Бизнесдама представи първата си и... последна книга

Катя Ковачева описа живота си,  за да обърне страницата

Детство в Куба, юношество в Ангола, работа като организатор на екскурзии до Истанбул, продавачка в плод и зеленчук, секретарка на посланик, съветник в училище, собственик на тапицерско ателие - до голяма фирма с повече от 100 души персонал ... и зрелищен фалит.

Това накратко е животът на Катя Ковачева, автор на книгата „Шапка му свалям на този живот, задето ме научи на всичко”. Заглавието е достатъчно да стане ясно, че това ще е първата и последната творба на дамата с изумително пъстър живот, изпълнен с обрати. Но томчето не е само „мемоари”. В него се преплитат разсъжденията и философските промисли, до които тя е достигнала по възможно най-трудния житейски начин. Колко литра любов можеш да налееш в едно филджанче”, се пита Катя всеки път, когато тя се оказва по-силната движеща сила в една връзка.

Десетки пъти е попадала в „мъртвата хватка” на тангото, сгромолясвала се е финансово и емоционално и се е привдигала, защото срещу нея четири детски очи я гледат в очакване на чудото.

Катя Ковачева представи книгата си „Шапка му свалям на този живот, задето ме научи на всичко” сред естествения декор на Дома ни виното – 158-годишна изба, в коята са идвали Яворов и Дора Габе, когато са били влюбени, а по стените е запазена вековната плесен, защото при нея най-добре зрее брендито.

По пътека от свещи гостите влизаха в подземната зала, където мобилните телефони нямаха обхват,  а по стените бяха аранжирани 23-те калиграфски букви, с които започва всяка глава и илюстрациите, направени специално за книгата от художника Кирил Симчев. Приятелите на Катя активно купуваха творбите, парите от които (както и от книгите) ще отидат за благотворителност.

Ковачева започва книгата с идеята да я подари на децата и внуците си, та когато я запитат за живота и възгледите й да не пропусне нищо смислено и ценно. Но, както обикновено се случва  „Шапка му свалям на този живот, задето ме научи на всичко” се измъква от калъпа на намеренията.

Когато започва да разказва случки от живота си, преплетени с философски прозрения на журналистката Магдалена Гигова, която прави литературната обработка на текста, авторката е далеч от идеята, че книгата ще е нещо повече от бутиково издание за приятели. Стойността на материала (по мнението на околните) я убеждава в обратното.

Също така и един...сън. На Катя й се присънва, че представя книгата си в дълга червена рокля пред приятели и бизнес-партньори и тя изпълни съвсем точно личното си пророчество.

Сред гостите (предимно хора, с които Ковачева се е сприятелила покрай работата си през годините), както и най-близките й, бяха и певецът Етиен Леви, издателката на списание „Примиум лайфстайл” Ирена Комитова, Агент Тенев, журналисти от водещи медии, известни лекари, интелектуалци, представители на дипломатически мисии.

Саксофонист на живо изпълняваше популярни джаз стандарти, а дъщерята на Катя – Надежда, която е певица поздрави майка си със специално написана песен. Верни оръженосци на авторката бяха и двамата й внуци Христо и Катрин, които получиха надписани книги с автограф от баба си. Момченцето, обаче, бе най-гордо с филзовата шапка, която тя нахлупи на главата му.

Журналистката Магдалена Гигова, която е помогагала на Катя Ковачева в нисането, й поднесе уникален подарък – серия от напълно валидни пощенски марки с корицата на книгата „Шапка му свалям на този эживот, задето ме научи на всичко”.

За книгата на Катя Ковачева е по-лесно да се каже какво не е, отколкото да се опише:  Тя не е томче с мемоари, не е чиклит роман, в който преситена от благосъстояние дама разказва приключенията си, също така е далеч от морализаторските четива как се напредва в кариерата. Произведението е ярко и необикновено като създателката си си.

"Шапка му свалям на този живот, задето ме научи на всичко" преплита лични преживявания и философски прозрения, любопитни, смешни и дори трагични случки с изводи, до които можеш да стигнеш само по най-трудния начин. Авторката, например, благодари на Господ, че й е пратил фалит, при който губи всичко, дори и дома си, но това й дава една друга перспектива, през която да осмисли живота си и да тръгне по съвсем различен път. 

От баща си проф. Стоян Цоков Ковачева е научила най-важния житейски урок – да бъде свободен дух, да е убедена, че няма непостижими неща и да умее да превръща в реалност и немислимото.

Авторката е „осиновена и благословена”, защото е случила на родители, които й дават пълната си подкрепа, осигуряват й карибско детство и й дават силата да опитва. Тя познава истинските си родители, защото майка й всъщност е нейната леля, но наистина чувства колко голям е късметът й да бъде избрана от хората, които са я отгледали.

Катя Ковачева няма претенциите да е писател, тя просто и откровено споделя спирки и отбивки от житейския си път. И го прави задълбочено, със сочен и своеобразен език, като повествованието се лее леко.