„Шепот от стари дантели”

 

В книгата си Магдалена Гигова „Шепот от стари дантели” е събрала любовните истории на онези българи, които знаем от строгите портрети в учебниците по литература и история, от вехтите театрални програми, или сме чували градски легенди за похождения им между създаването на нова политическа интрига или картина. Авторката нарича разказите си „Пачуърк от чувства”,  защото ги е снаждали от късчета любов, описани в спомени, интервюта, статии, мемоари, книги и прашни клюки.

От тях става ясно, че дядо Петко Славейков е водел двойнствен живот. Имал е жена с осем деца в Трявна, но любовта на живота му била племенницата на Раковски – Катерина, с която живеел като със съпруга в Цариград.  Банкерът Атанас Бурпов пък зарязва пред олтара любимата си, напуска поста си заместник-председател на Народното събрание, за да се бие в Блаканската война и след това се жени. Съпругата на Богдан Филов пък извикала в Народния съд „Разстреляйте ме заедно с него!”. Художникът Никола Танев не можел да рисува, ако няма в леглото си две жени и съпругата му Миша сама му намирала „музи”.  Изпълнителката на „Аз живея за любов, но съм тъй усамотена” се омъжва първо за създателя на оперетата у нас Ангел Сладкаров, после за испанския граф де Наваро, а накрая за американски милионер и управлява 100 млн. долара до кончината си през април  2014 г. Българката Ива Ваня е най-известната актриса от нямото кино на предвоенна Германия. Отклонява ухажванията на Гьобелс, но се влюбва в композитора на Лили Марлен, става Мис Берлин и е олимпийска шампионка по конен спорт. След войната се специализира в писане на сценарии за телевизионни сериали. Яворов никога не пожелава Мина като жена, а се влюбва в Лора чак след смъртта й. А Петко Каравелов чака първата си брачна нощ цял месец. Проф. Илия Петров и Емилиан Станев се събират на чаша вино и решават, че една жена не може да им развали дружбата. Така съпругата на художника се омъжва за писателя и двамата продължават да пият заедно.

Оказва се, че нито нравите преди столетие не са били толкова патриархални, колкото ни се струва, нито съвременността е променила дълбочината на чувствата. „Любовта е като гъбите - човек разбира дали е добра или лоша, когато е вече късно”, казва френският писател Тристан Бернар. Същото е и с книгите, посветени на любовта. „Шепот от стари дантели” си струва да се опита. Дори само заради сладостния вкус на отминала любов.

Книгата е издадена с помощта на фондация „Българска памет”, а предговорът е от Светлана Тилкова-Алена.