Драго
Драганов, водещ на 55 години от нашия
живот“ по БНТ пред "Преса":
Целият съм
тръпка до тръпка
Магдалена
ГИГОВА
- Не мога
да давам съвети на хората как да живеят,
мога само да кажа, че при мен отслабването
бе не чрез диета, а чрез промяна на стила
на живот, на целия мироглед, на
самочувствието. Чувствал съм се добре
със себе си, подценявайки подробности,
които днес ме карат да се чувствам още
по-добре, да съм истински щастлив.
Спокойно мога да кажа, че съм намерил
себе си. Най-вече по отношение на
храненето.
Отделях
твърде голяма внимание на онова, което
няма как да променя. Въртях се в една
спирала на взаимоотношения с хора, на
повтарящи се събития, еднообразие, в
което нямаше място за мен самия. Затова
нямах време да си кажа: аз искам да
изглеждам така, да се обличам така, искам
да спра да се събуждам с болки в гърба
и да се чудя къде да си слагам корема,
преди да заспя. Искам не просто да си
връзвам връзките на обувките съвсем
спокойно, а да се сгъвам свободно, да се
движа свободно, да подтичвам до петия
етаж в БНТ, където е стаята ни в телевизията,
без да чакам асансьора на партера.
- Забелязвам, че твоето ново „аз“ ти харесва?
- И има успех! То ми носи много дълго чакано лично удовлетворение. Затова не мога да дам житейски съвет - всеки трябва да стигне до своето ново „аз“, ако иска. Онзиден си говорих с един приятел, който непрекъснато пази диети, който с нотка на завист ми разглеждаше новите снимки. Няколко дни по-късно той пусна във Фейсбук снимка на вечерята, която е сготвил за гостите си. Написах му на лично съобщение: „Тази вечеря, дори да е един път в седмицата, обезсмисля останалите 6 дни мъки и глад, защото ти принуждаваш организма си да свие стомаха си, да започне да си „похапва“ от натрупаните запаси и в един момент го атакуваш с подобна калорична бомба. Същото е 90 дена да гладуваш и да започнеш да се захранваш с три филии хляб. Това е също толкова безсмислено, колкото да плащаш някъде да отслабваш под нечий критичен поглед, след като можеш да го правиш под собствения си поглед в собствения си дом. Без да си купуваш на хотелски начала плодове на цената на теглото им в злато. Проблемите на давещите се са в ръцете на самите давещи се.“
- Лесно ти е да цитираш Остап Бендер, но в отслабването ти според мен има и елемент на суета. Отново се върна на екран с проекта за годишнината на БНТ „55 години от вашия живот“?
-Това беше подтикът, тласъкът. Винаги нещо трябва да те раздвижи. Исках отново да съм такъв, какъвто бях през 2000 г., когато водех „Чай“. Дрехите ми вече са в размера, който носех преди 14 години. Когато разбираш, че в очите на колегите си изглеждаш като човек, който се е „отпуснал“, който не е във форма, си казваш: „Аз трябва да докажа, че съм в кондиция, че имам воля, че имам характер, че аз съм онзи, когото очакват от мен да бъде - винаги готов в професионално отношение.“ А то е свързано с личното отношения - ако успяваш в работата си да печелиш внимание, комплименти, добро отношение, неминуемо пренасяш самочувствието в личния си живот - ставаш суетен, започваш да флиртуваш.
- Значи това не е само загуба на тегло, а нов поглед върху себе си, а и на нови лични отношения, защото флиртът, както казват младите, „ще ти върже“?
- Върза ми! Наистина имам нова любов! Но няма да кажа нищо повече - парил съм се от публичността. Осъзнах до каква слепота води суетата на публичните личности. Как се вглеждат едни в други, как се ограничават в една общност от известни с това, че са известни, как прелитат от един коктейл на друг и как няма нищо по-важно от това да се пише и говори за тях. А аз искам да си живея живота, какъвто се върна отново при мен - пълен с приятни емоции, танци, срещи с много хора, с екстремни преживявания, пътешествия... Преди се бях предал! Бях се ограничил в общуването с 5-6 души и животът ми беше ядене и пиене. Непрекъснато циклене в това, че мен светът не ме заслужава. Няма такова нещо! Аз не заслужавам света, ако съм отпуснат, ако съм лишен от идеи и цели, които да преследвам. Затова заключвам езика си за личния си живот. Кого го интересува той?!
.jpg)
- Как кого? Отново те дават по телевизията, известен си, отслабнал си.
- Интересуват се главно хейтърите с тяхната омраза и яростна злоба. Видях материал, че съм отслабнал, публикуван в интернет, който беше прочетен 10 000 пъти!!! Под него имаше повече от 20 отвратително гнусни коментара. Повечето от тях бяха „Защо ни занимавате с тоя...“. Ама всъщност вие се занимавате „с тоя“. Направили сте си труда да влезете в сайта, да прочетете материала, да въведете код, за да се регистрирате, да напишете гадния си коментар... Интересно е, че положително настроените хора в България са плахи, те изразяват отношението си с притеснение.
Дали изглеждам добре, или зле не съм го направил за околните, а за себе си. В такъв случай е нормално да получиш критики и адмирации и в тяхно име си струват усилията. Но пък не проумявам истерията на хейтърите, омразата, която отглеждат у себе си. Може би те са съвършени, но ако наистина бяха такива, щяха да се подписват с истинските си имена и да покажат с гордост лицата си. Явно с омразата хранят собственото си нищожество, което е много жалко.
- Да си говорим за нещо хубаво като „55 години от нашия живот“, с който се завърна в телевизията майка.
-Това е абсолютно невярно. Аз никога не съм напускал БНТ! Работя в телевизията 22 години без прекъсване като щатен служител. Всеки месец получавам заплатата си, като върша неща най-често зад кадър, защото съм на длъжност „редактор“. Нося 150 дини под една мишница и хич не съм за завиждане. Когато пътувам за по-дълго, си вземам отпуск. Не е лесно да изпълнявам служебните си задължения с цялата отговорност, която те изискват, и същевременно да върша неща, които ми доставят удоволствие. Харесва ми да живея цветно! Да се прехвърлям от един свят в друг - при това светове, които на пръв поглед са диаметрално противоположни. Да срещам всякакви хора!
- С какви хора се срещаш покай проекта „55 години от нашия живот“?
- Той е прекрасен! Виждам се с миналото, настоящето и бъдещето на телевизията в България. Проектът ме върна в най-ранните години на детството ми. Аз не съм връстник на телевизията, но помня отдавна. Имам честта да познавам корифеите на телевизионното творчество, хората, без които телевизията никога нямаше да е това, което е днес. Онези, които са изковали стандартите. В спомените за първите години се видяхме с някои от тях. Срещам се с настоящето, защото, макар и някои от звездите на БНТ вече да не са там, те са част от медийните процеси в България и припомняйки си техни емблематични предавания, общуваме с тях и си сверяваме часовника.
Щастлив съм, че работя и с бъдещето на БНТ, защото Ана Ангелова е страхотно момиче, което аз познавах само като водеща, а не като характер, амбиции и качества. Тя е от тези млади хора, които са перфектно подготвени и владеят до съвършенство съвременния начин за правене на телевизия. Тя може (за разлика от мен) сама да монтира репортаж на лаптопа си. Ана е изключително любопитна да научи не просто как са минали годините в историята на телевизията, а защо са минали така. Важна е нейната призма, нейният ключ. Хубаво е, че си сътрудничим с най-големите професионалисти, защото проектът изисква голямо ровене в архивите, откриване на забравени записи. Контактът с тези хора ни връща към телевизионната история. Нищо не започва от нас и нищо не свършва с нас.
- Телевизията ти е професия и страст, но любовта ти към цирка е нещо повече, което граничи с обсебване.
-Любовта ми към цирка ми е донесла повече разочарование, отколкото е успяла да съхрани чистотата на детските ми емоции. Циркът беше най-яркият, най-празничният спомен от моето детство, неповторимо удоволствие. Шансът да запазя тази любов и да се запозная отблизо с някои от корифеите на манежа ме тласна да разпаля любопитството си към цирка до най-важната част от живота ми. За жалост открих, че онези красиви и бляскави хора от манежа в живота не всички са толкова бляскави. Приех го доста болезнено.
