Бизнесдама представи първата си и... последна книга
Катя Ковачева описа
живота си, за да обърне страницата
Детство в Куба, юношество в Ангола, работа като
организатор на екскурзии до Истанбул, продавачка в плод и зеленчук, секретарка
на посланик, съветник в училище, собственик на тапицерско ателие - до голяма
фирма с повече от 100 души персонал ... и зрелищен фалит.
Това накратко е животът на Катя Ковачева, автор на
книгата „Шапка му свалям на този живот, задето ме научи на всичко”. Заглавието
е достатъчно да стане ясно, че това ще е първата и последната творба на дамата
с изумително пъстър живот, изпълнен с обрати. Но томчето не е само „мемоари”. В
него се преплитат разсъжденията и философските промисли, до които тя е
достигнала по възможно най-трудния житейски начин. Колко литра любов можеш да
налееш в едно филджанче”, се пита Катя всеки път, когато тя се оказва
по-силната движеща сила в една връзка.
Десетки пъти е попадала в „мъртвата хватка” на тангото,
сгромолясвала се е финансово и емоционално и се е привдигала, защото срещу нея
четири детски очи я гледат в очакване на чудото.
Катя Ковачева представи книгата си „Шапка му свалям на
този живот, задето ме научи на всичко” сред естествения декор на Дома ни виното
– 158-годишна изба, в коята са идвали Яворов и Дора Габе, когато са били
влюбени, а по стените е запазена вековната плесен, защото при нея най-добре
зрее брендито.
По пътека от свещи гостите влизаха в подземната зала,
където мобилните телефони нямаха обхват,
а по стените бяха аранжирани 23-те калиграфски букви, с които започва
всяка глава и илюстрациите, направени специално за книгата от художника Кирил
Симчев. Приятелите на Катя активно купуваха творбите, парите от които (както и
от книгите) ще отидат за благотворителност.
Ковачева започва книгата с идеята да я подари на децата и
внуците си, та когато я запитат за живота и възгледите й да не пропусне нищо
смислено и ценно. Но, както обикновено се случва „Шапка му свалям на този живот, задето ме
научи на всичко” се измъква от калъпа на намеренията.
Когато започва да разказва случки от живота си,
преплетени с философски прозрения на журналистката Магдалена Гигова, която
прави литературната обработка на текста, авторката е далеч от идеята, че
книгата ще е нещо повече от бутиково издание за приятели. Стойността на
материала (по мнението на околните) я убеждава в обратното.
Също така и един...сън. На Катя й се присънва, че
представя книгата си в дълга червена рокля пред приятели и бизнес-партньори и
тя изпълни съвсем точно личното си пророчество.
Сред гостите (предимно хора, с които Ковачева се е
сприятелила покрай работата си през годините), както и най-близките й, бяха и
певецът Етиен Леви, издателката на списание „Примиум лайфстайл” Ирена Комитова,
Агент Тенев, журналисти от водещи медии, известни лекари, интелектуалци,
представители на дипломатически мисии.
Саксофонист на живо изпълняваше популярни джаз стандарти,
а дъщерята на Катя – Надежда, която е певица поздрави майка си със специално
написана песен. Верни оръженосци на авторката бяха и двамата й внуци Христо и
Катрин, които получиха надписани книги с автограф от баба си. Момченцето,
обаче, бе най-гордо с филзовата шапка, която тя нахлупи на главата му.
Журналистката Магдалена Гигова, която е помогагала на
Катя Ковачева в нисането, й поднесе уникален подарък – серия от напълно валидни
пощенски марки с корицата на книгата „Шапка му свалям на този эживот, задето ме
научи на всичко”.
За книгата на Катя Ковачева е по-лесно да се каже какво не е,
отколкото да се опише: Тя не е томче с мемоари, не е чиклит
роман, в който преситена от благосъстояние дама разказва приключенията си, също
така е далеч от морализаторските четива как се напредва в кариерата. Произведението
е ярко и необикновено като създателката си си.
"Шапка му свалям на този живот, задето ме научи на
всичко" преплита лични преживявания и философски прозрения, любопитни,
смешни и дори трагични случки с изводи, до които можеш да стигнеш само по
най-трудния начин. Авторката, например, благодари на Господ, че й е пратил
фалит, при който губи всичко, дори и дома си, но това й дава една друга
перспектива, през която да осмисли живота си и да тръгне по съвсем различен
път.
От баща си проф. Стоян Цоков Ковачева е научила
най-важния житейски урок – да бъде свободен дух, да е убедена, че няма
непостижими неща и да умее да превръща в реалност и немислимото.
Авторката е „осиновена и благословена”, защото е случила
на родители, които й дават пълната си подкрепа, осигуряват й карибско детство и
й дават силата да опитва. Тя познава истинските си родители, защото майка й
всъщност е нейната леля, но наистина чувства колко голям е късметът й да бъде
избрана от хората, които са я отгледали.
Катя Ковачева няма претенциите да е писател, тя просто и откровено
споделя спирки и отбивки от житейския си път. И го прави задълбочено, със сочен
и своеобразен език, като повествованието се лее леко.
