Ливан все още е Швейцария на Близкия
Изток. Президентът на Казахстан нарисувал новата столица Астана на салфетка
Знаете ли каква драма преживява детето на българка и
японец? Много му се работи, но го мързи да стане. Златимир Йочев е чист
българин, но хич не го мързи – за две седмици в Япония е изминал близо 4000
километра, опитал е около 50 вида бира, снимал се е с гейша (защото повече от
това един редови нашенец не може да си позволи) и е галил сърни и елени в центъра на многохиляден град.
Златимир Йочев е водещ на сутрешния блок в България
он еър, но толкова цветно и релефно разказва, че все едно ще ни слушате по
телевизора.
Япония произвежда два пъти повече
българско кисело мляко от България. 29-те завода на компанията, които държи
лиценза бълват по 700 тона „наш йогурт”
на ден, което е два пъти повече от цялото дневно производство на България. Е,
как да не попитам?! Златимир Йочев е опитал местното мляко, но му се е сторило
прекалено сладко.
Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток.
Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно
безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и
то в отделни квартали. Щом кажете на близките си, че мечтаете да посетите
Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.
Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети
държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е
християнин, запитах Анелия Талиб.
При разговора с нея
си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със
скъпите му за българите, но много вкусни ядки.
Възможно ли е идеята за една столица да бъде нарисувана върху
салфетка и насред степите да озовеш в
Париж, Виена и Барселона? О, да! Видях го с очите си в Казахстан. Там където
опитах прабългарския кумис.
Извадих късмета да попадна в казахстанската столица по време на
празниците за 20-ата й годишнина. Онази салфетка, върху която президентът
Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея, а
цяла плеяда световни архитекти са вложили таланта си в превръщането на малкия районен
център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица. Затова когато чуете „стария град” не си
мислете, че ще видите сгради от времето когато тук е била крепостта Ак Мола, разположена на Пътя
на коприната.
Класическите блокове –хрушчовки днес са облагородени със
стенописи и кахлени декорации, а населението от един милион души се шири на 700
кв.км. Всъщност, безкрайната степ наоколо била един от аргументите столицата да
се премести от Алмати – за да има накъде да се разраства.
Друг довод е разположението на Астана – точно в центъра на
Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски
съюз. Средната възраст на жителите е 23
години. За младите семейства правителството строи евтини жилища като за старт в
живота. Обемът на инвестициите в столицата е нараснал 30 пъти, а брутният
регионален продукт - 90. Но когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че
градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра.
Благодарение на природните богатства на Казахстан – нефт, газ и
уран, Астана се е превърнала в еталон за модерна архитектура. Подобният на юрта
мол „Хан Шатир” е построен от прочутия архитект Норман Фостър. Търговският център разполога с динозавърски
парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.
Никой не минава през Астана без да се отбие във
високата 150 метра кула Байтерек, в
превод от казахски - топола. Сградата е дело на Норман Фостер, също като и
пирамидата на Двореца на мира и съгласието. В дизайна й е залегнала легендата
за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на
познатото от фолклора Дърво на живота. Кулата символизира традициите, втъкани в
основата на казахстанската държава, както и стремежът към технологичен прогрес.
Златното кълбо на върха й тежи 300 тона. Отгоре можете
да разгледате Астана докъдето ви поглед стига, а вътре да видите символите на
17 религии. Не бива да пропускате и задължителния ритуал – да поставите длан в
отливка от ръката на президента Назърбаев и да си намислите нещо. Местните се
кълнат, че всяко желание се сбъдва.
Най-големият ми журналистически късмет, обаче бе
възможността да присъствам на световната премиера на тържествената ода
„Искрящата Астана”. Дори и без музиката,
сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата. Построена е за три години от специалисти от
33 страни - албански зидари, френски
интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за
сценичните машинарии. Резултатът е един
от най-уникалните театри в света и най-мащабният в Централна Азия. Отвън
постройката силно напомня Болшой театър, а залата - творчески прочит на Ла Скала. Само сцената
е на площ 1500 квадратни метра, а целият театър с 60 гримьорни е над 3000.
Фоайето е постлано с италиански мрамор,
тежкият 150 тона кристален полилей е от Бохемия. Всичко това е съчетано
с типични казахски мотиви и 3Д стенописи. Тук са гастролирали световни светила
като Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Анна Нетребко и Зубин Мета, Елена Образцова и Валерий Гергиев.
Още приключения с Покана за пътуване на страницата ни във
Фейсбук