Аз никога няма да спра да обичам цирка, да се интересувам от всички постижения, няма да спра да пътувам по световните циркови фестивали, няма да престана да ходя на премиерите на този или онзи мащабен цирков проект. Съвсем скоро заминавам за Холандия, за да видя началото на европейското турне на Ханс Клок - най-бързия илюзионист в света. Така че тази страст си живее у мен!
Няма да спра да повтарям „Обичам цирка в себе си, а не себе си в цирка и благодаря на Бога за това“. Никога не съм имал амбиции да се превръщам във фактор в това изкуство. И не мога да разбера как има хора, които отричат правото ми да обичам цирка колкото тях.
- Имаш ли друга тръпка освен цирка и пеенето?
- Аз целият съм тръпка до тръпка (смее се). Обичам да ходя на театър. Моята юношеска мечта беше да стана актьор. Кандидатствах във ВИТИЗ, стигнах до последния кръг, останах втори под чертата и понеже по характер съм по-бамбашка, си казах: „О, щом не става, не става.“ Бяха ме приели вече в университета, в живота ми дойде телевизията, главоломно се разви животът ми... Може би щях да бъда супербездарен актьор, но запазих любовта си към театъра. Понякога истерично ходя на кино. Предпочитам да ходя в салона, вместо да свалям филми от интернет. Гледам както комерсиали суперпродукции, така и авторско самоцелно кино. Обожавам животните, но нямам домашен любимец, защото при моя начин на живот ще е мъка за него. Голяма тръпка са ми и пътешествията!
- Много се разшумя за отровнозеления анцуг, който ти подари Филип Киркоров. Отдавна ли сте приятели?
- От години! И това е едно от най-невероятните неща, които са ми се случили в този живот - да наричам приятел една такава колосална световна звезда. Да мога да си говоря с него по телефона, да му гостувам в Москва, да ме кани специално на своите концерти. Наистина е рядък шанс. Несъизмерими са мащабите на онова, което прави с всички български звезди взети заедно. Русия и руската диаспора по света са огромен пазар. Необозрим! И въпреки това той съумява да има един тесен кръг от приятели, с които откровено си говори за нещата от живота, пред които не парадира с мястото си в световния шоубизнес - просто нормален, земен човек, който напоследък се е пристрастил към социалната мрежа за снимки Инстаграм.
С Филип и дует „Ритон“ бяхме заедно на вечеря. Здравко непрекъснато го подкачаше, че трябва да ми подари анцуга, защото очите ми са останали в него, а Филип с характерния си руски акцент отговаряше: „Но Драго много атслабнал, ще му е галям. Ще му изпратя.“ Смятах, че разговорът е останал на масата, и бях много изненадан, когато след няколко дни получих анцуг, който сякаш беше шит за мен. Филип много се интересува от мода и на око е разбрал какъв размер ще ми подхожда. В сайта на „Филип плейн“ видях, че анцугът струва 1000 евро! Обадих му се по телефона и му изпях неговата песен „Я для тебя умру“. Много се смяхме.
- Значи можеш да благодариш на съдбата за добрите си приятели?
- Онова, което ме кара да се чувствам много спокоен, е способността, с която съм се родил и за която съм благодарен на съдбата - лесно печеля приятели. (Сигурно със същата лекота печеля и врагове). Хората, които първоначално смятат, че малко преигравам и у мен има излишен патос, срещайки ме на живо, ги обезоръжавам със своята добронамереност. Научил съм се да казвам „извинявай“ и го правя искрено. Старая се да показвам уважение на хората, които ценя. И затова спя спокойно, вървя напред и гледам ведро на живота!
-
Лексикон
- Отдавна съм спрял да ги броя, но в дома ми има специална стая за нея. Миниатюрният цирк също има свое място. Аз живея сам и колекцията ми не пречи на никого.
Още ли събираш фенери?- Да, макар че съм станал много капризен. Събирах ги трескаво, защото бяха свързани с една любов и непрекъснато пътуване до Гърция, с часове край морето в любовен унес. Любовта отмина, фенерите останаха да мъждукат. Те са доста артистична част от интериора вкъщи и всеки ги забелязва. През последните две години не съм си купувал фенер, но все още приятели ми подаряват.
- Колекционираш и магнитчета за хладилник?
- Да, от цял свят! И приятели ми носят непрекъснато.
- Каква все пак е тайната на здравословния ти режим?
