнР. Тя е доктор по история на международните отношения, преподавала е бизнес английски, учила е в Италия, откъдето е и нейният съпруг. А семейният преводач от български е 8-годишната й дъщеря, която говори без акцент.
Енергичната дама раздвижи отношенията между двете държави и откакто е посланик за страната й се говори много повече и все с добро чувство. Може би по тези причини доста българи избират Албанската Ривиера за своята отпуска. Разговарях с г-жа Доника Ходжа в албанското посолство.
От разказа на Нейно превъзходителство Доника Ходжа, посланика на Албания, става ясно, че в родината й можете да прекарате страхотно, без да опустошите банковата си сметка. Разпитах я и как човек може да стигне от нашата до нейната страна, ако реши да не лети със самолет.
Като прибавим към всички природни, исторически и кулинарни чудеса, които изброи посланика на Албания и факта, че при влизане в страната не изискват PCR тест, човек започва сериозно да се замисли дали да не приеме съвсем насериозно съвета на г-жа Доника Ходжа да прекара отпуската си в родината й.
Малцина знаят, че българският княз Кирил, брат на цар Борис Трети през 1916 година едва не става крал на Албания.
Има данни, че лично Яне Сандански води преговорите. Князът още като съвсем малък учи албански език чрез своя частен учител – професор по латински, който е албанец по народност, но политическите обстоятелства осуетяват коронацията. Така че двата народа са си близки не само по географска, ами и по историческа линия. А в последно време и по туристическа, както личи от разговора ми с посланика на Албания Доника Ходжа.
Интервю с албанската посланичка Доника Ходжа на английски можете да прочетете тук
Казват, че Куба е Магия, омая, ритъм, сърце, поезия, усмивка, приятелство, нега… Мнозина са ходили до Острова на свободата. Но само да минеш набързо през Старата и Новата Хавана, да топнеш крак в тюркоазените води на Варадеро и да оплакнеш поглед в колониалната пъстрота на град Тринидад е като да пиеш дайкири в любимия бар на Хемингуей – Ла Флоридита, без да докосваш с устни чашата.
В Куба трябва да си живял, за да разказваш за местната душевност с такъв аргументиран възторг като бизнесдамата Катя Ковачева, чието детство е минало там.
От баща си проф. Стоян Цоков моята събеседничка е научила най-важния житейски урок – да бъде свободен дух, да е убедена, че няма непостижими неща и да умее да превръща в реалност и немислимото. А фактът, че благодарение на него е прекарала цялото си детство и юношество в Куба добавя още безценни щрихи към казаното от нея за островната държава.
Когато бизнесдамата разказва възторгът й се лее като водопад, в който проблясват камъчетата на реализма за трудния живот на кубинците. От думите й разбираме, че те са несъкрушим народ, съхранил своето достойнство, одухотвореност и мъдрост в съчетание с лежерна нега и слънчева усмивка.
За много от нас Островът на свободата е екзотика, карибски чар и жизнерадостна фиеста. За Катя Ковачева е втора родина и училище по отношение към живота, което тя пази в сърцето си. Това е Куба – един рубин, пет ивици небе и една звезда, се казва в стих, посветен на карибския остров.
