В Покана за пътуване на 6 септември 2026 по Радио София след новините в 15 часа Искра и Феня Декало за хотели декорирани по корейски сериали. Магдалена Гигова за Тайван
Искра и Феня Декало са кореспонденти на Българското национално радио в Израел. Двете сестри обаче днес няма да ни водят до Светите земи, ами ще ни изненадат с разказ за остров Чежду, най-големият къс земя край бреговете на Южна Корея. Брулената от ветрове вулканична скала е приютила над 1700 вида растения.
Угаснали вулкани, гори, плажове, малки рибарски селца… Чеджу е известен курорт, уникален резерват и място със специфични културни традиции и занаяти.
Местните хора живеят с ритъма на вълните и съвсем естествено морските продукти присъстват в менюто им. Климатът е мек и през зимата температурите рядко падат под нулата.
Сигурно това са част от причините, поради които пътят до остров Чеджу от корейската столица Сеул е най-натовареният самолетен маршрут в цял свят – през 2023 г. авиокомпаниите са предлагали 13,7 млн. места до Чеджу. А преди векове там за изпращали на заточение провинили се държавни служители….
Феня Декало разкрива какво според нея кара милиони туристи да се стичат към корейския остров. Искра Декало пък изтъква с какво я е очаровало мястото, наречено Хавайте на Азия. Предполагам,че любителите на корейските сериали също ще наострят уши, защото там не само са снимани по-голямата част от тях, ами има и тематични хотели с декори и костюми от най-популярните К-драма, както ги наричат.
Тя споменава и гмуркачките хеньо, които се спускат на 20 метра в морето без каквито и да било помощни средства. През 1969 г. в Чеджу е имало 21 000 хеньо, днес те вече са едва няколко десетки и почти всички са на възраст над 60 години, а някои от тях и над 80.
Те продължават гмурканията си повече като традиция и демонстрация за многобройните туристи. Бурната индустриализация, модернизацията и замърсяването на океана постепенно „отнемат хляба” на тази професия.
Но някога хеньо са преминавали специално обучение, продължаващо около 7 години с постепенно увеличаване на дълбочината на гмуркане и времето на задържане на дъха. Към 18-годишна възраст вече са били готови да практикуват занаята без дихателни апарати и са го упражнявали практически доживот.
Гмуркачеството е колкото опасно, толкова и вредно за организма, защото изисква специално привикване на дихателната система със задържане на дъха до около 3 минути, за да успее жената да се спусне на дълбочина до 20 м и бързо да напълни торбата с морските храни.
Хеньо са прекарвали по 6-7 часа дневно под водата. Смъртните случаи в този занаят са били често явление. Всяко гмуркане е рисково и може да завърши фатално. Но хеньо са вярвали в една морска богиня, която ги закриля.
Оставаме в Азия и докато сме на вълна острови ще отскочим до Тайван. Там задължително трябва да отбележим с „чавка“ Тайпе 101.
Преди години това беше най-високата сграда в света, но манията за величие на дубайците с тяхната „Бурж халифа” запрати 508-метровата тайванска постройка в историята. Цената на Тайпе 101 от близо 2 млрд. долара, обаче, продължава да респектира. Както и факта, че се гордее с един от най-бързите асансьори в света – изминава разстоянието от петия до 89-ия етаж за 37 секунди, без да ви стане лошо.
Нощните пазари са сред любимите места за забавление в тайванската столица. Единият от тях „Никшъ“ наричат „Търбухът на Тайпе“.
На най-големия – „Шилин” младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.
Случайно заговорил ме тайванец ми каза, че непременно трябва да опитам местна скоросмъртница, смесена с прясна змийска кръв.
С наслада пред ококорения ми поглед, той описа как направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо съм щяла да забравя за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! Признавам си, не се прежалих.
В четвъртия по големина град – Тайнан осъзнавам, че са построили „комунизЪма на туризЪма”.
Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви забележителности, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван.
В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слез), също безплатно. Еееех, кога ще ги стигнем тайванците. За безупречният ред, който властва в метрото им няма да говоря, че ще се разплача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар