Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай

 

Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай

Тя е символ на новата вълна в електронната музика

Най-опасната, най-секси и най-неудържимата жена зад пулта пристига на 26 юли в Hacienda Beach, Лозенец. Тя не идва от лъскави академии и няма богати родители. Тя идва от Казахстан, от бетонните квартали, където момичетата се възпитават да мълчат, а музиката е бунт, не кариера.

От малка Стаси Санлин отказва да бъде „кротко момиче“. На 12 започва да свири на барабани – инструмент, считан за „мъжки“. Сблъсква се със стереотипи, със страхове, с ограничения. И ги разбива – с ритъм, смелост и устрем.

Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай

„Когато казах, че искам да стана DJ, ме гледаха все едно съм казала, че искам да стана космонавт. Но аз не исках да съм нечия сянка – исках да бъда сцена.“ Днес сцената е нейна.

Стаси е символ на новата вълна жени в електронната музика, които не чакат покана – те влизат с гръм. Безкомпромисна, сексапилна и опасно артистична, тя отстоява правото на жените да бъдат едновременно силни, красиви и неудобни. 

„Музиката няма пол. Моят сексапил не ме прави по-слаба – прави ме опасна“, категорична е Санлин.

Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай

След пробив в Дубай, Стаси излиза на сцени като Zamna, Untold, Soul Beach и в клубове като Soho Garden DXB и Amazónico в Дубай, където изгражда култова публика и взима дансинга в свои ръце. Споделя сцената с Adriatique, Brina Knauss, THEMBA, Franky Wah, а Defected вече я включват в програмата си.

Слуховете за предстоящо резидентство в Hi Ibiza само засилват вълнението около името ѝ.

„Тя е ходеща провокация. Миксира като звяр, изглежда като грях и звучи като революция“, споделя продуцент от Dubai Music Week. „Сетът ѝ е като интимност пред публика – бавно започва, разголва те, удря те в сърцето и не те пуска до края“, твърди клубен промоутър от Soho Garden DXB.

Музиката ѝ е афро-груув с индустриален ръб, мелодик техно с женствена агресия, електрическа сексуалност с емоционална дълбочина. Не просто тракове, а истински изповеди. Не просто бийтове, а удари в стомаха. Екстаз и съпротива в едно. 

„Не съм тук, за да съм сладка. Аз съм тук, за да разтърся пода. И после – да отворя нов етаж над него“, усмихва се чаровната звезда на клубната сцена.

На 26 юли в Hacienda Beach в Лозенец, Стаси Санлин няма просто да пусне музика. Тя ще взриви статуквото, ще съблече публиката от задръжки. И ще ни напомни кои сме – или кои винаги сме искали да бъдеме. „Музиката ми не е фон – тя е изповед. Тя е удар. Тя е покана да си припомниш кой си. Дори когато не помниш името си.“

Събитието е част от тазгодишния културен фестивал „Арт Поток“ – платформа за изкуство, музика и  незабравими преживявания край морето.

Следете и профилите на Hacienda Beach в социалните мрежи:

Facebook: https://www.facebook.com/haciendabeach/

Instagram: haciendabeachlozenets

В Покана за пътуване на 10 март от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР: Да галиш в Япония питомна сърна

Ливан все още е Швейцария на Близкия Изток. Президентът на Казахстан нарисувал новата столица Астана  на салфетка

 Ако трябва да избирате дали да отидете до Япония или да пътувате в миналото, какво ще предпочетете. И двете? Значи сме на един акъл!

Знаете ли каква драма преживява детето на българка и японец? Много му се работи, но го мързи да стане. Златимир Йочев е чист българин, но хич не го мързи – за две седмици в Япония е изминал близо 4000 километра, опитал е около 50 вида бира, снимал се е с гейша (защото повече от това един редови нашенец не може да си позволи) и е галил сърни  и елени в центъра на многохиляден град.

Златимир Йочев е водещ на сутрешния блок в България он еър, но толкова цветно и релефно разказва, че все едно ще ни слушате по телевизора.

Япония произвежда два пъти повече българско кисело мляко от България. 29-те завода на компанията, които държи лиценза  бълват по 700 тона „наш йогурт” на ден, което е два пъти повече от цялото дневно производство на България. Е, как да не попитам?! Златимир Йочев е опитал местното мляко, но му се е сторило прекалено сладко.

 

Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. Щом кажете на близките си, че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.

Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитах Анелия Талиб.

 При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.

Възможно ли е идеята за една столица да бъде нарисувана върху салфетка  и насред степите да озовеш в Париж, Виена и Барселона? О, да! Видях го с очите си в Казахстан. Там където опитах прабългарския кумис.

Извадих късмета да попадна в казахстанската столица по време на празниците за 20-ата й годишнина. Онази салфетка, върху която президентът Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея, а цяла плеяда световни архитекти са вложили таланта си в превръщането на малкия районен център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица.  Затова когато чуете „стария град” не си мислете, че ще видите сгради от времето когато тук е  била крепостта Ак Мола, разположена на Пътя на коприната. 

Класическите блокове –хрушчовки днес са облагородени със стенописи и кахлени декорации, а населението от един милион души се шири на 700 кв.км. Всъщност, безкрайната степ наоколо била един от аргументите столицата да се премести от Алмати – за да има накъде да се разраства.

Друг довод е разположението на Астана – точно в центъра на Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски съюз.  Средната възраст на жителите е 23 години. За младите семейства правителството строи евтини жилища като за старт в живота. Обемът на инвестициите в столицата е нараснал 30 пъти, а брутният регионален продукт - 90. Но когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра.

 

Благодарение на природните богатства на Казахстан – нефт, газ и уран, Астана се е превърнала в еталон за модерна архитектура. Подобният на юрта мол „Хан Шатир” е построен от прочутия архитект Норман Фостър.  Търговският център разполога с динозавърски парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.

Никой не минава през Астана без да се отбие във високата 150 метра кула Байтерек,  в превод от казахски - топола. Сградата е дело на Норман Фостер, също като и пирамидата на Двореца на мира и съгласието. В дизайна й е залегнала легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Кулата символизира традициите, втъкани в основата на казахстанската държава, както и стремежът към технологичен прогрес.

Златното кълбо на върха й тежи 300 тона. Отгоре можете да разгледате Астана докъдето ви поглед стига, а вътре да видите символите на 17 религии. Не бива да пропускате и задължителния ритуал – да поставите длан в отливка от ръката на президента Назърбаев и да си намислите нещо. Местните се кълнат, че всяко желание се сбъдва.

Най-големият ми журналистически късмет, обаче бе възможността да присъствам на световната премиера на тържествената ода „Искрящата Астана”.  Дори и без музиката, сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата.  Построена е за три години от специалисти от 33 страни -  албански зидари, френски интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за сценичните машинарии. Резултатът  е един от най-уникалните театри в света и най-мащабният в Централна Азия. Отвън постройката силно напомня Болшой театър, а залата  - творчески прочит на Ла Скала. Само сцената е на площ 1500 квадратни метра, а целият театър с 60 гримьорни е над 3000. Фоайето е постлано с италиански мрамор,  тежкият 150 тона кристален полилей е от Бохемия. Всичко това е съчетано с типични казахски мотиви и 3Д стенописи. Тук са гастролирали световни светила като Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Анна Нетребко и Зубин Мета,  Елена Образцова и Валерий Гергиев.

Още приключения с Покана за пътуване на страницата ни във Фейсбук

 https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks